Скандалите в АГ болниците им носят повече загуби от по-дългото лечение
16.01.2012 г.
- Д-р Константинов, какво да очакваме от здравеопазването през 2012 г.?
- Трябва да е поне малко по-добре. Системата е относително спокойна, средствата реално са повече от 2011 г., защото няма стари неразплатени задължения.
- Очаквате ли сериозна съпротива срещу забраната за пушене от 1 юни?
- Очаквам съпротива, но тя няма да е сериозна или особено мотивирана. Знам доводите на тези, които са против, но нас трябва да ни води интересът на обществото и хората.
- Електронната здравна карта отделно ли ще бъде от личната?
- Наскоро имаше масова подмяна на личните карти, затова електронният чип ще бъде на отделна карта. Тя обаче ще бъде универсален идентификатор за здравно досие, електронна рецепта и други услуги. Ще бъде също електронен подпис, само че безплатен. Информационният проект трябва да е готов до края на 2012 г., а новите карти - през 2013 г.
- Подписахте ли приложенията към рамковия договор между касата и лекарския съюз?
- Дори не съм ги видял още. Това поставя под съмнение работата на касата с изпълнителите на медицински дейности. В “Държавен вестник” излезе само общата част от договора, където няма цени и обеми на клинични пътеки. Така може да се постави въпрос за легитимността на този документ.
- А как ще плаща тогава касата на болниците? По цени от 2011 г. ли?
- Това е тема за интервю със здравната каса и лекарския съюз.
- Какво ще се промени в Спешната помощ тази година?
- В момента има работна група, която дава предложения. Основното, върху което работи министерството, е въвеждането на новата професия парамедик. Тя е факт от 1 януари. Сега остава да се намери желаещ да обучава. Към момента имам информация, че БЧК проявява интерес, има и база. Две неща ще се случат в Спешната помощ през 2012 г. Подменяме радиокомуникационните връзки там. Сега ползват стара аналогова радиосистема с модерна цифрова - системата ТЕТРА. Тя ще бъде свързана с комуникациите на полицията и пожарната. Второто нещо е, че почти всички линейки ще бъдат оборудвани с апаратура за телемедицина. Когато пациентът дойде със съмнение за инфаркт, кардиограмата се предава директно в спешния център или в болница, където специалист казва какво да се прави. Това ще спаси много човешки живота. Няма да има много лекари в линейките, защото екипите в тях ще се допитват до висококвалифицирани хора с помощта на техниката. Цялата страна е покрита с 3G мрежата на мобилни оператори и данните могат да се предават.
- Искате да има лимит на болниците, с които касата сключва договор. Как ще се определя той?
- Болниците у нас са много. Непрекъснато се говори, че в нашето здравеопазване няма пари. Но ако сме толкова зле, как се намират хора, които строят частни болници? Явно има пари, въпросът е как ги харчим. Дълбокото ми убеждение е, че най-добрият начин не е всичко да се струпва в големите градове. Модел, при който всеки безконтролно може да развива болници, почти не се среща по света. Злоупотребява се и се спекулира със свободната инициатива и конкуренция от хора, които имат користни или политически цели. Парите са ограничени и когато една болница отвори, друга ще трябва да бъде затворена или да остане с по-малко средства. Пациентът често избира по външния вид, красотата, чистотата. Те обаче не гарантират качество на медицинското обслужване. У нас има държавни болници, които приличат на големи европейски центрове. Върху тях тегне голяма отговорност - да лекуват всичко, всякакви пациенти. Ако има голяма авария, трябва да приемат всеки пострадал, независимо колко е тежък случаят. Не мога да кажа, че същото важи за всички новопоявили се болници. Те си подбират по-леки пациенти, търсят доплащане от хората. Имали сме проблеми с големи частни болници. Не искаме да спрем конкуренцията, а само да ограничим броя на болниците.
- Но може би недоволството на хората е по-голямо в малките градове, където няма голям избор.
- Напротив, оказва се, че най-недоволни са хората в големите градове. В малките хората се познават, знаят кой е добрият или лошият лекар, на кого да имат доверие. Сигналите за неправомерно плащане са много повече от големите градове. Това, което мъчи хората най-много, е неяснотата. За тях понякога е много сложно да стигнат до правилния специалист.
- ВМА е от болниците, където лекуват най-тежките случаи, но има дългове. Търсите ли решение?
- Министерството не дължи никакви пари за дейност, извършена от ВМА. За трансплантациите си плащаме, а от 1 януари сумите дори са увеличени поне с 50%.
- Там твърдят, че от 26 трансплантации общо само 7 са платени.
- Отговарям за министерството от октомври 2010 г. За да има плащане, трябва да имаме договор. Тогава гарантирам, че всичко ще им се плаща. Преди време не сме имали договор, защото те са ведомствена болница. А и в момента официално дори не знам какви дългове има ВМА, броя на преминалите пациенти там. ВМА получава значително финансиране и от министерството на отбраната. Не отричам, че това е добра болница и работи, но дълговете й нямат нищо общо с Министерството на здравеопазването. Получават от ведомството си финансиране, което е значително по-голямо от това на която и да е друга болница. Имат мисии в чужбина. Изнасяха кадри в арабския свят, получаваха пари и от обучение.
- В края на 2011-а имаше голямо обществено недоволство заради няколко починали родилки.
- Сигурен съм, че всички гинеколози са си извадили поука. Тя е, че пациентът трябва да се оценява много ясно. Това не се налага от администрацията. Когато дойде бременна жена, по-добре да я приемат малко по-рано, отколкото да се стига след това до драматичен развой. Но гинеколозите като гилдия в никакъв случай не са били безразлични към тези човешки съдби.
- Персонални или на системата бяха грешките при починалите родилки в “Шейново”?
- Беше лошо стечение на обстоятелствата, но по-скоро персонални. Бих говорил за системна грешка, ако имахме двойно-тройно увеличаване през цялата година на починалите родилки. За последните 10 г. обаче броят им пада. Ако директор на болница даде инструкции на лекарите да връщат бременни, това пак е персонална грешка, а не на системата. Болницата трябва да е малко по-щедра към пациентите, а не само да гледа престоят да е минимален.
- В болниците сега хората слушат повече за лимити и пари, отколкото как ще им помогнат...
- Това е реформата от 2000 г., когато болниците станаха търговски дружества, а пазарът започна да доминира. Парите следваха пациента. Всичко е икономика, всичко е бизнес Това са лозунгите, които години наред бяха набивани на лекарите. Икономическите механизми наистина са важни, но ако ги издигнем в култ и кажем, че те са водещи в медицината, се стига до такива ситуации - на пациента да се гледа само като на източник за приходи на болницата. Всеки директор обаче трябва да се запита колко струва подобна лоша реклама в медиите. Сигурен съм, че в “Шейново” е имало отлив на пациенти, който носи повече финансови минуси, отколкото, ако няколко пациенти се подържат по-дълго в болницата. Нещастни случаи обаче има и в развитите страни.
- Хората биха разбрали това, но когато виждат, че липсва човещина в отношението към болния, недоволството им избухва.
- Точно така, хората се възмущават от липсата на човечност. Още нещо за тези търговски отношения в здравеопазването: те нанесоха големи вреди в мисленето на медицинския персонал. Лекарите само привидно изглеждат единни. Често се натъквам на случаи, когато те се критикуват взаимно пред пациентите, а това обърква хората - не знаят чии съвети да следват.