Д-р Стефан Константинов пред в. "24 часа": пациенти отказват лечение след инфаркт

- Д-р Константинов, два случая на усложнения след коронарография повиши­ха напрежението между пациенти и лекари през по­следните седмици. Как ще коментирате?

-   Коронарографията е модерен метод за лечение и диагностика. Като всяка медицинска дейност и тук има странични ефекти, до които може да се стигне не­зависимо колко е добър из­пълнителят. Вече има па­циенти с инфаркт, които отказват да им се направи коронарография. За това ми съобщи познат кардиолог. Това е ефектът, кога­то нещата се генерализират от един случай, без да се намери персонална отго­ворност.  Всяка операция крие риск. Може да се умре и от апандисит или цезарово сечение и статистиките го доказват. Не само в Бъл­гария, но и в чужбина. При нас въпросът  е доколко процедурата е показана. Хипократовата клетва започва с "Не вреди". Лекарят винаги трябва да си направи сметка дали ще помогне със своите дей­ствия. Ако вероятността да навреди е по-голяма от та­зи да помогне, просто не трябва да го прави.

- Нещата се генерализират, защото след толкова изнесени факти и дебати в медиите не става ясно кой къде е сбъркал... Хората се опасяват, че няма да се по­търси отговорност.

-  Говорим за конкретни случаи. Прочетох много подробно документацията - заключенията на меди­цинския одит и обяснения­та на болницата. Опреде­лено случаят от Варна не е приключил. Установят ли се виновни­те, ще бъдат наказани.

Случаят в Пловдив е по-различен. Многократно са правени опити да се помог­не на човека. Това е пример за онази статисти­ка, за която говорих - че риск има при всяка манипу­лация. Това, че имаме три­ма пациенти с усложнения в годината, не значи, че трябва да лишим други хо­ра от коронарография, която е животоспасяваща. Затова е информираното съгласие - да се изяснят ри­сковете на човека, да му се обясни какво може да ста­не. Добрият лекар разпитва и обяснява. Когато то­ва стане, пациентите лесно могат да вземат решение и не са така настроени срещу лекарската гилдия.

-  Чудесно, но знаем как обикновено се подписва информираното съгласие. Пациентът се превива от болки, а му тикват да под­пише 4-5 ситно изписани листа.

-  Ситуациите са различ­ни. Пациентите имат право да четат какво подписват и да разпитат лекаря.

- Другото съмнение, кое­то се появи след двете пациентски истории, е дали лекарите, които правят коронарографии, са доста­тъчно квалифицирани. За да обяснят рисковете, те трябва да ги осъзнават.

-  Това, което зависи от министерството, е да на­прави стандарти. Бяхме критикувани, че въведох­ме ограничения за манипу­лациите, което попречи клиниките да се превръ­щат в печатници на пари. Все пак има някакво разум­но време, за което трябва да се прави манипулацията. А не на всеки 10 мин. да се отчита по една. Основната роля се пада на съсловните организации. Лекарският съюз по закон е организацията, която трябва да ор­ганизира и проверява обу­чението на медиците.

-  Имаше съмнения, че частни катетеризационни лаборатории събират хора по селата и ги карат орга­низирано "на лекар".

-  Имаше много ясен до­клад на агенция "Медицин­ски  одит", заради който ние променихме стандар­тите, но имаше протести. Докладът ясно показваше, че в определени селища в точно определен час голяма част от населението се разболява от определена болест. Та­кива "случайности" не мо­же да има. Все едно в града половината хора да спечел­ят петици от тотото. Всеки ще си помисли, че е нагласена работа. Нека да минем от кон­кретните случаи към поли­тиката. Трябва да си отго­ворим от колко такива ка­тетеризационни лаборато­рии са достатъчни за малка страна като България, а също и да гарантираме, че те ще са равномерно раз­пределени из страната и в тях ще има качество за па­циента. Т.е. никоя клиника няма да е притисната, за да се налага да търси повече пациенти, а ще си има до­статъчно работа. Практиката показва, че когато такива центрове продължават да нарастват, държавата реагира по един стандартен начин. Намаля­ва тотално цените на всич­ко, което невинаги е добре. Не е лошо да има конку­ренция, но сега се прави та­ка: някой взема помещение, купува апарат, сключва до­говори и идва в министер­ството, а ние нямаме ника­къв механизъм да откажем разкриването на нова бол­ница. След което собствени­кът отива в здравната каса и тя също няма абсолютно никакъв механизъм да от­каже договор. Наистина всички букви на закона са изпълнени. Естествено, там, където има пари, има и интереси. Нароиха се лабо­ратории, което виждате до­къде води в крайна сметка. Това са сгрешените поста­новки в политиката, които министерството има амби­цията да променя. Следващото нещо е кон­тролът. Той трябва да се из­вършва в реално време. За­това правим електронни ре­гистри. В момента се до­вършва онлайн регистърът на кардиолозите и той съ­всем скоро ще бъде задължителен. Всеки, който има електронен подпис, може още сега да провери тесто­вата версия.

- Как ще ви ориентира то­зи регистър?

- След като се качат дан­ните, ще се вижда дали ня­къде има извънредно струп­ване  на  пациенти. Чисто статистически могат да се проверяват серия от па­циенти. Броят на инфарктите в България е ясен, на болните също - има световни статистики. Ако се отклоняваме значител­но от общите данни, значи има проблем в България.

- Пациентът от Пловдив, който почина след корона­рография, имаше сепсис. Защо у нас се отчитат тол­кова малко вътреболнични инфекции?

-  Доклад на СЗО казва, че средно по света те са 8,7%. Въпросът е, че ле­чебните заведения са подо­зрителни и донякъде с пра­во, когато им искаме данни за такива инфекции. Ако кажат реалното число, те се страхуват, че ще има санкции. Затова е важно да не залагаме санкции, а да следим реалната ситуация. Ако имаме само 2% ин­фекции, това би значело, че нашето здравеопазване е прекрасно и непостижи­мо. Но как да вземем реше­ния по ненадеждна инфор­мация?

Става дума обаче за прак­тики и манталитет, насаж­дани с години. Трудно ни е да си признаем, че имаме про­блем. Ако в една клиника има вътреболнична инфек­ция, това не значи, че тя ра­боти лошо. Навремето на Инфекциозна болница има­ше голяма табела с указа­ния да не се изнася инфор­мация. Да не станем пред света за резил, че ние имаме инфекциозни болести. Това мислене си продължава.

- Как според вас трябва да се изплащат обезщетения на пациенти?

- Болниците нямат за­страховки, лекарите могат да сключват индивидуални. При инциденти от тях могат да се изплащат обезщете­ния. Създаването на фонд е сложен въпрос. Кой ще даде парите? Ако те са част от бюджета за здравеопазва­не, то той в момента е край­но оскъден и аз не съм скло­нен да подкрепя такъв текст. Тези пари ще отидат за съдебни разходи, не за здраве.

- Заработиха ли нощните кабинети, които трябва да отменят джипитата извън работното им време?

- Тази година здравеопаз­ването е по-добро от мина­лата година, под това се под­писвам с двете си ръце. Не­зависимо какво казват ня­кои, дежурните кабинети си работят в градовете и оттам минава голям поток хора. Паралелно с това работи и системата на спешната по­мощ. Джипито по телефона може да даде само кратки съвети и обикновено казва къде да се отиде на преглед.