20 май 2011 г., „Бодилник”
Водещ: Добро утро отново казвам на вас и на Стефан Константинов, министър на здравеопазването. Много ви благодаря, г-н Константинов, че сте на гости на „Бодилник”.
Стефан Константинов: Добър ден, може би е вече.
Водещ: Имам един колега, който всеки път като му кажа след осем добро утро, той казва – добър ден, Ива. За мен добър ден знаете ли от кога е. Но сериозно по темата. Много са въпросите към вас. Общо взето знаете, захванахте се със сектор, който боксува от години и който сега трябват още толкова години, за да се стабилизира и да работи по начина, по който всички искаме, сигурна съм и вие. Затова разговорът ни ще започне от темата за политиката в здравеопазването като се осланям на последните неща, които се коментираха в пресата, а имам изказване на Деси Атанасова, която е от здравната комисия в парламента и която разкри, че в бедна България, в най-бедната страна от ЕС, всъщност се плащат най-много лични средства за здраве.
Стефан Константинов: Нека да кажа следното. Първо, секторът е стабилизиран в момента и предизвикателството е не да го стабилизираме, а да го реформираме, да стане по-дружелюбно за пациента и да предлага по-качествени услуги. Това, което е казала г-жа Атанасова е вярно, но нека да го тълкуваме по правилния начин. В смисъл, че от всичките пари, които се дават за здравеопазване, всъщност 57% са тези, които са публични, са от каса, от бюджет на държавата. Всичко останало – 43%, всъщност хората си ги вадят от джоба. Ясно е, че Германия, Франция, тези страни дават много повече пари за здравеопазване и хората може би от джоба си плащат много повече като абсолютни стойности. Но като вносителни ние наистина стоим в дъното на таблицата.
Водещ: Добре, хващам се за думата стабилизирана система. Описвам ви картинката в една болница. Хора, които нямат пари, чакат на пейките да им се обърне внимание, доктори, които регламентирано или не взимат допълнително от пациентите, за да им обърнат внимание, лекарства, които не достигат, недоволни пациенти, лекари, които напускат страната, медицински сестри, които липсват. И ми казвате стабилизирана система.
Стефан Константинов: Аз казвам стабилизирана и не работеща добре. Миналата година беше съвсем различно. Миналата година имаше стачки, протести, затварящи се болници, нередовно плащане, това имах предвид под стабилизирана система. Далеч съм от мисълта да хваля нещо, което човек всеки ден може да види. Но от друга пък страна ма и някои хубави неща.
Водещ: Дайте да ги чуем. Дайте да чуем хубавите, защото проблемите, за съжаление, са повече„
Стефан Константинов: Например, като изключим високо технологичните и скъпи методи на лечение, българинът има не лош достъп до медицинско обслужване. Българинът лесно може да отиде и да бъде видян още същият ден от общопрактикуващия си лекар и в рамките на няколко дни може да бъде видян от специалист ли веднага. Неща, които много големи държави не могат да се похвалят. Просто искам да съм реалист. Не желая сега да бъда възприеман като човек, който хвали системата, но казвам реалностите какви са.
Водещ: Добре, в тази връзка, понеже пък аз подхванах темата за все по-малкото българи, които работят като лекари и сестри и остават в България, веднага ви цитирам премиера Бойко Борисов, който каза, че трябва да изнасяме висшистите като футболисти, всъщност ние го правим, а трябва да спрем и предложи, това изключително много касае медиците, след образованието тези хора, които са го получили това качествено висше образование в България, дай боже да е качествено, да бъдат вързани поне пет години да практикуват у нас.
Стефан Константинов: Не ги касае пряко това и ще ви кажа защо. Но ще тръгна от първата част на изречението, където казахте колко, какъв драматизъм, какво се случва в България, как изчезват лекарите. В България лекарите са над средното ниво за Европа като брой. Ето, това е статистика, аз предполагах, че това ще ме питате, затова съм си взел…
Водещ: Браво, кажете.
Стефан Константинов: Питаха ме в Народното събрание по същия начин. Ние в момента сме при среден 3.3…
Водещ: Не зная дали е комплимент, че ни сравнявате с НС сега или не. Шегувам се. Задаваме правилните въпроси, благодарим. Кажете статистиката.
Стефан Константинов: 3.3 са средният брой лекари на 1000 души в ЕС, в България са 3.6. И сега понеже е хубаво човек да знае, че сме по-напред от някои страни, аз ще ви кажа кои са страните след нас.
Водещ: Кои са страните?
Стефан Константинов: Швеция, Германия, Дания, Естония, Франция, Ирландия, Латвия, Унгария, Малта, Словашка република и т.н.
Водещ: Е, чакайте, Швеция, чакайте, там беше обявен най-добрият град за живеене, ако не се лъжа.
Стефан Константинов: Това, което се опитвам да ви обясня е, че между брой лекар на глава от населението и качествено здравеопазване няма почти никаква връзка. Гърците са номер едно по брой на лекари в света, това съвсем не значи, че гръцкото здравеопазване е най-доброто. Обратно, скандинавските страни имат сравнително по-малък брой лекари, а тяхното здравеопазване е перфектно почти.
Водещ: Добре, мит или реалност е, че нашите специалисти са изключително добри, когато стъпват на европейска сцена и световна сцена? Мит или реалност?
Стефан Константинов: Това е като всички наши професии. Знаете, че дори и в спорта имаме много индивидуални спортисти, които са много добри, а когато става въпрос за колективни игри, там нещата ни куцат. Истината е, че българските лекари са добре подготвени. Истината е, че определени специалности от България напускат страната поради лошото функциониране на здравната ни система, дори не толкова само заради доходите. Истината е, че като цяло имаме не малък брой лекари. Истината е, че те изобщо не са толкова възрастни и престарели.
Водещ: Имаше статистика, че много малък процент примерно в София са лекари под 45 години, но някакви много мижави проценти бяха. Ако имате, виждам, че сте подготвен със статистика, да ни кажете прясна информация, ще ви бъда благодарна.
Стефан Константинов: Миналата година, когато бях заместник-председател на лекарския съюз, направих проучване по регистъра за всяка една колегия каква е средната възраст за мъжете, средната възраст за жените. Очаквах, че това нещо ще бъде развито и ежегодно ще се прав, за да знаем тенденцията, това не стана. Но мога да се позова на статистиките отпреди една година. Най-висока средна възраст имат мъжете лекари в Монтана – 49 години и 3 месеца. Най-ниска средна възраст са в Добрич жените – 43 години и 3 месеца. Примерно във Франция средната възраст е 51 години или 53 годни.
Водещ: Тоест лекарите ни не са стари.
Стефан Константинов: Лекарите ни в сравнение с много европейски държави не са с такава средна възраст. Определено обаче има тенденция за застаряване. Не мога да обективизирам в момента, но мисля, че всеки я усеща, който контактува и който е от тези среди. Имаме сериозен проблем с няколко определени специалности в страната, които напускат – като анистезиолози, имаме недостиг на патоанатоми. Ето, виждате и съдебните лекари започват да ни стават кът. Между другото, все специалности, отразяващи недъзите на финансирането на здравната ни система, специалности, където ги няма прословутите клинични пътеки, специалност, от които не могат да се изкарват големи доходи, специалности, които са интердисциплинарни, обслужват други лекари. И мисля, че там трябва да ни се концентрират усилията, когато говорим за кадри, не въобще просто трябват ни лекари, а трябват точно определени лекари.
Водещ: Ще говорим много по-подробно. Споменахте диагностично-свързани групи във връзка с това кой от какви лекар има нужда, много теми. Оставяме ги за след мъничко, защото е покажем за вас и за зрителите видео, защото се оказа, че медицинските работници в Българя получават много по-малко от доста други професии. Не е изненада, че лекари, сестри получават в пъти по-малко о колегите си в други, повечето даже държави в ЕС. Можем ли да задържим българските специалисти? Вижте една сладко-горчива история на млад лекар, решил да остане в България.
Репортер: Всеки ден по около трима лекари напускат страната. Повечето от тях са млади специалисти, които след като завършат обучението си, намират реализация.
Професор Тодор Чернев, Заминават масово за Западна Европа, основно за Англия. И те вече не искат не искат и език.
Репортер: Д-р Дориан Босев е от хората, които са работили в чужбина, но избра да се върне у нас.
Дориан Босев: Искам да работя в България, искам да работя в тази болница. Смятам, че е перспективно и искам да пмагам набългарите.
Репортер: Средната заплата на един доктор в България е 600 лева. В останалите страни от ЕС сумата за месец достига 6 000 евро.
Дориан Босев: Изкушават, разбира се, не са малко, но тук също може а се върви в таз посока.
Репортер: Със сегашното управление мислите ли, че това се постига?
Дориан Босев: Смятам, че е необходимо време. А що се отнася до управлението, смятам, че е в правилната посока.
Репортер: Д-р Босев подкрепя идеята на премиера Бойко Борсов медиците да се трансферират в чужбина и това да носи инвестиция за страната ни.
Водещ: Продължаваме разговора с министъра на здравеопазването – д-р Стефан Константинов. Здравейте отново. Продължаваме от там, където спряхме, за да се информираме докрай за състоянието на българските лекари. Разбрахме, че не са най-старите, но – достатъчно ли са? Веднага ви чета заглавия от изминалата седмица – „1 000 лекари ще напуснат България до края на 2011 г.” и заглавие, което кореспондира със ситуацията при сестрите – „926 медицински сестри са забегнали от България за година”. Каква е истинската статистика да ви питам?
Стефан Константинов: Това за лекарите е малко в рубриката ‘Медийни пропагандни войни”. Аз не знам защо и с кого се водят, при положение, че аз самият излизам от тази съсловна организация и много добре знам нещата как са.
Водещ: Ама, нали знаете, че информацията идва точно от вашата съсловна организация.
Стефан Константинов: Истината всъщност е много простичка. 2008 г. сме имало най-голям брой напуснали... подадени заявления за приравняване на дипломи, всички тези неща. И на базата на това се съди, че вероятно, който си подава документи, иска да му се преведат, вероятно той напуска, което изобщо не е така. После имаме и студенти, които завършват. Тук има български дипломи, искат да си заминат някъде в чужбина. И съвсем не значи, че тези хора автоматически оголват българското здравеопазване. Общо взето статистиката го показва, с малко може да е, но за последните осем – девет години броят на лекарите дори леко се е увеличил. Истината е, че около 500 молби на година се разглеждат и такива документи издават. Така че тук няма място за тревога. Обратно,за сестрите – там алармата трябва да е много силна. И това е наистина вярно. Докато за лекарите сме над средното по брой на население, при медицинските сестри – там сме, далеч, далеч под средното за Европа.
Водещ: Аз ще ви кажа – 500 лева е била средната заплата, т.е. нямам нужда аз да ви го казвам, вие го знаете, на сестрите, така пише в медиите.
Стефан Константинов: О, има и сестри с по-малки заплати.
Водещ: С до шест пъти повече получавали в чужбина. И сега ви чета въпрос от страницата ни във „Фейсбук” – „Нормално ли е една медицинска сестра да получава по-малко от една касиерка?
Стефан Константинов: Това не е нормално и това показва пак недъзите на финансирането на здравната ни система и въобще на цялостното й функциониране. Това по никакъв начин не е нормално. Да ги караме да учат четири години, таксата за обучение да е 700 лева и след това да им кажем – да, ама ще работите за 400 лева заплата. Еми, нормален човек аз не виждам да се запише за тази специалност – колкото и да има любов към хората и желание да им помага.
Водещ: Добре. Съгласен сте, че ситуацията не е нормална. Как ще я нормализирате – имате ли инструментите, с коти да си работите в тази посока и да осигурим повече сестри?
Стефан Константинов: Инструментите, по които трябва да се работи, е да се мисли за справедливо плащане на труда на работещите в болниците. Инструменти за административно регулиране на броя на болниците, инструменти за пазарно регулиране на взаимоотношенията. Всички тези неща трябва да се прилагат.
Водещ: Добре, трябва, ама кога? Ще започнем ли да ги прилагаме?
Стефан Константинов: Да, ние в момента работим, това, което беше предложено, защото както така се казва, че заплатите са ниски на лекарите, заплатите са ниски на сестрите – в същото време трябва да знаете, че има, и то не единици лекари, които получават заплати, които никога не могат да получат Европа.
Водещ: Дайте пример за такива заплати.
Стефан Константинов: Ами, заплати от 20 – 40 000 лева, 50 000 лева и т.н. на месец – мисля, че ас прекалено големи за нашата страна. А иначе заплатите тук винаги ще са по-малки, след като министерската заплата е съвсем малко над минималната работна заплата във Франция да речем, в България. Така че директното ми сравнение България - Германия, България – Франция, да, хората наистина пътуват, виждат и търсят същото качество, търсят същото възнаграждение. Но не е това точният подход. За мен е много по-правилно да съчетаем хем инициативността, хората... който работи повече, да получава повече. Но да не се стига до такива изкривявания, каквито имаме в последните 10 години и които се дължат на измисленото финансиране по клинични пътеки.
Водещ: А, отиваме клинични пътеки и клинично свързани групи... преди това обаче, понеже споменахте болниците – тук имаме и въпрос „За болниците дали и министерството е решило колко болници да бъдат закрити и къде. Имало ли е /.../” – Радостин Ангелов ни пита това.
Стефан Константинов: Не – министерството няма да закрива болници. Не е този пътят, по който ще се върви. А болниците могат единствено да се самозакрият – ако нямат първо пацциенти и ако нямат персонал, който да работи в тях.
Водещ: Но имаше една история с болницата в Бобов дол, която я самозакриха, защото в един момент общината не получава пари да си я стопанисва болница та и просто си се самозакри. Това да не по-заобиколният път на държавата да закрива болници?
Стефан Константинов: Вижте, никой... никоя община не трябва да получава пари, за да си стопанисва болницата – особено пък в такива региони, където имаме много лечебни заведения. В Кюстендилска област броят и на легла е над средният за страната. Така че ако една болница няма необходимия персонал и няма необходимия брой пациенти преминали – то е ясно какво ще се случи.
Водещ: Т.е, оставяте нещата на познатия ни естествен подбор?
Стефан Константинов: За определени лечебни заведения. Обратно – за някои други лечебни заведения, които имат изключително важни функции, ние даваме допълнително средства, но на базата пак на това, че те извършват някаква дейност. Не защото са държавни, частни и ли общински, но когато имат разкрити определени отделения, когато искаме да извършват... да им гарантира държавата на хората спешна
Водеща: Добре. Ето още един въпрос, от Дарина Павлова – „Нормално ли е личните лекари да не дават талони след 12-то число на месеца? Това е по повод вашето входно изказване в нашето предаване, че всъщност всеки един българин може да отиде на лекар и от там на специалист за два-три дни. Талони от лекарите се давали преди 12-то число, при положение че се нуждаеш и да ти кажат, че имаш право на талон за специалист, само ако влизаш в профилактичните прегледи на касата и не източват ли личните лекари касата? Пита Дарина Павлова.
Стефан Константинов: Това не е нормално. Винаги съм бил против тази система на регулация с така наречените направления. Личните лекари в случая по никакъв начин не виждам как могат да източват касата с подобно нещо, но това е изцяло от компетенцията на Касата и аз очаквам те да са доста по-активни.
Водеща: Как работите с касата?
Стефан Константинов: Ами нормално.
Водеща: Това означава по-добре от преди или не?
Стефан Константинов: Ами това означава както преди.
Водеща: Както преди – тоест не много добре?
Стефан Константинов: Казах нормално, това ми беше отговорът. Не ме вкарвайте в момента в поредната някаква война междуинституционална.
Водеща: Добре. Кажете ми за диагностично-свързаните групи. Много добра идея, защото това, за зрителите, които не са особено наясно, означава, че като получиш един вид направление и те боли глава, ти отиваш при няколко специалиста, за да стане ясно какво точно е състоянието ти. Ваша идея, посрещната много добре от колегите ви, дори от хората, които като пациенти са по-запознати с диагностично свързаните групи и с това, което предлага системата. Но кога и как?
Стефан Константинов: Аз ще кажа нещо малко по-общо, защо... извън това, което касае директно пациента, което касае цялостната система. Диагностично свързаните групи са инструмент, с който може да намерим ефективността на болницата, по какъв начин тя харчи парите. Големият проблем на българското здравеопазване не е само малкото пари. Начинът, по който се харчат - те се харчат не ефективно. Диагностично свързаните групи са инструментът, с който можем да кажем – тази болница ги харчи добре, тази болница не ги харчи добре. И това, което... малко обаче интересува пациента, но е важно за цялостната система – това, което наистина интересува пациента, е като отиде със заболяването си – не да бъде разглеждан като бройката, която просто трябва да мине, за да бъде отчетена една пътека, и следващия месец пак да мине и пак да бъде отчетена една пътека. Те са инструмент, който може да стимулира болниците да приемат пациенти с повече заболявания, които наистина имат нужда от хоспитализация, от лечение в болница, които имат необходимост от по-продължително и по-всеобхватно лечение. Точно такива пациенти да преминават, а не просто да въртим и да увеличаваме бройката. Защото в момента болниците, за да оцелеят и за да имат приходи и да ги увеличават – те трябва да въртят непрекъснато пациенти. При диагностично свързаните групи, обратно, казваме – не, трябва да бъдат... ние мерим ефективността. Т.е. имате ги средствата, може да лекувате един, двама или трима пациенти, но ще ги лекувате качествено...
Водещ: Ще ги излекувате. Добре...
Стефан Константинов: ... Не е тайна, че в момента влизат в болница и хора, които изобщо не са за болница. И те харчат парите и след това казваме – ама, малко са ни парите.
Водещ: Не е тайна, че те не влизат в болница, има документ, че са в болница, но те си отиват в къщи.
Стефан Константинов: Да. Това не трябва да се допуска. Това, което прави министерството, работи – подготвяме нормативната база. Водим всички необходими подготвителни действия извършваме...
Водещ: До края на годината ще успеете ли да въведете диагностично свързаните групи
Стефан Константинов: Не. До края на годината ние няма как да ги въведем. Самият процес на въвеждане не е едноактова процедура.. казваме, ето, сега от еди коя си дата ние ги въвеждаме. Наистина имахме такъв план декември месец и то беше на базата на това, че през годините са правени многократно проучвания в Здравната каса, пилотни проекти и се събираше информация. Така или иначе обаче там някак си нещата много не потръгнаха. Поради тази причина ще имаме известно отлагане във времето, но няма абсолютно никаква причина от следващата година да търсим нови механизми на финансиране и да ги въвеждаме постепенно в следващите и по-следващите години.
Водеща: Добре. Ще пуснем сега едно видео, за да прескочим към другата тема. Благодаря на зрителите. Обещавам, че ще се опитам да задам повечето ви въпроси след мъничко, защото отиваме на една тема, която касае плащането ни, на нас пациентите, в болница. Специалистите акушер-гинеколози може би знаете, виждали сте вероятно, искат увеличение на цената при избор на екип за раждане. Колко струва обаче едно раждане в момента? Повече в следващия репортаж.
Репортер: Българското научно дружество по акушерство и гинекология е на мнение, че стойността на клиничната пътека не трябва да е обвързана с цената за избор на екип.
Проф. Тодор Чернев, председател на БНДАГ: Дейността е крайно недофинансирана. След като касата дава 400 лева, значи избора на екип трябва да бъде на половината на тази цена, което се получава много минимална сума и самите лекари не са мотивирани.
Репортер: Колко е реалната цена на едно раждане у нас.
Проф. Тодор Чернев: Минимално е 1000 лева с труд, консумативи.
Репортер: А по пътека раждането е оценено на 470 лева. Специалистите в областта искат тавана за избор на екип да бъде 900 лева. Една от причините е, че при пътеката не се взима предвид стойността на труда на докторите.
Проф. Тодор Чернев: Това значи, че едно раждане ще бъде и избор на екип 900 лева, то ще бъде максимум 500. Но има операции, които са много сложни, много тежки. Тук не става въпрос за всяка една родилка или за всяка една болна гинекологично, тук става въпрос за 10% от пациентите.
Репортер: Професор Чернев смята, че при по-висок таван ще спрат да се дават пари под масата.
Проф. Тодор Чернев: Друго е да се изкара труда, да му се заплати законно, да си ги получи парите със заплатата, друго е да трепери сега, да се крият. И той за тези пари, които ги получава под масата, се излага и пред пациентите и пред колегите си.
Репортер: За ТВ 7 Ивелина Николова.
Водеща: Връщаме се в студиото. Доктор Константинов, имате ли отговор, ще се повишат ли цените?
Стефан Константинов: Да. Колегите, това, което казват колегите е много логично и между другото, когато въведохме този регламент, защото беше абсолютна джунгла и се вземаха невероятни…
Водеща: Да, ние знаем, че сте „за” доплащането по принцип, защото това е регламент, както казахте в случая.
Стефан Константинов: Не, ние просто регламентирахме практики, които бяха порочни и мисля, че се усети веднага от обществото. Аз точно тогава обещах, че ние ще мониторираме процеса и всякакви разумни предложения ще бъдат взети под внимание. Това е едно от разумните предложения. В смисъл, тук не става въпрос, сега максималната сума е 950 лева, не става въпрос да се надхвърля това нещо, но наистина има състояния, при които цената на клиничната пътека включва много повече труд. Докато пък инструменталните изследвания, там пък има пътеки, те са много скъпи, имаме страшно скъпи пътеки, пък с много по-малко труд. Така че директното обвързване на това заплащане с клиничните пътеки ми изглежда нелогично също, имайки предвид тези аргументи и се ангажираме следващата седмица ръководството на министерството да разгледа въпроса. Намирам логика в техните аргументи. За мен е важно пациентът да знае, че първо – това нещо не е задължение. Той, когато е осигурен, има право да получи безплатно лечение в болницата. И второто нещо, което да знае пациента е, че ако той желае и иска точно определен лекар, точно определен час, по точно определен начин – цената е еди каква си, тя е казана ясно на касата на болницата и парите не влизат в сивия сектор. Така че следващата седмица ще разгледаме въпроса.
Водеща: И сте склонен да подкрепите по-скоро отколкото да откажете?
Стефан Константинов: По-скоро съм склонен. Ще чуя всички аргументи „за” и „против. Важното е пациентите да не бъдат принуждавани, всичко да бъде доброволно и да бъде много ясно. Между другото българите не са от хората, които не оценяват лекарския труд и не са от хората, които не са склонни да платят. Това, което хората искат да знаят е, като платят да знаят за какво го правят и какво се случва.
Водеща: Те искат като платят да получат качествена услуга.
Стефан Константинов: Да, разбира се.
Водеща: Искат да бъдат лекувани, искат да спят в чисти чаршафи и искат, когато каквото им се наложи като лечение да го получат.
Стефан Константинов: Вероятно точно затова и младите дами, които ще стават майки, искат определени лекари, които така или иначе примерно са им водели консултацията, имат доверието. И аз не виждам нищо лошо.
Водеща: В този ред на мисли, питам ви като специалист, този рейтинг на лекарите, той е неофициален, но вие знаете, че го има във всяка сфера, добро или лошо нещо е?
Стефан Константинов: Е, в крайна сметка това, което си говорят пациентите, е един от начините да се популяризират добрите практики и лошите също да стигат до ушите на хората. Така че мисля съвсем нормално е навсякъде, където и да отидете, дори и вие ако имате някакъв проблем, вероятно ще се обадите на някоя приятелка и ще кажете…
Водеща: Ще питам кой е най-добрият.
Стефан Константинов: Да. И общо взето, аз сега ако взема и кажа, доктор Х или доктор Y, това чисто теоретично го казвам, много по-малко ще ми повярват хората отколкото на техни близки, които са имали конкретен досег със системата. Така че стига да не се абсолютизира и това, защото понякога и слуховете са по-големи от истината.
Водеща: А как ще стимулирате това всъщност да бъдат повече по-добрите? Изобщо имаме ли механизъм в здравеопазването като политика да стимулираме желанието на хората да стават все по-добри и по-търсени?
Стефан Константинов: Знаете ли, това в крайна сметка е въпрос донякъде и на пазар. Който лекар работи повече, той получава повече, има повече пациенти, има и по-големи доходи. Ролята на държавата тук по-скоро е да сложи правилата и да внимава за лоши практики, когато нещо се нарушава, когато водят до неблагоприятни последици за пациентите.
Водеща: Какво стана, веднага ви питам, със случая в Горна Оряховица, че нещо го забравихме, какво стана там?
Стефан Константинов: Ами не знам. И аз чудя се какво става, чакам някакво решение – невинни, виновни, да излезе прокуратурата.
Водеща: Кой се бави?
Стефан Константинов: Прокуратура, съд. Не знам точно кой, но да го кажем общо съдебна система.
Водеща: Съдебна система се бави?
Стефан Константинов: Минаха медицински експертизи и така нататък, по тях може да се дебатира, по всички документи, но мисля, че нещата от там трябва да излезнат.
Водеща: Добре. Само да ви попитам още едно нещо свързано с раждането и отиваме към темата за лекарствата, която ще трябва да обсъдим пряко сили за две-три минути. Раждане у дома. За – против? Имаме лошия пример с жена, която загуби бебето си, понеже роди вкъщи. Има едни зловещи заглавия вчера на първа страница на един вестник и разработка вътре за майки, които, това е нали едва ли не сектантското мислене, че трябва да родиш вкъщи, да изядеш плацентата. Брутални неща, аз не знам защо ви ги споделям, защото ги знаете.
Стефан Константинов: Не, това са дивотии. Ако пък някой е писал, че трябва да се яде плацентата, това са…
Водеща: Имаше разработка на две страници. После ще ви дам вестника да прочетете.
Стефан Константинов: Не, благодаря, иска ми се със сериозни работи да се занимая след това.
Водеща: Те го приемат много сериозно и това плашещото.
Стефан Константинов: Не, вижте, ние живеем в демократична държава и всеки си упражнява правото да регулира здравето си, да се отнася с него както реши. Макар че при раждането специално въпроса е малко по-сложен, защото ние трябва да мислим и за здравето на детето, всъщност него кой го пита. Майката пълен господар ли се явява, там вече има и баща и така нататък.
Водеща: Раждане у дома, за или против?
Стефан Константинов: Това са общо взето за системата в България, в момента това са архаизми. Не казвам, че трябва да ги порицаем или еди какво си, но това по никакъв начин ние не трябва да го насърчаваме. Раждането, искам да ви кажа като гинеколог, както…
Водеща: Затова толкова много се заровихме в темата.
Водеща: … както върви като нормален процес, както всичко изглежда нормално, буквално за 30 секунди нещата може да се обърнат и да се получат такива усложнения, които вкъщи е много трудно да бъдат овладени. Да, ако сме в Холандия, където е равнинно, където има линейки, където бързо могат да стигнат – чудесно. Но в задръстванията в София, в отдалечените малки населени места, какво ще правим? Да, по принцип жената, човекът е направен като такъв вид, че да ражда без дори лекар. Но каква е била смъртността преди 100 години, когато са раждали без лекари?
Водещ: Доколкото ви разбирам, не сте много съгласен, последен въпрос, за лекарствата. Показвам заглавие от днешния вестник „Телеграф” – „Лекарствата за рак изчезнаха от пазара” – и веднага ви питам.
Стефан Константинов: Това е заглавие в резултат на аларма, която вдигнахме ние в министерството спрямо фирми,които са регистрирал лекарства, а не ги внасят. Нали по този начин уж гарантираме ниски цени на хората, а лекарствата ги няма. Но това не е подари лошото отношение на министерството, а по-скоро поради нехайното отношение на определени фирми. И какво прави министерството? Министерството променя закона и казва така – който си изтегля продукта, една година и половина преди това трябва да ни уведоми, защото ние знаем, че сме малък пазар и мое б и финансово не сме толкова заинтересован, големите компании тук да си продават лекарствата, но ние пък трябва да имаме отговорност към нашите граждани и не сме с нищо по-лоши, не сме втора ръка европейци. Така че както се държат тези компании в Германия, във Франция и тези страни, така искаме да се държат и в България.
Водещ: Кажете ми само глобите, за да сме коректни – от 1000 до 3000 лева.
Стефан Константинов: Глобите в момента са смешни и вероятно по тази причина някои си позволяват по този начин да се отнасят към българския пазар. Тези глоби обаче с новия законопроект се увеличават десетократно, така че аз се надявам на по-сериозно отношение. Поне досега сме имали разбиране много от водещите компании. Това е един апел от наша страна, едно припомняне, че все пак България е европейска държава и трябва да се отнасят с нея като такава.
Водещ: Много ви благодаря. Има още незададени въпроси, въпроси във Фейсбук, да ме извинят зрителите, чиито въпроси не зададохме, обещавам, че ще ги предам на министъра Константинов. И ще в очаквам отново в студиото на „Бодилник”.
Стефан Константинов: На ваше разположение съм.
Водещ: Успешен ден и ви благодарим за тази отзивчивост.