14 септември, „Бодилник”
Водещ: Благодаря Ви, че отделихте време, за да ни разкажете за нещата, които засягат първо учениците. Всички сме в треска за 15 септември, а пък Министерство на здравеопазването назначи преди време проверки по училищата и се радвам, че сте готов да ни кажете резултатите от тези проверки. Какво проверихте и какво установихте.
Ст. Константинов: Направени бяха проверки в 866 учебни заведения и в някои от тях се установиха определени проблеми, бяха отстранени с ремонт и става въпрос включително за неща от инфраструктури от типа на покриви, осветеност и какво ли не. 990 са общо проверките. В някои от учебните заведения ще продължат за малко ремонтите и след началото на учебната година. Но с 15 септември всъщност, което е нещо много важно за здравето на децата, ние започваме и проверки по отношение на храненето им. Знаете, че от 15 септември влиза новата наредба на МЗ, която много ясно регламентира какво трябва да ядат децата, слага се акцент на намалението на солта, мазнините, повече плодове, т.е. нещо което е съобразено и е добро за храненето на учениците.
Водещ: Къде ще го проверяват това хранене – в училищните столове или в лавките?
Ст. Константинов: Навсякъде, където се хранят учениците. Това са столове, лавки, това, което им се подготвя. Същото е и за детските градини – в кухните и менюто им.
Водещ: Ако в детските градини има един контрол от страна госпожите, защото там няма как да отидеш с 50 стотинки да си купиш едно боклуче от лавките, то лавките в училища са нещо страшно.
Ст. Константинов: Не, мисля, че там беше доста направено по въпроса и в предишните години, така че лавките в училищата в момента не са нещо страшно, въпросът е че има много търговски заведения, които са близо до училищата и когато учениците са вече по-големи, те наистина няма проблем с парите, които имат от вкъщи, да отидат и да си купят това, което на тях им харесва. А знаете, че децата се лъжат по снаксове, ей такива полуфабрикати.
Водещ: В лавките има чипсове все още, има едни сокчета, за които ние говорим, че имат аспартан, консерванти и т.н. Тези неща ще ги оставите ли?
Ст. Константинов: Аз ще съм много благодарен, ако ми кажете за кое точно училище и къде точно лавки, разбира се после, за да им пратим проверка и да бъдат наказани. Единственият начин да постигнем успех е като слагаме наказания на тия, които не спазват закона.
Водещ: Така ми харесва - да работим заедно. Така че това е и покана към нашите зрители – бъдете активни, за да запазим здравето на децата ни. И ако във Вашето училище продават в лавката всички тези забранени храни, те не са забранени, те просто не са полезни, сигнализирайте, пък току-що получихме обещание от д-р Константинов, че той ще назначи проверка, когато ние му сигнализираме.
Ст. Константинов: Да, и много важно е също, тъй като родителите трябва първо да са заинтересовани за здравето на децата си, вкъщи да им обясняват кое хубаво и кое не и да им настояват. Знам колко е трудно, и аз имам дете. Знам какво е изкушението на новите такива храни и залъгалки. Борбата не е равна, но трябва непрекъснато да се полагат усилия.
Водещ: Така е, не трябва да спираме. Най-фрапиращите нарушения, които открихте, може ли сега да цитирате, при тези проверки. Като говорим за проветреност на помещенията, за осветеност и т.н. Неща, които директно атакуват и зрението на децата, пък все повече говорим колко е задушно в класните стаи, отключват се астми и т.н. Тръгне ли учебната година тези теми са на дневен ред. Най-фрапантните случаи на нарушения?
Ст. Константинов: Аз няма да влизам в конкретика за определени учебни заведения. На шест директора на училища със съставени актове. Като цяло мога да успокоя обществеността, че училищата са готови за започване на учебната година. И те са били най-вече актовете за неспазване на предписанията, в определения срок не са отстранени причините. Готови са училищата, спокойно родителите да дават децата си на училище, нямаме проблем, някакви тежки, фрапантни случаи не се откриха.
Водещ: Добре, сега ще Ви задам няколко въпроса, които се родиха в това студио - имам предвид разговорите, които водихме по темата училище в предните дни. Първият въпрос е за психолозите в училище. Вчера беше тема на нашият разговор в студио. Оказа се, че да, психолозите са необходими в училище, защото те осъществяват комуникацията между учители, родители, деца. Какъв е ангажиментът на здравното министерство обаче?
Ст. Константинов: Доколкото психичното здраве е част от общото здраве и психолозите помагат за него, мисля че е съвсем резонно да има и такива структури. Има здравни кабинети, които са регламентирани в Закона за здравето и в Наредба № 3 на МЗ, така че, там освен медицинска сестра и фелдшер, винаги може да се осъществи и друг вид дейност. Макар че за психолозите не е задължително пък да е в здравния кабинет. Стига да имаме много ясни искания за някакъв вид помощ от Министерство на образованието и науката, разбира се ще им окажем пълна помощ. Това не е никак трудно, ние имаме чудесна комуникация с тях.
Водещ: В тази връзка нямате предвидено нещо точно разписано като бройка психолози, които трябва да осигури. Т.е. аз не зная в тази комуникация здравно-образователно министерство, така общо взето отговорностите са така разпределени, че често дори ние журналистите се объркваме.
Ст. Константинов: Отговорностите са така разпределени, в смисъл здравното министерство казва какви са регламентите и това как трябва да функционира системата. Но ние не сме хората, които назначаваме нито медицински персонал, нито немедицински персонал и това е изцяло или работа на съответното министерство, или на общините. Към момента нямаме структура, наречена примерно „психологически кабинет”. Аз мисля, че това не е и нужно. Примерно с мобилни екипи или с нещо друго може да се осъществява тази дейност.
Водещ: Ето, тези мобилни екипи са създадени вече от образователното министерство.
Ст. Константинов: Ами приветствам колегите от образователното министерство.
Водещ: Добре, понеже казахте, че вие залагате стандарти, точно това пък ни каза Татяна Прегова, която е от образователното министерство, беше гост по темата, свързана с лекарските и стоматологични кабинети в училище. Липсват, не навсякъде ги има, доказва се, че са необходими. Където ги има в повечето случаи има медицинска сестра. Междудругото сега нека всъщност да чуем самата Татяна Прегова и с Вас ще коментираме.
Т. Предова: Като говоря така с колегите от Министерство на здравеопазването, като че ли по-важен е въпросът за връщането на лекарите в училище, не на самите кабинети. Но тук въпросът опира отново до кадрите и до това всъщност как да върнем лекарите, за да има по-качествена помощ. Министерство на образованието всъщност осигурява тези условия, които са разписани и за които е определено по какъв начин ще става финансирането. Това можем да правим ние в случая със здравните кабинети към момента.
Водещ: Сега от г-жа Предова, разбрахме, че всъщност училищата и образователното министерство са длъжни да осигурят оборудване за кабинетите, но пък здравното министерство трябва да зададе стандарта на лекарския и зъболекарския кабинет – нещо, което обаче не е факт до момента.
Ст. Константинов: Не, абсолютно факт е. Има си много ясна наредба, там е написано какво трябва да имат и кабинетите. Аз обаче не мога да се съглася с идеята, че в училището трябва да работят лекари и да има лекарски и зъболекарски кабинет. В смисъл за зъболекарските може в определени моменти да идват и да се прави профилактика. Междудругото в момента тече много сериозна профилактична кампания с обличане на зъбите на децата със Силантий, за да не се получава кариес. Така че, има място например за правене на профилактични прегледи, но ще се съгласите, че един лекар, за да поддържа много добро ниво на свята подготовка, трябва да се среща с тежки случаи. Натовареността на лекарите в училищата е доказано, че не е голяма и те се деквалифицират, така че тук дори не е въпрос на пари. Първо ясно е, че ние тия пари ги нямаме, нали да назначим лекари. А и има не е по нормативна база работа на министерството. Но дори и да ги имахме аз поставям под силно съмнение необходимостта да стоят там лекари, да се деквалифицират. Защо? Там трябва да има при спешни ситуации някаква първа помощ да се окаже, за някаква профилактика, съвети, примерно определени измервания. Въпреки, че основната част на тези неща трябва да се извършва от общопрактикуващите и тя напрактика се извършва сравнително добре.
Водещ: А зъболекарските кабинети? И срещу тях ли сте?
Ст. Константинов: Не, не съм срещу тях. Нека да ги има Всичко това го има в Наредба № 3.
Водещ: Вие казвате, че има зададен стандарт?
Ст. Константинов: Да.
Водещ: Значи Министерство на образованието не знаят?
Ст. Константинов: Не се използва стандарт, има зададена наредба, която регламентира всички тези неща. Ние можем да напишем и някакъв стандарт и още 5-6 административни акта, с което нищо няма да променим.
Водещ: Ето, затова само говорим по темата. Кажете ми за тези профилактични прегледи, Вие ги споменахте. Преди ден заглавие на един всекидневник, че всъщност много малък процент от българите са минали на профилактични прегледи. Оправдават се с огромните опашки от хронично болни хора. Какво ще направите?
Ст. Константинов: Те така се оправдават хората, когато не си плащат данъците в срок или се нареждат в последния ден пред някаква институция, когато има срок …
Водещ: Заплашихме ги с глоби преди време, ако не отидат на профилактичен преглед.
Ст. Константинов: Да, в закона е предвидено такова нещо, само че текстовете са доста стерилни. Там дори е написано, че който не отиде на профилактичен преглед губи правата си за един месец.
Водещ: Но има ли санкциониран при положение, че само милион българи са отишли на профилактичен преглед?
Ст. Константинов: Не, няма. Вижте, това не е начинът, по който се действа.
Водещ: Вие го казвате, че не е начинът. Съгласна съм с Вас.
Ст. Константинов: Тук опираме до две неща. Едното е чисто психологичната страна на въпроса, да го кажем така чисто, нагласата на хората и оценката им за собственото здраве. Явно хората в България не си отделят такова голямо значение и нехаят за здравето си, защото това е тяхно право и човек трябва първо да си търси правата, а не някой насила да се опитва да му ги даде. На човек можеш да вземеш, не можеш да дадеш. Това е едната страна. Втората страна е обективната, за която търпим критики, казвам търпим като въобще устройство на държавата. Че наистина пък и хората, които искат да отидат на преглед, могат да се сблъскат с факта, че отиват, виждат голяма опашка, редят се на опашката, явяват се и им казват „А не, съжалявам. Ела следващия месец, защото сега нямаме регулативни стандарти.” Това са тези лимити, които се дават на лекарите за изследвания. Така, простичкото решение според мен е: ние знаем колко са хората, които всяка година минават на прегледи и трябва да минават, знаем и какви изследвания им се полагат, знаем цената на изследванията, изчисляваме колко струват тези изследвания, отделят се в отделен бюджет и на лекар, които има 1000 души казваме „Ето за 1000, те няма да бъдат никога 1000, но примерно за 900 души, даваме тези и тези пари за профилактика и когато …”
Водещ: Кога ще го решите да е така?
Ст. Константинов: Кога? Ами аз ще настоявам, това трябва да залегне в бюджета на здравната каса като отделно перо за следващата година и аз ще настоявам това да се случи. За да сме честни! И тогава да видим колко пари наистина имаме. Ако имаме много пари, ще правим широка профилактика, ако имаме малко пари, ще правим малка профилактика, но да сме честни към хората, за да знаят какво очакват.
Водещ: Добре, много хубаво звучи. Дано да имате достатъчно пари. Последен въпрос. Сега има много теми, пак ще ни дойдете на гости, включително и тези дневни центрове, дневни диспансери, които предлагате. Дневни стационари е правилното.
Ст. Константинов: Дневни стационари за еднодневна хирургия, за еднодневно лечение структури. Това е изключително важно, това индиректно ще спести страшно много пари и на здравеопазването и на социалното осигуряване, и значи като цяло на бюджета на държавата.
Водещ: Ще чакаме да заработи стационара и ще го покажем на зрителите, за да привлече вниманието им, но само …
Ст. Константинов: И в момента работи, но става малко по-скрито и по никакъв начин не се стимулира нито от законодателството, нито от начина по който се плаща на колегите.
Водещ: Т.е. искате по-аргументирано заплащане, за да могат те да имат интерес?
Ст. Константинов: Не, искам да няма излишните ограничения, които ги налагат клиничните пътеки. Клиничните пътеки в момента изкривяват сериозно здравеопазването, вменяват ненужни изследвания да се правят, вменявам ненужен престой, обвързват това нещо всичкото със заплащането и естествено, когато на един човек му кажеш или така го прави, или няма да си получиш парите, той започва така да го прави така. Като го прави 10 години така, той се научава, че трябва да лъже, не трябва да прави това, което е учил 6 години, специализирал поне 4 години след това, а трябва да прави това, което някой администратор, чиновник му е написал като начин на поведение и дотам са я докарали нещата, че даже се намират колеги, като им кажем „Клиничните пътеки вижте какви неща правят?”, те казват „Ама как без клинични пътеки ще съществуваме?”
Водещ: обявихте война на клиничните пътеки?
Ст. Константинов: Ама аз отдавна съм я обявил. Въпросът е, че нещата вече са свързани изключително с интереси нали, и е трудно да … дори нещо да е ултралогично и да е правилно е трудно да го прокараш, което не ме прави по-малко амбициран да успея.
Водещ: Последен въпрос, моля Ви, с да или не. Имаше предложение в това студио да се криминализира посегателството върху медицински лица. Ще подкрепите ли едно такова искане. Дойде от д-р Тотко Найденов и д-р Юлиан Йорданов от БЛС.
Ст. Константинов: Да, разбира се. Това е вече въпрос на законодателната власт. Мисля, че и там беше отнесен въпросът преди почивката лятната. Така, че ако се разглежда, ще си кажа и моето мнение естествено. Това е проблем за колегите, особено за работещите в спешната помощ, в определени спешните центрове.
Водещ: Ще подкрепите ли?
Ст. Константинов: Да, да.
Водещ: Д-р Стефан Константинов, към когото имаме винаги много въпроси, но ще спрем дотук.