Д-р Стефан Константинов пред Нова ТВ: реформата в болничната помощ продължава

Върни се горе

11 декември 2011 г., "На четири очи"


Водеща Цветанка Ризова:
Здравейте. Започва "На четири очи". Представям ви първия ни гост, министъра на здравеопазването д-р Стефан Константинов.
Добре дошли. . .
Стефан Константинов:
Добре заварили.
Водеща:
. . . д-р Константинов. Събраха се толкова много въпроси, откакто обявихме вашето гостуване при нас, в нашето предаване, и затова ще започвам веднага с най-важните, най-актуалните. Обаче моят въпрос всъщност, първият, е защо като че ли се провали
реформата в болничната помощ? Всички очакваха, че това е най-неотложното нещо, което трябва да свърши този кабинет. Добре, сменяха се министри, каквото и да било. . . И вие колко време вече сте на власт, всъщност сте министър?
Ст. Константинов:
Година, година и един месец.
Водеща:
Ами, достатъчно време беше, за да стартира реформата. Като че ли не стартира.
Ст. Константинов:
Аз мога да кажа, че реформа тече и е стартирала реформата, и върви.
Водеща:
Ама, каква реформа? Кажете, кажете какво точно?
Ст. Константинов:
Ами, след като точно се интересуваме за болничната помощ, веднага мога да ви кажа, че в болничната помощ през миналата година бяха прехвърлени определени дейности по методиката да се финансират от касата. Тази година още повече от тях ще има. Ако
ви интересува обаче за структурната реформа. . .
Водеща:
Това ме интересува и това, което аз като пациент ще усетя, защото и лекарите ще усетят. Иначе това, което структурите, звената, администрацията ще усети, за нас е без значение.
Ст. Константинов:
Не бива да забравяме, че предишната, всъщност тази година, беше година на избори, през която една голяма част от политическата класа се готвеше и се занимаваше с избори. Но ето само преди два дена предложихме законопроект за промяна в Закона
за лечебните заведения, където регламентираме много важни неща - регламентираме дневните стационари, възможността за еднодневно лечение, здравната карта с брой болници, максимален брой болници по региони.
Водеща:
Тази здравна карта, дето я чакаме от 10 години ли?
Ст. Константинов:
Тази здравна карта, която винаги е стояла в закона и винаги се казва, че чрез нея държавата прави политиката в здравеопазването.
Водеща:
И никога не се е случвала.
Ст. Константинов:
И всъщност обаче все нещо не става. И то не става, защото се поставят по погрешен начин въпросите, а тук ги поставяме много ясно.
Водеща:
Е, вашата кога ще се случи? Кажете ми, сега ще си запиша, кога ще имаме здравна карта? Пиша.
Ст. Константинов:
Тя е приета от Министерския съвет преди два дни. В законопроекта е предложен срок 1 септември следващата година.
Водеща:
Първи септември, пиша.
Ст. Константинов:
И оттук насетне. . .
Водеща:
Хайде да я видим.
Ст. Константинов:
Данните са. . .
Водеща:
Знаете ли колко дати съм си записвала?
Ст. Константинов:
Да, да, запишете. Ами, това. . .
Водеща:
Добре, пиша си.
Ст. Константинов:
Това е нещото, което Министерския съвет предлага. Все пак един закон, за да стане факт, той трябва да мине и да бъде одобрен в Народното събрание.
Водеща:
Такова мнозинство си имате, че би трябвало да мине. И вие си го имате, и допълнителни резерви. . .
Ст. Константинов:
Знаете ли. . .
Водеща:
. . . имате.
Ст. Константинов:
В здравеопазването темите са толкова разнородни, че там не се гласува монолитно. В смисъл всеки има собствено мнение и много трудно се намира консенсусът, така че не е въпрос само и на мнозинство.
Водеща:
Добре. Сега обаче аз започвам с нещо конкретно. Вие казахте, че клиничните пътеки ще бъдат заменени с диагностично свързани групи. Това нещо го казахте още при първото си гостуване тук, в "На четири очи".
Ст. Константинов:
Да.
Водеща:
Това беше почти веднага, може би няколко седмици, след като станахте министър. Къде са сега тези диагностично свързани групи? Клиничните пътеки си стоят със страшна сила.
Ст. Константинов:
Диагностичен свързаните групи и класификационната система, която трябва да купим от Австралия, също договорът трябва да бъде ратифициран в сряда, която идва, през следващата седмица. Защо се забавихме? Защото първоначалният вариант беше те да
бъдат закупени от здравната каса и тя да ги внедри. Поради ред причини обаче това не се случи. Трябваше да се промени решението на Министерския съвет и го вдигнахме на ниво закупуване на държава от държава. Това изисква доста сложна дипломатическа
дейност и в крайна сметка изисква и ратификация в Народното събрание. И аз се надявам. . .
Водеща:
А защо пък от Австралия? Никъде ли другаде няма, че чак от Австралия, на друг континент отидохме?
Ст. Константинов:
Защото класификационната им система е най-отворена и защото почти. . . повечето европейски държави са минали точно по този път, са закупили от там и след това са си ги модифицирали. Ние не можем да ги закупим от тях, тъй като те са ги закупили от
Австралия всъщност и трябваше да го купим първоизточника, тъй като той се смята, че е с най-добри показатели и най-добрата. . .
Водеща:
Но те не се ли отлагаха? То трябваше да стане сега, от идната година, от януари месец?
Ст. Константинов:
Аз казвам поради каква причини имаме там забавяне. Да, приемам, че наистина там имаме забавяме, но обяснявам каква е причината. Което обаче съвсем не пречи следващата година ние да си ги въвеждаме. . . То е цял процес на преводи, адаптация,
събиране на информация и пак в закона, който сме. . . законопроекта, който предлагаме, там също има текст, който да регламентира събирането на икономическа информация. Защото всъщност тези групи съдържат две неща. Първо, да се събира информация какво харчат болниците, и, второ, какви случаи лекуват и след това на тази база да се решава какво да им се плати, а не както сега, примерно, с преговори, договори, какви
ли не други неща.
Водеща:
Ето, аз сега ще комбинирам, бях ги отделила на един лист всичките въпроси, които ваши колеги пожелаха да ви задам, обаждаха се на мен, на редактора по имейл, но сега ще гледам да ги комбинирам, защото някои от тях са свързани с това, което говорим. Един случай на ваша колежка, в който жената влиза да ражда, всичко, което е. . . тя има обаче големи усложнения от раждането, но бебето е здраво, тя е жива. Налага се обаче друга болница, тази гинекологична болница не извършва такива манипулации. Започва страхотно звънене по всички други държавни болници. Всички отказват да я приемат. Накрая тя е приета в една от частните болници и държавната болница плаща на частната болница, за да се долекува, да се спаси тази жена, тази родилка на практика. Значи, те смятат, че по този начин чрез разградената републиканска консултантска мрежа, цитирам точно, това нещо става възможно.
Ст. Константинов:
Аз не го знам конкретния случай, сега ми го казвате.
Водеща:
Впоследствие ще ви разкажа за какво става дума, но. . .
Ст. Константинов:
Но въпросът е точно в това, че ние много ясно трябва да имаме концентрация на ресурсите.
Водеща:
Е, има ли?
Ст. Константинов:
Нямам идея за каква точно болница става, но това да се извършват, примерно раждания, а да няма възможност за неонатологично лечение. . .
Водеща:
Не е в бебето проблемът, в родилката е, следва тежък проблем. Не може. . .
Ст. Константинов:
Дори и да. . .
Водеща:
. . . една АГ болница да има такива специалисти. Трябва при специализирана болница. И те отказват да я приемат.
Ст. Константинов:
И отказват, включително и от "Майчин дом", да речем, която е държавната?
Водеща:
Ами, ще ви разкажем случая след това, но въпросът е, че я приемат единствено в частна болница.
Ст. Константинов:
Защото изричната заповед, която я знаят и я спазват всички директори на най-големите ни болници, които се занимават със спешност. . . а в случая при акушеро-гинекологичната помощ това е "Майчин дом". За другата спешност се знае, че е "Пирогов", "Военна болница" също помага много.
Водеща:
Да, но, ако се появи проблем, който е извън раждането, извън гинекологичните усложнения, тя трябва да отиде при друг специалист.
Ст. Константинов:
Винаги колегите трябва да знаят нещо простичко, че. . .
Водеща:
Ако е кардиологичен проблемът например.
Ст. Константинов:
. . . вижте, в Министерството на здравеопазването винаги има дежурен, 24 часа. При такива случаи, ако срещнат неразбиране от други болници, винаги могат да се обадят на този. . .
Водеща:
Те знаят ли го? Аз не го знаех, толкова много съм правила теми за. . .
Ст. Константинов:
Да се обадят и да искат веднага, ако не могат те да им решат, на това ниво, дежурните, да им решат проблема, просто да кажат, че искат да бъдат свързани с мен.
Водеща:
Има дежурен във вашето министерство 24 часа?
Ст. Константинов:
Има, разбира се, 24 часа дежурен. За такива случаи винаги могат да се обръщат към него. Абсурд е нали, в държавна болница. . .
Водеща:
Абсурд е.
Ст. Константинов:
. . . да не бъде приет пациент. Много ще се радвам да ме запознаете със случая след. . .
Водеща:
Добре, добре, ще ви го разкажа. Сега, премиерът. . . понеже е частен и имаме страшно
много въпроси към вас, затова преминавам към следващите въпроси, случаят е истински, автентичен. Сега, премиерът ви призова в сряда, нали така, да бъдете страшно радикален. Даде ви подкрепата си. Аз запомних две неща. Ще поговорим за двете, които са ми останали в ума от този разговор, вие, ако намерите детайли кажете ги. Първото обаче, ми приличаше много на реформата, която правеше БСП и министър Гайдарски. Това е: уволнявайте директори на болници, които имат дългове. Сега, с уволнение на директори на болници, които имат дългове, вече сме го гледали. Аз също съм имала разговори с проф. Гайдарски и тези болници малко понамалиха дълговете, после пак ги увеличиха, само се смениха директорите. Някои от тях много успешни. Това ли ще ви е реформата, да уволните директорите?
Ст. Константинов:
Не, вижте, разбира се, че не е това и аз мисля от стенограмата, там ще чуете, че съм обяснил. Смяната на директори не е само решение на проблемите. Макар, че. . .
Водеща:
Изобщо.
Ст. Константинов:
Не е само изобщо, защото пък, от друга страна, ако се замислим, в определени болници нещата се развиват добре, винаги са без дългове, а други винаги трупат дългове. Но нещата са комплексни. Тези дългове, те си стоят от едно отминало време. Миналата година пък беше принципно тежка за здравеопазването, имаше забавени плащания. Това още повече утежни нещата. И от тази гледна точка аз в началото на годината съм бил сравнително. . .
Водеща:
Да, дали виновни директорите, или просто не са им преведени сумите.
Ст. Константинов:
. . . толерантен към болничните директори. От тази гледна точка знам от какво ниво тръгват. Но сега, декември месец, като направим рекапитулацията как са се движили болниците, ако и през 2011 г., когато имаше сравнително, не сравнително, ами абсолютно регулярни плащания, всеки си знаеше бюджета, ако са продължили да трупат дългове, аз ще искам много. . . персонално обяснение от всеки директор защо това се е случило. Така че не съм човек, който абсолютизира персоналната отговорност, но тя също съществува.
Водеща:
Добре. И другото, което запомних аз от този ваш диалог с премиера Борисов, е, че ще се изземва имущество на хора, които не си плащат здравните осигуровки. Това може ли да стане?
Ст. Константинов:
Не, не, вижте, няма да разстрелваме, няма да бесим и да пращаме в концлагери за неплатени здравни осигуровки. Ставаше въпрос за нещо друго. Когато човек има доходи, обаче не си плаща здравните осигуровки, в един момент се разболява, влиза в
болница и прави една страхотна сметка на болницата, след което си излиза. При сегашната ситуация знаете ли какво се случва? Болницата пие една студена вода и нищо повече. Аз смятам, че за такива хора трябва да има някакви санкции. Но искам пак да кажа, че това не ни е големият проблем в здравеопазването, защото. . .
Водеща:
Макар че колко, колко хора не си плащат? Макар че е голям.
Ст. Константинов:
Нула цяло и пет процента от хората, които се обръщат към най-елитните университетски болници са с прекъснати здравноосигурителни права. Това значи, че на 200 пациента един отива така.
Водеща:
Е, значи наистина не е чак толкова голям проблем.
Ст. Константинов:
В областните болници е най-големият проблем и от областните болници най-големият проблем е във Видин - малко над 4 процента от хората са с прекъснати здравноосигурителни права. Но само на базата на това ние не можем да заключим, че това е причината болниците да изпадат в дългове. Проблемът е много по-комплексен.
Така че ясно е, че на тази тема трябва да се взимат мерки, но определено не мисля, че това ни е голямата болка в здравеопазването и не ни е това реформата. . .
Водеща:
Коя ви е болката? Кажете коя ви е реформата и кога я започвате?
Ст. Константинов:
Реформата е в две неща най-вече, пак ви казвам. Когато сме бедни и имаме намаляващо население, ние не може да си позволим да ни растат непрекъснато хоспитализациите и да пилеем ресурси, и да се появяват все нови, и нови болници. Уж парите не достигат в здравеопазването, пък болници непрекъснато растат. Това за мене е израз на неефикасна работа, т.е. здравната карта с ясния брой болници. . . Аз тук дадох един слайд, ако е възможно да. . .
Водеща:
Ако колегите е възможно да. . .
Ст. Константинов:
. . . го пуснат, за да се види, че имаме определени области, където свръх се концентрира здравно предлагане и обслужване на населението в болници, а много други болници, ето това с червеното, са областите, където ние имаме над средното за страната болнично потребление и брой болници. Всичко останало. . . виждате, имаме места, където по 3.8 са леглата на 1000 души население, а на други места стигат до 8. На нас ни трябва. . .
Водеща:
Тоест в определени области има концентрация на. . .
Ст. Константинов:
Да, на нас ни трябва национална политика, защото всички български граждани са равни и навсякъде трябва да се получава еднакво качество на лечението. Затова предлагаме в тези области, които са с червеното оттук насетне здравната каса да не може да сключва по-голям брой договори от това, което е била предишния път. Това не значи, че на нова болница ще бъде отказан договор, но за да се появи нова, някоя друга трябва да изчезне и да бъде заменена. И това може да бъде точно конкуренцията между болниците за договори с касата, защото касата всъщност разпределя нашите пари.
Водеща:
А не е ли пък това някакъв административен начин едни болници да бъдат толерирани за сметка на други?
Ст. Константинов:
Това е абсолютно административен начин, но разберете, че здравеопазването не е само пазар. Там е и администрация и регулация, защото хората искат качество. Когато имаме прекалено много болници в даден регион, те започват да се конкурират недобросъвестно, включително започват да лекуват и здрави хора, и ние не трябва да им създаваме благоприятна ситуация за това. В много държави има регулация и това по никакъв начин не противоречи на пазарната икономика.
Водеща:
Кое друго е в реформата? Това ли е същността на този етап?
Ст. Константинов:
Това е. Същото е с начина на плащане. До момента, до който ние плащаме по начина на клинични пътеки, с примитивния начин има пътека - има плащане, естествено е, че ние ще имаме непрекъснат стремеж да се увеличават разходите, да преминават все повече и повече хора, за да могат болниците да получат повече и повече пари. Докато работим по тази примитивна система, няма да имаме успех. И, разбира се, още хиляди други неща от типа на въвеждане на дневните стационари и ограничаване на задължителния минимален престой, който всъщност не стимулира добрите практики. Това са неща, които ще ни донесат реформата в болничния сектор.
Водеща:
Които, вярвате ли, че ще се усетят така, че и пациентите, и лекарите да се чувстват относително комфортно?
Ст. Константинов:
Виждате, че определени неща водят до успокоение на системата, а това, ако се комбинира с увеличаване на разходите за здравеопазване, мисля, че реално може да се намерят. . . да се усети от хората и да се оцени като положителна стъпка.
Водеща:
Добре, аз сега ще ви задам вече няколко други въпроса, които според мен. . . Дано това се случи и дано ние го усетим. Но това са въпросите, които цялото общество обсъжда в момента и от които се вълнува. Сега, мислите ли, че доверието между пациентите и лекарите е безвъзвратно загубено след тези поредни случаи на умрели родилки, бог да ги прости, изобщо на един куп неща? Ето един от въпросите, които ми зададоха вашите колеги, между другото очевидно ваш колега гинеколог казва: ако една от родилките, която почина, последната, мисля, в "Шейново", и е била без разкритие и в близките 48 часа тя не роди, аз, казва, по каква клинична пътека можех да изпиша това? Просто щяха да ме държат отговорен, че съм приел болен, който всъщност не е родил
в близките 48 часа?

Ст. Константинов:
Нека да разграничим нещата от система и от конкретен случай. Ако говорим за системата. . .
Водеща:
Е, да де, ама всеки от нас е конкретен случай и попада. . .
Ст. Константинов:
Не. . .
Водеща:
. . . в тази система.
Ст. Константинов:
Веднага ще ви кажа. Ако говорим за системата, ние не можем от конкретния случай да кажем, ами, да, понеже умряла жена, значи в България в здравеопазването и с родилките се случва нещо страшно. Когато говорим за система, трябва да погледнем
примерно за период от 10 години насам, какво се е случвало. И като видим, че 1989 г. смъртността е била 18.7 на 100 000 живородени. 2000 г. става 17.64 пак на също. . .
Водеща:
За майки или за бебета говорим?
Ст. Константинов:
За майки говорим.
Водеща:
За майки.
Ст. Константинов:
А същевременно в момента имаме между 6.43 и 11 на сто хиляди. Ясно се показва, че здравеопазването за последните 10 години е направило голям прогрес в тази сфера. Същевременно, като сравним тези показатели с европейските, разбираме, че сме малко над средното за Европа. Какво значи в конкретни. . . И сега да минем обаче в конкретните числа.
Водеща:
За това искам да кажа, знаете ли, че. . .
Ст. Константинов:
2007 г. имаме. . .
Водеща:
. . . да не дава господ да ти умре близък, много важно, че е единственият, да речем.
Ст. Константинов:
Не, не, това показва дали. . .
Водеща:
. . . в статистиката.
Ст. Константинов:
. . . наистина се увеличават тези смъртни случаи, намаляват ли и статистиката ясно го показва.
Водеща:
Статистиката сочи, че намаляват.
Ст. Константинов:
А това е статистика обективна. Абсурд да се мисли, че може да бъде скрита умряла пациентка. Тя моментално става достояние, виждате, на медиите. 2007 г. имаме 9 жени починали, 2009 г. сме имали само 4; 2011 към момента имаме 7, от които 4 в рамките на
2 месеца.
Водеща:
Но нали знаете, че има страхотна психоза?
Ст. Константинов:
Така.
Водеща:
Аз имам две бременни приятелки, които в момента умират. С такъв страх не е било да се ражда. . .
Ст. Константинов:
Искам да ги. . .
Водеща:
. . . както преди. Лекарите казват, вашите колеги, те идват, казват, че като че ли аз съм някакъв. . . ще ги заколя всеки момента. Ще оцелея ли, докторе, ме питат?
Ст. Константинов:
Аз се надявам, ето сега, използвайки вашата медия, да внесем малко успокоение след всичките тези ужаси, които бяха, и да обясня, че, минавайки вече пък от тази обща статистика, всеки конкретен случай се разследва, и то много сериозно. И за първите
две починали родилки ние категорично вече знаем каква е била причината.
Водеща:
Каква е била причината?
Ст. Константинов:
Първата жена, която беше всъщност Деяна, починалата. . .
Водеща:
Младото момиче, 19-годишното.
Ст. Константинов:
. . . от "Шейново" първото, там ставаше въпрос за една изключително тежка чревна инфекция, която във времето е довела до леталния изход. Там имаше пропуски и те бяха ясно показани.
Водеща:
Между другото това прилича на този случай, с който започнах. Хората не знаят къде да ги изпратят, обикалят. . .
Ст. Константинов:
Не, проблемът е бил изобщо там, че са ги изпратили вкъщи, и мисля, че. . . виждате, дори директорът на болницата си подаде оставка. Което не пречи на всички останали мероприятия да текат. При следващия случай, който беше с починалата жена пак в
"Шейново", аз не съм съгласен, че трябва да мислим - ами, ако до 48-часа не роди, кой ще ни плати и т.н.?
Водеща:
Ама, така ли е, по принцип е така. . .
Ст. Константинов:
Ами, не е така. . .
Водеща:
Не е ли така?
Ст. Константинов:
Ами, не е така, защото жената идва с контракции. Тя е трябвало да бъде оставена. И, ако е била оставена, всъщност един господ знае дали тя е щяла да бъде спасена, но никой нямаше да може да упрекне здравната система, лечебното заведение и лекаря, че не си е свършил работата. Защото от патоанатомичния протокол, съдебно-медицинската експертиза се оказва, че тя има възпаление на белите дробове, на трахеята. Тоест това е било нещо, което вероятно е причинило задуха и колабирането. И ако е била 10 часа в тази болница, вероятно е някой можел да разбере тези симптоми и да се направи нещо. В резултат на това вече се задействат едни много спешни манипулации, при някои от тях има известен неуспех и това води до фаталния изход. Но тук вече минута по минута. . . и може да се каже. Но аз предпочитам, ако ги интересува родителите, на тях да го обясня, а не в ефира на всички. . .
Водеща:
Между другото ще махнете ли избора на екип? Защото се появиха от комисията, здравната в парламента, и такива идеи.
Ст. Константинов:
Изборът на екип неправомерно се казваше, че е бил въведен от министерството и лично от мен. Искам да кажа, че изборът на екип съществуваше като практика от години.
Водеща:
Вие сложихте, аз добре си спомням, пределната цена, нали?
Ст. Константинов:
Това, което направихме, е, че ние го регламентирахме при какви условия може да се избира. Хиляда пъти казахме, че това е доброволен акт и при какви ситуации може да става, и сложихме една цена. В резултат на това имаме две неща. Първо, цените за избора на екип паднаха значително. И второ, ние контролираме процеса и знаем какво се случва. И искам да ви кажа, че в момента от милион и 600 хиляди хоспитализации в цялата страна, 1.5 процента от хората са правили избор на екип, което явно показва, че изобщо това не е метод за финансиране и за облагодетелстване на някой или да се пълни хазната на болници, или на здравеопазването. Явно е, че парите са. . .
Водеща:
Макар, че. . .
Ст. Константинов:
. . . са изключително малко.
Водеща:
. . . 40 процента от парите, отбелязват вашите колеги, които ми пишат, остават за болницата.
Ст. Константинов:
Така. И искам същото нещо да кажа. . .
Водеща:
Това е важно да знаят. . .
Ст. Константинов:
. . . че в крайна сметка, защото пък аз говорих и с хора и казаха - ама, защо ще го забранявате, при положение че ние искаме наистина да изберем лекар. По някой път се налага да го викнем събота, неделя, през нощта и ние трябва да му платим по някакъв начин. Защо да им се плаща в плик? Ние, първо, имаме много ясен контрол върху процеса. И следващото нещо е, че наистина тези пари далеч не отиват в един лекар. Те отиват в екипа, а една част отива и за болницата. И благодарение на това, че се контролира процесът, мога да ви кажа какви са и стойностите. Например в. . . ако говорим примерно за раждането, както ставаше въпросът, най-много избори на екип се правят, 42 процента, в Първа АГ болница, бившата "Тина Киркова". На второ място е "Шейново" с 35 процента и "Майчин дом" е на 31 процента. Обаче знаете ли коя е болницата с най-голям процент избор на екип в България?
Водеща:
Не.
Ст. Константинов:
Това е специализираната болница, университетска, по ендокринология, където 82 процента, над 82 процента от хората са избрали екип. За мене това знаете ли какво значи?
Водеща:
Не.
Ст. Константинов:
Че това не е бил доброволен акт, а ето там наистина, в тази болница, са били принуждавани хората, за да бъдат лекувани, затова аз през следващата седмица ще си имам сериозен разговор с директора на тази болница, защото е абсурд 82 процента от
хората в една болница да изберат екип. Ако за София средният процент е 5, за АГ болниците е около 30, което може да се обясни. . .
Водеща:
Защото човек е склонен най-много пари да дава за детето си и за раждането. . .
Ст. Константинов:
Да, и. . .
Водеща:
Това, има логика в това.
Ст. Константинов:
. . . и защото жената през тези девет месеца, докато е бременна, осъществява. . .
Водеща:
Да, има доверие на определен лекар.
Ст. Константинов:
. . . някаква емоционална връзка и степен на доверие с определен гинеколог. . .
Водеща:
Точно така е, да.
Ст. Константинов:
. . . и тя иска да го направи, и въобще. . . Даже имаше. . . трагичният случай, пък който беше в "Тина Киркова". Тогава жената казва - но никой не ни е. . . бяха много любезни, никой не е говорил за пари. Така че не ни е това причината за тези неблагополучия. Изборът на екип. . . Вижте, той отразява донякъде цялото ни общество. Аз съм сигурен, че един ден това нещо няма да се прави. Когато имаме малко болници, когато лекарите са високоплатени, хората имат високи здравни осигуровки и ги внасят, качеството е на ниво, никой няма да говори за тази работа. Сега простото му забраняване ще значи, че парите ще започват да се дават под масата. Но, разбира се, дотолкова. . .
Водеща:
Разбира се. Аз, ако държа на един лекар, всичко ще направя възможно той да ме лекува или той да ме оперира.
Ст. Константинов:
. . . доколкото това е много важна тема, нека всеки да каже мнението си и ако надделее мнението, че това е изключително порочна практика, аз пак ви давам числата какви са, че не са решаващи, но обществото каже, че това е изключително недопустимо, ще го забраним.
Водеща:
Моля ви се, преди, когато нямаше избор на екип, пак си избирахме лекар и по други начини се разплащахме с него.
Ст. Константинов:
И аз така мисля.
Водеща:
Нека да спрем с някакви такива лицемерни неща. По-важното за мен е обаче. . . започнах с това за доверието. Аз не знам каква е истината, но в медиите се появиха няколко съобщения, няколко информации, които са много притеснителни за всеки един от нас, ако се случи да е бъдещ пациент. Едното е, че се правят например необосновани манипулации с цел да се източва здравната каса. Чу се за някакви болници, които правят такива коронарографии. Знам колко важна е тази процедура за човек, колко животоспасяваща е и колко е полезна, но възможно ли е например на мен да ми
препоръчат коронарография, за да вземе болницата едни пари? Чувам след това - в друга болница приспивали болните, държали ги по-дълго в упойка, за да може човекът, който оперира, да оперира двама или ще закъснее, или да отиде при трети и т.н. Създава се наистина едно недоверие, каквото според мен е доста безпрецедентно в последните години. Има ли изход от това?
Ст. Константинов:
Има изход и точно затова ви казвам, че здравеопазването не трябва да го разглеждаме само като пазар и само като взаимоотношения между търговски субекти. Там трябва да има сериозна регулация и хората това очакват от министерството. И поради тази причина в инвазивната кардиология, където беше този случай с отрязаната ръка, защото там ставаше въпрос за човек с анемия, който просто за да се усвоят едни пари, тъй като там са хубаво платени, му е направена тази манипулация с всичките трагични последици. Затова там въведохме електронен регистър и след всяка манипулация са задължени инвазивните кардиолози да го попълват. Регистърът работи много добре вече месец и половина и аз буквално във всеки един момент, стига да ми е електронният подпис в мен, мога от всяка точка на земното кълбо да го достъпя
и да разбера къде какво се случва. Между другото другия слайд, който съм го дал, то пак показва за броя на болниците. Ето на, това са центровете, които извършват инвазивна кардиология. Те са, общо взето, виждате, равномерно разпределени, но в един момент виждаме в София, в Пловдив, в Пазарджик и във Варна колко са много. Когато са прекалено много тези центрове, те, за да съществуват, трябва да намират пациенти. И тогава се появява изкушението. И това изкушение съвсем не е дори на ниво лекар. То се появява на лечебно заведение и работещите биват стимулирани.
Водеща:
Ама, как, на мен ми звучи зловещо. Аз имам по принцип доверие към лекаря. Представям си как. . .
Ст. Константинов:
Лекарят, лекарите първо искат. . .
Водеща:
. . . аз съм здрава и той, за да вземе едни пари, ме. . .
Ст. Константинов:
Не, не. . .
Водеща:
. . . подлага на една все пак рискова манипулация. Това не е. . .
Ст. Константинов:
Тук наистина може да виним не лекаря, а системата. . .
Водеща:
Аз не мога да допусна. . .
Ст. Константинов:
Тук може да виним системата, защото ние създаваме благоприятни предпоставки да се появява едно такова недобросъвестно отношение. Ако примерно беше един или два центъра и бяха от сутрин до вечер затрупани с работа, защото един такъв център трябва да е минимум на 300 000 души население, ние нямаше да стигаме до такива ситуации те да си търсят пациенти. Ами, имаше доклад на медицинския одит, където се казваше, че са обикаляли с бусове България, за да събират баби и дядовци, и да им предлагат снимки на сърцето и такива манипулации. Това го има черно на бяло записано. Това са неща, които наистина е наше задължение и в проектозакона ние го решаваме, като казваме колко трябва да бъдат центровете. Вижте София - 8 центъра за инвазивна кардиология. Кому е нужно това нещо? Това са милиони левове, изхарчени по недобрия начин, от нашите средства. Значи, ние трябва да имаме здравна каса. . .
Водеща:
Значи, трябва да е равномерно, защото от друга страна, има пък недофинансирани.
Ст. Константинов:
Ето ги. . .
Водеща:
Вие сте намалили на някои места, също свързани с кардиологията, аз съм разговаряла, но няма значение. Искам да ви попитам още нещо, защото времето ни изтича. Но има ли осъдени за грешки медици в България?
Ст. Константинов:
Разбира се, че има осъдени за грешки медици. Има лекари, на които са взети правата. И винаги всъщност трябва да знаем, че финалната инстанция, която се произнася, това е съдът. Всеки опит за подмяната на съда с всякакви други, как да кажа, организации, мисля, че за една правова държава едва ли би говорило много добре. Има осъдени, било то на имуществени санкции, на условни. . . Разбира се, има и ситуации, при които
правораздавателните органи за по-толерантни, отколкото трябва. Но пак ви казвам, само който не работи, той не греши.
Водеща:
Но вашите грешки са най-фатални, за съжаление.
Ст. Константинов:
Те са най-фатални и виждате какви строги, сериозни разследвания след това се водят. Това само, което се говори по медиите, трябва да знаете, че няма лекар, който, ако си чуе толкова пъти името и, въобще цяло съсловие, да не си направи сериозно изводи и да не е голям стрес и наказание за него.
Водеща:
Напротив, аз понеже имам много приятели лекари и изпитвам страхотно доверие към тях, затова задавам този въпрос, защото имам чувството, че в момента сме жертви и ние, пациентите, и самите лекари са жертви. Само системата остава непокътната, затова ви предизвиквам нещо да направите, да я разтърсите тази система. Не може тя да влачи лекари и пациенти като свои жертви след себе си.
Ст. Константинов:
Ама ето, аз ви казвам какво се прави. Ето, това беше с регистъра на кардиологията. Другият случай, който вие казвахте, за камерите. Там се направи в тази болница стачка за тези камери. И аз, ако исках тихичко, кротичко да изляза от ситуацията, съвсем спокойно можех да викна директора и да му кажа: абе, я ги разкарай тези камери, идват избори, тези хора сега ни стачкуват тук и ни правят проблеми, да се приберат, по мирно, по тихо. Не, казахме принципно: камерите са нужни, това е необходимо за контрола за качеството, на пациентите. Това пази и лекарите, защото лекарят може да се защити. Когато някой го упрекне, че той не е отишъл, не е направил тези процедури,
камерата ще го документира. И съвестният лекар не бяга от тези неща, и ето това правим.
Водеща:
Дано го правите и дано продължавате да го правите, защото премиерът Борисов каза, лекарите да направят курбан. Аз се притеснявам, да не правим помен на българското здравеопазване. Дано не се случи това.
Ст. Константинов:
Мисля, че не трябва да сме черногледи. Все пак българското здравеопазване ежегодно се ползва от милиони, от милиони граждани. Всяка. . .
Водеща:
И наистина ви призовавам малко да засилите тези реформи. Имам чувството, че наистина сте застинали в здравеопазването.
Ст. Константинов:
Министерството, лекарски съюз, каса, Народно събрание. . .
Водеща:
Между другото много не се разбирате там, нито вие с касата, нито. . .
Ст. Константинов:
Това са основни. . .
Водеща:
. . . лекарският съюз с вас. И това е една какофония. . .
Ст. Константинов:
. . . това са основните фактори, които правят общественото мнение, и медиите. . . всичкото това нещо прави реформата.
Водеща:
Ами, застанете твърдо и я направете тази реформа, защото иначе само общественото мнение ще ожалва и ще оплаква умрелите, а за живите няма да има милост. Благодаря ви за този разговор.
Ст. Константинов:
Благодаря и аз.
Сподели в: