Водещ:
Ето ни отново в студиото на "Здравей, България". Казвам добро утро и добре дошъл на министъра на здравеопазването д-р Стефан Константинов. Здравейте.
Стефан Константинов:
Здравейте.
Водещ:
Не сме се виждали от Нова година, така че Честита Нова година.
Ст. Константинов:
За много години.
Водещ:
Пожелавам ви да е по-лека от 2010-та.
Ст. Константинов:
Благодаря.
Водещ:
Дано да имате по-малко проблеми. Доста неща се насъбраха, които бихме искали да обсъдим с вас. Аз ви казах и в предварителния разговор, вчера ви гледах при Диана Найденова и видях темата за хепатита, че беше доста силно застъпена. Така и не й удовлетворихте желанието на Диана да й кажете, че ще има епидемия. Всъщност каква е истината?
Ст. Константинов:
Всъщност епидемия има, тя е локализирана. Започна най-много в Стара Загора, има случаи в момента в Хасково, в Пловдив. Ясно е, че има повишена заболеваемост. Така че това никой не го отрича. Факт е, че има разболели се хора. Въпросът е до каква степен ние трябва да го експонираме това. Хубаво е да се знае и да се взимат мерки. Това прави министерството, това се прави на ниво болници. Това. . . вече виждам, в Хасково има ангажименти на общинския съвет, което е много добро. Значи, взимат се мерки. Въпросът е, че когато се преекспонират нещата, всъщност ние не помагаме вече на хората, а всяваме един ужас, който е неоправдан в момента. Това са неща, които са се случвали. През годините сме имали и много по-голяма заболеваемост. Просто трябва да се следят нещата. За момента те са предимно изолирани в тези три места в страната.
Водещ:
Има ли опасност да пламне и София?
Ст. Константинов:
За да пламне, подобна епидемия да се случи, трябва да има някакво сериозно заразяване, примерно на питейна вода или на нещо, което се консумира масово. Към момента нямаме никакви данни, че такава опасност грози София. Нали ви обясних. . . това и вчера, което казах, е, че всичко зависи от имунния статус на населението. Когато се наблюдават няколко години подред, всъщност 2006-та е последната с една заболеваемост примерно 94 на 100 000 население, което е доста високо било, а пък миналата, 2008-ма и 2009-та са 11-13 на 100 000, примерно 9 пъти по-ниска заболеваемост, се създава един контингент от лица, които нямат имунна защита спрямо вируси и са лесно атакуеми. Така че има една цикличност. Но към момента, нали, опасност за София, опасност за страната, такива големи, не. Важно е да се взимат
мерки. Хората са информирани да спазват хигиенните навици и хигиенните правила. Разбира се, добре е тази ваксина, която не е задължителна, който има възможност, нека да си я направи. . .
Водещ:
Стига да я намери, защото се разбра, че всъщност има голям проблем и с това.
Ст. Константинов:
Пазарът бързо реагира, така че ако тази седмица я е нямало, следващата ще я има. Мисля, че няма да е проблем това.
Водещ:
Добре, аз искам да ви пуснем един материал. При нас пристигна писмо от една 53-годишна жена, която наистина се бори за живота си. Искам само да предупредя нашите зрители, особено тези, които са с малко по-слаби нерви, че следващият репортаж е доста тежък и кадрите, които ще видите, не се за всеки. Но, за съжаление, такъв е животът и такива неща се случват. Ние бихме искали да го коментираме с вас от гледна точка на това дали е възможно в 2011 г. заради някакви бюрократични спънки човек да загуби живота си. Да го видим заедно, защото, казвам на нашите зрители, министър Константинов не знае за какво става въпрос. Това е една малко неприятна изненада за начало на годината, но все пак сме длъжни да му покажем това, до което ние сме стигнали. Вижте сега репортажа, който е направен от колежката Михаела Карабельова.
Водещ:
Така, покъртителна е историята. Какво може да се направи за тази жена?
Ст. Константинов:
Сега, аз не знам какво е казала здравната каса, какво може и какво не може. Дайте ми документите и каквото зависи от министерството, ако трябва да се променят и нормативните неща, ще бъдат направени. И се ангажирам да помогна на тази жена. Така че просто ми дайте копие. . .
Водещ:
Ами, аз тук съм ви подготвил някои неща. . .
Ст. Константинов:
Но знаете ли какво, нали, ми направи впечатление? Понеже ние винаги казваме колко ни е лошо здравеопазването, как не функционира, все сме недоволни. Я си представете какво щеше да стане, ако българска болница беше казала на пациент – първо парите, после лечението. Това забелязахте ли го? Две клиники са казали и са дали такъв отговор, което е много интересно. Нали, може би пък нашето здравеопазване не е чак толкова лошо, колкото винаги го изкарваме. Но за конкретния случай просто ги визирам документите и аз ще се свържа с нея, за да. . .
Водещ:
Да, аз за това щях да ви помоля, за да не го разнищваме прекалено много този случай, да не правим някакви заключения прибързано, още повече, както се разбрахме, вие не сте запознат предварително с тази тема. . . но съвсем човешки наистина да ви помоля, защото виждате какво е положението, както се казва, до момента всеки ден й е подарен на тази жена. Ако може по някакъв начин да й се помогне, ще бъде чудесно. Ето тук има някои неща. Направо ви ги давам тези документи и, както се казва, след това ще продължим да поддържаме връзка, за да може да й помогнем. Ако пък някой от нашите зрители знае също вариант, с който би могъл да бъде полезен на Ирина, знаете телефоните, знаете имейл адреса, така че може да се свържете с нас. Ще бъде чудесно, ако. . .
Ст. Константинов:
Е, ние ще проверим, ще се свържем и с клиники, мисля, че. . .
Водещ:
. . . ако може по някакъв начин да помогнем.
Ст. Константинов:
. . . имаме комисия за лечение в чужбина, така че. . .
Водещ:
Да, тя е минала през тази комисия. Има там решение, вътре, цялото това нещо. Но просто изглежда като "Параграф 22", от едната страна казват - идете в болницата, от болницата казват - дайте първо парите. . . и жената е в безизходица.
Ст. Константинов:
Администрацията спазва законите, но законите могат да бъдат променяни.
Водещ:
Добре, да оставим това малко настрана. Понеже казахте за хепатита. Какво е положението пък с животоспасяващото лечение на пациентите? Някъде се говореше за това, че около 2000 човека, ако не ме лъже паметта, че и повече май бяха, щели да останат без лечение. Става дума за хора, които имат кардиопроблеми. Това беше в края на миналата година.
Ст. Константинов:
А, това беше във връзка с намалението на цената на клиничните пътеки по кардиология. Не, такова нещо няма в момента. Но притесненията, които имат кардиолозите, защото те там имаха известни проблеми с отчитането на дадени дейности, така че. . . Аз имам днес среща с представители на дружеството по кардиология, с националния консултант по инвазивна кардиология. Ако не се лъжа, в пет часа трябва да се видим следобед. Ще дискутираме как да се подобри контролът върху качеството на предлаганите услуги. Защото наистина методите по инвазивна кардиология са много модерни и те могат да спасят човешки живот. Но понеже въпросът беше такъв - какво се случва, дали 2000 души ще загинат. Не, такова нещо няма. Системата си работи нормално.
Водещ:
Там имаше едни цифри. За съжаление, понеже вие казахте преди малко - аз цифри не помня, и аз съм така с цифрите, трудно ми е да ги помня. Но си спомням, че лекарите протестираха най-вече за това, че има някаква прогноза и определена цифра за хора, които евентуално щели да имат сърдечни проблеми и могат да бъдат лекувани, пък оттам нататък трябва да ги връщат. . .
Ст. Константинов:
Не, когато се прави бюджетът, това бяха числа на финансовото министерство, но когато се прави бюджетът, горе-долу се стъпва на някаква сума, някакво число от хора, които ще преминат. Примерно, ако тази година са минали 10 000, аз говоря сега, така, ангро. . .
Водещ:
Да.
Ст. Константинов:
. . . ясно е, че следващата година няма да очакваме да минат 30 или 40, или 50 хиляди. Разбира се, тези числа, които се дават от министерства, от експерти, понякога се разминават с числата, които ги дават научни дружества или хора, работещи в определени лечебни заведения, и оттам, нали, се породи този спор. Механизмът нито на плащането е такъв за болниците, на лекарите. . . Така че не може да кажем, че ако е заложено в бюджета примерно числото еди-колко си хиляди души, ако се яви един инфаркт повече, той ще бъде върнат и ще се каже - не, в закона пише друго.
Водещ:
Докторите от това се притесняваха. Казаха, ако има там 2000 примерно пуснати или 2800, не си спомням колко бяха, какво ще стане с 2801-ият?
Ст. Константинов:
Моите колеги се притесняват доколко парите, които им плаща здравната каса, им покриват разходите и труда. Това е вече една дискусия, която преплита икономика, медицина, правила, остойностяване, суми. И това нещо ние ще го решаваме и през годината. Така че, мисля, няма тук също сериозен проблем.
Водещ:
Доста ви се натрупаха проблеми, не е като да няма. Другото. . .
Ст. Константинов:
Така ще е още няколко години.
Водещ:
Още няколко години само. Е. . . Вие ли ще бъдете през всичките тези години, или?
Ст. Константинов:
Предполагам, че да.
Водещ:
Това е добре. Вече сте много по-голям оптимист. В началото си говорехме за опашката пред министерството и там колко бързо върви и колко бавно. Сега вече оптимизмът ви е заразил. Говори се за това, че има проблеми с онкоболните, и тъй като хората на хемодиализа щели да останат без животоспасяващо лечение заради търговете, които са прехвърлени от Министерството на здравеопазването към болниците и болниците не били готови да ги осъществяват тези търгове за тези лекарства.
Ст. Константинов:
Понеже казахме за оптимизма. Без оптимизмът тази работа няма как да стане. Значи, горе-долу същото сега се получава с хемодиализата и лекарствата за онкоболните. Непрекъснато се обяснява как нещо няма да стане, как ще стане по-лошо. И това, между другото като се говори, то наистина започва да става по-лошо. Какъв е сега случаят сега, примерно с хемодиализата. Хемодиализата за миналата година са плащани едни пари, тази година ще бъдат платени малко повече, но вместо примерно да се купуват централно разтвори и да се доставят, това нещо се калкулира, дават се парите на болниците, знае се какви са цените на тези разтвори. Те си провеждат търгове. На всичко отгоре миналата година държавата е плащала на "Спешна помощ", която или с линейки е извозвала пациентите до хемодиализата, или е сключвала договори с таксиметрови фирми или някакви други фирми за транспорт да ги докарат. Ами, ние сега калкулирахме горе-долу колко е излязла цената на този транспорт. Даваме някой лев отгоре и им казваме ОК, болниците, организирайте си това нещо, закупете си или линейка, или вие си сключете договор за транспорт. Това също се обясняваше как от Нова година ще има ужаси и страхотии. Ето дойде новата година, такова нещо няма. Сега се обяснява, че от март месец това ни чака. Всъщност. . .
Водещ:
А готови ли са болниците за всичко това?
Ст. Константинов:
Някои болници са готови, някои не. Но в такива случаи ние обикновено даваме няколко месеца време, през което да се пренастроят и всеки да си избере варианти. Както виждате, от януари месец не съм чул болен с хемодиализа, който да е бил върнат, защото са започнали новите правила. Нещо същото се получава и с лекарствата, които са извън здравното осигуряване по наредба 34 за онкоболните. Значи, вече там прехвърлихме едни лекарства на сума около 40 милиона към здравната каса, които ще започнат оттам да се получават. Досегашната система беше една изключително тромава, в смисъл има пациент, той минава на комисия в лечебното заведение, тя му пише един протокол, този протокол отива в София в министерството, там също заседава комисия и тя пише протокол. След това се минават едни търгове, процедури, общо за цялата страна. Купуват се лекарства и след това те се дават по веригата обратно към пациента. Това изискваше много месеци и знаете, че периодически се казваше парите не достигат, ето лекарства пак няма, свършили са, защото лечебното заведение е това, което знае колко пациенти има и най-бързо може да си планира разходите. Това, което се предвижда след март месец да се случи и за което вече от декември месец са изпратени информации до лечебните заведения, е те да организират тези търгове. Казали сме им горе-долу с какви пари ще разполагат, които са повече от миналогодишните. Знаят какви са цените на лекарствата, нямат технически проблем да разберат на какви цени са купувани от министерството и да пазаруват на практика на по-ниски цени, да организират търговете. Така че това е един вариант. Разбира се, когато има такива промени, винаги се получават неясноти, забавяния. Едни лечебни заведения са напред, организирали са търгове, по-оправни са, а други по някакви причини се забавят. Имаме резервен вариант, в министерството това е заместник-министър Павлова, която е ресорен министър за тези неща, аз я много уважавам и й имам доверие, тя организира всички тия неща. Разбира се, следя какво се случва. Ако видя, че има огромни проблеми, винаги имаме план Б, по който да минем.
Водещ:
Между другото, да ви кажа само, че. . . понеже нашият телефон е открит и в момента и много от нашите зрители звънят в момента, голям брой пенсионери се били обадили, току-що ми казаха редакторите, да питат защо трябвало да плащат 2,40 потребителска такса.
Ст. Константинов:
Защото те са граждани като всички останали хора на държавата. И както работещите си плащат потребителска такса, същото нещо важи и за пенсионерите. Тези пенсионери, които са с много ниски доходи или които са хронично болни, те са изцяло освободени. Има. . .
Водещ:
Това как се доказва?
Ст. Константинов:
Това се доказва с документ. Когато ти е ниска пенсията, си вадиш документ, че пенсията ти е ниска. Когато си с диабет, да речем, си вадиш съответния документ от лекаря, който. . .
Водещ:
А какво значи ниска пенсия, каква е границата?
Ст. Константинов:
Ами не знам, трябва. . . това вече са въпроси на здравната каса, защото там. . . По принцип има един дълъг лист в рамковия договор кои заболявания са освободени и къде е границата на социално слаби, така че всеки трябва да си търси правата.
Водещ:
Просто трябва да се проверят тези неща.
Ст. Константинов:
Трябва да се провери.
Водещ:
И те да си имат такъв документ и като отидат на лекар да си носят документа в джоба.
Ст. Константинов:
Два лева и 40 стотинки, това е такса, която наистина трябва да накара хората да се замислят дали имат нужда да отидат точно сега да им се премери кръвното или има сериозен проблем. Когато проблемът е сериозен, наистина имат нужда от помощ, смятам, че 2,40 лева не могат да бъдат сума, която да попречи на пациента да стигне до лекаря.
Водещ:
Да, със сигурност няма да му попречи, въпросът е, че примерно има пенсионери, които, знаете, хайде меко да го кажа, обичат по-често да ходят на лекар и по 2,40, по 2,40. . .
Ст. Константинов:
Ами обичат, но в крайна сметка пък се получават едни дълги опашки пред общопрактикуващите и хора, които пък не обичат, а трябва задължително да отидат, не могат да стигнат. Така че това е вид регулация, тя не е измислена в България, има я по света. Малко популистично беше намалена преди години на 1 лев таксата, но всъщност другите 1,40 трябваше да ги плаща бюджетът, т.е. всички останали, което мисля, че е несправедливо. И поради тая причина от Нова година върнахме старата система.
Водещ:
Няма да ви обичат много пенсионерите сега след това, което казвате, ама. . .
Ст. Константинов:
Не е въпросът да ме обичат, просто трябва да разберат. . . трябва да разберат, че парите в здравеопазването са определени и хората трябва също да влагат някакво самоучастие. Те не идват ей така, отнякъде си, те се плащат. И преди се плащаше, но от джоба на абсолютно всички останали.
Водещ:
Щях да ви питам как работите със здравноосигурителната каса, обаче преди да ви питам всъщност г-жа Нели Нешева е поискала да се включи по телефона, така че ще й дадем възможност да каже сама в нашия ефир.
Водещ:
Документите така или иначе са в г-н министъра, така че оттук нататък ще видим по какъв начин би могло да се сложи край на тази история с документи и с промяна, без промяна, както вие сам казахте, просто трябва да се проучи целият случай.
Ст. Константинов:
Да, папката ми я дадохте, въпросът е задвижен. Сега, имаме си преводачи в министерството, помагали сме на толкова хора, значи ще бъде решен въпросът на жената. Ще се свържем с клиниката, точка, няма какво да го коментираме повече.
Водещ:
Супер, добре. Наистина слагаме точка, имах още няколко неща, които исках да ви питам, наистина напредваме много с времето, затова ще ги отложим може би за следващия път. Благодаря ви много за този разговор, г-н министър, надявам се, че, още
веднъж, 2011 ще ви бъде по-спокойна и по-успешна от 2010.
Ст. Константинов:
Дай боже.
Водещ:
Благодаря още веднъж.