Върни се горе

8 октомври 2010 г., "Здравей, България"

    Водещ:

    Добре дошли отново в студиото на "Здравей, България". Продължаваме нататък със следващата тема. Ще видите първото телевизионно интервю на новия министър на здравеопазването д-р Стефан Константинов, който току-що влиза в нашето студио. Добро утро, добре дошъл, здравейте.

    Стефан Константинов:

    Добре заварили, здравейте.

    Водещ:

    Заповядайте. Какво трябва да ви кажа, честито или съжалявам?

    Ст. Константинов:

    Кураж трябва да ми кажете.

    Водещ:

    Кураж, това ли е най-важната дума, която повтаряте последните няколко дни?

    Ст. Константинов:

    Да, защото виждате, самият факт, че трима министри, така, аз съм третият, показва, че проблемите са сериозни. Не се ползва здравеопазването ни с голямо одобрение в обществото, и това го казват и международни проучвания.

    Водещ:

    Което не е учудващо, защото все пак има основания за това.

    Ст. Константинов:

    Което не е учудващо. Но аз, от друга страна, пък искам да кажа, че все пак каквото и да е, нашето здравеопазване функционира. И както го наричаме нереформирано, така или иначе раждат се деца, хора се оперират, спасяват се човешки животи. Но наистина трябва да го подобрим, крайно време е.

    Водещ:

    Няма да проявявам черно чувство за хумор, иначе щях да кажа, че повече умират, отколкото се раждат, за съжаление, но както и да е.

    Ст. Константинов:

    В България...

    Водещ:

    В България говоря, да. Да ви питам, така, да върнем малко лентата назад, кога за първи път ви предложиха поста, кога се чухте с министър председателя?

    Ст. Константинов:

    Министър-председателят, ако не се лъжа, на 7 април беше в Кюстендил, имахме разговор. След това имаше няколко разговора допълнително и той много, така, настойчиво ме канеше да се включа в екипа в Министерството на здравеопазването, различни постове ми се предлагаха.

    Водещ:

    А вие какво казахте: не, не, аз искам да съм си само министър, не ме занимавайте с други неща.

    Ст. Константинов:

    Не, аз, първо, бях учуден. После казах, че не е въпросът дали един човек иска нещо да направи, въпросът е да види дали има подкрепа за това, което иска да го направи. После прецених, че ситуацията е такава, че може би няма да имам необходимата свобода на действие и възможност. Но след това, явявайки се дори и с някои критични материали по това, което се случва. . . се случваше в здравеопазването, при следващото викане въпросът беше много прост - сега само ще критикуваме ли или трябва да се действа. И реших, че в крайна сметка сериозната позиция, като си казал, че нещо имаш идея как да стане, трябва да си поемеш кръста, независимо какво ще се случи, дали... колко месеца ще изкарам.

    Водещ:

    Т.е. вие сте се подготвял приблизително половин година, ако мога добре да смятам, за това, че рано или късно ще оглавите министерството?

    Ст. Константинов:

    Не, не за това нещо. Аз от много време следя това, което се случва в здравеопазването, и участвам в него, макар и от страната на лекарския съюз, но винаги тия процеси са ми били интересни и следя това, което става и в Европа - как се развиват, какви са им проблемите.

    Водещ:

    Добре де, какво се промени тогава между април месец, да кажем, и сега октомври? Защото казахте, аз тогава прецених, че няма да имам необходимата подкрепа. Какво се промени, че сега изведнъж решихте, че ще имате необходимата подкрепа?

    Ст. Константинов:

    Аз не съм бил предлаган, тогава не ми е предлагано да ставам министър. Виждате какво стана, нещо трябва да се направи. Получава се, така, движение в малко по-различни посоки, трябва да внесем и успокоение в обществото. Това се промени. Виждате, че реформата не върви толкова бързо, както трябва. Дори в някои моменти не върви в много точните посоки, малко се движи ту на ляво, ту на дясно. Това се промени.

    Водещ:

    Каква е разликата, всъщност, между вашите виждания и тези на г-жа Борисова? Защото аз от това, което прочетох от този ваш проект, с приблизително 10 точки, ако не ме лъже паметта, имаше горе-долу вътре, открих доста прилики, и то на основни неща, заради които г-жа Борисова пък беше атакувана, тъй като и по отношение на доплащането, мисля, че сте горе-долу на едно мнение, и по отношение на въвеждането на здравната карта, и по отношение съкращаването на болници. В смисъл каква е разликата тогава?

    Ст. Константинов:

    Разлики има много, въпросът е, че здравеопазването е такава тема, че не трябва да се правят много резки движения. В смисъл, ако досега екипите - д-р Нанев, проф. Борисова - са правили едно нещо, аз сега по никакъв начин няма да се явя и да кажа не, аз сега тук почвам пък хептен на друга страна. Това води до изключително голям смут. Проф. Борисова какво казваше? Тя казваше ние няма. . . болниците, бройката нас не ни интересува, нас ни интересуват леглата. Е, това е една принципна разлика, с която аз не мога да се съглася. Защото ние по показатели легла сме на средно европейско равнище. После какво като намалим леглата? Леглата, това е. . . леглото е креват, то, леглото, не консумира средства. На болниците не се плаща на легла, те не получават фактури на легла. Аз говоря за една оптимизация на болничната мрежа. В смисъл при нас болниците са много. Аз ви гледах предаването в колата, идвайки насам, където се говореше там, д-р Ваньо Шарков, че, нали, няма никакъв проблем, ние можем да имаме и 500, и 600. Можем, ама ако имаме пари. България. . .

    Водещ:

    Е, сега това казах и аз преди малко, то не е. . .

    Ст. Константинов:

    Да, България е бедна държава. И аз още преди да бъда поканен на този пост, съм казал, че нашето здравеопазване, в модела, в който в момента се развива, не отговаря на нашите финансови възможности. Тоест ние можем да си правим много хубави неща, да си слагаме медицински стандарти - ето, другият вариант, който се различаваме принципно. Въведоха се едни медицински стандарти, които имат изискване за апаратура, така, така, така, които се казват с идеята: ние ще подобрим качеството, като сложим много скенери, много ехографи, много тази апаратура, много онази апаратура. И на пръв поглед вие сега ще кажете: да, това е логично, като има апаратура, би трябвало по-добро качество. Ама ти като нямаш финанси, какво се получи? Болниците, за да отговорят на изискванията, почнаха да купуват тези неща, почнаха да трупат задължения, стигаме до никъде, недоволство се явява и какъв е резултатът от цялата работа - здравеопазването пак в обективите на камерите.

    Водещ:

    Имаше някаква идея за категоризацията на болниците, по подобие на хотелите. Ние дори се шегувахме тук, че ще бъде интересно да се види коя болница колко звезди ще й сложат. Вие как гледате на подобно нещо?

    Ст. Константинов:

    Здравеопазването е пълно с идеи, колкото човека да хванете, дали ще е от Народното събрание, дали ще е бивши участници в него, всеки ще ви изложи някаква идея и всяка идея има някаква доза истина. Въпросът е да се търси консенсус в обществото, затова всичките тези неща, които аз ви казах, едно подканяне на дискусия. Едно от нещата, които ме притеснява, е хората да не видят изключително големи очаквания, че аз сега ще дойда, след три месеца, четири, ще променим два закона, и към юни следващата година здравеопазването ще е прекрасно, ще текат реки от мед и масло.

    Водещ:

    Е, ама, нормално е да очакват подобно нещо хората. . .

    Ст. Константинов:

    Те, нормално, но аз ще им кажа следното нещо: че държавите, които имат много успешно здравеопазване и които си го променят непрекъснато… Да речем, много се говореше преди за Холандия. Ами Холандия - започват здравната реформа да я обмислят 1989 година, за да я приложат 2006 г. Франция - обмислят се неща с години. Сега ние го нямаме този кредит на доверие и кредит на време, нали, не само аз като министър, но дори и партията, която ме е подкрепила, трябва да се действа бързо. Но бързото действие понякога може да доведе до грешки. Трябва да се обмисли. Понякога е по-добре нищо да не направиш, отколкото да направиш пакост.

    Водещ:

    Така е, обаче от друга страна вижте какво се случва. Финансовият министър Симеон Дянков дълго време говореше за това, че ще дава пари само срещу реформи, само срещу свършена работа. В деня, в който напусна г-жа Борисова, след това беше обявена вашата кандидатура, той дойде и каза: ето ви 65 милиона. Тоест има сигнали за това, че вие ще получите по-сериозна подкрепа, отколкото досега получаваше г-жа Борисова, и съответно и всяка грешка или неизпълнение на някакво обещание може би ще бъде по-остро критикувано.

    Ст. Константинов:

    Това е абсолютно вярно, аз винаги съм казвал, че парите и реформите, кое да е първо, е като спора кокошката и яйцето. Всъщност ние. . . едното връзка с другото няма. Ясно е, че сега ако се налеят 30-40 процента повече в здравеопазването, ще настане един относителен мир, може би за около година, и след година нещата ще се повторят, защото хората ще кажат: ами, сега миналата година получавахме. . .

    Водещ:

    Като се изхарчат парите.

    Ст. Константинов:

    . . . толкова, защо сега, като има инфлация не получим с 5 или с 10 процента повече и не стигаме до никъде. От друга страна, даже ме е плашило даването на куп на много пари, защото това демотивира правенето на реформи. Сега, аз как мога да отида да кажа на една болница: вие трябва да се преструктурирате, не отговаряте, така, няма нужда от вас, примерно, по-добре тук да е център с една линейка, имате на 5 км друго лечебно заведение, по-добре там да концентрираме ресурси, специалисти, апаратура. Получават се абсолютни парадокси, има градове, където малки градчета, където има по 2, по 3 скенера - това е ненормално нещо.

    Водещ:

    Честно да ви кажа, на мен ми е любопитно, тъй като вие си имате достатъчно добра лекарска практика, бяхте член на Лекарския съюз, заместник-председател и т.н., що ви трябваше да си разваляше рахата не ми е много ясно, да ви кажа съвсем честно.

    Ст. Константинов:

    Ама нали някой трябва да я свърши тази работа.

    Водещ:

    Е, това е теория.

    Ст. Константинов:

    Не, знам, че . . . значи тя. . .

    Водещ:

    . . . или клише до някаква степен, ако позволите.

    Ст. Константинов:

    Ама, ако ви кажа нали истината, че точно е това, вие пак ще кажете: това е клише, тоя сега се прави на интересен пред камерите.

    Водещ:

    Не, то не интересен дори, напротив, на безинтересен се правите. . .

    Ст. Константинов:

    Добре, добре, правя се на безинтересен, наистина искам да помогна на моята държава. Клише, напишете го, нали, окачествете го, може да ми се присмиват после медиите, обаче. . .

    Водещ:

    Не, не, недейте с напишете го, че така започна и д-р Борисова, видяхте къде свърши. И тя ни казваше какво да напишем и кое да кажем. . .

    Ст. Константинов:

    Не, не просто това е факт, аз искам да помогна на държавата в момента. Искам да помогна на хората и на моите колеги. Защото не само пациентите са недоволни, и колегите ми са недоволни.

    Водещ:

    Да, видяхме ги наистина. Ще поговорим за това след мъничко.

 

    х     х     х

 

    Водещ:

    Ето ни отново в студиото на "Здравей, България".

Продължаваме разговора с новия здравен министър д-р Стефан  Константинов. Казахте, че вече ще разчитате на по-сериозна политическа подкрепа. Първата атака, която дойде към вас, беше, че сте бивш член на ДСБ и съответно сега изведнъж правите някакъв завой. И това се заговори, че съответно сте назначение на г-н Костов и т.н., и т.н. Дайте да разясним и тоя въпрос.

    Ст. Константинов:

    Е да де, ама г-н Костов не ме подкрепи в залата, гласуваха въздържали.

    Водещ:

    Което може да се тълкува също двуяко.

    Ст. Константинов:

    Не, значи винаги мисленето ми е било дясно, подкрепял съм винаги десни формации по време на избори и т.н. Имаше един период, в който наистина бях член на ДСБ, след това се оттеглих, защото, заемайки различни постове в лекарския съюз, исках да бъда максимално аполитичен и безпристрастен, тъй като в Лекарския съюз членуват хора с всякакви убеждения. Тук няма нищо общо с политика. Аз, макар че постът, който заемам, е 100 процента политически и аз трябва оттук насетне да се изявявам като политик и да търся консенсус с всички формации.

    Водещ:

    Отстрани изглежда като смяна на командира, ако мога така да кажа.

    Ст. Константинов:

    Не, няма такова нещо. Иначе поне щяха няколко човека да гласуват от "Синята коалиция", така, "за", или да дадат сигнал, макар че аз ги виждам тях като едни потенциални хора, които би трябвало да ме подкрепят. А би трябвало да ме подкрепят дори хора от БСП за определени неща, които съм казал, че трябва да се направят.

    Водещ:

    А между другото знаете ли г-н Костов какво казва, аз тук съм си извадил един негов цитат, че споразумението с Лекарския съюз е пълна капитулация на политическата система, на правителството, на всичко. Такова безчинстване от страна на каквато и да е организация не може да има. Най-важните хора в здравеопазването са пациентите, а не лекарите. Това е цитат.

    Ст. Константинов:

    Аз лично в преговорите за споразумението не бях участвал, но съм подписал. Предполагам, че става въпрос за финалния вариант, а не за. . . тъй като той беше много възмутен. Това, което се предлагаше като проектоспоразумение, наистина беше, така, малко отиващо в крайности. Сега аз като здравен министър в крайна сметка съм доволен, че ще получи секторът повече пари и че парите, които взимат от здравни вноски, ще си отидат за здраве. Аз от това съм доволен, оттам насетне всеки да си прави коментарите. Но. . .

    Водещ:

    Ама това вие ли го издействахте?

    Ст. Константинов:

    Това го издейства Лекарският съюз, аз съм имал някаква скромна подкрепа в целия процес. Много хора са работили за това нещо и това е съвсем логично. Аз пък намирам, че предишната система беше крайно нелогична, да се плащат едни здравни вноски, да се казва, че здравната вноска е 8 процента, хората да знаят, че са осигурени, но ние да си заделяме така едно резервче, което, нали, някога трябва да се използва, което ще ни крепи фискалния резерв. Мисля, че това. . . принципно това споразумение е връщане към правилните постановки.

    Водещ:

    Добре, това беше ли в крайна сметка такъв тънък политически ход, че вие като член на Лекарския съюз сега ставате министър и това означава, че повече проблеми с Лекарския съюз няма да има? Има ли някакво съглашателство?

    Ст. Константинов:

    Не, аз не си правя илюзии, че... Лекарският съюз ще продължи да защитава точно определени интереси и това е, да речем, една. Всъщност Лекарският съюз напоследък не защитава интересите на лекарите, той започна на цялото здравеопазване, на болници и т.н., в това няма нищо лошо. Аз мисля, че ние не сме от две страни на барикадата, тъй като интересите. . . и аз имам интерес лекарите да се чувстват комфортно, да имат интерес и пациентите. Просто въпросът е да се намери балансът и аз ще съм човекът, който ще го търси.

    Водещ:

    Какви промени възнамерявате да направите в екипа на здравното министерство?

    Ст. Константинов:

    Ами аз започнах с по-. . . така, шефове на дирекции вече някои промени да извършвам. Разбира се, така, ще има вероятно промени на по-високи нива. . .

    Водещ:

    Заговорихте за заместник-министри?

    Ст. Константинов:

    Да.

    Водещ:

    Някакво име ще кажете ли?

    Ст. Константинов:

    Винаги, когато човек, така, се разделя с някое лице, трябва да има ясната визия, че ще дойде по-добър, който ще го замести, така че за момента няма да ви кажа имена. Бяха много коректни всички заместник-министри и казаха, че ми дават пълна свобода и  да не се чувствам притеснен, нали, да им кажа, ако искам да се разделя с някой от тях.

    Водещ:

    А, то би трябвало даже, ако се водим по нормалната логика, след като техният министър си е отишъл, да дойдат при вас с депозирани оставки и да кажат - ето, ние сме готови да напуснем веднага.

    Ст. Константинов:

    Общо взето това го направиха, само че не бяха писмени, а го казаха устно хората, бяха абсолютно коректни и аз им казах, ОК, бъдете сигурни, че в момента, в който реша, че един от вас или повече трябва да освободи кабинета, ще го научи и за момента моля, задръжте така. Това ни бяха разговорите, и си вършете работата. Искам просто да видя всичко как се случва, екипа, и да има малко приемственост. Не е хубава тази система, при която идва министър, пък старият министър не е там да го посрещне и да му каже това, това, независимо поради причините, поради които се е случило всичко. А аз си давам сметка, че и с мене вероятно това ще се случи, и тук ви връщам на този въпрос, който ми зададоха - абе, защо, нали, лекар с хубава практика, с по-високи доходи, отколкото сега ще ми е министерската заплата, се  захващам за тук? Ами, най-малко да направите една сметка, поне, хайде българинът не вярва на идеи, да направи сметка - какво ще загубя, ако след пет месеца бъда отстранен? Аз не съм такъв голям фактор за държавата, че нещо да се случи кой знае какво или големи сътресения.

    Водещ:

    Не, просто ще станете поредният министър в серията и в крайна сметка това ще бъде още едно доказателство, че на практика здравна реформа няма.

    Ст. Константинов:

    Аз ще работя с душа и сърце да не се случи това нещо и да се свърши работата.

    Водещ:

    И ние ви го пожелаваме също, ама. . .

    Ст. Константинов:

    Но, ако се случи, повярвайте, връщам си се при пациентите, но аз съм убеден, че ако поставим нещата на принципна основа, да имаме идеи и да има чуваемост в обществото, да се следи каквото се случва, дали възприемат хората тези неща, дали политическите партии дават подкрепа, нещата ще се случат.

    Водещ:

    Като казвате подкрепа, последно искам да питам на каква точно подкрепа разчитате от страна на министър-председателя, на министъра на финансите и кое нещо, ако те не изпълнят, вие ще си дадете оставката и ще напуснете сам?

    Ст. Константинов:

    Ако нещо, което е чисто популистки, а всъщност не води до. .. Ако някое действие, което е много принципно важно, но да речем има, така, леко негативен оттенък. . . .

    Водещ:

    Дайте пример.

    Ст. Константинов:

    Хайде, примерно, потребителската такса, а и 1.40. Дребна работа, да се увеличи, там да се изравни всъщност плащането, което беше намалено от тройната коалиция по популистки цели. Аз и това им го казах. Това е едно малко текстче, за да видя доколко ме подкрепят те.

    Водещ:

    Така.

    Ст. Константинов:

    Ако ми разрешите с това нещо да изляза и да го кажа в залата, значи, вие сте дясна партия и не се страхувате от това, че ще кажат - ау, посегнаха на левчето на пенсионера, ще застанете зад мене, защото ние. . . това, по този начин регулираме все пак достъпа и консумацията на медицинска помощ. И те казаха - ОК, заставаме зад тебе. Това е също принципна, някаква разлика може би, защото аз оттук насетне ще търся диалог със здравна комисия и само когато нещо е решено, ще излизам и ще го казвам. В противен случай ще кажа - аз мисля и предлагам еди какво си да се случи, да го обмислим, да стане, но в никой случай не. . . понеже аз съм най-умният и най-правият, сега съм решил и, така, сега караме и напред, и реформата до Нова година сме я направили. Това няма да го видите, да го чуете от мене...

    Водещ:

    Добре, това е хубаво, че няма да слагате срокове, защото всеки, който е сложил някакъв срок досега, се е издънил. Освен да ви пожелая наистина летящ старт така, както ви посрещна финансовият министър Симеон Дянков.

    Ст. Константинов:

    Проявявате чувство за хумор. . .

    Водещ:

    Да, опитвам се.

    Ст. Константинов:

    . . . с този летящ старт пак.

    Водещ:

    Наистина ви желаем успех, и извън чувство за хумор, съвсем чистосърдечно, и дано да се справите с тежките задачи. Благодаря ви за този разговор.

    Ст. Константинов:

    И аз благодаря.

 

 

Сподели в: