Върни се горе

05. 02. 2011г., „Седмицата”

 

- Свърши ли грипната епидемия?

- Не, грипната епидемия не свърши, но там, където е започнала, вече свършва. На някои места, където пък е почнала по-късно, е в разгара си.

- Тоест къде в момента има грипна епидемия?

- Тоест грипна епидемия вече няма в София, Плевен, Благоевград и Кюстендил, но има в Добрич, Силистра и Разград. Очаква се в следващата седмица да намалява и там.

- Тоест последните не ходят на училище още и следващата седмица няма да ходят?

- Ами, за училището мисля, че да, мисля, че не ходят, но всичко зависи от броя на заболелите през седмицата, които ще се регистрират там.

- Това свински грип ли е?

- В голям процент да.

- Има ли антивирусни препарати достатъчно България?

- Имаше 400 000 опаковки в началото на грипната епидемия. Към момента са наполовина изразходвани, т.е. 200 000 все още имаме.

- Тоест 200 000 са преболедували грип, който вероятно е бил и свински.

- Да, тези антивирусни препарати действат на всички вируси, така че дали е бил свински, точно такъв щам или някакъв друг, мисля, че е било от полза там, където са дадени.

- Но е коректно такова обобщение на базата на изразходените опаковки от антивирусните медикаменти.

- Раздадените опаковки. Вероятно някои от тях може би не всички са изпити, така че имат дълъг срок на годност повечето от тях, хората, които са ги получили, могат да ги пазят, защото вероятно и следващата година може да има пак грип.

- А вие сега ще възстановявате ли, 400 000 ли трябва да бъде запасът?

- Нямаме, всъщност нямаме някакви разчети, така че просто следващата година ще преценим колко да бъде.

- Нещо и за другата епидемия от началото на януари - хепатит А. Свършихте ли детективската работа, както се изразихте, да откриете източниците в Хасково, Стара Загора?

- Свършихме, но не с успех. Нямаме всъщност единно мнение точно откъде е започнала епидемията и как се е разпространила, т.е. не се откри някакъв специфичен, въпреки че се говореше за определени начини, пускаха се и по медиите.

- Това нали е хепатитът на мръсните ръце?

- Да, но този хепатит от мръсните ръце … Далеч съм от мисълта, че хората просто са били мръсни, които са се разболели. Вероятно може да са пили нещо или консумирали нещо общо, което да го е имало за много кратък период. Така или иначе във всичките проверки не се откри ясен източник, да речем производител на минерална вода или производител на нещо друго, или обща напитка, или обща храна.

- Колко прекараха хепатит А?

- Ами, малко ми е трудно в момента, знам, че в Стара Загора, където беше най-голямото, е … 700 души са разболелите се и там все още се появяват по десетина може би човека на ден, докато в другите градове като Пловдив вече съвсем, съвсем символичен е техният брой, един или двама дневно.

- Добре. Сега да говорим за, как написаха във вестниците, най-накрая показаха здравната карта. Колко болници стоят зад леглата, които обявихте, и какво значи, че на България ще са нужни максимум 43 984 болнични легла и минимум 30 254 легла? Откъде се появяват тези цифри?

- Тези цифри се появяват от заложените цели, които е имало. Всъщност се казва, че търсим минимален ефект 4 на 1000 болнични легла, максимално 5,9 на 1000 и...

- Колко са в Холандия например, или изберете си всъщност европейска държава, с която може да сравните?

- Европейски държави, които имат над нашите в момента, над 6, това са Австрия, това са Франция, но други държави пък са доста под. Холандия мисля, че са, мисля, че са под нас. Не мога да кажа точната цифра, но са под нашия минимален брой.

- Тоест България ще бъде някъде в средата на средното за Европа брой легла на...

- Да. Ние всъщност за еврорегиона като цяло, като включва не само държавите членки на Европейския съюз, и досега бяхме горе-долу на средно ниво за легла, това не е тайна, легла на брой от население. Това, което винаги се изтъкваше, че всъщност ние имаме повече легла за активно лечение, по-малко за продължително лечение ...

- И изглеждат неправилно разпределени по области.

- И изглеждат неправилно. Да, всъщност от здравната карта една от големите поуки, която се вижда, е, че има места, където те са концентрирани леглата, а на други места ...

- Например в София има 10 072 легла, а са нужни максимално 6847 легла, т.е. над 3000 легла повече в София.

- Аз ще ви кажа реалното състояние. Всъщност в Пловдив например леглата са 8,33 на 1000. В София са 8,06, в Плевен са 6,84 и във Враца са 6,67. Значи това са...

- Това са градовете с повече от нужните легла.

- Градовете, които контрастират отявлено на градове като примерно Кърджали, Хасково, Шумен, Ямбол.

- Там как е, там по колко?

- Там са всичките… има под 4, имаме 3,40, 3,52, такава наситеност с легла.

- И как ще ги преместите?

- Не, това не е...

- От мястото, където има много легла, и то излишно много, в местата, където има недостатъчно легла, и то с тези легла трябва да преместите и лекари, и медицински сестри, санитари.

- Аз затова казвам, броят на леглата може да ни служи на нас като някакъв ориентир, за да знаем какво се случва и да искаме как да планираме здравеопазването, как да планираме неговото развитие, защото това е важно, здравеопазването е важен сектор, който подлежи на някакво планиране. Така да си мислим, че ще купим кревати и ще ги сложим и ще отчетем леглата, това не води до нищо. Но виждайки, че в големите градове има изключително много легла, това значи, че там медицинската помощ, която се предлага, е в повече, а на други места по-малко, което значи, че там, където е по-малко, има място да се развива частната инициатива и там трябва да се поощрява дори ако трябва отварянето на нови болници, а на другите места трябва да се ограничи.

- А как ще става, по-високи възможности за заплати например на лекарите?

- Ами, в смисъл, ако се, в смисъл, ако здравната карта, ако имаше за цел наистина такава регулация, там трябваше да е казано, че примерно здравната каса гарантирано сключва до минималния брой легла с всички желаещи, а над максималния, просто трябваше да се измисли механизъм, по който да се каже - не, не може да се сключва, тук имаме достатъчно легла, който иска да прави частна болница, но да се работи.

- Това няма ли да го направите?

- Това трябва да го направим, но към сегашното състояние на закона тази връзка между легла и лечебни заведения е изпусната и няма как да се случи.

- Тоест това е законодателната промяна, която искате и за която говорите през седмицата, обаче не е много ясно ...

- Това е законодателната, това е една от законодателните промени, които си заслужава сериозно да обмислим.

- Тоест да повторим, да се върже там, където има по-малко легла, за да се стигне до минимума, който е нужен, да се плаща повече от здравната каса например по определени пътеки дори или?

- Не, в смисъл няма как да се плаща за една и съща дейност нещо различно. Там, където... в смисъл има, примерно хайде да го кажем в Кърджали ...

- Така.

- …условно, не ни достигат легла...

- Там не стигат легла.

- Там някой иска да прави болница, на него му е гарантирано, че след като леглата са по-малко, като си направи болница, болницата ще му работи със здравната каса. В София обаче леглата са много, някой иска да направи болница, няма никаква гаранция, че болницата ще се включи и автоматично ще работи със здравната каса, защото лечебните заведения тук са много. Тоест той всъщност ще трябва да докаже, че е по-добър от някое друго заведение и да го измести. Това е идеята...

- Но това по сегашните закони не може ...

- Не може да стане.

- … да стане, защото касата трябва да сключва с всички, които отговарят ...

- На практика да. По-късни...

- …на определени критерии.

- В закона има други текстове, които казват, че когато лечебното заведение отговаря на определени критерии, касата е длъжна да сключи договор с него и точка. Това е големият проблем. Като, разбира се, говорейки, че в София леглата са много, искам да направя едно такова уточнение. Първо, ние не знаем колко са гражданите, които са живущи в София.

- Това ще го разберем с преброяването.

- Надявам се с преброяването да го разберем. Защото, ако се позоваваме на едни статистики, че София е един милион и сто или двеста, сметките ни могат да излязат много криви. Следващото нещо, което трябва да отчетем, в тези градове, които бяха - София, Пловдив, Плевен, университетски центрове, където се лекуват и хора извън тези градове. За София това са някъде около 40%. И това трябва да се включи в методологията. То е включено това всъщност, но много трябва да се прецизира, за да не излезе, че сме си направили някакви сметки без кръчмар.

- По какво се различава вашата здравна карта от проекта за такава на БСП, НДСВ и ДПС от 2008 г.? Тогава имаше четири нива, предлагаха те на болници...

- Не съм се запознал с техния проект и не мога да го...

- Вие колко нива имате? Три.

- В момента имаме нива, обаче те са на ниво на компетентност на отделение. Също нещо, което трябва да се замислим, е дали не трябва всъщност да говорим за ниво на компетентност на болница. Защото болницата е цялостен организъм, така да го кажем. Какво се получава, че едно отделение към настоящия момент може да бъде второ или трето ниво на компетентност, клиничната му лаборатория да е първо, реанимацията - второ, и това поражда известни проблеми в цялостната оценка на лечебното заведение. Тоест хубаво е, че ги имаме на ниво отделение, но може да се мисли за категоризация на болниците по някакви нива като цяло, малко да са по-простички нещата като че ли.

- Миналата година здравната каса е имала договор с 347 медицински центрове и болници. Вие сега казвате в „Политика” и „Монитор”, в едно интервю тази седмица, че 312 болници са твърде много за работа със здравната каса. Първо, да уточним колко са последно болниците?

- Последно имаме след всичките откази 308, които са си подали документите, някъде около 300 са получили разрешително, някои може би ще получат в следващите дни, стига да си оправят някои неща, които сме направили забележки по документацията. Но там се движи около, около числото 300 са болниците.

- А при сметките, които вие правите, кой е оптималният брой, с който ще работи здравната каса, така че да се покрива картата, която сте направили?

- Болниците, всъщност не сме правили такава сметка официална, защото няма как в самия закон, първо, не се изисква, второ, никъде не се говори за болниците да ги разглеждаме като техния брой легла, но все пак в нея има едно, един текст, където трябва да бъдат написани болниците, с които задължително касата сключва ...

- Нали ще са 57.

- И те са 57.

- Доминиращи от държавно...

- И това са всъщност, това са всъщност държавните...

- Това са университетски, ведомствени, специализирани болници.

- И веднага ще ви кажа, държавните болници покриват около 50%, тези 57 болници покриват около 50% от нуждите на населението с легла. Така че има, има място за 50 процента общински и частни лечебни заведения.

- Понеже през седмицата ... че 57 лечебни заведения осигуряват 77% от минималните изисквания за болнични легла.

- Мисля, че това е от максималните изисквания ...

- А, вие говорите за 50% от максималните.

- Да.

- А какво стана с оспорването на реда на определяне на здравната карта? Това е още от времето на Анна-Мария Борисова, тогава федерация "Български пациентски форум" атакува пред Върховния административен съд заповедите, с които са определени областните комисии за изработването на областни здравни карти. Тоест има ли някакъв риск това, или вие си започнахте на нова нога да си ги правите?

- Не, не, абсурд. Всичко беше започнато и нямаше как да се прави нещо по-различно. Тези данни на стъпили и на методиката, която беше на моята предшественичка.

- Тоест вие продължихте това, което правеше Анна-Мария Борисова.

- Просто продължих, законът това, което изисква.

- Не, понеже намерих, че било атакувано и сега да не излезе, че тази карта ...

- Нямам информация. По принцип всяко действие на министерството, всяко решение пък въобще и в България се атакува, това си е част от правилата на демокрацията, няма лошо. Но към момента нямам информация съд да се е произнесъл или да има опасност нещо да се промени.

- През декември казвате, че неизползваемите терени на държавните болници трябва да се приватизират, а парите, които се получат от тази приватизация, да се инвестират в реконструкцията на лечебните заведения. Какво става с тази идея?

- Все още искам да се осъществи. Сякаш обаче хората ги е страх, нали, ако тръгнем да продаваме държавно имущество, да не ни упрекнат, че правим нещо лошо.

- Това означава, че трябва да поискате и от парламента изваждане от забранителния списък на, те са в момента там, 64 болници, нали?

- Да, може би дребни промени в закона за приватизацията няма да е зле да се случат, за да може да се гарантира, че средствата, ако се стигне до такова решение, средствата ще бъдат инвестирани в самите лечебни заведения.

- А цели болници да се продават?

- Цели болници… за момента не е дискутирана такава тема.

- Какво стана с личната здравна карта? Нали щеше да действа от 2011 г.? Мога да ви извадя дълъг списък от двамата ви предшественици в това правителство, че се кълнат, че 2011 г. българите ще имат лична здравна карта.

- Не знам в какво са се кълнели моите предшественици, аз искам да ви кажа, че аз такова нещо не съм се кълнял, но следващата седмица пристига еврокомисарят по здравеопазване и защита на потребителите Джон Дали и основната му цел е да участва в IT форум, където ще имаме сериозни дискусии за електронното здравеопазване. И електронното здравеопазване е много, много пъти по-сложно нещо от личната електронна здравна карта. Но ако мен лично ме питате какво трябваше да се случи и което все още не е изпуснато, хората не е нужно да ходят със сто карти, било то лични, здравни, идентификационни или кредитни, или дебитни, щеше да е добре в нашите документи за самоличност да има един чип, който всъщност да идентифицира лицето, и това нещо щеше да бъде и лична карта, и здравна карта ...

- Това е изпуснато вече обаче.

- Това е изпуснато относително. Мисля, че технологично има възможност да започне да се променя.

- То може от утре да се издават нови документи с такъв чип ...

- Но … това може, но ...

- И в един дълъг период от време да стане.

- Но това не ни решава основния въпрос. Всъщност една такава здравна карта може да бъде, да послужи само като вход в системата, което може да го имаме и с един универсален електронен подпис или дори с някакъв ПИН код, който може да бъде раздаден на всеки човек. Въпросът е вход към какво? Ние трябва да имаме пациентско досие, ние трябва да имаме интегрирана информационна система на здравеопазването.

- Какъв е проблемът толкова години България да го направи?

- Проблемът е...

- Съдейки по това примерно как банки правят много бързо, идва чужда банка в България и успява да създаде система, по която да дава кредити, да дава кредитни карти, дебитни карти. Как успяват за няколко седмици или месеци да го направят такива частни структури, а цяла държава да не може да го направи години?

- Два са проблемите основно. Проблемът първият е липсата на единна концепция какво всъщност искаме да направим и след това приемственост в правителствата, които е трябвало да го правят. Всеки започва с нещо, стига до едно ниво, идва време на избори, сменя се и другите започват отново.

- Това самокритика ли е, че не сте продължили това, което правеше тройната коалиция?

- Не, защото това, което те са направили като част от система на здравната каса, аз бих искал да я продължа, но въпросът е, че ние трябва да имаме една интегрирана система, която да е извън здравната каса. Тя трябва да е в структура на Министерство на здравеопазването, която да следи всички неща, да има връзка с базите данни на здравната каса, но да ги интегрира с Националния осигурителен институт, с НАП, с агенция ГРАО. Всичките тези неща трябва да са в една специализирана система. Това е модерният път, по който да се развива, и там е мястото вече да обмисляме и здравната карта, и там е мястото вече един ден, когато имаме и допълнителни здравни каси, да може те да се връзват към, в смисъл по-широко представени, ние и сега имаме частни фондове, да могат да се връзват в една интегрирана информационна система.

- Тоест това стана в стратегията „2020”, защото, както го разказвате, не ми изглежда реалистично преди 2020 година да стане.

- Ами, абсолютно нереалистично е подобен проект някой да си мисли, че може да го реализира за по-малко от пет или шест години. Но нали трябва да се започне? Въпросът е, че ние можем да започнем, да похарчим примерно 10-20 милиона, и лошото е, че следващите, които идват, могат да кажат - не, ние мислим еди-какво си.

- Вие мислите, че ще са следващи, различни от вас?

- Аз не мисля, че ще са, но трябва човек да не гледа тесногръдо, а да знае, че рано или късно той си отива и след него някой друг продължава, и че той не е започнал от нулата. Наскоро чух, че ...

- Това означава, че трябва да имате съгласие с БСП.

- Ами, аз ги търся, аз търся съгласие и с БСП, и със СДС, и с ДСБ, и с ДПС, така че абсолютно ...

 - Та наскоро чухте, почнахте да казвате нещо?

- Наскоро чух, че 300 милиона лева са изразходвани до момента за електронно правителство или нещо такова, пак по една от медиите, което ми прозвуча страшно. Ние със, мисля, че с една система за здравеопазването, ама абсолютно перфектна електронна, с всичките салтанати и атрибути на най-добро европейско равнище, дори и водеща, може да се направи в рамките на 150-200 млн. лева.

- Да не би пък идеята ви за това, че трябва да е извън здравната каса управлението на това, част от което ще бъде и здравната карта, информационната система, да е част от противоречията, които се появиха през последните седмици с ръководството ...

- Никакво съмнение няма, че интегрираната информационна система, мястото й не е в здравната каса. Здравната каса трябва да...

- Е, тогава защо здравната каса да купи софтуер от Австралия за диагностично свързаните групи?

- Това не е свързано с интегрирана информационна система, това е свързано с начина на отчитане на болниците и начина за тяхното разплащане.

- Няма ли да са вързани?

- Донякъде ...

- Нали, т.е., като отиде един човек със здравната си карта и го лекуват по една група диагностично свързана, то ще се отчете после? Има връзка, не може да кажете, че няма.

- Значи, той човекът с тази карта примерно би се регистрирал, както би го направил и с личната си карта. Въпросът е следният, че когато той бъде излекуван и му бъдат направени определени манипулации, тези манипулации трябва да бъдат кодирани, кодировчиците, които са, трябва да изпратят информацията, това трябва да влезе в специализиран софтуер, който се нарича групер, но всичко това, за да работи, трябва да има някаква класификационна система. И затова търсехме една такава класификационна система, която да е достатъчно модерна, достатъчно перспективна и да може да се модифицира според българските ...

- Това е австралийската.

- Решихме, че австралийската система отговаря на тези…

- Те колко пари искат австралийците?

- 250 000 евро.

- Хиляди?

- Да.

- За 250 000 евро само ще дадат всичко?

- Да. Така че ...

- И за това е спорът ви със здравната каса?

- Не, изобщо тук не е спорът за това нещо.

- Те нали не щели, мислили сега дали да я вземат, дали да не вземат. Надзорният съвет щял да реши

- Аз се учудвам, защото те трябва да са хората, които най-много трябва да натискат да може разходите на здравната каса да се калкулират по справедлив начин. И за мен въобще не е въпрос за тези 250 000 евро, нали, които в крайна сметка и министерството, ако се напъне ...

- Хиляди, не милиони, нали?

- Хиляди, за хиляди говорим ...

- 500 000 лева, половин милион лева?

- Да. Въпросът не е там. Винаги тези пари могат да се намерят. Ако трябват и ги нямаме в министерството, винаги мога да отида при министър Дянков и ще му обясня и ще кажа, абе, аман заман, това е. Въпросът е ние, като го вземем, че това нещо без активното участие, желание на здравната каса няма как да се реализира подобен проект.

- Тук има друг въпрос сега - защо от парите на всички осигурени, това е старата тема, ще купите софтуерен продукт, който ще върши работа и на тези, които не са осигурени?

- А защо с парите на всички граждани български досега всички софтуери на касата са купувани? Вие знаете ли, че целият софтуер на касата ...

- Вие сега казвате, понеже предните бяха лоши, и ние ще правим лошо.

- Не, не, не, няма такова нещо. Защото това ще го ползват осигурените хора ...

- А неосигурен няма да се ползва изобщо от тези клинично свързани групи.

- Основното нещо, което ще работи, което ще ползва здравната каса, основната институция е тя, няма кой на този етап да го ползва. Но, разбира се, не виждам абсолютно нищо лошо да бъде закупено с техните… Още повече че там е предвидено такова перо, когато правихме бюджета на здравната каса и се говореше, там има за придобиване на подобни активи няколко милиона. А ние говорим за 500 000 лева за това нещо.

- Одобрявате ли отвореното финансиране в рамка, както го нарече директорът на Националната здравноосигурителна каса Нели Нешева? Става дума за новата методика за определяне на прогнозните бюджети на болниците. Вие казахте първо, че не я одобрявате. Тя каза миналата седмица в това предаване, я включих по телефона, че лошо са ви посъветвали съветниците ви, че са ви заблудили, подвели и не сте бил разбрал, че методиката е много хубава. Сега разбрахте ли вече, че е хубава?

- Сега, да ви кажа нещо - възлови документи си ги пиша сам, не оставям на съветници, и възлови документи си ги чета сам. Питам мнения на един, втори, трети, но в крайна сметка си вземам документчето с химикала, прочитам го и виждам какъв е проблемът.

- Знаете ли, нещо странно има извън всичко като системен проблем, вие не, не би ли трябвало този разговор да не се води между вас и здравната каса примерно през предаването „Седмицата” на Дарик, макар че това е, нали, чест за всяка медия, но вие със ...

- Аз не водя разговор в момента със здравната каса, а с вас, нали?

- Да, да, но с г-жа Нешева как не може да се разберете, при положение, че всъщност представлявате и еднаква политическа сила, избрани сте от едни и същи хора, да се разберете по каква методика ще се определят бюджетите на болниците?

- Аз се радвам, че в крайна сметка се разбираме, защото това, което говореше министерството, това, което казвах аз, в крайна сметка намира място в документите на здравната каса. Така че ние се разбираме.

- Кое имате предвид? Вие се опасявахте, че при положение, че за редица клинични пътеки, които ще продължат да действат, докато вземем австралийските свързани групи, та по редица клинични пътеки цените са повишени. От друга страна, бюджетите на болниците не се повишават и се получава, че хората, които ще се лекуват от същите заболявания, ще са по-малко просто, което пък статистически би било невярно.

- Да, общо взето, това е, което не ми харесваше в първия вариант на методиката, е, че трябваше да стъпим на това, което е било 2010 г. Там, където са дадени един пари, да се дадат същите пари тази година. Ако парите са малко повече, малко повече да им дадем, и нищо повече. Сега доколкото, от последната методика се предлага, първо, това нещо да стане на една базова годишна стойност, след това обаче директорите на лечебните заведения да си дадат техните прогнози, след това накрая да се види дали някъде се разминават и какво може да се направи. Тоест накратко последната методика, приета от надзорния съвет на здравната каса, казва, че тези три стъпки трябва да се извървят...

- Средно с колко се повишиха клиничните пътеки? Като обобщим всичко - някои са намалени, като кардиологичните например - но с колко се повишиха?

- Може би трябва да видим бюджета на...

- Защото тогава трябва с толкова да се увеличат бюджетите на болниците. То това е логичното. Пак средно погледнато.

- Да, това обаче е твърде, твърде прост процес, защото миналата година някои болници са работили по пътеки, които тази година няма да работят, или...

- Не, ясно, ама тя ако една болница не работи, друга ще работи, нали, защото някой болен ще отиде, т.е. този, дето е ходил миналата година в една болница, ще отиде в друга.

- Точно поради тази причина исках малко да... малко тези прогнози за парите, които ще получават болниците, да ги изнесем в малко по-индивидуален план. Да се имат предвид болниците, които имат по-високи нива на компетентност и обслужват по-тежки случаи...

- Не, аз ви задавам по друг начин въпроса - глобално погледнато, ако кажем, че с 20% средно, не знам, аз ви питах с колко, са вдигнати клиничните пътеки, вследствие на осредняването на които са вдигнати, които са увеличени, дали с толкова процента се вдига бюджетът на всички болници в България?

- Да, средно бюджетът на болничната помощ е повишен. Точно в момента ги нямам числата да ви кажа с какъв процент, но няма да е коректно...

- Кореспондира ли той с увеличението, което е подписвано с лекарите и с лекарския съюз?

- То е, то всъщност цените на пътеките са определени от Министерството на финансите, така че кореспондира. Те са си правили разчети колко, Министерството на финансите, колко хора ще минат по еди-каква си пътека, на каква сума и горе-долу това нещо трябва да се вмести в бюджета, който…

- Не са правени сметки, че по-малко хора ще минават?

- Кой...

- Което вие се ядосахте, че излиза от методиката на касата.

- По някои пътеки е правено сметка, че имаме голяма хоспитализация и се очаква по-малко хора да минат. Аз примера, който дадох преди седмица или там десетина дена беше, че, когато имаме драстично повишаване на някоя пътека, каквато беше лъчетерапията, една недооценена изключително много пътека, ако приложим същата методика...

- Ще минат по-малко хора, но вече...

- …значи ще дойдат по-малко хора, което беше един, така, най-бруталният пример, който трябваше да дам, за да стане ясно за какво говорим.

- Съгласен ли сте с Центъра за защита на правата в здравеопазването, които смятат, че изискванията по новите пътеки са направени така, че да облагодетелстват техните автори - националните консултанти по отделните специалности и дейности?

- Като цяло не. Има определени места, където явно се виждат залитания, но няма как, когато ти облагодетелстваш 50 или 60 болници, да кажеш, че облагодетелстваш автора, ако, нали, казвам в кавички облагодетелстване, т.е. няма такива пътеки. Аз чух за един-два също фрапантни примера, където вероятно се показва, че еди-коя си много специализирана пътека трябва да се работи в точно определена университетска болница, и там може да се търси директна връзка. Но като цяло не, не мога да виня националните консултанти в голямото им мнозинство.

- Не е ли ГЕРБ този, който превръща Националната здравноосигурителна каса в държава в държавата по вашите думи, след като ГЕРБ предлага падането на броя на представителите на държавата в надзорния съвет, увеличаването на хората на синдикатите, т.е. дава по-голяма независимост на касата?

- Не, това не ме притеснява. Не ме притеснява независимостта на касата и не ме притеснява нейната обществена прозрачност. А що се касае за държава в държавата, трябва да ви уверя, че аз, така, се поинтересувах какви са били взаимоотношенията на каса и министерство, просто ми беше интересно, във времето и установих, че...

- Същото. Аз съм водил разговори, винаги са...

- ...че е имало търкане, дори имало е търкане пак когато са били от една и съща политическа сила и министерството ...

- Румяна Тодорова, Евгений Желев.

- И знаете ли защо, ето точно това е големият процес. От министерството се очаква да прави политиката, от министерството се очаква да отговори на всякакви проблеми, когато ги има в здравеопазването, защо ги има и как ще се решат. Здравната каса от своя страна държи парите и държи информацията. Ако парите е нормално да ги държи, мисля, че трябва да има и механизъм, по който министерството да разполага с цялата информация на здравната каса, и то в реално време, за да може да взима решения. Ето това е един от големите проблеми и противоречия, обективни, върху които поражда...

- И някой ще ви кажe, че всички тези проблеми могат да се решат, когато имаш един такъв дразнител, който е монополист - Националната здравноосигурителна каса, като просто допуснеш конкуренция. Поне така биха казали десните политици. Преосмислихте ли позицията си от предишното интервю през октомври миналата година в това предаване, когато казахте, че свободният пазар в медицината, в здравеопазването не е никак хубаво нещо, повярвайте ми. Псевдоконкуренцията в здравеопазването ще ни докара до това положение, в което се намираме в момента, и общо взето обобщението беше, че вие сте против.

- Кои са десните политици, които го казват това нещо, че трябва да има други каси.

- Говоря за европейски мащаби. За България не е... в Европа, за Европа.

- Защото за България всички десни партии, нито една от тях...

- Холандия, Холандия примерно.

- ...нито една от тях не казва такова нещо.

- В Холандия например е въведен точно от десни правителства конкурентен модел.

- Наскоро, наскоро четох, наскоро четох една статия, която скоро ще бъде преведена и в българско списание, за регулираната конкуренция, писана от холандски изследователи, на процесите...

- Нека е регулирана, ама да е конкуренция.

- Абсолютно. Точно затова казвам, така че примитивната...

- Тоест преосмислихте позицията си срещу конкуренцията...

- Не, не, не, не.

- ...вече сте за регулираната конкуренция.

- Винаги съм бил и искам да обясня много ясно, че в изказването си, свободният, свободната конкуренция в чистия й вид, какъвто може да се намери в други сектори, е неприложима за здравеопазването. Ние трябва да имаме конкуренция, но регулирана, което на някои им се стори като несъпоставими величини и понятия, виждат някакво противоречия.

- Я го разкажете практически. Значи какво ще стане?

- В смисъл, в смисъл, че здравеопазването трябва да има много ясни правила. То е нещо като…

- Не, не, ясно за правилата. Точно как ще стане с частните и държавни каси.

- Не, не, с частните и с... ние в момента имаме здравноосигурителни фондове, имаме и национална каса.

- Които ще станат застрахователни.

- Много пъти, знаете ли, проблемите в здравеопазването, много от тях са дребнички и лесно могат да бъдат решени. Никой не ги решава обаче и всички казват: ама, не дайте сега да видим как да променим модела, как сега да демонополизираме касата, как да я раздържавим. Аз това, което ви казвам пак, в момента, в който… може да кажем, касата ще я направим на 28 районни каса и всяка да се оправя кой където иска, или може да я разделим на две или на три. Появяват се други сериозни въпроси, на които ние в момента нямаме отговор.

- Не, той въпросът е друг: защо не ме оставите мен да си избера дали държавата ми дава добра каса като избор или да отида в частна каса и там да си дам парите.

- Защото по същия начин...

- Като има един минимум, с който да се поддържат пари за най-социално слабите хора, примерно част от вноската ми да отива в държавния фонд, но аз няма да ходя в плащаните от него болници.

- Поради две причини прости. Първо, защото парите, които събираме, са твърде малко, за да го направим този вариант, и второ, че вие когато си избирате фонда, и фондът ще трябва да ви избира вас, и той ще ви избере вас, защото вие сте здрав, а ние имаме много голямо застаряващо население, ние имаме хора, които са с ниски доходи, и хората ще избират… фондовете ще избират здравите, а болните никой няма да ги иска, и в държави като Холандия, които цитираме...

- Е, хубаво, как са го направили това нещо...

- …имат фондове, които общо взето регулират този процес, и там, където, за да се избегне тази селекция на риска, там, където са избрани по-болните и възрастни хора, фондът дава пари. Но всичко е въпрос на ноу-хау и на средства, които в момента ние не сме готови. Не е толкова прост въпрос.

- Ами, както ще вземем от австралийците клиничните групи свързани, така да вземем от холандците техните регулации.

- От австралийците взимаме една класификация, в която там пише болести, кодове и процедури, и нищо повече. Това взимаме и затова е така...

- Лошото е, че така не давате шанс обаче на младите и здравите. Вие казвате: ние правим система като за старите и болните.

- Не, аз казвам какви са реалностите. Давам абсолютни шансове...

- Дайте да направим система като за младите също, т.е. и те да чувстват нужда от това да инвестират в здравето си...

- Разбира се.

- …а не да им потъват парите, защото те ще отидат за старите и болните, както вие казахте, понеже били много.

- Не, не. Не, значи, не мога пък да допусна изобщо да подменяме принципа на солидарността. Това са неща, които сега ако тръгнем да ги...

- А как холандците са успели да ги съчетаят?

- Холандците са успели да ги съчетаят със съзнание, със средства и с мисъл колективна, което е правено от години.

- Ние искаме ли като Холандия да направим или не искаме? Вие искате ли, министърът на здравеопазването Стефан Константинов иска ли да направи като Холандия, не тази година, не 2011 г., може да е 2013 г., може след като падне забраната за тютюнопушенето, за която ще говорим после, която не се знае кога ще падне, но някога да го направим така и да има, отсега да почнат стъпките, за които говорите?

- Разбира се, разбира се, че министърът на здравеопазването това нещо го иска, но самата Холандия, за да го въведе това нещо, този си модел 2006 г., тя започва да го обмисля 1989 г. Разбирате ли за какви срокове говорим?

- 1989 г., значи 11 и 6, 17 години, т.е. искате да кажете 2028 г. България ще има конкуренция като Холандия.

- Изобщо не искам да кажа, просто показвам. Ние, ако сме достатъчно умни, не е нужно да повтаряме грешките на всички останали. Трябва да стъпим на нещо по-ново. Примерно, ето, електронното здравеопазване. Вие казвате - електронната здравна карта, електронната здравна карта, ние можем да го направим това наистина за 6 месеца или за една година, да имаме електронна здравна карта, ако нямаме интегрирана информационна система, ние ще трябва да минем целия път, който са минали всички останали държави. Обратно, ако, както прави Словакия в момента, тръгнем да правим единна информационна система на здравеопазването, ние може за четири години да ги изпреварим всички останали. Това е принципният въпрос.

- Ще се вдига ли здравната вноска?

- За момента не съм чул някой сериозно да предлага подобни неща.

- Ще плащат ли чиновниците?

- В смисъл?

- Да се спре да се покрива от държавата вноската на куп най-различни категории.

- Би било добре да им се изведе, според мен, в отделно перо и да се знае, че не държавата ги покрива, а те самите. Ако трябва да им се увеличат заплатите със същия процент, но да минат по параграф, какъвто са всички останали хора в държавата. Тук твърдо да.

- Другата голяма тема е достъпът до лечение. Има ли листи на чакащи в болниците и колко са дълги в момента? Това във връзка с това, че преди вие да станете министър, Министерство на здравеопазването съветваше болниците да дават номерца на чакащите, когато, докато вие бяхте заместник-председател на лекарския съюз, написахте, лекарите, писмо, с което да питате - абе, как си представят в Министерство на здравеопазването с тези лимити да лекуваме тези хора. И тогава МЗ, Анна-Мария Борисова беше отговорила - ще давате номерца на хората. Колко са дълги сега тези с номерцата.

- Сега ще ви кажа. Значи, в България нещата пак малко са обърнати наопаки. По принцип, по принцип в здравеопазването ние проблем с листите на чакащите нямаме. Такъв проблем, какъвто имат множество други държави, които са...

- За Англия съм слушал легенди.

- Ами, като вземете Англия, Англия...

- По една година, за да идеш да те види доктор.

- …Англия, Норвегия, Дания включително, Испания. Навсякъде има някакви листи на чакащите. Обаче ние, както казвам така, че нямаме проблем с листи на чакащите, се оказва, че точно най-важните заболявания, като онкологични, където трябва високо технологично лечение, там се появяват листи на чакащите, а в държавите, където има листи на чакащите, точно по тези заболявания казват, че те не могат да бъдат в листите на чакащите, трябва бързо да бъдат решавани. Виждате ли какъв е проблемът. В смисъл, човек за подмяна на тазобедрената си става няма нищо лошо, ако може да чака три месеца, или примерно за миома на матката операция да се чака шест месеца, докато му дойде редът, това не е страшно. Но страшно е, когато човек е с диагнозата рак и му казват - ама не, сега за лъчетерапия вместо да те започнем сега, от първата седмица, или химеотерапия, ела след три месеца, ела след пет, нали, защото еди какво си. Това ни е проблемът на нас.

- И какво направихте?

- Ами точно затова засилваме онкологията и затова са всички тези неща, които провеждаме, опитваме… търгове за европари, за програми, скринингови, които се работят в момента, които би трябвало към края на годината, началото на следващата да започнат да се виждат реално, нали, това нещо, което се случва.

- Какво последно стана с тавана за избор на екип в болниците?

- Таванът за избор на екип си съществува.

- От 350 до 950 лева в зависимост от клиничната пътека.

- 950 е максималното, може да бъде и много по-малко.

- Добре, де, обаче така не става ли, аз познавам български лекари, които са канени да оперират много в чужбина, буквално им плащат самолетен билет, хотели, да отидат, да направят операция някъде в Германия, сигурно на болниците излиза пък и по-евтино и изгодно, за да го правят. Не лишавате ли така българите да се оперират от този лекар тук в България? Излиза, че ти ще отидеш, защото няма таван на болниците в германска… нямат таван на дохода на този лекар в германската болница, излиза, че ти трябва да платиш на една германска болница, за да отидеш да те оперира д-р Георгиев от България.

- Аз познавам много български лекари, които никога не биха заминали за Германия, защото никога не биха имали доходите в Германия, каквито имат пък тук. Но това е друга тема. Всъщност изобщо не става въпрос някой да го лишаваш от доходи. Става въпрос за...

- Не, защо лишаваш пациента от възможността да плати висока цена, която обаче ще му спести поне транспортните разходи и по-скъпия болничен престой?

- Извинявайте, но, ако видите колко оплаквания получаваме на ден в министерството, изобщо това не е лишаване от привилегия, а просто предпазване пациентът да бъде изнудван. Никой не се е оплакал, нито едно оплакване нямаме, че някой е бил лишен от възможността да плати нещо, всички се оплакват...

- Да, защото така си плащат нелегално, нали, в смисъл лишават се, сега, като легален начин да избереш и лекарят да има също един легален доход. Ако за тази операция ще вземе 50 000 лева в някаква равностойна в чужбина...

- Ама мислите ли, че ние сме държава, където някой може за една операция да вземе 50 000 лева? Аз нямам нищо против, след като може да го направи, да си построи частна клиника, да работи в нея, да не работи със здравната каса. Тук става въпрос за хората, които са осигурени. Вие знаете, че сте осигурен по някакъв начин. Ето това е пак едно рушене...

- То въпросът е избираш екип обаче, нали? Осигурения го лекува този, който му се падне.

- Ама това е, разбирате, и това е неприемливо, да делим хората на тези, които могат да си го позволят, и не, и то в рамките на групата на осигурените. Аз не знам дали ви го казвах, разправях за Франция, за болницата, която бях посетил миналата година пролетта, където видях, че една от стаите примерно беше по-голяма, в отделението винаги имаше една по-голямшка, и казах - абе тая стая, нали, защо е тук, какво гледам, повече легла ли ще слагате, как ли? Те казаха - не това ни беше, така, като вип стая, за която хората да си доплатят, за да бъдат при определени условия. Но на третия месец се вдигнало недоволство как така здравно осигурените, в публична болница, не частна, как така всички си плащаме осигуровки, а пък някой ще има възможност да получава нещо по-различно. Разбирате ли за какво говорим, капиталистическа франция, нали, ако искате така да я наречем.

- Да, то въпросът е, че тук обаче нещо не се получава с частните болници да тръгнат.

- Напротив, получава се. Аз познавам много успешни и хубави частни болници, с много добър мениджмънт.

- А защо тогава тези лекари, български, предпочитат да отиват в чужбина, а не в българските частни болници?

- Поради същата причина, поради която западноевропейските лекари предпочитат да отидат в Съединените щати. В крайна сметка има икономическия интерес и възможностите за реализация са по-големи. Но аз ви казвам, пък не всичко пък е и пари. Когато хората имат стабилност и знаят тук какво се случва, не винаги движещото е парата, нали, което кара хората да се преместват, и ако някой му даде 500 евро отгоре, той веднага да си зарязва държавата. Има някакъв праг, при който може да се живее комфортно и в България.

- Започнаха ли да работят дежурните кабинети за 24-часов достъп до общопрактикуващи лекари?

- Да, на много места вече имаме информация, че такива кабинети работят.

- 11 стотинки ли взимат за записан пациент месечно?

- 11 стотинки на хората...

- Защото, нали, ги наричаха смешна сума, джипитата.

- Ами, смешна сума, обаче всичките се натискат да я имат тази сума. Така че 11 стотинки по хиляда са 110 лева, на 2000 са 220 лева, на 7 милиона стават…

- Всъщност първоначално обявеното намерение на здравното министерство да  орежете наполовина парите на болниците за преминалите по спешност пациенти сега се сведе до орязване с 30%.

- Да, защото здравната система не обича резките промени. Но пак като говорим, ето тук, дребничко нещо, което може да обясни на хората защо трябва да бъдат осигурени. Ако тръгнем да развиваме подобни спешни кабинети, спешни портали по болниците, където всеки неосигурен, дали е осигурен или не, винаги може да отиде по всяко време на денонощието, да се прегледа и да иска консултация със специалист, ето това е един механизъм, по който се руши здравноосигурителният модел и хората по никакъв начин не се стимулират да си плащат здравните вноски. Абсолютно неправилна посока, в каквато се развивахме. Болниците така или иначе са задължени, когато има спешен случай, да го приемат, няма защо ние да им плащаме на преминал пациент, без да се интересуваме осигурен или не.

- 26 май 2010. Вие сте заместник-председател на лекарския съюз тогава. И лекарският съюз казва - лекарите дават все по-малко направления за преглед при специалист и за изследвания заради строгите регулативни стандарти, които са им наложени. Подложени сме буквално на тормоз да не упражняваме професията, която сме учили. Промени ли се това?

- Механизмът по никакъв начин не се е променил. Той е същият, той продължава да е с регулативни стандарти и аз смятам, че това не е от най-справедливите начини за разпределение на...

- Вашата идея беше свободен достъп, като обаче всеки плаща, така я разбрах предния път, когато обяснявахте. Това остава като идея.

- Това остава като идея, трябва да го прокараме...

- Но няма да стане 2011?

- Това, когато стават такива неща, промени, 2011 г. може да бъде пилотно опитано в определени населени места. Да видим реално дали ще се увеличи искането на направления, или всъщност това ще се окаже регулатор, дали тези направления всичките, имаме нужда от тях, така че аз не виждам лошо подобни идеи първо да се въвеждат в няколко града за определено време, да се вижда какво става, дали са правилни или не, и тогава на цялата страна да...

- Според разчети на финансовото министерство, цитирани впрочем в пресата, надявам се, вярно, на едно здравно осигурено лице се падали по направление и половина за година в България. Правили ли сте съпоставки? Хайде, нали се хванахме за Холандия, там по колко се пада, тяхната система също ли е с такива направления?

- Не, не е, но множество...

- Или Англия, или Франция, която се оказва, че познавате по-добре...

- Много, много от държавите всъщност имат, не навсякъде се използва тази система на гейткипъри на, на пазачи на входа на системата от общопрактикуващите лекари. На много от местата е възможно пациентът директно да отиде при лекар специалист и регулацията става чрез някакво кофинансиране, доплащане това, което се нарича, което пък често се покрива точно от подобни доброволни здравноосигурителни фондове частни. И аз виждам там една огромна ниша, която трябва да бъде развивана и трябва да бъде давана точно на подобни здравноосигурителни фондове.

- Какво е измерението на проблема с лекарските грешки в България според вас? Последните данни, които аз намерих, може би да не са актуални, от 2007 г., неправителствена организация твърди, че 7000 души годишно умират в България поради ниско качество на здравното обслужване. А 26% от изписаните пациенти се връщат в болниците след месец.

- Това са много, как да кажа, относителни статистики. Никой не може точно да се позове на факти, но състоянието не е много по-различно, отколкото в която и да е друга държава. И в Америка имаше специален доклад за лекарските грешки, за епидемията от лекарски грешки беше написано до Клинтън, и във Франция има заглавия, че 10 000 души умират ежегодно от лекарски грешки, и в Германия, че един милион страдат от лекарски грешки. Това са все неща, които сме ги виждали във...

- Най-вероятно в Африка и в неразвити азиатски държави умират много повече, ама няма просто статистики.

- Не, не, искам да кажа, че този въпрос е много чувствителен за обществото и не трябва да го разглеждаме така, че вижте ние, българите, колко сме зле, такива неща не се случват.

- То по-скоро е добре, когато, както казвате, в Щатите и в Западна Европа се знае колко умират и че това е сериозен   проблем, заради лекарски грешки.

- Не е важно колко се знае, важно е, когато има проблеми, когато нещо наистина сме го окачествили като грешка, да идентифицираме проблема, когато е индивидуален, индивидуалното лице да получава наказание, а когато е проблем на системата, да мислим как да я променяме системата. Това е важното.

- Грешка ли беше поведението на ГЕРБ по случая с лекарите в Горна Оряховица?

- ГЕРБ… визирате може би вътрешния министър по-скоро...

- Вътрешния министър.

- …защото ГЕРБ определено не е имал някакво официално поведение.

- И тази седмица ГЕРБ например гласува против това да се провери тоя случай с анкетна комисия.

- Вътрешният министър, на него му се искаше обяснение за произвола полицейския предишния ден, в Народното събрание, така че той беше предизвикан да изнесе тези неща.

- Грешка ли беше?

- Казват, не, аз нещо друго ще ви кажа. А сега си представете как, виждате, излизат разни неща, които ги наричаме СРС-та, нали, някакви разговори се пускат. А си представете, че не знаехме нищо за Горна Оряховица. Просто беше така минало. И в един момент някой пуснеше някаква флашка за разговор между лекарите. И в следващия момент се казваше - ама това нещо е чуто от полицията и не е имало никаква реакция. Какво щяха да мислят хората в момента?

- Не, защо, между реакцията на полицията и да ходиш да прочетеш в Народното събрание какво си говорят хората...

- Ако искате, ще ви отговоря по-меко. Мисля, че към сегашния момент се разбра, че Народното събрание не е най-доброто място за решаване на конкретни казуси. Така че нито трябва там да се правят остри декларации, нито трябва да им се отвръща  на тия остри декларации с оповестяване на информация. Дали този отговор, така, ви задоволява?

- Болниците вече ще правят търгове… да, задоволява ме, много ясен бяхте. Болниците вече ще правят търговете за лекарства, а не централизирано, нали вярно съм разбрал?

- Това е идеята...

- Да, търговете по наредба... всъщност за онкоболните говорим. Иначе те болниците и досега за всички лекарства сами си правят търговете.

- Но четох от пациентски организации мнения и Българска генерична фармацевтична асоциация, асоциация на научноизследователски, фармацевтични производители, изброявам ги, това са също други фармацевтични и пациентски твърдят, че проблемът не е това, че нещо, което е правено централизирано, сега ще започне да се прави разпръснато, няма да реши изобщо проблема с лекарствата, защото изобщо системата на търговете е такава, че води до недостиг или презапасяване поради невъзможността точно да се прогнозира. Те смятат, че трябва да има друга система, говорят за реимбурсна система. Според вас трябва ли България да смени изобщо системата на начина, по който купува лекарства?

- Има неща, които могат да се реимбурсират, има неща, които ще трябва да се купуват. Разбира се, че това не решава абсолютно всички проблеми, но е крачка напред и е по-добър вариант, отколкото един централизиран търг, който е много по-корупционно рисков, отколкото множество по-малки търгове. Да не говорим, че когато ти го оставиш търга в лечебното заведение, те си знаят конкретните пациенти, конкретните им нужди.

- Да, но корупционната гледна точка е доста спорно, нали, къде ще има…

- Добре, но... по-голяма, защото пък като е на едно място и е на контрол, както се казва, слушат се всички разговори, на цялата комисия, докато сега ще се направят много комисии и така по-трудно ще може да се подслушват превантивно всички.

- Ами, ще купим повече подслушвателни устройства тогава, нали. Въпросът е следният. Наистина това е малко по-бърз механизъм хората да си получат лекарствата. И аз виждам мястото на пациентските организации точно като такива подслушватели на търговете, да гледат какво се случва, а не непрекъснато да обясняват, че това няма как да стане и колко лошо, и как ще обжалват търговете, и как цените ще са по-високи. Това мисля, че всъщност подсказва какво обществото трябва да очаква и желание какво да се случи, което е абсолютно неразумно и необяснимо за мен.

- Да изясним за лекарствата още нещо. Вчера казвате, че всичко е платено на аптеките.

- Да, за миналата година всичко е заплатено.

- Тоест няма да има...

- Това е информацията, която имаме от здравната каса.

- Другата голяма тема е тютюнопушенето. Да ви кажа, от всичко, което изчетох, аз не можах да разбера точно от кога България ще забрани тотално тютюнопушенето на обществени места. Има един лек нюанс в годината 2013, нали, пита се дали това ще го направи вашето правителство и ще го направите в годината на изборите, и се очаква, че всички пушачи ще ви бъдат бесни, плюс една част от някакъв малък бизнес, който ще губи от това, че не пушат в заведенията му, или ще кажете въвеждаме забрана, ама след като минат изборите?

- Сега, абсолютно е илюзия, че всички пушачи ще ни бъдат бесни. Погледнете сайта на Министерството на здравеопазването, има една малка анкетка, която бях впечатлен от категоричните отговори, които има. Обикновено като пускаме анкети, винаги са 50 на 50, 40 на 60...

- Аз не знам във вашия сайт дали влизат пушачите, нали, то по-скоро се предполага, че в Министерство на здравеопазването, в сайта някакви хора…

- Понеже ще кажете, че това е сайтът на министерството и аз съм пристрастен, може да кажете, че той е манипулиран. Не е така, но да го оставим. Искам да ви кажа, че пушачите във всяка държава, където е въведена такава забрана, някъде след една година общественото мнение смазващо дава своето да за пълната забрана и подкрепя, и оценява като изключително добра стъпка. И ако ме питате за годината, ще ви кажа - няма общо решение, няма решение на групата твърдо, няма решение на премиера, но аз ще ви кажа като здравен министър за какво ще лобирам непрекъснато. Да има забрана на пушенето във времето в мандата на ГЕРБ, защото това е честното и отговорно отношение към хората. В смисъл ти си на власт, ти правиш нещо, не оставяш за останалите, както беше с тройната коалиция. Ще забраним пушенето, ама еди-коя си година, ще направим това, ама еди-коя си година. Така че, ако трябва да сме точни и отговорни, ние трябва да го направим във времето, когато ние имаме мандат. И не 2013, когато два месеца преди изборите, защото всяка ситуация води до напрежение, а малко по-рано, една година...

- Вие сте за 2012.

- 2012 е чудесна година това нещо да стане и 2013 г. ще берем плодовете, ще кажем - да, имахме волята, направихме го, резултатите са о`кей.

- Ама Бойко Борисов бил дал една година от него, като се срещнал с Българската хотелиерска и ресторантьорска организация.

- Не...

- Те искали за 2013, а той казал - една година от мен, и станало 2014.

- Разбрахме се, честно да ви кажа, това, което се разбрахме там, е, че 2011, промени в момента няма да правим. Наистина те искаха 2015, нали, водихме малко, така, как да го кажа, дискусии в това коя да бъде годината, не сме категорично нищо казали, премиерът не се е ангажирал с някакви конкретни срокове...

- Кога ще се вземе решение?

- Колкото по-рано, толкова по-добре. Аз ще натискам за това нещо да стане. Дали ще стане, има различни интереси, различни виждания...

- Вие сте за 1 януари 2012.

- Не, може да не е 1 януари, 1 януари хората са по заведенията, кръчмите, веселят се, сега, да не го слагаме...

- От Ивановден нататък.

- Но 2012 г. е прекрасна година и мисля, че може да се защити, защото тогава трябва да се случат тези неща. Между другото самите ресторантьори и хотелиери на много места натискат това да стане, защото и там, където са се преградили, едното заведение има хора, в другото няма в едната част. Тоест това е проблем и за тях самите. И ако правилата са еднакви за всички, никой няма да загуби, никой.

- Таблета ли си носите? Нали сте електронно правителство, гледам пак с разпечатки идвате тук.

- Таблетът ми в момента, таблетът ми в момента се конфигурира.

- Ще разкажете ли за реакциите...

- Не.

- ...първите, като ви раздадоха таблетите?

- Не. Оставям го само за ваше лично ползване.

- Добре. А смятате ли, че ще заработите наистина електронно министрите?

- Искрено се надявам това да стане. Таблетът е една удобна форма, той не е основата на, той е нещо като пак електронната карта, с какво ще се свържеш, ти можеш да се свържеш и с лаптоп, това не е никакъв проблем. Просто това е по-малко и по-удобно. Но, но натам трябва да вървим.

- Ама много е интересно, че българското правителство досега... сякаш си има някаква новина в това. Не беше ли нормално всичките да си работите с компютри на заседанията на правителството? Вие не си ли носите лаптоп на заседанията?

- Не, не, не нося. Всичко се носи на хартия. Оказва се, че...

- Росен Плевнелиев казва, мейл не бил пращал в живота си. Четох, де, не знам дали го е казал. Наистина…

- Министър Плевнелиев е прав, че с мейл трудно можеш да накараш някой човек да свърши, но наистина аз непрекъснато работя с компютър и непрекъснато ми е, или персоналният компютър ми е включен и следя дори пощата, която се получава директно при секретарката, да видя какво става, новините, които са, вкъщи ми е включен лаптопът или навсякъде, където ходя, без него не мога да си представя. Но истината е, че това не може да замени живото общуване. И когато нещо задължително трябва да стане, трябва да имаш персонален контакт.

- Не, мисля си, ще получите ли подкрепа от министри, които ходят на заседанията с дебели папки, да се въведе електронна карта в здравеопазването и да се дадат пари за това?

 - Абсолютно. Никой от министрите не обича да ходи с дебели папки, така че няма дискусия по този въпрос.

 

 

Сподели в: