Върни се горе

23 февруари 2012 г., "Тази сутрин"

Водещ:

На гости ни е здравният министър Стефан Константинов. Добро утро.

Водеща:

Добро утро.

Стефан Константинов:

Добро утро.

Водеща:

Да започна с усещането, което остави у зрителите и у нас финалът на предишния ни разговор, едно послание - и вербално, и невербално - отправено от представител на ГЕРБ, според което послание можем да кажем, или поне да ви питаме, стабилен ли е столът ви като министър на здравеопазването?

Ст. Константинов:

Свикнал съм да стоя прав и столът въобще не ме интересува. Мога ли така да отговоря?

Водеща:

Може ли някой да ви подсече краката, като министър на здравеопазването?

Ст. Константинов:

Ако... знаете ли, мислех си какво може да му се случи на един човек, когато е на пост такъв. И не съм се страхувал никога от нищо - да заставам в позиции, да защитавам, винаги съм бил "за" добрите идеи, принципните. Но се замислих, ако държавата не може да защити най-висшите си хора от кръгове с много пари, тогава просто не трябва да се притеснява човек, че няма да бъде в управлението на тази държава.

Водеща:

Чия глава падна заради интересите на кръгове?

Ст. Константинов:

Значи, не бих казал такова нещо. Имаше две... една оставка и едно уволнение. Не съм аз човекът, който сега ще ги коментира.

Водещ:

А би трябвало. . .

Ст. Константинов:

Не, не би трябвало, защото и двете не се назначават от министъра на здравеопазването.

Водещ:

Ако обаче това е плод на сблъсък на кръгове, които разполагат с много пари, това означава, че управлението не е това, което виждаме, че решенията и лостовете се вземат задкулисно?

Ст. Константинов:

Ще си позволя да кажа само това, което каза премиерът за оставката, за уволнението на моя заместник, на заместничката, че тя трябваше да дойде и както аз сега съм дошъл и смятам това нещо да направя, за обясня за цените на лекарствата - как се формират, защо се формират, какво може да се направи да поевтинеят - просто тя трябваше наистина да е активна и да дойде, и да го направи.

Водещ:

А имаше ли основание да не го направи? Имаше ли поводи за притеснения да не го направи?

Ст. Константинов:

Понякога хората дори имат притеснения да общуват с медиите и да говорят и да се опитат много сложни неща да ги кажат на много простичък език, за да го разберат. . .

Водеща:

Вие ще направите това, предполагам. . .

Ст. Константинов:

Аз ще се опитам да направя.

Водеща:

Може ли последен въпрос обаче по тази тема, по която говорим, преди да преминем към конкретиката за ценообразуването на лекарствата, нещо което засяга всички хора, които ни гледат в момента. Какви послания излъчва например премиерът Бойко Борисов по отношение на вашето място като министър на здравеопазването, мълчанието на г-жа Дариткова, че няма нищо сигурно. . .

Водещ:

Усещането е, че ледът около вас се пропуква?

Ст. Константинов:

Аз мисля, че отговорих още... вие веднага ми го зададохте за стола, този въпрос. . .

Водещ:

С премиера говорихте ли?

Ст. Константинов:

Разбира се, че говоря. По никакъв начин аз няма да седна сега тук в студиото да обсъждам здравна комисия, да обсъждам премиер, аз мисля, че това са хора, с които сме в един екип.

Водещ:

Парламентарната група стои ли зад вас обаче?

Ст. Константинов:

Нали питахте.

Водещ:

Усещането е, че не. Вашето усещане какво е?

Ст. Константинов:

Моето усещане е, че трябва да работим заедно.

Водеща:

Което означава, че не работите заедно?

Ст. Константинов:

Не, работим заедно. Въпросът е, че сферата е много трудна, тежка, решенията са по принцип непопулярни, които трябва да се вземат често, и винаги съм приемал, че. . . поне аз търся консенсус, че може би аз не съм обяснил добре нещата, които трябва да се случват. И продължавам да ги обяснявам. И така или иначе има два законопроекта, на които аз много държа в момента. Единият е за закона за здравето, за пушенето, и другият е закон за лечебните заведения. Те са в Народното събрание, така че аз съм готов на всякакви разговори, диалози и всичко, което пожелае здравната комисия, за да видят бял свят, защото. . .

Водещ:

А не е ли обаче прах в очите...

Водеща:

Може ли да изгърмите обаче вие заради всички събития, които съзнателно, несъзнателно никой не изговаря по същество? Какво всъщност става? Какви са тези групи? Кой за какво се бори, какво стои под повърхността, какво стои под публикациите и т.н. Може ли вие да сте човекът, който да си отида заради това?

Ст. Константинов:

Честно да ви кажа, аз тук като дойдох, мислех, че ще говорим за лекарствата.

Водеща:

Почваме сега, почваме.

Ст. Константинов:

А иначе сега в дебрите на българските политически интриги не ми се ще да влизам. . .

Водещ:

Въпросът е дали има здравен октопод, например? Това словосъчетание придоби публичност заради много публикации в медиите.

Ст. Константинов:

За да кажем нещо дали го има, трябва да му дадем явна дефиниция.

Водещ:

Добре. Висши държавни служители облагодетелствали ли са конкретна фирма с интереси във фармацията, според вас, и вие бил ли сте свидетел на това и съмнявал ли сте се. . .

Ст. Константинов:

Към момента, значи към момента нямам такива данни. Ако съм имал, че точно определен служител облагодетелства някого, аз съм щял веднага да предприема мерки да го махна. Както сме махали всевъзможни служители от най-нисшестоящия, получаващ документи, когато сме ги хващали със суми, нали, да получават, или до директори на дирекция, които подвеждат и могат да доведат до загуби за стотици хиляди левове на министерството с неправилни предложения, търгове и т.н. Така че към момента ясни доказателства,
недвусмислени, няма. Има твърдения, които се проверяват понякога, сигнали. . .

Водещ:

А вие съмнения имате ли или не?

Ст. Константинов:

Аз в момента, до момента, до който не видя черно на бяло и доказателство, че еди кой си е работил по еди какъв си начин, не мога да кажа такова нещо.
Водеща:

Казахте ни, че сте си мислили вчера как точно да обясните на публиката и на хората, които ни гледат, начина, по който се образуват цените на лекарствата, стигащи до пациентите.

Ст. Константинов:

Да.

Водеща:

Намерихте ли го този прост начин на обяснение, така че хората, които потребяват. . .

Ст. Константинов:

Дайте ми 3-4 минутки и ще се опитам да видя дали ще стане. Сега, първо да кажем, в България лекарствата са две групи - едните, които са с рецепта, и едните, които са без рецепта. Лекарствата без рецепта, там е пазарен принцип, изцяло, никаква регулация, кой колкото даде, каквито фирми, дистрибутори. По този начин се решава въпросът. Лекарства с рецепта обаче са държавно регулирани и се регулират цените им както. . . по начин, по който се регулират в мнозинството европейски държави, и методологията е същата, т.е. там имаме сериозен контрол. Как точно става? Реферират се към 8 основни и 5 допълнителни, към 13 държави, които са с най-ниски цени на лекарства в Европейския съюз.

Водещ:

Се сравняват.

Ст. Константинов:

Се сравняват. Това е промяна в закона, от 8 станаха на 13 миналата година, и то държави, които имат ниски цени и които имат предвидими, твърди курсове на валутата - или евро, или валутата й да е вързана към еврото. Там избираме най-ниските цени. След това миналата година. . .

Водеща:

Само. . . кои са тези държави, две, три, пет от тях?

Ст. Константинов:

Ами, примерно Румъния беше включена, Франция, Белгия, държави, които общо взето поддържат ниски цени на производителите. Беше направено така, че българските производители, които до миналата година избягваха от тази работа, защото примерно купуваха лекарства от някъде, тук ги преопаковаха и ги представяха като нещо различно. . .

Водещ:

По-скъпо.

Ст. Константинов:

. . . да бъдат включени, и те също подлежат на контрол, т.е. абсолютно всички се контролират. И накрая всеки месец тази въпросна комисия разглежда цените, за да сравнява дали през годината нещо не се е променило, така че не може по-дълъг период от една година някое лекарство да остане незабелязано от комисията и цената му да. . .

Водещ:

Кой е председател на комисията?

Ст. Константинов:

Председател на комисията е човек от финансовото министерство. Това беше предложение на Народното събрание, между другото те искаха, така, да има включен представител от финансовото. . .

Водещ:

Не сте ли с вързани ръце така, не трябва ли да е от здравното, защото казват: отговорността е на министъра на здравеопазването?

Ст. Константинов:

Здравното министерство, може да се погледне какъв беше проектозаконът, внесен от Министерски съвет, винаги е искало да има тази отговорност, за да може да се каже: да, вие напълно сте отговорен, но така или иначе Народното събрание прие. Аз донякъде мога да го кажа, хубаво, добро решение, защото там има и представители на съсловните организации, на лекарския съюз, така че някой ако говори за непрозрачност, просто не му е точно становището. Да не говорим, че всичко се изнася и на сайта. Може да се погледне на сайта - и правилата, и дори документите, коя фирма кое, какво. . .

Водещ:

На сайта става ли ясно защо едно лекарство, едно и също лекарство може да е по-евтино в съседна държава.

Ст. Константинов:

Така. И сега след като, и сега след като имаме тази добра регулация на цените и би следвало да сме едни от най-ниските в Европа, се пита дали наистина това е така. И отговорът е, че не винаги е така. Защо не е така? Защото има едно нещо друго, което се нарича договаряне между ползвателите, фондовете, и производителите на лекарство, което в България не се вършеше. Как. . .

Водещ:

Фондовете кое е?

Водеща:

В случая касите, касата.

Водещ:

Касата, НЗОК.

Ст. Константинов:

Защото, защото ние определяме пределна цена, която е съизмерима и е най-ниската в Европа, но оттам насетне в европейските държави фондовете договаряха още по-ниски цени, които на практика ние няма как да ги знаем какви са, те са си въпрос на договорка.

Водещ:

С техните си каси.

Ст. Константинов:

И естествено когато имаме един много голям пазар, примерно като Франция, Германия, може да се постигнат огромни намаления. България е много по-малък пазар и това не може да стане. Но. . .

Водещ:

Тоест касата е отговорна за това, че не е успяла.

Ст. Константинов:

Не, не, изчакайте, изчакайте ме. Съжалявам, наистина е малко сложно, просто трябва да ме изчакате. До миналата година касата нямаше въобще такава възможност да договаря. С последните промени в закона ние дадохме тази възможност това да се случва. Но както ние се реферираме по европейските държави, по същия начин европейските държави се реферират и към нашите цени, и ако ние примерно кажем, защото тази комисия може да вземе решение да каже: вижте какво, ние сега ще свалим много цените, защото населението ни е бедно, сваляме го, големите фирми знаете ли какво правят, казват: ние няма просто да участваме на вашия пазар да продаваме. . .

Водеща:

Производителите.

Ст. Константинов:

. . . защото вашата цена ще ни попречи продажбите в Гърция, в Австрия или някъде другаде, и те се изтеглят от пазара. И това наистина ни беше голям проблем, защото хората не могат да намерят лекарства. И наистина тогава започваше туризъм, те търсят да го купят. Тази година ние дадохме възможност на касата тя вече да договаря отстъпки. Този процес реално още не е започнал, но това е големият инструмент, защото касата е големият купувач и тя може да направи така, че цената максималната в комисията да е примерно 5 лева, но тя да го купи лекарството за 3 лева. И затова големите компании са готови, защото този механизъм не им бърка на тях вече бизнеса в Европа. Ето това е, как да ви обясня, това е бизнес за милиарди левове, в България 2.2 милиарда лева се дават
само за лекарства, а в Европа. . .

Водещ:

Годишно.

Ст. Константинов:

Годишно. А в Европа цените са колосални. И разбирате това колко е чувствителна тема. Поради тази причина, че я няма тази отстъпка, затова се получаваше така, че в момента, дори има сигурно лекарства, които, ако отидете да си ги купите в аптеката, ще платите по-ниска цена, отколкото, ако минете през здравна каса, която плаща част от цената на лекарството и част. . .

Водеща:

Невероятно, но факт.

Ст. Константинов:

Невероятно, но факт. Това е истината.

Водещ:

Добре, кой е отговорен за това, това е нонсенс.

Ст. Константинов:

И най-накрая, и най-накрая. . . Не, не, не нонсенс. И най-накрая, пак ще ви кажа още нещо, че цената, освен от пазар, освен от тази комисия, се определя и от данък добавена стойност. И тук съм донесъл една справчица за миналата година данък добавена стойност колко е, в България той е 20 процента. Само две държави имат като нас или по-висок, това
са Дания и Исландия, по 25, другата 25.5. Ако започнем, Австрия - 10 процента, Белгия - 6 процента, Кипър. . .

Водеща:

Това е ДДС само върху лекарствата.

Ст. Константинов:

ДДС, върху лекарствата ДДС. . . Кипър - 5 процента, Чехия - 10, Испания - 9, Малта - нула процента. Ето това са, тези, по-бледите колонки, това е ДДС-то върху лекарствата. Тоест виждате, че ние сме. . .

Водеща:

България. . .

Ст. Константинов:

. . . в най-високата група.

Водеща:

Какво може да направи държавата, така че да регулира и понижи процента ДДС върху лекарствата?

Ст. Константинов:

Това е. . .

Водеща:

Мисли ли се изобщо в тази посока?

Ст. Константинов:

Това е решение, което е изцяло вече от компетенциите на финансовото министерство.

Водещ:

Проблемът в ДДС-то ли е основно, това ли е. . .

Ст. Константинов:

Не е основно, пак казвам, че са много факторите. Договарянето, цените, големината на пазара също е от значение. Едно е да имаш огромен пазар с много клиенти, друго е да имаш бедна България. . .

Водещ:

Не направихте ли точно това с болниците?

Водеща:


Ама, чакайте, това какво излиза сега, че когато си по-беден, плащаш по-високи цени, защото си по-беден. Е как ще станеш по-богат, когато си в този цикъл?

Ст. Константинов:

Вие това не го ли знаете, че по-богатите хора винаги ползват и какви ли не бонуси, нали, така че това не е нещо. . .

Водещ:

Ще стане дума и за бонусите.

Ст. Константинов:

. . . това е съвсем пазарно.

Водещ:

Чувствате ли отговорност за едно решение. . .

Ст. Константинов:

Но темата. . .

Водещ:

. . . което направихте с болниците, сами да си купуват част от лекарствата и. . .

Ст. Константинов:

Веднага ще ви отговоря, но дотук сме в рубриката констатации и обяснения. Аз мога да ви кажа какво може да се направи, за да паднат реално цените на лекарствата.

Водеща:

Има ли още нещо, което да констатирате и обясните, за да. . .

Ст. Константинов:

Няма да влизам, има, мога много неща, но те са детайли. Това беше основното. Но това, което може да се направи, първо, да проработи договарянето с касата, и това тази година ще бъде факт. Второто нещо, може, както в Турция и Испания е станало, в Испания, да речем, с акт на държавата са казали - 7.5 процента всички цени надолу. Това теоретично може да стане и у нас.

Водеща:

В какво има разликата?

Ст. Константинов:

Въпросът е. . . Не, просто казва, съжалявам, на фармацевтичните компании и на всички. . .

Водеща:

Няма да печелите толкова.

Ст. Константинов:

. . . няма да печелите толкова, ние го купуваме на по-ниска цена. Тогава обаче трябва да се поеме и сериозна политическа отговорност, защото може да има непредвидими последици - да се изтеглят фармацевтични компании и да останем без лекарства. Така че не е толкоз просто да го кажем. В Испания са го казали за 7.5 процента, в Турция също е правено такова нещо, между другото, в Турция пък целият пазар, и на лекарствата без рецепти, всичко се контролира, цените са под тотален контрол. Другото нещо е ДДС да бъде намалено - разговор с финансовото министерство. Много важно нещо, което работим в момента, което трябва да стане, за да имаме бързина и пълната прозрачност, е електронната рецепта. И нещо, което в момента става, и което силно ще даде положителен ефект, е свързването на аптеките с НАП, за да се следят всички обороти и цени.

Водещ:

Значи не може да се каже само здравният министър е отговорен, аз това разбирам от. . .

Ст. Константинов:

Аз искам да ви покажа, че процесът. . .

Водещ:

. . . разказа ви.

Ст. Константинов:

Не бягам от отговорност, просто ви показвам колко е сложен и многопластов процесът и колко хора трябва да бъдат включени, и институции. И искам да кажа, че не става въпрос за липса на прозрачност. Който иска да се интересува, да отиде на сайта на здравното министерство, има я цялата информация, която може да се публикува за комисията, включително има препратки към страните, с които се реферираме, за да видят хората наистина там какви са им цените. Но въпросът не е, така, да отидеш, да цъкнеш и да кажеш - а, всичко ми стана ясно. Трябва да се потрудиш да разбереш за механизмите и как функционира системата. И понеже имаше напоследък. . . всичките тези приказки, нали, скандали - колко непрозрачно, колко лошо е, вчера съм изпратил до фармацевтичния съюз, до лекарския съюз, до всички заинтересовани. . . до пациентските организации
работна група. Нека. . . не е нужно, това никой не го регламентира в закона, че е необходимо да стане, но нека да излъчат представители и да се запознаят на конкретни медикаменти как се формира цената и какво се случва в комисията.

Водещ:

Този конкретният, със Сърбия и в Турция, за който стана скандал, проучихте ли защо е по-евтин там?

Ст. Константинов:

Все още нямам информация. Сърбия и Турция по принцип са извън европейския пазар. . .

Водещ:

Да.

Ст. Константинов:

. . . но трябва да видим дали е чисто пазарен някакъв механизъм или трик. . .

Водеща:

За да влезе въпросната фирма на съответния пазар или какво?

Ст. Константинов:

. . . за да влезе. В крайна сметка и в България се появяват медикаменти, които на други места са по-скъпи. Пак ви казвам, това. . .

Водещ:

Това не е ли така, че едни болни хора в България плащат по-изгодните цени за навлизане на чужд пазар на фирма, реално, или?

Ст. Константинов:

Ами. . .

Водещ:

Или е практика световна. . .

Ст. Константинов:

. . .не бих, толкова сложни процеси не бих с, така, просто решение ги определил. Струва ми се, че няма да е сериозно. Питахте ме, не бягам от въпроса за търговете. Търговете, които бяха прехвърлени, защото се казва много корупционни. Ако министърът на здравеопазването искаше. . . беше корумпирана личност, щеше да си пази търга. . .

Водеща:

Това го обяснихте.

Ст. Константинов:

Нали така.

Водеща:

Доскоро, до миналата година централно Министерство на здравеопазването правеше търговете за. . .

Ст. Константинов:

До по-миналата година централно министерството правеше. Защо избягахме от тази система?

Водеща:

. . . за лекарства към болниците. Сега всяка една болница прави свой собствен търг.

Ст. Константинов:

Сега вече касата плаща. Значи, това беше един междинен вариант, крайната цел беше касата да плаща. Но защо го избрахме този вариант? Защото, когато се правеха централни търгове, не можеше да се направи ясна прогноза колко медикамента ни трябват. Има медикаменти, които лекуват 100-150 човека, тежки онкологични заболявания, или редки заболявания и ние. . .

Водещ:

Защо не се събира информацията от. . .

Ст. Константинов:

Да де, ама нали разбирате, че един търг се организира и се прави веднъж в годината. То не е такава процедура, простичка, централен търг да го правиш, когато ти скимне. Има си и срокове по Закон за обществените поръчки. И това беше причината непрекъснато да има. . . с месеци да липсват, и знаете, тук, във вашето студио, миналата година по едно време си пак приказвахме за лекарства, кое липсва, и липсваха с месеци лекарствата преди години, и се водеха съдебни дела срещу министерството.

Водещ:

Това е така.

Ст. Константинов:

Тоест това бързо доведе до пристигане на лекарствата при хората. Сегашната система. . .

Водещ:

А оскъпи ли ги наистина?

Ст. Константинов:

Сегашната система пък вече със здравната каса хептен решава въпроса, и ако касата договори по-ниски цени, а касата може да натиска, защото е крупен купувач. На практика ние връщаме към централизация.
Водеща:

Кажете имало ли е болници. . .

Ст. Константинов:

И тъй като се. . .

Водеща:

. . . които са били натискани, защото например не са си избирали конкретна фармацевтична компания да им. . .

Ст. Константинов:

Ей сега, да кажа само за въпроса. Понеже се казва. . .

Водеща:

. . . доставя лекарства и консумативи.

Ст. Константинов:

. . ама това води, като направиш големия търг на по-малки, и цените ти ги намаляваш. Аз зададох наистина въпроса на ресорния ми заместник-министър преди няколко месеца и казах - я сега, тук обвиняват ни. . .

Водеща:

Кой, този, уволненият ли?

Ст. Константинов:

Да. Обвиняват ни, че цените се много вдигнали, нали, държавата губи пари. Ето какъв доклад ми е написала тя. Чакайте сега да ви прочета - независимо от привидно високия процент цени, надвишаващи договорените от МЗ, и поради количественото разпределение на лекарствените продукти, респективно тяхната тежест, заявките на лечебни заведения, крайният ефект от предприетите промени през 2011-а са с позитивен ефект по отношение на разхода на публичните средства.

Водещ:

Тоест общият разход е по-малък. . .

Ст. Константинов:

Според нейния доклад 2011 година, ако цените са били по стойностите, по които министерството ги е купувало, са били 120 милиона 648 хиляди, реализираните. . .

Водеща:

Сега са. . .

Ст. Константинов:

. . . са били 108 милиона 941 хиляди - 9.7 процента. Това нещо аз ще го проверя отново, но в крайна сметка това ми е даден доклад от. . .

Водещ:

Това е спестено ли, извинявайте, тези. . .

Ст. Константинов:

Спестено, 9.7 процента икономии.

Водеща:

След промяната на начина на търга.

Ст. Константинов:

След, ето...

Водещ:

Но за единица лекарство цената е била все пак по-висока, така ли. Въпросът е, че по-малки количества са купени.

Ст. Константинов:

Има лекарства, има лекарства някои, които са по-редки, които им се е вдигнала цената, може и да е значително, има лекарства, на които пък цената. . . които са по-масови, пък малко е паднала. Според доклада, ето, виждате, че има реализирана на практика икономия. . .

Водещ:

Това е общата сума.

Ст. Константинов:

. . . обща сума. Пак казвам, аз ще го проверя от други експерти дали това наистина е така, но аз не съм имал, как да кажа, съмнение в професионализма на заместник-министъра.

Водеща:

В момента има ли проблем наистина с липсата на ръководител на здравната каса, така че да не могат да се подпишат например договори за доставка на лекарства, изобщо. . .

Ст. Константинов:

Бих казал, че ще има проблем, ако това продължи. Но. . .

Водеща:

Тоест липсата на началник продължи.

Ст. Константинов:

Но... ей сега, излизайки от вашето студио, подписвам за свикване на надзорния съвет на здравната каса, която да делегира на подуправителя правата.
. .

Водеща:

Някой да извършва тази дейност.

Ст. Константинов:

. . . и по закон в рамките на 30 дена, докато се гласува от Народното събрание нов човек, подуправителят ще извърши това нещо.

Водеща:

Вчера бившата шефка на здравната каса Нели Нешева попита в нашия ефир как се изразходвани онези 340 милиона лева, които от бюджета на здравната каса са отишли към здравното министерство.

Ст. Константинов:

Те бяха изразходвани за диализа, за лечение на онкологични заболявания, за интензивни грижи, за ваксини, за всички тези неща, за които ни проверява Сметната палата. Това беше питано в Народното събрание един, два или три пъти.

Водещ:

Тези пари, тези разходи, за които казвате, не трябва ли да се поемат от бюджетните средства на здравното министерство, а тези 340 са от вноски. . .

Ст. Константинов:

Тези 340 милиона лева не са измислица на здравното министерство да бъдат дадени от бюджета на касата. Това беше

финансов въпрос. Аз срещу този въпрос винаги съм имал ясно мнение. Дори мога да ви кажа, че когато се решаваше и когато беше предложена тази идея, единствено аз бях против и твърдо се изказах. Самата д-р Нешева в групата, която бяхме, каза: да, разбира се, ние подкрепяме. Това беше, това беше идея на финансовото министерство.

Водеща:

Идеята 340 да отидат към министерството.

Ст. Константинов:

340. Трябва да ви кажа, че няма как здравното министерство да финансира с 300 милиона лева бюджет с всичките неща, които са му делегирани.

Водещ:

Тоест те са харчени наистина за друго, но не от зла умисъл, а от невъзможност да си покриете разходите, тоест. . .

Ст. Константинов:

Не, не, това не са някакви пари, които като подаяние са ни дадени или отнякъде, това е гласувано в бюджета на държавата.

Водещ:

Въпросът е дали са харчени за това, за което са трансферирани точно.

Ст. Константинов:

Ами, харчени са, ами, харчени са естествено, за какво друго да се изхарчат. Да не сме нещо. . .

Водещ:

Защото част от средствата трябва да идват конкретно от бюджетни пари, а други, които са от вноските на гражданите.

Ст. Константинов:

Ама, аз съм съгласен. Значи, аз винаги, аз винаги съм бил точно за това, министерството да си има ясен бюджет, който да му е даден, но предишните пък, ако си спомним, правеха други маймунджилъци, те ги слагаха в някакъв резерв, който след това пък не знам къде стоеше, пък нещо се случваше.

Водещ:

Излиза, че и вие сте заложник на финансите.

Ст. Константинов:

Ама, няма някакво. . . Ами, разбира се. В крайна сметка като имаш пари, правиш големи неща, като нямаш пари, се мъчиш да. . .

Водеща:

Я кажете колко. . .

Водещ:

Свободен ли се чувствате да управлявате здравеопазването, след като виждаме колко странични фактори има, и финансовото министерство също? Свободен ли сте, с развързани ръце ли сте да управлявате?

Ст. Константинов:

Никой, в Министерство на здравеопазването никой не ми се бърка, а някаква такава имагинерна свобода абсолютно никой няма и съм сигурен, че и финансовият министър, понеже няколко пъти казахте финансово министерство, и неговата свобода е ограничена. И той трябва да гони бюджетен дефицит, и той трябва да си следи много неща. И министър-председателят е ограничен от много неща. И най-висшите чиновници в Европейската комисия, и те се съобразяват с хиляди работи. Няма пълна свобода.

Водеща:

Бонуси, бонуси. Вие взехте ли бонус?

Ст. Константинов:

Не, не съм взел нито лев, никакви бонуси, нито ДМС-та, нищо.

Водеща:

ДМС-та, допълнително материално стимулиране.

Ст. Константинов:

Да, аз предпочитам да не казвам думата бонуси и вчера вие излъчихте част от моята реплика по новините, обаче изречението продължаваше нататък, обяснявах защо не са бонуси, защото казах, че бонуси се дават за хубаво свършена работа и това ще навлече гнева на хората, защото казвайки: вижте как не ни е. . . недоволни сме от здравеопазването, те си раздават пък премии. Големият процент от нещата, не големият, а във всичките не става въпрос изобщо за премии. Става въпрос за незаети места, защото са крайно неатрактивни, центрове по. . .

Водещ:

В бърза помощ.

Ст. Константинов:

. . . да, бърза помощ и т.н., т.е. ние не сме давали. . .

Водеща:

Това са незаети работни места, които. . .

Ст. Константинов:

. . .не сме давали никакви пари на никого. Ние казваме, бюджетът примерно на спешна помощ. . .

Водеща:

Това фонд "Работна заплата" ли е . . .

Ст. Константинов:

Да, фонд "Работна заплата" и когато не са заети, те се преразпределят тези средства на останалите хора, които са работели, в някакъв процент, което го дава законът.

Водещ:

А зам.-министрите защо са вземали тогава допълнителни пари, след като те са попълнени като щатна бройка, там е атрактивно, не е като в. . .

Ст. Константинов:

Там е, в министерството парите, които са получени като допълнително материално стимулиране, са от допълнителни приходи, примерно от регистрация на аптеки, лекарства, точно тези неща. Между другото една фирма да си регистрира лекарство, да му бъде разгледано, въобще не е безплатно, те си плащат всичките. . .

Водещ:

Колко и кои зам.-министри са взели допълнителни пари над. . .

Ст. Константинов:

В министерството парите, които са получавани, са от 50 до 10 хиляди лева, най-голямата сума е за заместник-министрите. Знам, знам. . .

Водещ:

Кои и колко?

Ст. Константинов:

Ами, двете. . .

Водещ:

Нали няма да кажете, че е лични данни, защото са. . .

Ст. Константинов:

Не, не, не, вижте, аз ви казах, че днес съм с пълната прозрачност, ще ви дам, даже мога да ви дам и дела на фирмите, които са тук, нали, на пазара участници. . .

Водещ:

Пазарният дял, добре.

Ст. Константинов:

Ще ви дам и справката за тези допълнителни стимулирания. . .

Водещ:

За допълнителните пари на зам.-министрите.

Водеща:

Двете заместник-министърки са. . .

Ст. Константинов:

Двете заместник-министърки са с най-високите, едната десет, едната девет хиляди лева.

Водещ:

За една година, или?

Ст. Константинов:

За една година. Сега, знам, че това е шокиращо за хората с ниски доходи и им звучи ужасно.

Водещ:

Коя е с десет хиляди?

Ст. Константинов:

Гергана Павлова.

Водеща:

Уволнената.

Водещ:

Другата - девет.

Ст. Константинов:

Така. И сега веднага ще ви кажа обаче още нещо друго. Знаете ли колко е заплатата на един заместник-министър?

Водеща:

Колко е.

Ст. Константинов:

Ами, 1500 до 1700, бруто.

Водеща:

Вашата колко е?

Ст. Константинов:

Моята е 2800 лева.

Водеща:

А, и затова смятате, че те трябва да получат.

Ст. Константинов:

Не, не, не заради това, за хората с основна заплата в смисъл 1500 лева са астрономическа сума и смятат, че е много. Реално като им вземат там данъци и всичко, получават 1100-1200 лева. А знаете ли. . .

Водещ:

А знаете ли колко е минималната работна заплата в България?

Ст. Константинов:

Момент. А знаете ли колко е заплатата на директор в провинциална болница?

Водещ:

Колко?

Ст. Константинов:

От 3200 лева нагоре. Сега . . .

Водещ:

Ама той не лекува, никой не го кара да става зам.-министър.

Ст. Константинов:

Не, не. . .

Водещ:

Не че е нормално да взема малко, ама не е и насила...

Ст. Константинов:

Аз ви обяснявам нещо... не е насила, не е насила, но аз ви обяснявам как са обърнати нещата и каква е пирамидата. И сега, един директор си отговаря за своята болница, много важно нещо. Обаче един заместник-министър пък отговаря за всички болници.

Водеща:

Във ваши ръце е да промените регламента, така че да има адекватно заплащане заместник-министъра. . .

Ст. Константинов

И знаете ли, ами да, аз ще ви кажа. Искате ли да ви кажа какво каза премиерът на едно заседание на Министерски съвет, говорейки. . .

Водеща:

. . . шефове на болниците да не вземат по-високи от неговата.

Ст. Константинов:

. . . защото споделихме в разговор, министрите, на кое място сме в министерствата по доходи. Аз мисля, че нито един министър не може да се похвали, че е даже и в топ десятката по приходи от служителите си. И премиерът знаете ли какво каза? Сега, може да ми се сърди, нали, ако го цитирам, ама... на последното заседание на Министерски съвет да вземем и да хванем да увеличим заплатите на министрите, за следващите, които ще бъдат, защото ясно е, че тук присъстващите, които са били там, които сме в момента, никой няма да бъде отново, но и това не е нормална работа. Но хайде, министрите ги оставяме. Вижте, да си министър е въпрос на престиж и на чест. Аз затова не дискутирам. А и парите, 2800 са прилична сума.

Водеща:

С нещо трябва да живее тоя министър...

Ст. Константинов:

Аз не мога да се оплача, че не ти стигат за живеене. И тук е въпрос на престиж и на чест. Обаче като имаш един юрист, примерно в Дирекция "Обществени поръчки", от когото зависи дали държавата да привлече пари няколко милиона евро инвестиции, или да ги загуби в безсмислени дела. И ти му казваш: твоята заплата ще е 800 лева или 900.

Водеща:

Добрият юрист няма да дойде в здравното министерство, ще отиде в някоя частна кантора и ще си получава хиляди...

Ст. Константинов:

И частната кантора, след това вече фирмата е заинтересована, направо ще разпори здравното министерство по шевовете от дела. Какво да направим? Просто искам да обясня на хората честно защо се налага това. Да не говорим, че... хубаво, здравното министерство ще каже ние. . .

Водещ:

Защо крият и лъжат тогава голяма част от хората, които също знаят това, което и вие казвате, че е проблем с кадрите, добрите, да се задържат на тези ниски заплати. Защо е това замазване тогава цялостно и на час по лъжичка кой колко пари е взел. Гузни ли са....

Ст. Константинов:

Защото трябва да бъде за всички, ами не, може би колегите се притесняват от едно министерство, ами ние сега ако кажем, пък друг някой не каже, което винаги се получава. Ето, ние излязохме и казваме, и сега започва да се тиражира - взели 6 милиона, чиновниците си раздали по не знам си колко. . .

Водещ:

Защото Евростат вчера каза, че България е с най-ниска минимална работна заплата и 6 пъти ни бие Гърция.

Водеща:

... 138 евро.

Ст. Константинов:

Ама откъде идва минималната работна заплата и всички заплати, от производителността и на труда, от всичките неща, които правим, от нещата. . .

Водеща:

И за да бъде по-добра производителността на труда в министерството, трябва да има кадърни хора, които обаче. . .

Ст. Константинов:

Аз мога да кажа, че от около 300 човека, които са, за 30 мога да се закълна, че са кадърни и много съвестни хора, които идват събота и неделя, които. . . и стоят с мен до 20.00, до 21.00 часа в министерството. Има и такива. Аз преди да вляза в държавната администрация, мислех, че всичките са едни такива безотговорни и седят там да им мине времето. И наистина има и такива. И те си отиват. Непрекъснато има текучество на кадри. Но единственият начин като пък видиш някой кадърен, защото на 10 човека един такъв се появява, и какво, да кажеш стой сега за 800 лева, защото това е много престижно. Престижно е за мен, защото съм министър. Ама как да го кажа на хората надолу? И поради тази причина никакви бонуси за мен, обаче за останалите. . .

Водещ:

Вие ли разписахте тези въпросни там 10 и 9 хиляди или не?

Ст. Константинов:

Това е решение на ръководството на министерството. Там всички са. . . финално, аз съм разписали и за най-малкия и за  тези, които не са взели, защото има и такива. И на тях съм разписал, защото съм решил, че. . .

Водеща:

Трябва да вървим към финал.

Водещ:

От мен последен въпрос: абсурдно ли ще бъде за ГЕРБ за четири години да има четирима здравни министри, щом за три има трима? Така... дори не гледайте лично на въпроса?

Ст. Константинов:

Сега. Абсурдно е, абсурдно ще е, ако не може да го мотивира и да го обясни защо. Защо, дали, примерно един човек е причината, това би било абсурдно. Иначе може да има и 10, ако може да обясниш и кажеш: този беше некадърен, този глупав, еди кой си - не ставаше, четвърти не говореше, пети се държеше неподходящо с медиите. Ако това може да се обясни и хората приемат обяснението, не е абсурдно. Казано така между другото, ето давам ви за чистата прозрачност кой какво е получил. Това са съкращенията... ще разберете. Давам ви нещо друго - фармацевтичният дял на компаниите, участвали на различни търгове. За миналата година номер едно е "Софарма трейдинг" с 23 милиона 913, следва "Рош България" с 23 милиона 517, "Либра" ЕАД - 12.726. Това са от търговете. . .

Водещ:

В процент има ли ги на пазарен дял?

Ст. Константинов:

Процентът пазарен дял е нещо различно, защото там има при аптеки, при болници и т.н. Накрая има и всяко лекарство за колко е продавано, има и на независими компании. В момента продължават всички проверки. Най-вече Комисията за защита от конкуренцията и тя е включена, за да разберете. Там е всъщност мястото, където да се каже има ли монопол. . .

Водещ:

Ние ще го разгледаме и на здравните ни репортери ще го предоставим.

Ст. Константинов:

Давайте го на всички, който иска, пълна прозрачност, кой каквото се интересува. Аз няма какво да крия като министър. Всеки е добре дошъл и ще получи пълна информация.

Водеща:

Благодаря ви много. Доктор Стефан Константинов, министър на здравеопазването.

Сподели в: