Върни се горе

2 февруари 2012 г., "Тази сутрин"

Водещ Виктор Николаев:
Здравният министър ни е на гости за първи път през 2012 г. в предаването, така че ще си говорим и магистрално за това, което предстои в здравеопазването, и за детайли.
Водеща:
Ще влезем и в конкретика, и в детайлите.
Водещ:
Добро утро.
Стефан Константинов:
Добро утро.
Водеща:
Едно проучване, да започнем от общото, добро утро. От общото, едно проучване, което удостоверява усещането на българите за здравеопазването и то е лошо. Чувстват се зле лекувани, дори по-зле и от албанците. Пак това усещане, усещане, лично усещане на пациентите, то не е на база. . .
Водещ:
Индекс за качество на живот, сигурно сте го видели?
Водеща:
. . . на сериозни. . .
Ст. Константинов:
Така е, такива проучвания често се появяват, но нека да ги разделим нещата на две. Първо, дали ни е толкова лошо здравеопазването? И защо има усещането в хората, че то е по-лошо, отколкото може би е? Аз смятам, че за парите, които дава държавата, които дават данъкоплатците и здравно осигурените, здравеопазването ни е на съвсем прилично ниво. И веднага ще се мотивирам. България е страната в Европа, която най-малко пари заделя за здравеопазване. Това е винаги било така, това продължава да бъде и в момента. Ако ги сравним с останалите страни, примерно една Унгария дава два пъти повече. Чехия. . .
Водещ:
Като абсолютна стойност или като процент?
Водеща:
Като процент.
Ст. Константинов:
Това е като пари на глава от населението, при това приравнена валутата на. . . покупателната сила на валутата във всяка страна. Защото с 1 евро в България купуваш едно, с 1 евро във Франция купуваш друго.
Водеща:
Тоест съвсем достоверно?
Ст. Константинов:
Тоест съвсем достоверно мога да кажа, че примерно Германия дава 6-7 пъти повече, а примерно Норвегия 9 пъти, публични разходи от България. Така че това е една обективна причина, която трябва да я знаем. Естествено сега вие ще попитате, ама вие сте във властта, дайте повече пари?
Водеща:
Вие сам си го задавате този въпрос?
Ст. Константинов:
Парите се дават обаче по следният начин. Или трябва да се увеличи здравната вноска и тогава какво, трябва да попитаме хората дали ще са доволни. Те ще кажат, недоволни сме, ние плащаме много. Или примерно държавата трябва да даде. Държавата откъде ги взима - от данъци. Значи, трябва или да увеличим данъците, или от друг сектор да извадим.
Водеща:
Тези държави, които цитирате, където е в пъти - 6, 8 и 9, на какъв принцип дават 6, 8 и 9 пъти повече пари?
Ст. Константинов:
На принципа много по-висока здравна вноска, много повече пари от бюджета за здравеопазване. Това е.
Водещ:
И по-малко неосигурени.
Ст. Константинов
И по-малко неосигурени. Макар че, бих казал, там, където са неосигурени, тях ги осигурява държавата, което ние също трудно можем да го направим.
Водещ:
Признавате ли обаче, че проблемът е, каквато и да е тази сума, дори да е по-малка, че не отиват парите точно по предназначение, а по различни. . .
Ст. Константинов:
И сега. . .
Водещ:
. . . пътища изтичат в черни дупки?
Ст. Константинов:
На всичко отгоре, че парите са по-малко, хората са недоволни. Защо? Защото те влагат собствените си пари, ние работим на солидарността, всеки плаща процент - колкото имаш по-високи доходи, по-висок процент даваш.
Водеща:
Но това не означава, че получаваш повече от. . .
Ст. Константинов:
И в един момент си казвам: аз си плащам осигуровките, защо системата не ми гарантира това или друго? И аз ще ви дам пример от последните две седмици с едно тежко заболяване, за което се реши да бъде изплащано неговото лечение - мукополизахаридозата, което струва половин милион на годината само лекарството. Така.
Водеща:
Битка дълга беше. . .
Ст. Константинов:
Така, битка дълга, цялото общество подкрепя и казва: правилно, тези хора трябва да имат шанс и техните деца да се лекуват.
Водеща
И е така нали?
Ст. Константинов:
И е така. Обаче какво значи в числа това нещо. Това значи, че, за да се лекува един човек с това лекарство за 1 година, над 740 души трябва да плащат здравни осигуровки на средно ниво за България, не най-високо, не най-ниско, средно, колкото плащат, за да. . . нищо да не консумират от здравната система, за да отидат парите за там. Така че това. . .
Водеща:
Ама честно ли е така да го сравнявате?
Ст. Константинов:
Честно е да го сравняваме, защото аз съм сигурен, че вашите заплати, предполагам, са прилични в тази телевизия и вие, предполагам, сте едни от хората, които сте най-недоволни от нивото на здравеопазването. Защото вие плащате високи данъци, вие плащате висока здравна осигуровка.
Водещ:
Искаме качество срещу това.
Ст. Константинов:
Но тази здравна осигуровка не отива просто в небитието. Тя служи точно за такива случаи, тя е солидарна, от хора, които плащат много по-малко. Така е устроено нашето здравеопазване.
Водещ:
А как да е?
Ст. Константинов:
Аз не казвам, че не трябва да е така, но просто обяснявам кое генерира в хората допълнително недоволство.
Водеща:
Сега, нали не казвате, че заради изплащането от страна на държавата, в случая от вноските, които идват от българите, заради плащането на такива скъпоструващи лечения здравеопазването ни е зле?
Ст. Константинов:
Не, казвам защо се генерира недоволство. Защото хората не си дават сметка с парите, които внасят, примерно, 50 или 60 лв. на месец здравна осигуровка, какво може да се получи. Това може да се получи, което е в момента. Разбира се, сега, ако някой ме слуша само на тази тема и спрем дотук, ще излезе, че все едно говоря като един синдикален лидер, който казва, дайте пари и да направим. Има много неща в страната, които наистина. . .
Водеща:
Защото министър го обвиниха, че се държи като синдикален лидер и. . .
Ст. Константинов:
Е, и мен ме обвиняват за такива неща, но истината е, че много неща могат да се направят и това е вашият въпрос - дали всичките пари отиват за пациента? Нали, по принцип се стремим парите да отиват за пациента, но това е една цяла система, където има изпълнители на медицинска помощ, има администрация, има политици.
Водещ:
Можете ли да кажете за здравната каса? Има едно може би дълбоко неразбиране и некомпетентност от моя страна, но преди години нямаше здравна каса и имаше здравеопазване. Чувството на хората за грижите беше по-добро, за грижите, които получават. Здравната каса нужна ли ни е в този си вид, с тази си администрация и с тези си решения, които взема?
Ст. Константинов:
Здравната каса преди малко повече дори от 12 години беше решено да се създаде. Мисля, че на сегашния етап ние няма как, нямаме друга алтернатива, нито. . .
Водещ:
В този й вид, това ли е? Това. . .
Ст. Константинов:
Знаете ли, за да разберат наистина хората какво дават за здраве и да им се приравнят очакванията с това, което получават, е добре от следващия мандат още от първият ден да се работи в посока даване избор на хората. Тоест даване възможност и някъде другаде да се осигурят.
Водещ:
Демонополизация на здравната каса, нещо, което ГЕРБ от този си мандат обещаваше.
Ст. Константинов:
Аз не го обичам този израз. . .
Водещ:
От този мандат, сега дето тече.
Ст. Константинов:
. . . демонополизация.
Водещ:
Ами, това е.
Ст. Константинов:
Но може, това би било един дълъг процес от няколко години. . .
Водещ:
Това беше обещание на ГЕРБ, извинявайте.
Ст. Константинов:
И далеч не съм убеден. . . Между другото аз. . .
Водещ:
Нали беше обещание на ГЕРБ това?
Ст. Константинов:
Има го записано, че трябва да се работи в тази. . .
Водеща:
Защо не се направи в този мандат?
Водещ:
Вие казвате за следващия.
Ст. Константинов:
Защото. . . Ами вижте, защото вероятно попаднахме в доста трудна кризисна ситуация. Парите, като ви казвам, че са толкова малко, разбирате колко е рисковано едно подобно начинание да се извърши. Въпреки това аз имам някои предложения, които са реалистични, как да се запази стабилността на системата и успоредно с това да се даде възможност. . .
Водеща:
Някой отказа ли ГЕРБ от идеята да извърши всички тези процеси, за които говорите, така че да не се стигне до отлагане за някакъв следващ мандат?
Ст. Константинов:
Този въпрос като законодателство аз не съм го виждал и не е стоял на дневен ред от момента, в който аз съм министър. Преди това не мога да дискутирам. . .
Водещ:
Преди това е хвърлен в коша този въпрос, най-общо казано.
Ст. Константинов:
Не, не мога да го кажа това нещо, но най-вероятно винаги опасенията са били относно финансовата стабилност. Разбирате ли, ако извадим едни пари, които са много малко, от здравната система в момента, може сериозно да я дестабилизираме. И хората в крайна сметка да бъдат много по-недоволни.
Водеща:
Е, чак. . .
Водещ:
Кой се обърква при управлението ни сега - депутатите от ГЕРБ или министърът? Наблюдавам напоследък и съм на път да започна да ви съчувствам, че всичко, което излезе като проектозакон или законодателна инициатива някаква, желание за някаква промяна от ваша страна, бива съборено, дори думата е бламирано, от мнозинството в парламента. Тогава какъв е смисълът вие да сте министър? Тя и Анна-Мария Борисова можеше да си е, и предишният, да си ги бламират по същия начин.
Ст. Константинов:
Никой. . . Няма объркване. Аз искам да благодаря на колегите от ГЕРБ, които подкрепиха в здравна комисия законопроекта за лечебните заведения, вероятно за това говорите. Там фактът. . .
Водещ:
За диагностично свързаните. . .
Водеща:
Едно. . .
Ст. Константинов:
Фактът, че не мина, се дължи на това, че двама души от управляващата партия не бяха в комисията.
Водещ:
Болни ли са били?
Ст. Константинов:
Да, ами, имам. . .
Водещ:
Вижте какъв парадокс.
Ст. Константинов:
Не, не е парадокс през зимата човек да се разболее, и аз бях болен. Просто, кашляйки отидох. . .
Водеща:
Значи, важни закони не трябва да се. . .
Ст. Константинов:
. . . но. . . ето вчера. . .
Водеща:
. . . гласуват през зимата.
Ст. Константинов:
. . . ето вчера пък същият законопроект мина през икономическа комисия и беше подкрепен дори от хора от опозицията. Така че аз приемам проблемът да е в мен, да не съм достатъчно обяснил и хората, които са били от опозицията, да подкрепят. Оттук насетне има гласуване в пленарна зала. Аз предполагам, че там ще мине. Естествено разбрах къде има текстове, притесняващи доста хора, и министерството ще е склонно на някои отстъпки. Но това е много удобен момент да се направи въобще дискусия по вижданията ни за здравеопазването, въобще приемането на един закон. . .
Водещ:
Дайте с примери, какво е важното на този закон, да речем?
Ст. Константинов:
В този закон. . .
Водещ:
Какво променя?
Ст. Константинов:
В този закон едно от нещата, които са важни, е здравната карта. Здравната карта и разпределението на болниците - дали трябва да го събираме всичко на едно място, дали трябва да правим еднотипни болници по доходоносни дейности, или трябва да мислим за едно регионално развитие. . .
Водеща:
Профилиране на. . .
Ст. Константинов:
. . . и все пак нужди за цялата страна. В противен случай след. . . Ако ние нямаме държавна политика в това отношение, всичко ще бъде концентрирано след няколко години в София. . .
Водещ:
Ама, то това беше политиката - да има. . . как беше, шест суперболници.
Водеща:
То не е ли и сега?
Ст. Константинов:
Не е така.
Водещ:
Така беше.
Ст. Константинов:
Значи, може да има шест суперболници, но в шест еврорегиона в страната, а не всичко да е събрано в София и примерно във Варна, и съответно пък да няма абсолютно никакви болници в периферията.
Водеща:
Ама, то не е ли и сега така?
Водещ:
Ами, те ще фалират.
Ст. Константинов:
Сега, в момента. . .
Водеща:
Ако имаш сериозен проблем, идваш в София или в най-близкия голям град - Варна, Пловдив.
Ст. Константинов:
Да, но говорим за сериозен проблем, а ние. . . се получава ситуация, че ако държавата не води политика, се получава така, че и в малкото населено място несериозният ти проблем, в кавички, защото в здравеопазването не е много ясно кой е сериозен и кой е несериозен проблем, хората да остават без лечение. Точно това искаме да направим. . .
Водеща:
Една жена и не само. . .
Ст. Константинов:
. . . казано по много простичък начин. И отделно там за. . . неща са ни необходими за събиране на информация от болниците за техните разходи, да знаем какво им плащаме на болниците.
Водещ:
Те си фалират, между другото, малките болници, така или иначе. Не знам каква е политиката, но системата е такава, че те си фалират, лека-полека си отмират. Това ли е пазарният принцип. . .
Ст. Константинов:
Има четири или пет. . .
Водещ:
. . . в здравеопазването?
Ст. Константинов:
Това е пазарният принцип в здравеопазването, в който аз винаги съм казвал, че не трябва да се залага и не трябва да се приема на 100 процента, и това би било грешка да се прави. Така че ние, ако нищо не направим, наистина това ще се случи, но точно това не искаме да стане, а да запазим едно национално ниво на здравеопазването.
Водеща:
Проверихте ли, ще сменя темата и ще вляза в детайла на един конкретен случай, детайлите, проверихте ли случая с починалата млада жена, която след рутинна операция, това е несериозен проблем, нали, махане на сливици, умря?
Водещ:
Обикновено не се умира от това.
Ст. Константинов:
Аз затова казах - в кавички, защото се умира от всичко - умира се от апандисит, умира се от махане на сливици, може да се умре от цезарово сечение.
Водещ:
2012 година. . .
Ст. Константинов:
И в 2012 г. , и в най-развитите държави това може да се случи, но това. . .
Водещ:
Въпросът е колко често.
Ст. Константинов:
. . . трябва да се види поради каква причина става. Случаят е проверен. Информацията, която имаме в момента, е. . . Ето, между другото, хайде да извадим от един такъв случай, да оставим медицинската част, казвам, че може да се получи летален изход пациент да почине и при най-добрите лекари, и при най-добрата техника, и в най-добрата държава, но да видим от този случай дали може да си направим извод за здравеопазването. И ще ви кажа нещо, което аз си правя извод. Имаме лекар, който всички казват, че е много добър, с. . . опитен, страхотен стаж. Той работи. . .
Водещ:
За тази конкретна клиника говорите.
Водеща:
Да.
Ст. Константинов:
Конкретния случай говоря. Той работи. . .
Водеща:
Конкретния случай, конкретният хирург.
Ст. Константинов:
. . . в държавна болница. Там е добре, уважаван и т.н. Идва пациентка, която той обаче оперира в частна клиника. В частната клиника отива в работно време, когато трябва да се води в държавната. Става манипулацията, получава. . . появяват се усложнения. Усложнения могат при най-добро желание винаги някъде да се появят. И тогава се казва - хайде бързо да я докараме пак в държавната клиника. Ето това е проблем на системата.
Водещ:
Че не стига жива дотам.
Водеща:
Това е разпиляване на сили и енергия.
Ст. Константинов:
Това е разпиляване на сили. Значи, оказва се какво - че в държавната болница ще се трупат само негативите и там ще са тежките случаи, ще се изразходват консумативите, а когато може да се вземат пари от лекия случай, ние ще го пращаме в медицинския център.
Водеща:
Добре, но какви правила може да създаде Министерството на здравеопазването за този конкретен случай?
Ст. Константинов:
Ами, Министерството. . .
Водеща:
Защото вие не може да обвините лекарите, които предпочитат. . .
Ст. Константинов:
. . . на здравеопазването. . .
Водеща:
. . . в частната болница, защото получават повече пари за труда си.
Ст. Константинов:
Не, значи, би било редно по следния начин: нека да има частни, нека да има общински, държавни, но човек, когато работи трябва да разбере къде работи. Лекарите го правят това нещо, защото заплатите на едно място са им ниски, търсят допълнително доходи.
Водещ:
Е, кой трябва да го контролира това? Аз ли?
Ст. Константинов:
И в момента на ниво политика това трябва да се контролира точно като се каже в крайна сметка от колко болници имаме нужда и там, където са ни станали повече, едно от нещата, които. . . Там няма панацея, но едно от нещата, които може да направим, е да не се роят непрекъснато толкова много болници. Защото и в София това се получава. Едни и същи лекари, лекарите са ни една и съща величина, болниците стават все повече и повече. И в същото време всички казват - на нас парите не ни достигат. Ето как се харчат неефикасно пари.
Водещ:
Дори лекарите намаляват и напускат.
Ст. Константинов:
Аз нямам нищо против. . .
Водеща:
Тоест, ако. . .
Ст. Константинов:
. . . аз нямам нищо против с частни инвестиции да се направи много структура, но тогава нека да затворим неработеща държавна или общинска и да кажем да, даваме път на нещо много хубаво и лекарите да работят на едно място и да получават там високи доходи. Това е в крайна сметка нашата цел. Поставени при сегашните условия, ние се лъжем взаимно и този случай нямаше да излезе наяве, ако не беше починала жената, но такива случаи са ежедневие и непрекъснато стават.
Водеща:
Тоест парите от държавната болница отиват за спешния случай, в който е отишла. . .
Ст. Константинов:
Те отиват за тежкия случай, за който може да трябват. . .
Водеща:
. . . младата жена . . .
Ст. Константинов:
. . . 10, 20, 30 дена да се лекува, а съответно някъде се. . .
Водеща:
Значи да теглим и икономически чертата от този случай. . .
Ст. Константинов:
Икономически, да . . .
Водеща:
. . . да ни обясните икономическата страна на. . .
Ст. Константинов:
. . . икономически е точно така. Има бонуси, които реализират, реализират големи загуби от това, че лекуват тежки случаи, а други са винаги на печалба, защото избират по-леките. . .
Водещ:
Това не е ли лошо управление на системата. . .
Ст. Константинов:
. . . и затова, ама . . .
Водещ:
. . . което го констатирате. . .
Ст. Константинов:
. . . и затова една от дискусиите, между другото която се породи в здравна комисия, е дали болниците са равнопоставени. И моята теза е, че те не са равнопоставени, защото пък същите тези болници, пък държавните ние по някакъв начин ги подпомагаме. . .
Водеща:
Да де, ама. . .
Ст. Константинов:
. . . купуваме им апаратура. Частните болници, при тях такова нещо няма, те са чисто на. . . колко изкарат и колко. . .
Водещ:
Тази година с какво ще е по-добро . . .
Водеща:
Добре.
Водещ:
. . . аз това исках да обобщим накрая. . .
Водеща:
Може ли само да, само да довърша въпроса за този казус, който поставяте на дневен ред, който очевидно засяга всеки един от нас. Кое е по-правилното, да се направи така, че да се регулира броят на болниците, или да се въведе някакво ограничение за лекарите? Ако искаш, работи само в държавната, ако искаш, работи само в частната.
Ст. Константинов:
Те не са взаимоизключващи се тези неща. Въпросът е, че ако ние сега сложим това ограничение, нищо добро няма да се случи, защото е много вероятно голяма част от лекарите да напуснат. . .
Водеща:
Държавните да останат без добрите си лекари.
Ст. Константинов:
. . . да, и да останат без добрите си лекари. Трябва, тези неща трябва да вървят ръка за ръка и много добър пример, пак съжалявам, че освен за електронното здравеопазване, ще го ползвам и за болниците, е Естония. Естония са направили това окрупняване на болниците, там нещата ясно са разписани, знае се кой, какво и как работи. Нещата трябва да вървят ръка за ръка, но ние не можем да оставим здравеопазването и да кажем, ами пазар, който иска, тук да прави болница, който иска, да прави еди какво си, и държавата само ще наблюдава и от време на време министърът ще ходи по сутрешни блокове да обяснява. . .
Водещ:
Кажете тази година, така простичко, практично да обясним на зрителите, кое ще е по-различното от миналата?
Ст. Константинов:
Тази година парите реално са малко повече в здравеопазването, така че трябва да е малко по-добро. . .
Водеща:
Само да питам. . .
Ст. Константинов:
. . . здравеопазването, самото то.
Водещ:
Трябва да е по-добро...
Водеща:
Толкова повече, колкото са по-малко за МВР, или по-малко повече?
Ст. Константинов:
А, за МВР не знам. . .
Водеща:
Имаше една реплика на финансовия министър. . .
Ст. Константинов:
. . . за МВР мисля, че дори бяха намалени парите, ако не се лъжа. . .
Водеща:
Именно, това имах предвид.
Ст. Константинов:
... докато за здравеопазването е точно обратното, в смисъл те не са увеличени, но, но реално ще бъдат повече, защото миналата година трябваше каса и министерство да изплащат пари, които дължеше на лечебните заведения за предходната. Така че тази година те би следвало да са, да са в повече.
Водеща:
Откакто, откакто сте министър. . .
Ст. Константинов:
На всичко отгоре направихме някои инвестиции през миналата година, ще бъдат закупени техники. И то имах желанието точно да бъде, така, регионално, в различни точки на държавата, не концентрирано пак в най-големите клиники, а следващата година пък ще влезнат всичките тези пари по европроектите, така че. . .
Водещ:
Всичките тези какво значи?
Ст. Константинов:
Ами за онкологията, линейните ускорители, тема, която много пъти сме си я говорили, реконструкция на болници, сериозна техника, това е сериозна глътка въздух за здравеопазването.
Водещ:
Здравеопазване за бедни и богати, не го казвам с укор, а с любопитство. Имаме ли, според вас, здравеопазване за бедни и за богати и. . . не го, пак казвам, не го казвам с укор. Който плаща повече като вноска, трябва ли да изисква по-добро лечение, допустимо ли е това, по-добър лекар. . .
Водеща:
И трябва ли да бъде сменена системата, колкото и . . .
Ст. Константинов:
Не, системата ни се гради на общоевропейските ценности. Общоевропейските ценности са солидарност и равнопоставеност.
Водещ:
Не, не. Това на хартия го знаем, за живота питам. . .
Ст. Константинов:
Това, това не е на хартия. Много хора, които имат или нямат никакви доходи и нищо не плащат, ползват сериозна помощ от здравеопазването. . .
Водещ:
Неосигурените трябва ли да имат. . .
Ст. Константинов:
Това. . .
Водещ:
. . . да имат тези права на ползване както осигурените?
Ст. Константинов:
Неосигурени, неосигурените нищо не ползват в момента. Неосигурените, когато отидат в болница, те се лекуват от нещо, след което. . .
Водещ:
Всички в спешното, и естествено се приемат и покриват, това е голямо перо. . .
Ст. Константинов:
Да, и след което касата нищо не им плаща на болниците за тази работа, тоест те не изразходват директно ресурса. Що се касае обаче до въпроса ви, ясно е, че хората, които имат пари, могат да си позволят да платят, да дадат допълнителни суми в частни клиники или, или по някакъв друг начин, така, че някакво равенство, уравниловка идеална ние нямаме. . .
Водеща:
Или да си изберат екип. . .
Ст. Константинов:
. . . или да си изберат екип, което също е тяхна. . . тяхна опция.
Водещ:
Но това не е солидарност. Значи някой може да плаща веднъж през осигуровка, веднъж на частно. . .
Водеща:
Повече. . .
Водещ:
. . . трети път, четири. . .
Водещ:
. . . и след това на частно...
Ст. Константинов:
Не, абсолютно солидарно... солидарност е в това, че хората с ниски доходи ползват равна здравна помощ с другите, а това, че хората с много по-високи доходи и допълнителни неща могат да си получат, аз не виждам нищо лошо в това.
Водеща:
Напредва времето, един въпрос, който снощи ни подсети да ви го зададем, гледахме в Би Ти Ви новините, не знам дали гледахте репортажа, учен от БАН, който е изнамерил лекарство, което според малкото изследвания, за които са стигнали парите той да направи изследвания за това лекарство, доказват, че вирусът на СПИН може да бъде унищожен в човешкия организъм. Човекът писал до президентство, Министерски съвет, Министерство на здравеопазването. Най-вероятно иска средства, така че държавата да помогне да се довършат тези изследвания, защото в БАН парите са малко. . .
Водещ:
Запознат ли сте с този случай?
Водеща:
. . . и защо не икономическа изгода да има България, ако наистина се окаже и изследванията докажат, че. . .
Ст. Константинов:
Не съм. . .
Водеща:
. . . имаме лекарство за СПИН.
Ст. Константинов:
Значи със случая не съм запознат. За едно вещество не може да говорим, че е лекарство, до момента до който то не бъде регистрирано като такова.
Водеща:
Именно. Ама то няма как да бъде регистрирано, щото трябват изследвания.
Ст. Константинов:
А трябват страшно много изследвания. Така че ако има някакво потенциално вещество, което потенциално може да стане лекарство, това е чудесно. Нека все пак, тъй като не си спомням да сме получавали в Министерството на здравеопазването точно подобна информация. . .
Водеща:
Може би при някакъв предишен министър е станало.
Ст. Константинов:
. . .нека да бъде изпратено. Искам само да кажа, че. . .
Водещ:
Евгени Гъбев, ни подсещат, че е името.
Ст. Константинов:
. . . фармацевтичната индустрия много следи за всякакви иновации. За тях те се жизненоважни, за да могат да се, за да могат да работят и да се развиват компаниите им.
Водеща:
А фармацевтична компания може ли да финансира изследвания, така че след това. . .
Ст. Константинов:
Основно това се прави от фармацевтични компании. Това в България държавна фармацевтична компания имаме за ваксини, които се произвеждат.
Водеща:
Така ни казвате, че ако наистина има уникалност. . .
Ст. Константинов:
Така че аз това лекарство, това вещество, което. . .
Водеща:
. . . не можем да наричаме лекарство . . .
Ст. Константинов:
. . . има потенциал, което в никакъв случай не може да наричаме лекарство, което има някакъв потенциал, аз ще го дам на хора, които разбират от тези неща, да погледнат. . .
Водещ:
Да проверят.
Ст. Константинов:
Да проверят.
Водеща:
Какво ви пречи да проверите, ако се окаже...
Ст. Константинов:
Нищо не ми пречи и ще го кажем, министерството няма как да го финансира, за да няма недоразумения, подобен проект, но чрез наши структури, които са. . .
Водеща:
Мислехме да ви пуснем и репортажа снощи от новините, но няма да стигне време.
Ст. Константинов:
Между другото поне веднъж в месеца се срещам с гениални открития. Идват хора и твърдят, и вероятно на 1000 или 2000 такива случая наистина се крие нещо, така че си заслужава да се провери.
Водещ:
Човекът твърди, как се казваше?
Водещ:
Евгени Гъбев.
Водеща:
Евгени Гъбев. Доктор Евгени Гъбев от Института по експериментална патология към Българската академия на науките твърди, че при малкото време, което е имал за изследвания, при двама души, носещи в себе си вируса на СПИН, от 10, само десет. . .
Ст. Константинов:
Твърденията в медицината се доказват. Ясно е как нещо става лекарство. Има, има. . .
Водеща:
Е но парите не достигнали.
Ст. Константинов:
... проучвания, има публикации в литературата. Това са начините, по които твърденията се доказват.
Водеща:
Проверете го. Нищо няма да ви струва.
Водещ:
Добре.
Ст. Константинов:
Поемам ангажимента това да го...
Водещ:
Добре.
Водеща:
Ако се окаже, че... защо не от България да дойде едно такова сериозно лечение. Извинявай.
Водещ:
Един въпрос от мен, от мен специално последен въпрос. Имаше едно малоумие, поне така го...
Водеща:
Днеска за втори път използваш тази дума.
Водещ:
Имам повод.
Водеща:
Давай, да чуем повода...
Водещ:
. . . между другото на специализирания съд няма да го спестя като го напомняме, да се подават предварително за одобрение в тази институция. Това не ви засяга, а засяга медиите, но другото, което изглеждаше като малоумие, беше изискване хората, които връщат старите лекарства в аптеките, защото там трябвало да ги върнат, да си пазят касовата бележка и в същата аптека да ги върнат. Аз не познавам човек, който си пази касовата бележка за някакво старо лекарство отпреди. . .
Водеща:
Пет години, може и повече. Тогава да му е изтекъл срокът.
Водещ:
. . . пет месеца или пет години, което е с изтекъл срок.
Водеща:
Което случайно може да си купил, ако си бил на почивка във Варна, например.
Ст. Константинов:
Това беше, това малоумие, което казахте, беше проект за наредба. . .
Водеща:
Ама и според вас е малоумие.
Ст. Константинов:
Ами, да, глупава. . .
Водеща:
И да търсите по-мека дума, но добре.
Ст. Константинов:
. . . глупава разпоредба. Това беше проект на наредба. Наредба... един документ, за да стане наредба, или какъвто и да е, дори заповед или нещо друго, винаги се качва на сайта на здравното министерство. Да, това минава през ръководството, така че поемам критиката, че това нещо се е достигнало до там дори да бъде афиширано в публичното пространство. Никога не е действала такава наредба.
Водещ:
Няма и да действа.
Водеща:
И няма и да действа.
Ст. Константинов:
И няма и да действа, в смисъл, когато, ето, това е прозрачност, ние казваме, предвижда се еди какво си, хората го четат, дават си мненията и казват: това е малоумие, и аз казвам: да, малоумие е, и го махаме. Така че да са спокойни. Попадна точно в един, ако не се лъжа, аз бях отпуска, когато излезе тая тема, но веднага. . .
Водещ:
Винаги малоумието е когато министрите са в отпуска.
Ст. Константинов:
Не, не, не бягам от отговорността. В смисъл много сериозно гледаме финалните документи, които... след като са дошли становища на нещо, публикувано за обсъждане, ние ги разглеждаме и финалните документи са много важни, които ги приемаме. А понякога дори пускаме, за да видим реакцията на хората, дали нещо е подходящо, или не, но тази тема. . .
Водеща:
Пробвате, но последно, как ще си връщаме лекарствата, които очевидно не трябва да изхвърляме в боклука, битовия.
Ст. Константинов:
Сега, тоя въпрос касае и околната среда, министерството, и фармацевтите. Така че днеска имат също, работната група, заседание, да видят дали всички задължително медикаменти трябва да влезнат в тази графа вредни.
Водеща:
Или например риванола можеш да го изхвърлиш в битовата смет.
Ст. Константинов:
Да, и да се каже за кои точно лекарства. Абсурд е, моето лично мнение е, че както има механизъм, лекарите са задължени да имат договор с фирма, която им събира опасните отпадъци - спринцовки, игли и така нататък, нещо подобно може да се направи и с. . .
Водеща:
Тепърва мислите по въпроса. Ще ви прекъсна, защото. . .
Водещ:
Между другото сте малко хремав. . .
Ст. Константинов:
За да няма малоумие, нека всички да си кажат мнението.
Водещ:
. . . малко сте хремав.
Ст. Константинов:
Това показва, че и здравният министър е човек и той е податлив на вируси, бактерии и така нататък.
Водеща:
Дано не да не сте заразен, господин министър.
Ст. Константинов:
Бъдете спокойни, не.
Водещ:
Благодарим ви.
Водеща:
Благодаря ви наистина за това гостуване.

Сподели в: