Върни се горе

1 ноември 2011 г., "Денят започва"

 

Водеща Жени Марчева:
Добро утро отново. Здравейте. Десет минути изминаха след 8 часа. Надявам се, че вече сте будни, пиете първата чаша кафе... чай или кафе за деня и сте заедно с нас. Сутринта си говорихме за това има ли съдбоносни неща в нашето предаване. Не знам всъщност колко са съдбоносните неща въобще в живота ни, но си мисля, че здравето, нашето здраве, здравето на децата ни, здравето на близките ни е едно от съдбоносните неща. Добро утро казвам на министъра на здравеопазването доктор Стефан Константинов. Здравейте.
Стефан Константинов: Добро утро.
Водеща: Ще си говорим за пари. Парите за здравеопазване за следващата година - колко точно са те в крайна сметка?
Ст. Константинов: Парите за здравеопазване са 468 милиона лева в бюджета на Министерството на здравеопазването и 2 милиарда 633 милиона лева в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. От тях реално 100 милиона по-малко, защото ще има трансфер към министерството. Запазват се, общо взето, структурата, която беше през миналата година, и размерът на миналогодишните пари за здравеопазване, но хубавото е, че реално ще има повече пари, защото през тази година ние изплащахме дългове, които бяха натрупани предходната. Следващата година такова нещо няма да има и системата ще разполага реално с повече пари и би трябвало здравеопазването да е по-добро.
Водеща: Защо финансовият министър и вицепремиер Симеон Дянков не даде повече на системата на здравеопазването? Невъзможно ли беше това?
Ст. Константинов: Защото... защото знаете, че живеем в криза и криза не българска, а криза, която е международна. Но хубавата новина е, че все пак от първоначалното, първоначалния вариант с 10 милиона беше увеличен бюджетът на Министерството на здравеопазването, а още по-хубавата пък новина е всъщност, че успяхме да запазим някои придобивки, които бяха постигнати през миналата година въпреки различията, които имахме със здравната каса. Парите за извънболнична помощ за първични специализирани изследвания няма да се намаляват, остават със същите размери. И това беше много ясно мотивирано на заседанието на Министерския съвет, където в крайна сметка се взе това решение проектозаконът за бюджета на касата да бъде в тези параметри, защото...
Водеща: Кажете откровено, доктор Константинов, трудна ли беше тая битка?
Ст. Константинов: Всъщност битката не, защото ние показахме много ясни аргументи. Например предвиждаше се парите да бъдат намалени за първичната помощ и да отпаднат така наречените кабинети, нали, дежурни, които оказват помощ извън работното време на общопрактикуващите, но ние показахме много ясни аргументи. Средномесечно тези кабинети всъщност функционират от реално второто тримесечие. Средномесечно премиват през един такъв кабинет над 41 хиляди души български граждани. В страната в момента има 94 такива кабинета. И това нещо... благодарение на тези кабинети имаме реално намаляване на обращаемостта на населението към спешна помощ. С 12% за първото тримесечие... за второто тримесечие на тая година са намалели повикванията на линейки, които не са спешни, спрямо същия период на предходната година. С 4% са намалели спешните повиквания, с 20% за първото шестмесечие имаме намаление на ходенето в болница да се търси лекарска помощ, обръщането към спешните отделения. Това са много ясни показатели, които показват, че ние наистина правим реформа, и това, което сме направили до момента, е абсолютно правилно, поне екипът, който в момента аз ръководя. Така че това са много ясни показатели, ние ги обяснихме на Министерски съвети те приеха, че това нещо не трябва да се променя. Обратното, точно по тоя начин трябва да вървим. Повече профилактика, повече извънболнична помощ, в болницата трябва да се ходи за тежки състояния и болницата трябва да дава много качествено лечение. Това трябва да ни бъде политиката.
Водеща: Колкото до спешната помощ, това, с което разполагате като бюджет, ще успеете ли поне да започнете реформите в спешната помощ от догодина?
Ст. Константинов: Независимо дали разполагаме или не, от следващата година
трябва наистина да се започне реформа, защото моделът, по който работи спешната помощ, не е най-добрият и проблемите са страшно големи там. От една страна, хората останаха с ниски доходи, от друга страна, условията на работа не са привлекателни. И двете, като се сумират, правят едно страхотно текучество и неудовлетвореност, така че спешната помощ ще ни е един от приоритетите в работата.
Водеща: Ще имате ли, пак питам, пари обаче за този приоритет? Ако не ме лъже паметта, поискахте 85 милиона лева за осъществяването на тази реформа.
Ст. Константинов: Аз мисля, че парите в здравеопазването никога не са достатъчни и винаги може да се желае още, но се надявам, че с определени преструктурирания и вътрешни промени ще може да осигурим необходимите средства, за да стартираме реформата. За мен е много важно финално да им се увеличат доходите на хората и да им се подобрят условията.
Водеща: С колко ще се увеличат заплатите на хората, които работят в спешната ни помощ?
Ст. Константинов: Аз искам поне да се изравнят с тези, които са в съответните болници.
Водеща: Какво ще рече това? Дайте някой конкретен пример.
Ст. Константинов: За различните е просто... просто за различните места са различни, но, разбирате ли, всяко увеличение във време на криза би трябвало да се посрещне добре. Там, където хората губят работата, стават безработни, там, където има стагнация, ако се сравни и ние успеем наистина да повишим доходите, това ще бъде успех. Не мога да кажа точно конкретни проценти. Различните центрове... всъщност реалните им заплати са различни, а и условията на работа са различни, поради тази причина не искам да се ангажирам с числа в момента.
Водеща: Още малко за спешната помощ. Чух коментара на доктор Стойчо Кацаров, който е от Центъра за защита правата на здравеопазването. Неговата интерпретация на така скроения бюджет за здравеопазване е, че на практика това означава, че през следващата година с пари от здравните вноски на българите ще се плаща и част от спешната помощ, тоест ние, здравно осигурените, ще плащаме спешната помощ и на тези, които не си плащат вноските. Както знаем, там процентът българи е доста голям всъщност.
Ст. Константинов: Това е абсолютно, така, фриволна интерпретация. Няма такова нещо. Всъщност трансферът, който се дава, не е казано, че отива за спешна помощ или за неосигурени. Министерството осигурява множество дейности, например имунизациите, имунопрофилактиката, ваксините, които се закупуват, ваксините, които се закупуват и за децата. Всички деца по закон са осигурени. Тоест аз директно мога да кажа, че всяка ваксина, която правим, може да е правена с пари на касата. Просто касата няма този механизъм в момента и не й е вменен тя да го прави. Ние го правим и затова става трансферът. Наистина на варианта с трансфер от здравната каса към министерството аз самият никога не съм му бил почитател, но ясно се вижда, че ако миналата година беше 340 милиона, тази година ще бъде 100 милиона. Така че показваме волята си да преминават дейности от министерството към касата със средствата и този трансфер да не се прави. Така че нека да са спокойни хората, никой не им взима парите от здравни осигуровки, за да лекува някого безплатно просто, защото той не се е осигурявал.
Водеща: Още един важен въпрос, който интересува изключително много хората. И тази година ли ще се сблъскваме и със следния случай: отивам на лекар, искам талон за някакъв специалист, обаче моята лекарка казва "съжалявам много, ела след няколко месеца, талоните свършиха".
Ст. Константинов: Знаете ли, вариантът всъщност, който ми беше представен от касата, и там имаше намаление с около 5-6 милиона, ако не се лъжа, и на приходите при специалисти...
Водеща: Кажете, моля ви, обяснете ми го каква е... каква е логиката да...
Ст. Константинов: Веднага ще ви обясня...
Водеща: ...намаляваш парите там, където е най-болно, където най-боли нас, пациентите.
Ст. Константинов: Нямам идея каква е била логиката наистина, но факт е, че запазихме равнището от миналата година. А мисля, че може още да се оптимизира, защото, гледайки отчетите на националната каса, в момента установявам, че не всички средства, които са дадени за първична или специализирани, са изразходвани. И се получава ситуацията по вода ходи, жаден стои. Защото има пари, които явно не се усвояват. Същевременно всички хора се оплакват, че нямат достъп до специалисти, че нямат достъп до изследвания. Така че, мисля, самата каса може да си направи оптимизация на разходите и това трябва да го направи следващата година. По-скоро не оптимизация дори на разходите, а оптимизация на начина, по който работи и разпределя тези въпросни направления за консултации и изследвания.
Водеща: Вече месеци наред като здравен министър повтаряте като мантра, че клиничните пътеки са отживелица, че е време да бъдат въведени така наречените диагностично свързани групи. С думи прости кажете сега още веднъж с какво тези диагностично свързани групи са по-справедливи от въпросните клинични пътеки, които вие определяте като отживелица, като...
Ст. Константинов: Ами хубавото е, че това повтаряне, повтаряне, повтаряне най-накрая започва да бъде чувано и в крайна сметка дори от лекарския съюз, които... поне ръководството, му беше твърде скептично и винаги са изказвали... предпочитало е клиничните пътеки, напоследък казва, че, да, наистина това е по-добрият механизъм и към него трябва да вървим. С какво са по-добри? Първо, за пациента - за пациента това значи комплексно лечение, да отива пациентът и да бъде лекуван по всички диагнози и необходими лечения да му бъдат извършени. Тоест по-малко разкарване, по-качествено лечение, спестяване на време и по-добри финални резултати. Но има и нещо друго, което освен за пациента, което ни е основното и най-важното - за самата система. В момента по клинични пътеки се получава така, че дадена болница може да си сключи по една или две пътеки договор. И тя си получава едни пари, защото тия пътеки са с хубави цени. Обратно, когато има диагностично свързани групи, ние ще поощрим по чисто пазарен механизъм, не административен, болниците, които работят тежки случаи, които работят и лекуват повече неща, да получат повече средства, а тези, които са си избрали да лекуват точно една диагноза, ще се видят в голяма невъзможност да го правят поради простата причина, че техните доходи вече няма да бъдат такива. Разделянето и фрагментирането на дребни части, на малки лечебни заведения се оказва много проблемно за българското здравеопазване, защото в тези лечебни заведения пациентът се лута, той бива разкарван, вкарван в една болница, изписван, сега от тази диагноза аз ще те лекувам еди-къде си. И това е в крайна сметка един много силен фактор, който води да неодобрение към здравната ни система. Точно поради тази причина ние трябва да бягаме и начинът на финансиране е един от механизмите, с които... ще ни помогне да решим проблемите.
Водеща: Да, де, обаче председателят на Българския лекарски съюз Цветан Райчинов казва друго - ако клиничните пътеки отпаднат, връщаме се към хаоса във финансирането на здравеопазването от 2010 година.
Ст. Константинов: Мисля, че хаос в здравеопазването в цяла Европа като цяло няма и даже има доста по-успешни модели от нашите и никъде, никъде няма подобни клинични пътеки. Така че не може да сравняваме времето преди 10 години или 20, когато се даваха поне три пъти по-малко средства за здравеопазване, от това, което правим в момента. А пък абсурд е да плашим с връщане на социализма и т.н., което просто няма как да стане. Имаме частна собственост, имаме свободна инициатива. Така че няма защо да се плашим. Но радвам се, че и самият лекарски съюз каза: нашият в момента дебат е дали това трябва да стане наведнъж, дали трябва да има определен преходен период и каква трябва да бъде ролята на клиничните пътеки. Аз това, което казвам - че клиничната пътека трябва да остане като препоръчителен, не задължителен, а препоръчителен алгоритъм за лечение. Начин, по който да лекуваме. Тежко и горко на лекар, който лекува пациента на база на това, което му е написано в клиничната пътека. Три пъти по-тежко и горко на пациент, който ще го лекува такъв лекар. Ако ти си учил 10 години и не си разбрал как трябва да лекуваш пациента и трябва чиновник в здравната каса да ти напише по какъв ред трябва да го лекуваш, значи имаме много сериозен проблем. Между другото ще ви кажа едно нещо, което наскоро разбрах - като аргумент за запазването на клиничните пътеки беше точно това. Клиничните пътеки, казаха, един колега каза, ни пазят, ни пазят, ако тръгнат да ни съдят от лекарски грешки, защото ние винаги можем да кажем - така е написано в клиничната пътека, така сме лекували. Разбирате ли за какво става въпрос? Това е според мен вече много притеснително изкривяване на психиката, да мислим, че трябва да имаме нещо написано, за да... ако стане проблем, да кажем "ама, не е защото това е било състоянието, ами, ето, така просто е написано и ние трябваше така да лекуваме". Тъй че никаква дискусия няма по това за мен дали трябва да останат и като какви тези клинични пътеки. Въпросът е, че, мисля, ще убедя колегите е много по-добре за тях да си гледат лекарите медицината, а финансирането да оставят на икономистите.
Водеща: Само след минутка ще ви прочета някои от коментарите ни във Facebook, защото вчера попитахме хората нещо простичко - дали очакват от догодина по-добро здравеопазване. Но да ви питам преди това нещо друго. Преди няколко дни казахте, че изборите и Националната здравноосигурителна каса ви пречат, пречат на реформата в болничното финансиране. Сега изборите минаха, обаче Националната здравноосигурителна каса остава. Тя ваш партньор ли е в този опит да се махнат клиничните пътеки и да се сложат диагностично свързани групи или, напротив, ви саботират точно толкова, колкото ви саботираше и пролетта на тази година?
Ст. Константинов: Не съм, мисля, че така директно не съм се изказал. Естествено е, че изборите... изборите не могат по принцип да пречат, иначе ще излезе, че сме някакви антидемократи.
Водеща: Е, не, изборите очевидно предвид политизирането...
Ст. Константинов: Изборите са много важно нещо. Но когато... Но трябва да сме реалисти. Когато народните представители и всички са ангажирани с едни такива избори, които са много важни, за да могат след това те да имат самочувствието и да продължат нормално работа, ясно е, че когато Народното събрание, виждате, те не могат да се съберат, имаше провалени заседания, как да правим важни реформи в този момент. Точно чисто техническо имаше... имаше стоп. Това нещо в следващата седмица ще бъде решено. А здравната каса не я намирам за някаква пречка, просто бих искал да има по-голяма комуникация. И когато се взимат решения, които всъщност имат политически характер, като, да речем, намаляването на първична помощ или на вторична, трябва да има комуникация, да се звънне на здравния министър и да се каже "това намирате ли го за правилно". Защото как може човек да прави политика, ако не може да пренасочва средства? Как държавата може да регулира нещата, ако... ако дадеш на някого пари, ти го стимулираш, ако ги намалиш, ти всъщност намаляваш и спираш развитието на дадени процеси. И от тази гледна точка здравната каса си има много ясни функции. Тя трябва да гледа как се изразходват парите на здравноосигурения. Но не е нейна функция да прави политика, това е работа на правителството. Правителството за това пък си има министър на здравеопазването. Така че за мен това е въпрос само на комуникация, а не е въпрос на пречене.
Водеща: Доктор Константинов, аз преди месеци, наистина отдавна, ви питах, но ето сега пак ще ви попитам - какво делите с д-р Нели Нешева, какъв е проблемът да работите двамата заедно с нея в екип?
Ст. Константинов: Абсолютно нищо не... абсолютно нищо не делим и, ето, вчера дори след заседанието на надзорния съвет, аз й се обадих по телефона и казах "д-р Нешева, ние сме направили, взехме това и това решение, предложенията, които имахме, министерството, ги предложих на колегите министри и те го приеха и дори й казах "ще се радвам винаги когато имате някакви идеи, звъннете ми и ще ги обсъдим заедно". Аз нищо не деля.
Водеща: Добре. Минутка за Фейсбук. Сега не знам дали ще ви учуди, но повечето от коментарите на въпроса очаквате ли по-добро здравеопазване от догодина, са не. Казват - не, не, не. Ето Георги Продънчинин казва определено не, здравеопазването в България не е лошо, но начинът, по който функционира здравната ни система, определено е объркващ в много посоки. Отделно от това системата работи тромаво.
Ст. Константинов: Абсолютно вярно. Всяка здравна система е консервативна и изключително трудно се променя, но самият човек, който го е написал това, е казал, че не е лошо, аз бих казал "не е лошо за средствата, които имаме". В крайна сметка държавите, където най-добра оценка се дава за здравеопазването, са държавите, където се дават най-много пари, реално това е истината. Ние няма как да сравним нашите от 203 до 230 евро, които даваме на човек, с парите, които дава Холандия, които са над 4000 евро, с които дава Норвегия - над 5000 евро. Трябва да си даваме сметка за това. А защо ги даваме тези пари? Не защото правителството е стиснато, или финансовият министър, а защото толкова изкарваме. Тоест държавата това сме ние. Ако искаме повече пари за здравеопазване, трябва да работим повече, да изкарваме повече. Иначе идеята, нали, примерно да кажем "ще увеличим здравната вноска на 50 процента, до какво би довела"... и пак няма да стигнем до нивата, които се дават в Европа. Така че съгласен съм с оценката, че здравеопазването може би ни е на някакво прилично ниво за парите, които даваме, и че има огромно поле за подобрение.
Водеща: Още едно мнение ще ви прочета на Ивайло Димитров: здравеопазването никога няма да се оправи в БГ, докато всеки няма сметка, в която да се събират здравните му осигуровки и оттам да се вземат пари, когато човек се разболее, както е навсякъде по света.
Ст. Константинов: Изобщо не е навсякъде по света. Така е само в Америка. Европейският модел е на солидарността. Аз веднага бих казал - а какво ще направим с над 2 милиона пенсионери, колко ще бъде тяхната сметка и дава ли си сметка, че един човек в момента може да работи и да има много високи доходи, след което обаче да се разболее и всичките пари, които е събрал, да отидат по дяволите. Значи, 700 лева е средната работна заплата, около 56 лева всеки внася за здравеопазване. Има неща, които струват в България, които се финансират и се дават по 180 хиляди лева за лечение. Знаете ли какво значи това? Че човек със средна заплата трябва да си събира над 200 години здравните осигуровки, за да може да го покрие. Да, но това хората често не си дават сметка, че с парите, които дават и в момента са здрави, се лекува някой, който в момента е болен и иска много скъпо лечение. Аз лично предпочитам такъв модел и не ми е свидно за парите... аз се осигурявам от няколко години на най-високите доходи, които може да се осигурявам, максималния размер, и никога не съм се притеснявал за парите, които ми взимат, защото знам, че се дават за нуждаещи се хора, а и не знам утре какво ще ми се случи на мен и ще искам по същия начин да има солидарност. Така че това е моделът на Европа и е илюзия да мислим, че ние можем да излезем извън него. Тук дори не става въпрос за желанието на България, а става въпрос за това къде се намираме. Ние се намираме в евросъюза.
Водеща: Няколко думи само за потребителската такса да кажем. Последно тя беше отвързана от минималната работна заплата.
Ст. Константинов: Не, не е отвързана...
Водеща: А, още не е.
Ст. Константинов: ...но искам да дам успокоение, тъй като се говори за увеличение ново на минималната работна заплата, че най-вероятно, най-вероятно няма да последва увеличение на потребителската такса. Успоредно с това потребителската такса ще остане и ще бъде по-скоро обвързана с реалното увеличение на доходите, т.е. заплати и пенсии.
Водеща:
На финала съвсем малко за избори да поговорим, но избори, обърнати към реформата в здравеопазването, не чисти избори. Не знам дали слушахте... мисля, че онзи ден новоизбраният президент Росен Плевнелиев заговори за ролята на президентската институция в продължаването на реформата в здравеопазването. Няма повече яснота засега, вчера за съжаление не успях точно за това да го попитам, макар да звучи важно. Как вие виждате ролята на "Дондуков" 2 в помощ на реформата в здравеопазването?
Ст. Константинов: Много съм радостен за избора, която направи България за Росен и Маргарита. Изключително свестни хора. Когато бяха номинирани, когато се оповести тяхното име, аз говорих с тях и с Росен имаме абсолютно еднакво съвпадение на мислите. В здравеопазването реформата е много дълъг процес. Често той надминава мандата на едно правителство и точно тук е ролята на президента, който да каже "да, започнати са едни неща", след това народът си дава вота за, за речем, друго, на президентът остава и президентът е този коректив, който трябва да казва "чакайте, това беше започнато и това беше хубаво и трябва да продължи". Така че не е само парадна неговата роля, на президента, но институцията президент има изключително важна роля за поддържане на крайните устои и посоки в развитието на обществото. И затова съм много радостен, че точно Росен беше избран за президент.
Водеща: На самия финал съвсем накратко оставям рубриката "Слухове". Чета някакви сайтове, пише, че ще бъдете сменен след изборите, защото сте загубил доверието на парламентарната група на ГЕРБ.
Ст. Константинов: Поканете премиера и го питайте по този въпрос. Той ме е поканил, той има право да сменя всеки министър, когато каже. Това за мен не е тема за дискусии и притеснения.
Водеща: Добре. Благодаря ви за този разговор. Надявам се да сме били полезни на всички вас, които се интересувате от това колко ще са парите за здравеопазване догодина. Това беше министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов.

Сподели в: