16 юни 2011 г., „Денят започва"
Водеща:
Добра утро отново. Нашият сутрешен блок продължава с нашия гост, министърът на здравеопазването доктор Стефан Константинов. Здравейте...
Стефан Константинов:
Здравейте.
Водеща:
Е доктор Константинов, да започнем с трагедията на магистрала "Тракия". Вчера следобед бяхте в Пловдив, в пловдивската болница. Какво е състоянието на деветимата пострадали, които останаха в болницата.
Ст. Константинов:
Да изразя първо съболезнованията си на роднините на починалите. Директно на въпроса ви, една жена беше в много тежко състояние. Нямам информация от сутринта каква е ситуацията, но вчера до късно вечерта тя оставаше неясна. И вероятно така ще бъде още няколко дни. Другите пациенти, които са хоспитализирани, за тях се полагат грижи, течаха, докато бях там, операции. Ще има и в следващите дни много от операциите. И искам пак да изразя, това го казах на колегите си, благодарих им за много добрата работа, на лекарите първо от спешния център, които са се отзовали много адекватно, изпратени са 6 линейки от Пловдив, от околните филиали още 4. Веднага всичко е обслужено в болница "Свети Георги". За много кратък период 22-а човека са били прегледани, от тях двама души всъщност остават на лечение. Тежка... тежък инцидент, тежко пострадали. Хубавото е, че болницата "Свети Георги", тя е най-голямата в България, разполага с необходимите кадри, апаратура, консумативи. Естествено, им предложих всякакво съдействие. Видяхме как може за вбъдеще да се оптимизират нещата. И мисля, че здравеопазването тоя път си свърши много добре работата.
Водеща:
Само да ви върна към състоянието на пострадалите. Имате ли информация за това 5-годишно детенце, което изгуби в катастрофата и майка си, и сестра си, как. . .
Ст. Константинов:
Здравословно, физически не са били такива тежки нещата при него, но психически мисля, че е ясно как може да се чувства едно дете при такава ситуация.
Водещ:
Психическият шок. В момента работят ли с него. . .
Ст. Константинов:
Веднага, веднага е имало психолог от Министерството на вътрешните работи, от структурата, и всъщност са поели, така че... Болните са вече по-големи... които са в болницата, настанените хора. Много от тях бяха на болкоуспокояващи. Започната е и антибиотична терапия. Разбира се, когато има нужда и от психична подкрепа, те я получават.
Водеща:
Господин министър, от сутринта с Андрей и нашите събеседници се опитваме да стигнем до поуките от поредната трагедия, този път на магистрала "Тракия". Чисто в човешки план какво е вашето обяснение.
Ст. Константинов:
Аз гледах вашите събеседници, идвайки насам, предаването, и сега това е темата на деня. Много ще се говори, дали е гумата спукана, дали е срязана, човешка грешка или не, но всъщност кардиналните въпроси вероятно след няколко дена ще излязат извън, извън приказването. А всъщност кардиналният въпрос е тука, от това, което чух, като човек, не като министър, защото не съм специалист в тая област, наистина трябва ли толкова стари автобуси да се движат по пътищата. Мисля, че всеки веднага може да даде отговор, че това е безумие.
Водещ:
Да.
Ст. Константинов:
По същия начин аз мога да се запитам трябва ли с много стара техника ние да работим в медицината. Аз знам веднага какви ще са отговорите - ама, нямаме пари, ама нямаме, но когато стане въпрос пък за човешки живот, къде отиваме.
Водеща:
Ето сам казвате, ще поговорим няколко дни, след което ще забравим. Какво е хапчето против тази забрава?
Ст. Константинов:
За съжаление, за съжаление обикновено така се случва, говори се даже прекалено много. Това е драма, това е трагедия, но силата на една нация не е три дни да посвети само на това приказване и след това да си намери следващата тема и следващата трагедия, а да изведе поуки от случилото се, да се разбере, че така не може, да вземе мерки. А мерките тук са повече от логични, според мен. Независимо каква ще се окаже, че е причината, не ни е толкова населението и не ни е толкова евтин човешкият живот, че да поставяме интересите на този или на онзи отгоре. Ясно е, че много стари превозни средства, особено в масовия транспорт, е недопустимо.
Водещ:
Преди малко. . .
Ст. Константинов:
Като човек го казвам това. . .
Водещ:
Да, така е, разбира се. . .
Ст. Константинов:
. . . може би ще се намерят експерти, които ще извадят хиляди аргументи. Аз това си го казвам като лично мое мнение.
Водещ:
Ами не, и в предварителния ни разговор преди малко вие казахте - все едно да се рециклира, както се рециклират тези автобуси, да се рециклира сложна медицинска апаратура.
Ст. Константинов:
Да, аз също съм виждал медицинска апаратура, която се казва - рециклирано. Какво й е всъщност рециклираното, където е одраскано, се боядисва, сменят се пластмасите и изглежда почти като ново. Но технологиите са различни. Технологията, която е била преди 20 години за сигурност, не е същата като технологията, която е днес. Това не може да се рециклира.
Водеща:
Тук вече като министър ви питам, кому е нужно в ден на национален траур да има вот на недоверие? Да има дебати по вот на недоверие, които горе-долу всички, и децата в България знаят, как ще преминат и какъв ще е резултатът?
Водещ:
Ще протекат, да.
Ст. Константинов:
Понеже моята министерска кариера започна точно с такъв вот на недоверие и се убедих в до голяма степен безсмислието на упражнението и неговата театралност. Хубаво е, когато искаш вот на недоверие, първо, да кажеш за какво го искаш, много ясно, и след това да предложиш какво ти би направил и ако примерно другите не се справят, ти как ще го оправиш. Тези неща, когато отсъстват, всичко остава едно позиране пред камерите, едни приказки и загуба на време. За мен лично това време, един ден, е много. Като го умножим по двеста и повече народни представители и цялата администрация, мисля, че става ясно. Но така или иначе това са правила на демокрацията и трябва да се уважават. Нужно е явно на част от опозицията. Ще го получи. Надявам се да се чувстват доволни от резултата.
Водеща:
Да минем към конкретните актуални теми в ресора ви. Защо не сте съгласен със социалния министър Тотю Младенов минималната работна заплата да се отвърже, образно казано, от размера на таксата, която всеки един от нас плаща при личния си лекар? Какъв е проблемът, според вас?
Ст. Константинов:
Проблемът е следният. Потребителската такса по принцип не е направена, за да богатеят лекарите. Тя е направена, за да могат хората да участват със собствени средства и да се замислят дали наистина имат нужда от медицинска помощ. Когато тя я няма, рискуваме хора, които всъщност нямат реални показания, да отиват и да бъдат преглеждани, да правят изследвания. Тоест те участват с някаква малка сума и това им напомня, че тези неща не са безплатни. Защото ние винаги говорим – здравеопазването е безплатно, ама то не е такова. Просто да се сещат за тази работа. Сега, на другия полюс обаче са хората, които имат ниски доходи, които... за тях това се явява бреме. Това наистина е така. Поради тази причина една голяма част, примерно безработни, определени социални състояния, примерно болни от злокачествени заболявания, диабет, много дълъг списък, са освободени от потребителска такса. Което не знам доколко е напълно правилно, но така или иначе това в момента вече е факт. Ако ние освободим още хора, или ги намалим, всъщност ние унищожаваме този малък механизъм. По-скоро би следвало хората да си плащат тази потребителска такса. Социалното министерство следи и знае кои групи от хора не могат да си го позволят, за кои е тежко, и тогава то да им го възстановява. Това ще е и начин и лекарите да издават касови бележки за тази работа, да си плащат данъците лекарите, защото и това не е редно, когато пък се преглеждат пациенти, взимат се тези два лева и четиридесет стотинки, и не се отчитат. Но нека да си ги плащат, лекарите да издават касови бележки и след това социалните служби да им го заплащат този разход. Мисля, че това е много по-логичното и редно. Да не говорим, че начинът, по който беше направено всичко, без диалог и без да се чуем със социалния министър, тези неща, които ви ги казвам на вас, аз му ги казах и на него, но след като беше направил изявлението, а трябваше да бъде обратният начин.
Водеща:
Е питате ли министър Дянков какво му е, той вече цял месец си говори така със социалния министър.
Ст. Константинов:
Мисля, че министър Дянков в случая е изразил най-дълбокото си разбиране към мен.
Водеща:
Така.
Водещ:
Е, какво каза за вашата идея в частния разговор Тотю Младенов, за възстановяването?
Ст. Константинов:
Ами, каза да, да, добре, добре, сега тази тема тогава да не я отваряме.
Водеща:
Отворихме я, да я затворим. Добре. За болниците...
Ст. Константинов:
Ами, мисля, че с това ще я затворим.
Водеща:
Затворена е тази тема. За болниците обаче да отворим темата. Малко искам да поговорим за това, но само в началото да ви попитам защо си отиде вашият заместник Михаил Зортев? Знаем, че той казва, че в министерството решенията се вземали прибързано, без да се обсъждат със съсловните организации, че имало някакви партийни нюанси в тези решения, които сте вземали.
Ст. Константинов:
Ами, какво значи партийни решения? Аз съм министър на ГЕРБ, това е политика на ГЕРБ. В крайна сметка зад мен стои правителство, зад мен стои Народно събрание, въобще зад целия кабинет стоят такива неща. Така че това са малко, така, бих казал, пак клише, нали, партийни, какво значи партийни... дали са смислени или не. Сега за бързината. Намираме се на средата на мандата на сегашното управление. Хората ни упрекват в това, че искат по-бързи промени. Нямаме време. Какво значи да обсъждаме, колко време да обсъждаме? Те нещата са ясни. Между другото даже сега, понеже като казахте и вот, голяма част от мислещите в опозицията хора ги знаят и на тях са им пределно ясни какво трябва да се случи. Ясно е, че, да речем, на някого му пречи партийната принадлежност и казва сега съм в опозиция и ще правя всичко обратното, за да не стане. Ясно е, че има много хора, които говорят за промени, а всъщност не ги искат. Така че за мен, никак не мога да кажа, че се прибързва. Напротив, ние трябва да натискаме и непрекъснато да се случват реформи, и хората да виждат, че здравеопазването се подобрява. Понякога се извървява един много дълъг път, през който почти нищо не се случва или дори си мислят хората, че се върви назад, а резултатите се виждат след година, две, три. Така работи здравеопазването, така работят тези сложни системи и нямаме го този кредит на време дълъг. Така че изобщо не съм съгласен, че много се бърза и се правят нещата. Обратното, аз смятам, че имаме много място за ускоряване на промените.
Водещ:
За болниците...
Водеща:
Ето една конкретна идея, която сега предлагате. След като въведохте таван на екипа, на избор на екип, сега предлагате да има и таван за цените на допълнителните услуги в болниците, които пациентите плащат от собствения си джоб. Малко конкретика от тази идея.
Ст. Константинов:
Аз искам много ясен регламент. Хората си плащат здравните осигуровки и срещу това очакват безплатно лечение в болниците. Искам това да е записано ясно в закона, че когато са осигурени, те не плащат нищо повече. Разбира се, може да оставим една вратичка и да кажем при определени неща, които с наредба се описват, в определени размери могат да плащат. До миналата година хората отиват в болница и не знаят какво ще им се случи, кой ще им поиска пари, за какво ще им поиска пари. Това, което направихме с избора на екип, беше много ясно - регламентирахме едната част. Те зная, че ако поискат сега екип, може да им представи ценоразпис болницата до еди-колко си лева.
Водещ:
До 950...
Водеща:
Спазва ли се междувпрочем този регламент?
Ст. Константинов:
Абсолютно. Значи, спазва се, но пак казвам, тук се намери другата вратичка, че тъй като не е регламентирано, започват да се искат на хората пари за други неща. Аз искам това да бъде забранено. Да, може примерно да се поиска за ВИП стая, за интернет или за други неща, които не са директно свързани с лечението, но пак хората трябва да знаят колко това нещо ще струва, когато говорим за пациенти здравноосигурени. И мисля, че българинът не е толкова с нежелание да плаща за лечението си. Българинът и въобще нормалният пациент се дразни, когато има неяснота, т.е. хора, които нямат възможности, не желаят никакви екстри, отиват просто да се лекуват, трябва да бъдат равни с всички останали и да го направят това безплатно. Когато обаче имат някакви специални изисквания, които по никакъв начин няма да ги дискриминират по отношение на качеството на лечението спрямо останалите, е възможно те да участват с някакво доплащане, но то трябва да е регламентирано, не просто болницата да си решава. По този начин...
Водещ:
Предварително да е записано, ако искаш стая с телевизор, с изглед, със...
Ст. Константинов:
Да, какво значи това да те изнудят, или ще те приемем... ще те приемем в болницата, но задължително ти сега трябва да подпишеш декларация за дарение или ние ще те приемем в болницата, но ти трябва да си избереш стая. Това нещо трябва да се прекъсне. Прекъснахме го с избора на екип, те намират малко вратички. Със закона това нещо трябва да бъде регламентирано и да не може да се случва.
Водеща:
Преди малко говорихте за безкрайно ясните неща, които трябва да се случат в сферата на здравеопазването. Безкрайно ясно е, че трябва да има реформа в спешната помощ, такава вие вече представихте. Има ли отговор на другите институции - например на финансовото министерство, на това, което вече заявихте като реформа в спешната помощ?
Ст. Константинов:
Финансовото министерство няма отговор, понеже ние заявихме, че ако в кратък период от време трябва да видим много ясни резултати, да се подобрят, ни трябват около 85 милиона лева. Така че оттам засега няма отговор, но това всъщност дори не е същината, самата същност на реформата. Има много положителен отговор от много организации неправителствени, много положителен отговор също от Българския червен кръст. Те имат сериозен потенциал да работят по темата и вече се водят разговори за стартиране на обучението на парамедиците. Така че по-скоро... знаете ли, аз съм, когато в някакво действие, което прави здравното министерство, няма отзвук, значи нещата са добре. Ако мръднем малко настрани, моментално следват репортажи, изказвания, коментари, така че аз съм...
Водеща:
Ами, това е нещо като коректив все пак, нали така?
Ст. Константинов:
...аз съм, да, разбира се, аз съм скромен...
Водещ:
Част от играта.
Ст. Константинов:
...и когато няма негативни отзвуци, пак е добрият вариант. Темата, всички разбират от здравеопазване, всички ги касаят, всеки човек може да си пречупи през собственото съзнание това, което се случва, така че вероятността да се вземе много грешно решение е твърде малка, тъй като свободата, която имаме, обществото, в което живеем, бързо дава възможност всеки да се изкаже или да се възпротиви и мнението му лесно се чува.
Водещ:
Г-н министър, да поговорим, така, за скандалните донякъде отношения, които се получиха с д-р Теодора Джалева, отстранена като шеф на Изпълнителната агенция по трансплантация.
Ст. Константинов:
Д-р Джалева не е такъв фактор, нали, да кажем скандални взаимоотношения...
Водещ:
Е, търкания, добре, извинете, изразът ми може би не беше...
Водеща:
Сега, тя казва, че сте я махнали заради нередности, които са излезли при нейни проверки и разполага с безспорни документи за корупция и злоупотреби във фонда за трансплантации, които тя е готова да извади във всеки един момент.
Ст. Константинов:
Ама всеки, който разполага с такива документи, моментално трябва да ги вади, да ги публикува, да ги дава на компетентните органи - на прокуратура, на следствие, и да се вършат работи. Но тук темата изобщо не е такава. Ние говорим за работата на агенцията. Тази година имаме само двама донори. Какво да направя с директора на агенцията, когато работите не вървят? Това е единствената причина и всякакви други приказки мисля, че са, така, израз на личен афект, а не почиват на някакви сериозни данни.
Водеща:
От Силви Кирилов какво конкретно очаквате сега?
Ст. Константинов:
От Силви Кирилов и въобще от всички, които работят по тази тема, и лекарите, които ги извършват, и, включително и медиите, които отразяват процесите, да се види позитивното и да се създаде нагласата в хората да даряват органи, да се извършва трансплантация, да се спасява човешки живот. Простичко и ясно. Аз това очаквам. И това не става по метода на скандали и напразни обвинения. Това става с работа, разбира се, има средства, но основното е доверието на хората. Ето, когато има такива трагедии, когато има починали, които обаче са в мозъчна смърт, могат да се вземат органите, могат да спасят човешки живот. Това нещо хората трябва да го знаят, лекарите трябва да го знаят, да го предлагат. Това е едно от най-хуманните всъщност неща - чрез собствения си живот ти да спасиш живота на другите. Така че аз искам да се върнем на състоянието, даже очаквах, миналата година имахме 21 донори и 68 трансплантации, очаквах тази година, сме средата, да имаме поне 35 трансплантации. Ние имаме само 8. Какво трябва да се направи? Ами, трябва да се разместят нещата, да се види какво не върви. Това са причините. Не трябва да се търсят някакви скандали и нещо по-дълбоко.
Водеща:
Добре. Благодаря ви за този разговор. Това беше здравният ни министър д-р Стефан Константинов.