Програма "Хоризонт", "Неделя 150"
31 юли 2011 г.
Водещ:
Добър ден на министъра на здравеопазването Стефан Константинов.
Стефан Константинов:
Добър ден.
Водещ:
Министър Константинов, в това лукойлно време мислех да започнем с диагностично свързаните групи, но за бърза помощ да ви попитам, защото е такова времето, август е, отпускарският месец. Бърза помощ, вашият поглед към състоянието и кога ще се реформира? Имаше идеи даже бърза помощ на мотор.
Ст. Константинов:
Вижте. . .
Водещ:
И тук едно изречение и за лекарската помощ по курортите, защото мисля, че там само чакат някой чужденец да дойде, за да го пребъркат де.
Ст. Константинов:
В крайна сметка, когато кажем Бърза помощ и месец август, точно това изниква, хората са на морето, там е. . .
Водещ:
Точно това.
Ст. Константинов:
. . . гъстотата на населението се увеличава. Това, което сме направили, има командировани лекари в област Бургас, Варна и Добрич, които всъщност имат курорти на тяхна територия. Има изпратени екипи в повече. Направен е анализ на местата, където често стават катастрофи, и има готовност в случай на нужда бързо да бъдат изпращани линейки. Така, че тази година мисля имаме готовност за такива неприятни събития. Дай боже, да са по-малко от предходната.
Водещ:
Дай боже. А имате ли бензин за линейките?
Ст. Константинов:
Линейките не горят по-различен бензин от този, който всички коли на останалите граждани. Ние плащаме редовно средствата на центровете за спешна медицинска помощ. Те си зареждат от бензиностанциите. Така, че за момента не е нещо по-различно, отколкото за обикновените моторни превозни средства.
Водещ:
Реформа в спешната, в бързата помощ, предстои ли?
Ст. Константинов:
Реформа въобще в здравеопазването е крайно необходима и това, което конкретно касае спешната помощ, там са в два показателя промените, които трябва да се извършат. Едното е кадрово, едната позиция е кадрови промени. И другото е, увеличаване на средствата на, което се плаща на хората, които работят там, защото работещите в спешна помощ през тези 10 години техните възнаграждения, така, изостанаха спрямо ръста, който имаха извънболничната помощ, в болниците. И това естествено прави непривлекателна работата в тези звена.
Водещ:
Министър Константинов, онкоцентровете не смогват на потока от пациенти, примери с ИСУЛ, преустановила приема на нови пациенти. Вие какво предлагате - преустройство, пренареждане на тези пациенти към друга болница, нали така?
Ст. Константинов:
Не, знаете ли, не е въпросът, че не смогват всички онкоцентрове, въпрос на управление. . .
Водещ:
За ИСУЛ най-вече.
Ст. Константинов:
Да, ИСУЛ е много конкретен и частен пример. Просто там, спрямо миналата година, има прилив 30 процента повече. На въпроса защо това се случва, каква е причината, имахме разговор и с доц. Коруков, директорът на ИСУЛ, той обясни, че има нов екип онколози, които са дошли, увеличили са броя на онколозите, работещи там. И съответно когато идва един нов лекар в едно лечебно заведение, той често води след себе си пациентите, които досега е лекувал. Поради тази причина в един момент те са се притеснили, че средствата им и капацитетът въобще на болницата не може да покрие всички тези пациенти и предлагат, всъщност тази вътрешна заповед, която разбуни толкова духовете, там се казва, че или нови пациенти, идващи отвън, нали, да им се предложи да чакат месец или два, или да се пренасочват към лечебните заведения, където всъщност им е територията. Това, между другото, въобще не е непозната практика в много държави по света. Всяка болница си има капацитет и той когато се надхвърли, тогава следват или листи на чакащите, или пренасочване към друго лечебно заведение. Ясно е, че листи на чакащи при онкологични заболявания, при които общо взето всяка седмица и месец закъснение са фатални, не трябва да се допускат.
Водещ:
Така е.
Ст. Константинов:
И за да ви кажа пак, че няма място за притеснение, пак ще спомена, че тази година средствата, които държавата, Министерство на здравеопазването дава за лекарства на онкоболните, са с 12 процента повече, отколкото миналата година, защото за миналата година имаше 107 млн. за 12 месеца, от 1 март 2010 г. до 1 март 2011 г. Тази година също са 107, но са за 8 месеца - от 1 март 2011 г. до края на тази година, т.е. до началото на 2012 г., така че не мога да приема, че държавата не се опитва да подобри състоянието. Да, ясно е, че ако имаме не 107, а 307 или 707, ние ще може с какви ли не лекарства, всякакви, и без много, много да се интересуваме дали има разпределение, дали има контрол, да дадем там възможно голямо количество, но това са реалните възможности. Все пак мисля, че 12 процента, ако тази година може да дадем повече, в условия на криза, е факт, който е по-скоро положителен, отколкото. . .
Водещ:
Симеон Дянков каза, че сме излезли вече... добре, от кризата.
Ст. Константинов:
Ами, вижте, аз... влязъл, излязъл... От кризата в здравеопазването ще излезем, когато публичните средства за здравеопазване станат от 4 или 4 и нещо 6 процента.
Водещ:
Шест процента.
Ст. Константинов:
Аз за здравеопазването. . .
Водещ:
Тук сте много прав, да.
Ст. Константинов:
. . . така ще приема, че кризата ще свърши.
Водещ:
И аз, и аз така ще приема.
Ст. Константинов:
Иначе ще се. . .
Водещ:
Добре.
Ст. Константинов:
. . . сменят правителства и ще си говорим за. . .
Водещ:
И министри ще се сменят, защото то вашето място е най-проветриво, на здравния министър. Аз се отнасям с разбиране, нали, към това място, а защо София иска три нови болници, а вие не искате. . .
Ст. Константинов:
Не, не, това също. . .
Водещ:
Столична община. Не е вярно?
Ст. Константинов:
. . . стана едно. . .
Водещ:
Понеже г-жа Фандъкова ще дойде след час. . .
Ст. Константинов:
Да.
Водещ:
. . . да ви питам.
Ст. Константинов:
Ами, г-жа Фандъкова, ние с нея по този въпрос не сме говорили, но сме имали многократно срещи с главния архитект на София и сме имали абсолютно пълно единомислие, но нали знаете, че през летните месеци понякога новините са по-малко, а ето сега "Лукойл" поглъща всичко, но се получават такива медийни дупки и тогава понякога е хубаво лекичко да се създаде новина, дори там, където няма. Какво имам предвид? Подробният устройствен план на София, който регламентира устройството на това каре, което беше известно преди години като Медицинска академия, всъщност там има започнати три строежа на три нови болници. През годините са се появявали какви ли не апетити, та това да са общежития, да са хотели, увеселителни центрове. Ясно е, че едно такова здание би било много по-печелившо като хотел или увеселителен център, отколкото болница, но идеята е всъщност това нещо да бъде съхранено и там софиянци и цялата страна да имат наистина една концентрация на медицинска помощ, което е дори икономически изгодно. И в много разговори с главния архитект решихме точно това, т.е. там са отредени да бъдат болници, което съвсем не значи, че ние ще разкриваме нови лечебни заведения. Ако имаме средства, бихме направили така, че едно съществуващо лечебно заведение, примерно, болницата по педиатрия, която сега съществува, има някаква сградна... някаква база материална, да й направим една нова изцяло сграда, но това ще е същото лечебно заведение. Ние няма сега да учредим ново лечебно заведение, защото ние си ги имаме достатъчно, така че няма никакво разминаване нито между Столична община. . .
Водещ:
Разбирам, добре.
Ст. Константинов:
. . . Министерство на здравеопазването. . .
Водещ:
Тогава да не питам г-жа Фандъкова за това нещо. Вие го изяснихте, но четох. . .
Ст. Константинов:
Само и предайте моите поздравления, че най-накрая този въпрос се е решил, защото там има и други неща. . .
Водещ:
Разбира се.
Ст. Константинов:
. . . откъде да има паркинги, къде да има вътрешни улици, така че само моите поздравления към г-жа Фандъкова и нейния екип.
Водещ:
Добре, много съжалявам, министър Константинов, четохте ли вчера вестници? Четохте, нали?
Ст. Константинов:
Четох, да. Аз редовно чета пресата.
Водещ:
Четохте ли какво е казала в Русе председателят на парламентарната комисия по здравеопазване Десислава Атанасова, която е от ГЕРБ, разбира се?
Ст. Константинов:
Да, знаете ли, аз прочетох. . .
Водещ:
Ето, чакайте да цитирам. Тя каза, здравната реформа се опорочи, не съответства на политическата програма на ГЕРБ, въпреки смяната на трима здравни министри системата не се развива с бурни темпове. И тя казва, опитваме се да променим модела чрез въвеждането на диагностично свързаните групи. За тях съвсем след малко, кратко, но съгласен ли сте с тези думи на Десислава Атанасова?
Ст. Константинов:
Знаете ли какво, за да не се развива системата с бурни темпове, както е написано във вестника, трябва да има някакво обяснение. Сега, простото обяснение е, че трима от най-глупавите хора в държавата са били министри на здравеопазването досега и, естествено, трябва да се продължи в същия дух, с промени през няколко месеца, да си намерим умника. Така, това е едното простичкото нещо, пък като се сменят още трима - четирима човека на поста до 2013 година и нищо не се промени, ние, естествено, ще потърсим причината в лошия късмет, невъзможността. . .
Водещ:
Времето.
Ст. Константинов:
. . . на подходяща фигура. Сега само че моето обяснение за тая ситуация е малко по-различно. Реформите в здравеопазването са мащабно и трудно начинание. Това не е по силите на един-единствен човек, а трябва да има подкрепата на цялото правителство. И не само на правителството, ами още по-важно да има подкрепата на парламента, на институциите, на обществените организации.
Водещ:
Обществото, на медиите, да продължа. . .
Ст. Константинов:
Да. Или казано с простички думи, да има, то е изтъркан израз, да има политическа и обществена воля за реформи, не да се декларира такава, а реално да съществува. А в крайна сметка волята пък се обективизира с дела, иначе са само приказки. Сега, попитайте членовете на изпълнителната комисия на ГЕРБ, на здравната комисия, на цялата парламентарна група на ГЕРБ дали аз съм предлагал законови промени, какво съм искал, настоявал ли съм за реформи, или съм защитавал сегашната система, или примерно съм призовавал да няма промени, резки движения в здравеопазването. Попитайте ги дали ме смятат за реформатор или защитник на статуквото.
Водещ:
Добре, ще попитаме.
Ст. Константинов:
Но без промени в законите, да ви кажа честно, няма как да. . .
Водещ:
Ами ще го кажа това и на уважаемата г-жа Десислава Атанасова, която също. . .
Ст. Константинов:
И нещо. . . да използвам тоя случай да ви кажа и нещо друго. Знаете ли защо се съгласих да поема този пост?
Водещ:
Кажете.
Ст. Константинов:
Защото вярвах и все още вярвам, че ГЕРБ може да разчита на необходимото мнозинство в парламента, за да промени здравеопазването.
Водещ:
Със закон, така ли?
Ст. Константинов:
В политическия, да, в политическия ни живот това не е честа ситуация. За последните 20 години всъщност сме имали само три пъти такова състояние - СДС в края на 90-те години, то тогава се правеха промени.
Водещ:
Да, аз го помня, мнозинството, да.
Ст. Константинов:
НДСВ след тях, които всъщност си пропиляха шанса, и сега го имат шанса ГЕРБ и тоя шанс не трябва да се пропуска. Това е.
Водещ:
Две години минаха. Добре, ето все пак Десислава Атанасова казва, че за догодина здравеопазването ще има малко по-голям бюджет от сегашната. Сегашните бяха 3 милиарда и 500.
Ст. Константинов:
Не са 3 милиарда и 500, 3 милиарда и 5 милиона. Може би като добавим сумите, които са за ведомствените болници, могат да станат към 3 милиарда и 100, или малко по-нагоре.
Водещ:
Колко ще искате в бюджета за 2012?
Ст. Константинов:
В бюджета за 2012 сме си поискали здравните вноски, колкото се съберат и колко е приходът на Националната здравноосигурителна каса, плюс пълния бюджет на Министерство на здравеопазването, без никакви трансфери. Но това са само проекти. . .
Водещ:
Знам, знам, рано е още...
Ст. Константинов:
. . . много ранна фаза. Така че там вече разговорите са с Министерство на финансите и аз очаквам и подкрепата, включително и на парламентарната група по здравеопазване да имаме по-голям бюджет. Ясно е, че имаме ли повече пари, правим ли реформи, търсим ли начин как да ги изразходваме по-ефикасно, това пък е примерно финансовата реформа, тя е част от една цялостна реформа за диагностично свързаните групи, ясно е, че ще имаме по-добро здравеопазване. Имаме ли по-малко пари, не правим ли нищо, ясно е, че здравеопазването ни ще стои на същото ниво, че дори може и да се върне назад.
Водещ:
Добре, колко платихме на Австралия за този модел, или както се нарича, на диагностично свързаните групи, милион, колко?
Ст. Константинов:
Абсолютно нищо не сме платили. Правителството прие проекта за договор, който трябва да подпиша като министър. След като го подпишем и отново го приеме Министерският съвет, ще се ратифицира и от Народното събрание. Сумата, мога да ви кажа, че е части от процента за това, което всеки месец се дава за болнична помощ, ама не мога да я кажа точно, защото австралийската страна държи да има конфиденциалност. В крайна сметка наистина спрямо ефекта, който може да имаме от тази система на заплащане на болниците, положителният ефект, който може да постигнем, многократно и десетократно, и стократно ще надхвърли неговата цена. Неслучайно толкова много държави работят и се обръщат точно към тази система на заплащане.
Водещ:
Защо толкова бавно може да се въведе този метод, диагностично свързаните групи, бавно, трудно?
Ст. Константинов:
Защото, защото, първо, системата на въвеждането изисква време и настройка, а пък на всичко отгоре реално, реално тук е Министерство на здравеопазването, което единствено се мъчи и непрекъснато бута системата да върви напред в тази насока. Решението от месец декември миналата година включваше доста повече субекти и на практика, ето, да, виждате, всички декларират и казват, ние сме за реформи...
Водещ:
Всички казват, да.
Ст. Константинов:
Е ние сме за диагностично свързани групи, ама нека ние да не ги направим, нека вие, ние не може да се включим, ние не може да платим, ние не искаме да участваме и т. н., ето това е. Но аз поне да ви кажа, че си заспивам с най-чиста съвест всяка вечер, защото наистина се мъча да направя най-доброто за българското здравеопазване и съм чист пред съвестта си.
Водещ:
Чистата съвест е нещо много важно. Не казахте за оставка, защото, когато човек има чиста съвест, той си носи и оставката в джоба, нали така?
Ст. Константинов:
Не съм човек, който се плаши от трудностите, колкото и да са сериозни.
Водещ:
Да.
Ст. Константинов:
Като студент не съм се отказвал от изпит, защото съм имал съмнения в знанията си, не съм бягал от решаването на тежки проблеми, не съм връщал сложни пациенти, които ме е било страх, че няма да се справя, и сега няма да го направя. Аз имам ангажимент към два субекта, единият е държавата, най-важният, нали, когато съм се клел в Народното събрание пред нея, и следващото нещо е премиерът, който ми е предложил този пост. Това са органите, които могат да ми кажат ти не ставаш, довиждане. И това случи ли се, трябва да ви кажа, че без никакви драми моментално ще. . .
Водещ:
И към пациента, защото сте полагали Хипократова клетва.
Ст. Константинов:
Към пациента като лекар. В момента като политическо лице основните са тези две институции, държава. . .
Водещ:
Министър Константинов, проявявам пълно разбиране към вас, защото знам колко е трудно креслото, столът, мястото на министър на здравеопазването, ще продължа да го имам, и като медия ще ви подкрепяме за реформите. Ще се радваме пак да се чуваме, нали така?
Ст. Константинов:
Благодаря ви много за подкрепата. Между другото подкрепата на медиите никак не е маловажна, защото, както има случаи, когато те показват лоши неща и ни подсещат какво трябва да се направи и ни стимулират, така е хубаво, когато намериш подкрепа, да, това е правилното нещо, ние тоя човек трябва да го подкрепим, мисля, че това е добре и за медиите, това е добре за обществото.
Водещ:
В отпуск през август, така ли?
Ст. Константинов:
Точно така, да не ми мине котка път. . .
Водещ:
Ама нали не като съдия целия август. . .
Ст. Константинов:
Отпускът е нещо много относително, след като ще нося два лаптопа и един айпад, и мобилните си телефони.
Водещ:
И все пак отпуска, все пак отпуска.
Ст. Константинов:
Но се надявам наистина 2-3 седмици да се откъсна физически, физически, от проблемите на здравеопазването, пък душевно мисля, че няма да стане.
Водещ:
Почивайте. Приятна почивка. Благодаря. Министърът на здравеопазването Стефан Константинов.