Върни се горе


17 април 2011г., Програма "Хоризонт", "Неделя 150"


Водеща Лили Маринкова:
Д-р Стефан Константинов за вчерашното обсъждане в лекарски среди, за решенията, които взехте, и разбира се, за начинанията, които подемате, тъй като предстои осъществяване на ваши важни проекти. Какво беше чувството ви във ваша обстановка, имам предвид колегиална?

Стефан Константинов: Здравейте.

Водеща: Здравейте.

Ст. Константинов: И честит празник на всички ваши слушатели и на вас.

Водеща: Благодаря.

Ст. Константинов: Усещането ми беше като един човек, че се връща сред свои хора, нали, във свои води. Говорихме откровено по проблеми в здравеопазването. Аз разясних това, което Министерството на здравеопазването иска да прави като реформи, по-специално финансови реформи. Обясних това дали е страшно, ако нямаме клинични пътеки, какво, нещо лошо ще се случи ли на здравеопазването, как би трябвало да финансирано през следващата година, през следващите няколко години. Колегите задаваха въпроси. Много от тези въпроси са задавани на други министри преди мен, доколкото можах да отговоря, се постарах. Така че, мисля, обстановката беше много добра и, бих казал, поне конструктивна за мен по отношение на нещата, които аз говорих.

Водеща: Предстои ви поредно обсъждане на една ваша идея за тези диагностично свързани групи. Тъй като недоумението идва от това, че вече на правителствено равнище имате подкрепа да действате, но беше казано, че предстои още едно обсъждане. Защо се налага?

Ст. Константинов: Ами вероятно, защото това изисква някакви средства, чуват се гласове за и против. Може би някъде колебание. Аз бих казал "де да беше идеята за диагностично свързани групи моя, може би щях да стана някакъв нобелов лауреат". Всъщност това е тема, която се налага в последните няколко десетилетия, по които диагностично свързани групи все повече страни в света и в Европа се обръщат в желанието си да оптимизират разходите за
здравеопазване. Така че въпросът е сериозен. Самият факт, че няколко пъти са започвали проучвания и пилотни внедрявания в нашата страна за последните десет години, които след смяна, примерно на правителства, са се замразявали и всичко е започвало отначало, показва, че наистина този път, ако решим това да го правим, трябва да има приемственост и независимо кое правителство дойде след изборите, аз се надявам да е същото, то да продължи.
Водеща: Как се отнасяха вашите предшественици към това да кажем, че не беше много ясно дали действат в такава посока?

Ст. Константинов: Кои предшественици, министри или?

Водеща: Вашите, да, колеги, които са стояли на този стол.

Ст. Константинов: Да. Въпросът се усложнява допълнително от факта, че все пак в България имаме здравно осигурителна система и основен платец в нея е Националната  здравноосигурителна каса. Тоест ролята на министерството е да прави политика. Ние казваме "да, това е добре, по този начин да се заплаща, това да се случва". Но реалното плащане го прави касата. Така че тук трябва да има абсолютен синхрон между МЗ и здравната каса. Този синхрон трябва да се търси, той да се постига и само тогава може да имаме сериозни успехи.

Водеща: Да, но тъй като не е много ясно откъде е съпротивата всъщност, какво липсва и какво мислите да отстоявате на тази среща, която предстои във ваши среди?
Ст. Константинов: Аз това, което ще отстоявам, е много просто. Клиничните пътеки изкривяват статистиката, клиничните пътеки са недобър инструмент за финансиране на болниците. В момента ние имаме бюджети на болниците, да, те са гъвкави, те позволяват
модификации. Ако следващата година продължим в същата посока, т.е. болниците имат някакви бюджети, които са... могат в тях да се правят определени корекции, ако парите на болниците следващата година не са по-малко от тазгодишните, клиничните пътеки съвсем спокойно могат да започнат да изчезват като метод на плащане, а болниците да подават реалната информация за това реално колко пациенти са преминали. Така лекарите няма да бъдат стимулирани да търсят хора, които да бъдат хоспитализирани, както ние се изразяваме, така, жаргонно, да бъдат въртени по клинични пътеки, за да си достигнат бюджета. Може би ще трябва да лекуват един или двама души, които са наистина тежки и с всичките им необходими действия, които налага състоянието, а не да се приемат случаи, които могат да се лекуват в извънболничната помощ, само и само за да бъдат усвоени средствата. Това е основната теза и това нещо може да бъде подкрепено с числа, със статистика какво се е случвало последните десет години и може след това да се каже какво трябва да се случи примерно пък този модел след това да се доразвие и да имаме вече обективизация с диагностично свързаните групи. Наистина темата е доста специфична и дори не е във всички,
лекарските среди, понеже тя е вече гранична между медицина и икономика, не всички я разбират, но това според мен е бъдещето.

Водеща: Чухте ли каква новина беше изведена от вашата сбирка. Тя е свързана с лекарските грешки и начина, по който ще действате, т.е. статистиката или пък прозрачността, или пък търсенето на отговорност. Това че вие искате да има вътрешни информатори за лекарските грешки?
Ст. Константинов: Аз мисля, че то по-скоро тази новина беше преди около седмица и вчера ваши колеги ме запитаха какво ми е мнението за вътрешните информатори. Мнението на всеки, мисля, нормален човек, обичащ демокрацията, трябва да бъде негативно. Не е това
начинът. От лекарски грешки кой страда - страда пациентът. Следователно пациентът трябва да се оплаче или органи, които наблюдават, може и пациентът да не разбере, че има грешка, но има специализирани органи, които наблюдават практиките в лечебните заведения. Ние имаме вече достатъчно такива, като започнем със структурите на Министерството на здравеопазването по места, регионалните здравни инспекции, Изпълнителна агенция
"Медицински одит", лекарския съюз, здравната каса и накрая съдебната власт - всички тези институции имат определени правомощия.

Водеща: Впрочем откъде идва този израз - вътрешни информатори, след като има информатори на Държавната агенция за национална сигурност, трябва да кажем други информатори, така ли?

Ст. Константинов: Ами не знам точно. Появи се в медиите тази информация след една, след една кръгла маса и аз, честно казано, не знам кое е лицето, което... тиражират се няколко имена, но това... аз не искам да влизам в такъв, личностен спор, това е въпрос на принципи.
Водеща: Е, кое е лицето?

Ст. Константинов: Аз не съм на мнение просто, че е необходимо да сложим един администратор в болницата, някой да му плаща заплата и той да събира информация кой колега къде какво е сгрешил.

Водеща: Нещо като шпиониране?

Ст. Константинов: Такъв модел между другото... такъв модел аз не знам да съществува и мисля, че и самият лекарски съюз не иска такова нещо. Аз съм убеден, поне доколкото знам, вчера на събора изобщо не е ставало въпрос за подобни практики да се въвеждат.
Водеща: Значи наред с другите дефицити трябва да говорим и за този  дефицит, който беше установен в обществото, уви, и по един силов начин, че лекарите страдат заради своето име и своя авторитет,  тъй като темата беше започната много... извънредно мракобесно?

Ст. Константинов: Аз мисля, че когато една организация, примерно като  лекарския съюз, намира сили за говори за лекарските грешки, това е добре. Хубаво е в крайна сметка, когато има една грешка, винаги да се търси мнението на експерти, мнение на хора, които са в тази професия. И мисля, че силата на една професия е да каже "да, тук сме много добри, тук може да подобрим нещата" и да регулира взаимоотношенията между лекари и пациенти, вътре в
самите лекари, изключително важна тема, защото много пъти неблагополучията произтичат точно от недобри отношения между колегите. Така че аз виждам силна страна в една подобна дискусия, без да се отива в другата крайност - да кажем, всеки който е недоволен от нашето здравеопазване, задължително трябва да излее гнева си върху лекарите, защото е решил, че има някакви неблагополучия.

Водеща: Аз ви наблюдавах, естествено всички наблюдаваха вашето поведение, когато вицепремиерът говореше за Горна Оряховица, и използва този израз, цитирам, детеубийци, вие тогава доста театрално възприехте една невъзможност да коментирате, но е време, време е да поискате конкретен отговор какво точно там се е случило, защото прокуратурата не излиза с ясна преценка. Струва ми се, че все още няма обвинителен акт. Нали така?

Ст. Константинов: Да, но нали разбирате, че изпълнителната власт няма как да поиска от прокуратурата да излезе и здравният министър да отиде при главния прокурор и да му каже "какво става, хайде бързо излизайте с решение". Да, искам го това нещо и е хубаво този случай да се изчисти. Въпросът е... въпросът е, че този случай толкова се замърси политически и вече по такъв начин експлоатиран от политически партии, че аз вече се съмнявам дали истината и дебатът, наистина етичният, който трябваше да се случи и за което беше моята реакция, ще то имаме реално.

Водеща: Не политически партии, би трябвало съсловна да е грижата и тя е точно такава, каквато ви представя вас като един човек, който има ангажимент към авторитета на своите колеги.
Ст. Константинов: Този... аз имам ангажимент не само към авторитета на своите колеги, аз имам ангажимент към здравето на хората, към доброто отношение с пациентите най-вече, защото пациентите са много повече от моите колеги. И аз не мога да взема никаква страна,
нито да кажа, че моите колеги, понеже аз съм един от тях, са прави, нито, че пациентите априори. Това е една система, едните без другите не могат. Случаят в Горна Оряховица беше много интересен от медико-етична гледна точка. За съжаление това нещо изчезна в политическите дебати, които предшестваха дори изявлението на министър Цветанов.
Водеща: Не беше интересен, а беше филм на ужаса, при това доста, как да кажа...
Ст. Константинов: Не, наистина, повярвайте, може да се поставят много чисто медицински проблеми от един подобен случай, като оставим сензационните приказвания. Чисто медицинските проблеми какво правим при бременност, която завършва на 21-а седмица, на 22-ра, на 24-а, 25-а, чисто медицински и етични проблеми, които трябваше да последват дебатът точно по този случай ...

Водеща: Полемика не се започва, полемика не се започва с такова обвинение и с тези арести, които потресоха всички и, разбира се, ще бъдат запомнени завинаги от тези, които бяха арестувани. А пък това не беше приумица на някой друг, на други политически партии, а тъкмо на вицепремиера Цветанов и тъкмо ...

Ст. Константинов: Вицепремиера Цветанов, ако искате, директно го питайте, аз само си спомням пък предишния ден какво точно пък се случи в Народното събрание и мисля, че също не беше работа на Народното събрание да реагират определени политически партии по този начин. Но пак ви казвам, ето, сега ние, аз ви казах какво в такъв случай би ме интересувало, подобен медицински, обаче разговорът пак ни се завърта за Цветанов, за ...

Водеща: Добре, какво решихте, какво решихте вчера, когато обсъждахте, какво ще има - регистър?
Ст. Константинов: Аз, доколкото присъствах на събора, бях като, първо, български лекар, който има право да отиде там, и след това имах покана в качеството си все пак на човек, който доста се е занимавал вътре в организацията и е бил заместник-председател. За съжаление не останах до края и решенията... той късно вечерта е завършил, още не ги знам. Може би чух един-двама колеги, които ми казаха, че лекарите ще имат определени комисии, които да сътрудничат в случаи на определени лекарски грешки, било то с прокуратура. Но пак ви го казвам, това е неофициално, не съм го видял, не съм го прочел, да не произведем някаква новина, която няма да е точна.

Водеща: Добре, ще изчакаме заключенията им на събора. А сега може ли да кажете докъде стигна вашата може би, концепция ли се нарича, да не сгреша отново с думите, за спешната помощ?
Ст. Константинов: За спешната помощ концепцията е още на ниво работна група. Оказва се, тъй като получихме доста информации, бяхме помолили спешните центрове по места да ни изпратят, оказва се доста разнородно, в смисъл имаме медицински центрове, където... области в страната, където линейките в 98 процента достигат до населението до 20-ата минута, което мисля, че е изключителен резултат, и там на практика ние няма какво да подобряваме. Оказва се, че на други места проблеми има много сериозни, а ние искаме да направим нещо, което да е принципно и да е добро за цялата... за територията на цялата държава. Така че това донякъде затруднява работата и на самата работна група, но това е... после още малко време и ще стане. Ето, казвам ви конкретни неща, които там се случват, и които изискват доста... доста сериозно отношение. Все пак едно забавяне, въпреки че бях обещал сега април месец да имаме, от няколко седмици няма да е фатално, защото предишните промени в спешната помощ са правени 1994 г., така, по-кардинални, така че може да си позволя, бидейки от половин година на поста, още примерно един месец да
позакъснея в това отношение.

Водеща: Познавате ли случая, който нашумя заради радиоизлъчванията за село Селча край Девин, родопско село? Познавате ли какво представлява тази неправителствена организация, която е лекувала дентално селяните?

Ст. Константинов: А, за зъболекарите.

Водеща: Да.

Ст. Константинов: Случаят представлява един пример, при който не са спазени законите на страната, независимо че вероятно са били от много добри подбуди, кметовете са се обърнали, но всяка държава, уважаваща себе си, трябва да спазва собствените си закони. Както не може наш зъболекар висококвалифициран да отиде в чужда държава и да започне, където също има труднодостъпни райони, където също има малцинства и да започне да практикува, това не трябва да се допуска и при нас, защото може сега да са били добронамерени и да са били примерно квалифицирани хората, но утре може да се появяват самозванци и те да започнат да увреждат здравето на хората. ова е позицията. Така че беше изпратена проверка, беше говорено с ...

Водеща: И какво установи проверката, каква е всъщност мотивацията на тези хора, на ... те квалифицирани ли са всъщност в денталната медицина?

Ст. Константинов: Аз не знам... Доколкото знам, мисля, че да, но нямам го като финален документ на проверката. Просто това ми отвърнаха, че кметовете или там кмет, който е бил на населеното място, искал да направи нещо, нещо хубаво ...

Водеща: Но се говори, че тази неправителствена организация вече две години работи в Родопите.
Ст. Константинов: Ами аз разбрах сега от ...

Водеща: От Мая Данчева ...

Ст. Константинов: ... от публикациите в медиите.

Водеща: ...и Радостина Черноокова. Нека да припомним на слушателите как се отнасят в село Селча към тази съвършено безплатна дентална помощ.

...(излъчва се запис - бел.ред.)...

Водеща: Сега, разбира се, д-р Стефан Константинов, този репортаж би трябвало да бъде драмата на здравния министър. Човек се пита що за територия сме, първо, как е възможно тази неправителствена организация да не поиска разрешение или каквато и да е оферта,
да кажем, от здравните власти, а да започне направо да лекува, и вие да узнавате от кореспондентите за тези методи?

Ст. Константинов: Драмите на здравния министър са много и това въобще не може да бъде най-голямата драма, но определено показва ...

Водеща: Тя е алегорична.

Ст. Константинов: ...състоянието на здравеопазването в тези краища на държавата. И то, ето, един човек казва от 30 години не съм виждал зъболекар, а доколкото си спомням, всъщност тези 10 години поне от тях са били в славното социалистическо време. Така, че явно има сериозни проблеми в определени краища, но, но аз ...

Водеща: И вие ли започнахте с политическите внушения? Сега ...

Ст. Константинов: Няма начин, няма начин. Ето, и вие похвалихте вашите колеги. Аз пък трябва да си държа на политиката. Но това е, нали, в рамките на шегата.

Водеща: Добре, какъв е пътят ...

Ст. Константинов: Искам да ви кажа следното нещо ...

Водеща: ... неправителствени организации ...

Ст. Константинов: ... такива неправителствени организации, които искат да помогнат безплатно, аз всъщност адмирирам такива неща да се случват, просто трябва да се обърнат към Министерството на здравеопазването, ще съдействаме по най-бързия начин. Все пак
трябва да им погледнем дипломите на тези хора. Ще съдействам и ще лобирам пред съюза на зъболекарите в България и те по същия начин да се отнесат, не да ги гледат като някакви конкуренти, а като хора, които искат да направят за сънародниците им нещо добро. Така или иначе тези хора явно са толкова бедни, че не стигат до зъболекарския стол в големия град. Така че не виждам нищо лошо в подобни организации, само трябва да спазят закона. Аз се ангажирам максимално бързо да бъдат разглеждани подобни желания и мисля, че това е правилният път хем да съчетаем нуждата на населението, хем да спазим законите и да гарантираме качеството.

Водеща: Каква би могла да бъде мотивацията на тази неправителствена организация, освен, че по, така да се каже, по кредо те помагат на хората?

Ст. Константинов: Ами не знам, трябва да ги питате. Но аз наистина съм се запознавал през живота си с хора, които искат да помагат абсолютно безкористно. Ние в този комерсиален свят, в който живеем, понякога гледаме винаги със съмнение и се питаме "а какво всъщност те ще поискат". Но аз знам хора, които са успели в живота, имат средства и в един момент казват "аз искам нещо да направя, ей, така, добро, нали, което да остане". Така че ...

Водеща: Очаквах ...

Ст. Константинов: ...аз не приемам, не гледам винаги с такова подозрение и всеки, който предлага нещо и което е добро, го приемам и му ръкопляскам.

Водеща: Очаквах да знаете малко повече за тези от организацията ...

Ст. Константинов: Ако знаех, че точно това ще ме питате, щях да позвъня на моите сътрудници да поискам конкретна информация. Вероятно в понеделник ...

Водеща: Какво ще се прави с хората, които нямат здравна осигуровка, живеят в тези условия и също така отдалечени от стоматологичните кабинети?

Ст. Константинов: Хората, които нямат здравна осигуровка, трябва да се запитаме първо защо я нямат и да видим какво може да се направи за тях. Това е вече по-скоро функция социална, отколкото някакво конкретно действие, което здравното министерство трябва да
измисли. Защото ние имаме в момента известна неяснота колко са реално хората без здравна осигуровка. Вчера чух нещо шокиращо, 2 милиона българи без здравна осигуровка. Това категорично не е вярно, мога да го заявя.

Водеща: А кой го заяви? Кой друг ...

Ст. Константинов: По медиите... по медиите го чух вчера, по една от електронните телевизионни ... по една от телевизиите. А всъщност, всъщност се оказва ...

Водеща: Според вас ... според вас каква е приблизителната, какво е числото, истинското число?
Ст. Константинов: Аз предполагам, че става въпрос за 600 - 700 хиляди души, което е много сериозно, много сериозно число. Но проблемът е ... винаги, когато съм търсил отговор от Националната агенция по приходите, е, че те казват "ние не знаем всъщност колко хора
пътуват и са зад граница и реално не са тук и не ползват медицински дейности". Това, което беше направено в последната година-две, е да се въведат още по-строги изисквания, тоест да
не се плащат само три месеца осигуровки, а много повече. Мисля, че това е пътеката, по която трябва да се върви и същевременно хората, които са трайно безработни, да видим какъв пакет, някакъв социален, който да бъдат осигурявани, но той трябва да е значително по-малък от този, който се осигуряват останалите хора, които съвестно си плащат някои от тях на максимално здравните осигуровки.

Водеща: Не станаха ли прекалено много неизвестните във вашата система, нещо, което говори ...

Ст. Константинов: Нашата система, коя е тя, здравеопазването ли?

Водеща: Именно.

Ст. Константинов: Неизвестните ... неизвестните винаги са били много, те не са от вчера. Аз се старая да ги намалявам.

Водеща: И така, това беше интервюто с д-р Стефан Константинов, който даде за "Хоризонт" пояснение за стъпките, които предстоят.

Сподели в: