Линк към интервюто на д-р Мирослав Ненков - BIT „О! Здравей“
Водещ: Д-р Мирослав Ненков, зам.-министър на здравеопазването, няма нужда от представяне, а пък покрай предаването му по „Дарик радио“, което той вече не води, откакто е на този пост, всички са убедени, че това е най-добрият разказвач на вицове между зам.-министрите. Само че повечето вицове за здравеопазване са толкова горчиви, че днес ще си говорим адски сериозно. Здравейте, д-р Ненков! От гледна точка на зачестилите терористични актове в Европа, Вие като отговарящ за спешната помощ, кажете с ръка на сърцето, можем ли да се справим, ако, не дай си боже, ни връхлети нещо подобно?
Мирослав Ненков: Да не дава господ да се потвърждават моите думи на практика, но - да, системата на спешна помощ може да отговори на такова сериозно предизвикателство. Сега, ще кажете, това го казвам аз, защото съм на тази позиция и защото аз отговарям за спешната помощ. Спомнете си… съвсем скоро… тежката и ужасна катастрофа на АМ "Тракия" – със задимяването в двете посоки.
Водещ: Да, верижна с много пострадали.
Мирослав Ненков: Това е еквивалент на терористичен акт. Това е пътна катастрофа, но като количество пострадали, и тежко, и средно, и леко пострадали хора, е еквивалент на терористичен акт. Бърза помощ се справи перфектно. Имам потвърждение на тези думи, не ги приказвам ей така, щото искам да говоря само хубави неща на хората.
Водещ: Е, добре, но тогава също имаше някакви оплаквания, че не дошла навреме бързата помощ, а същевременно при един терористичен акт няма ли да има още по-голям хаос? Имате ли сухи тренировки, правят ли такива хората от бърза помощ?
Мирослав Ненков: Хората от бърза помощ тренират всеки божи ден, всяка минута, дори и в този момент, докато ние с Вас си разговаряме. Непрекъснато те са, грубо казано, под обстрел. Когато стане някакво такова, някаква история, свързана с бърза помощ, която излезе в медиите, тя винаги излиза, не зная защо, с един леко негативен оттенък. Някак не виждаме това, което моите колеги вършат всеки ден, всеки ден, всяка минута. Някак не виждаме хората, които са доволни от бързата помощ. Някак не виждаме тези хора, които разкарват линейки, защото имат температура. Тези неща ги обясняват такива като мене или шефовете на бърза помощ и те изглеждат малко като оправдание. Всъщност тази система функционира ежеминутно и тя функционира добре. Когато настъпи инцидент, особено когато има умиращи, страдащи и викащи хора, времето започва да тече по абсолютно друг начин. Това дори и за професионалистите, които се занимават със спешни състояния – било то медици, било то пожарникари или полицаи, е много добре известен феномен. Винаги ще се забави линейката, защото когато човек е пострадал, самият той е пострадал или негов роднина, той иска ей така...
Водещ: Да, всяка минута му се вижда час.
Мирослав Ненков: Точно така, иска веднага да се материализира екипът. Ако обаче екипът в момента е при някой със счупен крак или в линейката има пациент със счупен крак, какво да направи? Не може да го разтовари на улицата, трябва да го закара до болницата и да дойде при пострадалия човек. Или когато е, пази боже да се случи, извънредна ситуация, каквато беше катастрофата на АМ „Тракия” или, не дай боже, терористичен акт, тогава се мобилизират всички екипи, разбира се. И тогава някой човек със счупен крак някъде ще каже: не дойдоха 2 часа, аз така си лежа. Специфика на работата е това. Не зная защо през последните години има една, как да кажа, една токсична среда, в която работят всички хора в здравеопазването, не само в спешна помощ. Някак все са виновни, някак все не са си свършили работата, някак си никой не умира от болест, всички умират от лекарски грешки. Но това е друг разговор.
Водещ: Да, може би пациентите наистина, когато са благодарни, не се чува по медиите, но пък и много често има насилие над медици. Как ще мотивирате хората от бърза помощ да останат на местата си? Навсякъде има недостиг на лекари, винаги могат да напуснат и да отидат другаде – някъде, където поне няма да ги бият.
Мирослав Ненков: Във всички структури, болнични, извънболнични, където има, където се работи спешна медицина, този тип конфронтация го има в различна степен. Част от генезата на тази конфронтация е културна. Уплашеният човек като е по-глупав е агресивен. Преработеният колега, който е с поредно нощно дежурство, и това е поредният, който му „се тръска“ на главата, трябва да има много устойчива нервна система, за да се овладее и да не избухне. И тогава, ето, готов конфликт. В болницата, в която аз работя, се изгради една структура, един подход за младите колеги, специално подготвени психолози ги, как да кажа, ги подготвят за работа с такъв тип агресивни пациенти. Този подход обаче е бавен. Този подход е бавен и няма да стане веднага. Една от бързите мерки, живот и здраве, ако всичко мине добре, в новата обществена поръчка за спешна помощ, която сме заложили, изискваме от новия оператор да осигури паник-бутони в джоба на всеки един от колегите, които са на терен. Не в линейката, в джоба. Така че да се съкрати времето за сигнализация, ако има агресия върху екип на бърза помощ. Подобни неща ще се опитаме да изработим в спешните отделения. Полицията е обещала да обходи спешните отделения, да даде препоръки на директорите как да подобрят средата на сигурност. Не може да превъзпиташ агресивния и глупавия човек, няма как. Но това са някакви мерки, които биха ограничили агресията. Другото, което би ограничило този тип агресия, е много бързото правораздаване.
Водещ: Да, това като че ли е една мярка, но и Вие казахте, че младите лекар се обучават в, грубо казано, идиотоустойчивост от психолози.
Мирослав Ненков: Грубо казано, да.
Водещ: Това е един етап от квалификацията. Но Вие отговаряте и за квалификацията на лекарите. Какво се прави за тяхната квалификация, за подобряване на уменията им в чисто медицински план и после как, след като ги изучите, да ги задържите да не хукнат нанякъде другаде?
Мирослав Ненков: Върху наредбата за специализация се е упражнявал практически всеки министър, който се е завъртял из това министерство.
Водещ: На Вас Ви се е паднал този ресор, късата клечка сте изтеглили.
Мирослав Ненков: Тя не е къса, тя е готина клечка. Някак хем да се обучат добре колегите, хем да останат да работят в страната, хем да не бъдат малтретирани от локалните шефове, защото пък това… няма как министерството да контролира качеството на образование в отделните структури. Има наши лидери, лидери казвам професионални, които дават своите знания, обучават поколения след тях, които могат да кажат: аз съм ученик на професор еди-кой си, не малка част от нашите лидери и професори крият своя занаят буквално...
Водещ: Ама то занаят не се учи, а се краде, казва народът. Кръжиш около професора, гледаш...
Мирослав Ненков: Ако си грънчар, да. Когато си лекар... Аз винаги съм се чудел на тези колеги професори, т.е. как да ги наричам аз колеги, като аз съм обикновен доктор, а те са професори. Тези професори, които си крият занаята, не си дават сметка, че младите хора, които те не обучат добре… той един ден като се изпъне на белите чаршафи тези хора ще го лекуват – тези, които той може да не ги е донаучил добре или те не са били достатъчно, как да кажа, амбициозни, за да се дообразоват. Ще дам пример, за да не съм голословен. Идваха млади колеги, които се явяват на изпит за специалност Гастроентерология, част от диагностиката в гастроентерологията, която е толкова базална, че вече все едно всяка кола е с климатик, същото е това, ехографията на коремните органи. Няколко от тях въобще не можеха да правят ехография. Идва логичният въпрос: „защо, ти 4 години работиш тази работа?“ Той казва: „моят шеф като си тръгва заключва ехографа.“ Само шефът гледа на ехограф. Представяте ли си? Как сега на този човек министерството, аз като ресорен в обучението, какво да му кажа на този човек, като на него майка му и баща му не са му го казали някога? Той си заключва ехографа, за да може само той да гледа, да е единственият велик там на място и тези хора един ден като изкърви от черния си дроб, те няма да могат да го видят, че кърви от черния дроб, защото не знаят да гледат на ехограф. Това е разпространено, за съжаление, в нашата система. Тази е една от причините младите хора да бягат. Не парите, а условията и възможността за развитие. Този, който си заключва ехографа, как ще позволи някой да се развие кариерно покрай него? С него ще приключи светът.
Водещ: Оттук два въпроса излизат. Единият е защо само в Пловдивския медицинска университет има специалност медицинска етика? Ако в университета не те научат на човещина и на това да споделяш знанията си, къде отиваш после? И вторият ми въпрос е, пак е логично свързан, къде са ония прочути медицински академици, които би трябвало да споделят знанията си и да бъдат като пример за младите хора?
Мирослав Ненков: Има ги, има ги. На този етап не са толкова, колкото, примерно на мен ми се иска. По отношение на етиката, това е една болна за мен тема, защото наистина общуване и етика в нашите училища, медицински, не се преподава. Това сякаш не е чак толкова важно. Ние се учим едни други. Ако попаднеш на добър учител да те научи да имаш добро отношение към пациента, добре. Ако попаднеш на такъв като този, който заключва ехографа, лошо. Ще се зъбиш на пациента, той ще ти се зъби и ето, насилие над медици.
Водещ: Е, тук не става дума само за зъбене на пациента, ами за това да се мислиш за Господ.
Мирослав Ненков: Давам го като пример. Да, когато сме поставени в болнична среда, лекарят е в малко, как да кажа, в малко властова позиция спрямо пациента. Защото пациентът е страдащият, той търси помощ. докторът ще го излекува, ще го огрее със знанието си, има го този момент, наистина, и това е част от това обучение, за което Вие говорите и слава Богу, че поне някъде го има. Да се надяваме, че навсякъде ще се появи тази специалност! Този тип обучение, дори само на простото общуване – да разбереш защо човекът срещу тебе е сърдит, да разбереш той не те мрази теб конкретно, той е сърдит на болестта си, на жена си, на нещо друго, и той си го изкарва на теб. Т.е. това не е личен, не е личен конфликт. Защото агресията между хората винаги се възприема лично. Когато е в професионална среда, каквато е нашата, изключително рядко е лична. Т.е. Вие ще ми викате, защото аз съм Ви казал лоша новина, а не защото лично ме мразите, без да знаете кой съм. Аз съм след трето нощно и съм изнервен, и аз Ви се отяждам, и ние се намразваме завинаги. Всъщност етиката и общуването, и тези курсове, които се провеждат, учат младите колеги точно на това, да не намразват пациента, който е агресивен с тях.
Водещ: Понеже единият от ресорите Ви, не знам колко къса е клечката, е държавните болници, от които виждаме кадри в момента. Настъпва моментът с бюджетирането, ще се справят ли, изобщо ще оцелеят ли всичките? Ще изкарат ли зимата?
Мирослав Ненков: Въобще не е лесно...
Водещ: Ще влязат ли в годишната рамка, което също е проблем?
Мирослав Ненков: Въобще не е лесно да се управлява една болница. Никак не е лесно. Има едно изискване в закона – този, който иска да управлява болницата, да притежава диплома по здравен мениджмънт. Тази диплома, ако е изпълнена със съдържание, би помогнала на всеки един човек да бъде добър управник. За съжаление, това не винаги е така. Иначе да – ще оцелеят, разбира се, че ще оцелеят болниците, разбира се, че ще има бюджет – някои вървят добре, някои не вървят добре, някои имат нужда от структуриране, от преустройство. Обаче, давам пример: един много симпатичен и отдаден човек, който управлява болница в провинцията, той сега е направил съкращения, защото не му стигат парите, а пък за заплати отива по-голямата част от прихода от здравната каса и му е много трудно. Болницата е една от закъсалите, финансово болници. Оказва се, че в тази болница натовареността на всеки един лекар е под един пациент на ден. Тук сега един чист мениджър ще каже: ами махай ги. Не може един лекар да преглежда или да приема по-малко от един пациент на ден. Моят личен лекар преглежда по 60 пациента на ден, примерно. И аз му казвам, докторите са много, малко им е работата. Той казва: ама вижте сега, то сега единият е голям професор, много значителен, много влиятелен...
Водещ: Другият е пред пенсия, не мога да го уволня.
Мирослав Ненков: Двамата са пенсионирани обаче пък техните много близки, там... ах, каква дума щях да кажа... подгласници, те, щото пък с кмета са много... Пък третият – и той много голям някакъв човек, та не мога и него да го махна. С главната му сестра са си някакви близки, и нея не мога. И се получава ужасен порочен кръг. Всъщност управителят на болницата иска тя да върви добре, всички искат да върви добре болницата, но никой не иска да направи нищо. Той ако махне половината от тези, които за цял ден един пациент не преглеждат, представяте ли си? И получават заплата като за двама пациенти. Те ще излязат с бухалките. Вие ще отидете да ги отразите и какво ще стане „ау, голяма драма в еди-коя си болница“. А всъщност става въпрос за едно преструктуриране или добра организация на работата. И тази болница е зле. Как да стане добре? Как да стане добре?
Водещ: Ама в тоя кадаиф от взаимовръзки, които наподобяват точно кадаифа при магистратите, всеки е човек на някого...
Мирослав Ненков: Точно. Да, има и такъв момент, не можеш да уволниш всеки човек, защото е на някой си, не може да слееш две отделения, щото пък двамата началници на отделенията не могат да се гледат. И като станат двете отделения едно, което ще работи по-ефективно, ще изкарва повече пари, ще даде по-добро медицинско качество и всеки един с изключение на тези двамата шефове ще е по-доволен, но не могат да бъдат слети, защото сега кой ще е шеф от двамата. Единият бил шеф, другият бил шеф, сега кой ще стане подчинен. И става страшна драма и те тръгват по кметове, по депутати, по кабинетите в министерството да си се борят за своите си места, абсолютно неглижирайки общия интерес. Това е културен проблем също.
Водещ: А какъв проблем е пръстовият отпечатък?
Мирослав Ненков: Той е в историята.
Водещ: В историята, ама официално струваше 400 хил. лв. на държавата, неофициално се говори за 8 млн.
Мирослав Ненков: Е, 8 млн. в никакъв случай не е.
Водещ: Тази авантюра мина и замина и...
Мирослав Ненков: Това е опит за тактическо решение за ограничаване на фиктивните хоспитализации, това беше пръстовият отпечатък. Сега, защо падна в съда, защо по този начин – аз няма да отговоря на тези въпрос, защото не знам. Една част от болничните заведения оцеляват по този начин, за съжаление, такива данни има – правят фиктивни хоспитализации, които много трудно могат да бъдат хванати, защото документално всичко е идеално.
Водещ: ОК, ама тук очевидно потъват като вода в пясък страшно много пари в здравеопазването.
Мирослав Ненков: Да, системата е така изградена. Системата, сега, примерно ако аз съм в здравната каса и хвана Вашата болница в такова нещо, единственото, което мога да направя е да Ви наложа глоба. Не мога да Ви затворя болницата. Глобата не е проблем въобще.
Водещ: Добре, но ние оставаме на първо място по сърдечносъдови заболявания, по автоимунни, по детски болести, по какво ли не в Европа, по диабет. А пък системата очевидно получава някакви пари?
Мирослав Ненков: Системата получава много пари, които ако...
Водещ: Т.е. ние май лекуваме резултата, а не правим нищо за превенцията, така ли се оказва?
Мирослав Ненков: Един от приоритетите на това политическо управление на страната е точно това. Вниманието на ръководството на министерство ще бъде насочено натам да се увеличи превенцията. Обаче не можеш да хванеш някой човек и да го докараш в кабинета да се изследва.
Водещ: Е, да, но нали ни се пада един пакет изследвания годишно, пък моето джипи не ми е виждало очите вече четвърта година, пета вече сигурно.
Мирослав Ненков: Защо? Вие очаквате джипито да дойде у Вас и да Ви покани?
Водещ: Ами не, аз очаквам, примерно, да ми се обади по телефона и да каже: трябва да си използвате... Защото нали по закон даже мога да бъда глобена, ако не се изследвам?
Мирослав Ненков: Това е абсолютно, прощавайте, грешен подход и виждане за това кой отговаря за Вашето здраве. Вие, абсолютно Вие и никой друг носите отговорност за Вашето здраве, не джипито. Това прехвърляне на отговорността върху лекаря е феномен, който го има у нас. Вие казвате, факт е, чакате джипито да Ви се обади. Вашето здраве е изцяло Ваша собствена отговорност, на всеки един от нас. Използвах това, което Вие казахте, масово хората това казват. Потърсете си тези права, отидете джипито да Ви прегледа, то не може да ви върне. Но Вие сега ще кажете, чакам два часа. Във Великобритания се чака 3 седмици. И там никой не се оплаква. Здравето е най-, най-, най-ценното нещо, което ние притежаваме. Ние нямаме нищо по-ценно от нашето собствено здраве. И ние най-малко, лично ние се грижим за своето здраве. Сега, бяха опитани да бъдат въведени някакви критерии за качество на джипитата, като дойде хипертоник при тях на следващото измерване кръвното, ако било високо, лошо за джипито. Ами те не си пият хората лекарствата. Защото специфичният... хванах това за пример, защото аз самият съм с високо артериално налягане. Нова терапия, нови видове лекарства, които започват, те не действат веднага. И хората си казват „е, аз пия някакви хапчета, втори ден ми е високо кръвното, хвърлям хапчетата“. Как се профилактира това? Това е пак въпрос на култура. Активното търсене на медицинска помощ от всеки един от нас е също въпрос на култура. Да се бяхме разбрали с Вас, нямаше да дадете по-хубав пример, как чакате да Ви се обади джипито. Джипито има 3 хиляди пациента като Вас, то не може да се обади на всеки. Да, той трябва да направи профилактичните прегледи, но нашето си здраве е наша собствена отговорност. Болниците са пълни с хора, тежкоболни, с по 13 болести, които казват: „аз никога не съм ходил на лекар, аз не пия лекарства“. Той не пие лекарства, защото не се е профилактирал. И после изведнъж влиза в болницата, „намериха ми 13 болести“. Как ще ги намерят? Докторите да не са врачки. Намират това, което ти си носиш и което имаш и което ти никога не си профилактирал. Това е част от задачата на МЗ, как да кажа, рекламирането на профилактиката, така че другият пък като дойда при Вас, Вие да кажете: ходих при джипито, ама той не иска да ми направи контролен преглед и тогава вече е друг разговорът. А Вашето джипи, гаранция Ви давам, че няма да Ви откаже да направи контролен преглед, да пусне контролни кръвни изследвания.
Водещ: Не, то беше фигуративно казано, тя е прекрасен лекар. Не че ѝ се слагам, просто наистина е много добър лекар.
Мирослав Ненков: Масово хората мислят по начина, който Вие демонстрирахте току-що – джипито да ми се обади. Чакайте малко! Защо да се обажда. Вашето здраве си е ваше.
Водещ: Добре, има обаче болни, които наистина зависят и от лекарите, и от лекарствата, които трябва да им бъдат отпуснати. Става дума за онкоболните, за диабетно болните, за хората с редки болести. При тях много често се получава някаква криза. Един момент на липса на лекарство или някой оспорва държавната поръчка и се съдят сто години. Как могат да бъдат избегнати тези кризи?
Мирослав Ненков: Законът за обществените поръчки не може да бъде избегнат.
Водещ: Ама това води до някаква форма на геноцид в държавната политика.
Мирослав Ненков: Няма избор, това е ЗОП. Сега, примерно, тази поръчка, която стои за бърза помощ, за поддръжка на системата...
Водещ: Да, която дълго време беше дискутирана и обсъждана.
Мирослав Ненков: Да. Сега, ако се появят жалещи, тази поръчка може да не стане догодина до лятото. Но дано да не стане така. Това е нещо, което не може да се избегне. По отношение на изчезващите лекарства. Лекарствата, плащани с обществени средства в България, тяхната пределна цена се определя като се намират европейски страни с най-ниска цена. Т.е. при нас лекарства се продават на ниски цени. И сега какво става? Примерно, Вие внасяте някакво много скъпо лекарство, което е за някаква много рядка болест и трябва да внесете, примерно, сто дози. Толкова са Ви поръчани. Вие внасяте обаче 160 дози. Задоволявате своите контрагенти и Ви остават свободни 60 дози. Тях имате право да изнесете в ЕС и да ги продадете в Германия на много по-висока цена. Това е легалният реекспорт. Срещу това никой нищо не казва – когато като вносител или като търговец сте задоволили всички нужди. Обаче става нещо друго. От тези сто дози, които сте продали в болниците или в аптеките, част от тях фиктивно се изписват на пациенти и се изнасят в Германия отново за по-висока цена. И всъщност тях физически ги няма в страната.
Водещ: Ами ето, това Вие го знаете, как може да го спрете?
Мирослав Ненков: Това е нелегалният реекспорт. Промяна в Закона за лекарствените продукти ще бъде осъществена с тази цел – да се ограничи нелегалният реекспорт. Защото легалният, първо, не е незаконен, второ, се изпълнява от сериозните играчи на пазара, които си въртят бизнеса съвсем по правилата, но нелегалният е отвратителен. Той е с огромен обем. Той е със стотици милиони оборот на година. И нелегалният реекспорт всъщност създава тези критични ситуации в мрежата да няма лекарства за важни болести.
Водещ: Добре, това, да речем, че е някаква жестока форма на андрешковска хитрина при вносителите на лекарства...
Мирослав Ненков: Това е супер долнопробен бизнес. Но хората явно така го разбират, парите явно са много важни.
Водещ: Ами по същия начин има и много форми на източване на здравната каса, които също са легални.
Мирослав Ненков: Да.
Водещ: Да речем, отиваш на скенер и ти казват „да, но трябва да те хоспитализираме за три дни“. Ти си седиш вкъщи и най-накрая отиваш да се дехоспитализираш и си тръгваш. Т.е. как може да бъде спряно това, защото тези пари могат да бъдат насочени много по-смислено…
Мирослав Ненков: Една част от процедурите, за които се лежи в болница, биха могли да бъдат изведени в извънболнична помощ. Имаше такъв опит преди време, не си спомням кой се опита да го направи, като примерно, тогава беше абсолютно неуспешно, защото, примерно, един скенер ако струва 300 лв. и той е част от пътеката долен диспептичен синдром, измислям си разбира се. Цялата пътека, да кажем, струва 400 лв. Т.е. ако здравната каса измисли начин този скенер да се прави в доболничната помощ и да плати за него 300 лв., другите 100 за хоспитализацията са икономисани. Една гастроскопия, която примерно, струва към 300 и нещо пътеката, ако е изведена в доболнична помощ и се плати адекватно, а не както беше – 30 и нещо лева беше предложено да се плаща за гастроскопия, което не може да компенсира дори дезинфекционния апарат за апарата...
Водещ: Да не говорим за упойката, примерно.
Мирослав Ненков: Въобще не говорим за упойка. Това е едно механично извеждане на едни дейности насила в доболнична помощ, които няма да бъдат реализирани, и те не бяха реализирани. Но пък примерно, пациентът няма нужда да лежи 3 дена в болницата, да се води в болница заради една гастроскопия.
Водещ: Ама тук ни гостува един представител на израелското министерство на тяхното здравеопазване, който отговаря къде могат да се лекуват дипломатите в държавата. Беше проверил и каза: на вас ви куца амбулаторната помощ.
Мирослав Ненков: Да, всичко е в болницата, затова.
Водещ: Имате супер болници, мога да насоча хората там, но доболничната, амбулаторната помощ Ви куца страшно.
Мирослав Ненков: В страните, така да кажем, към които ние се стремим, много голяма част от дейността е изнесена в доболничната помощ, но тя там е адекватно заплатена. Пак ще се върна на примера за гастроскопията. Ако има адекватна цена за гастроскопията в доболничната помощ, която да включва амортизацията на апарата, труда на колегите, анестезията, измиването с дезинфектант на апарата. Всичко това ако е калкулирано, и то излиза на сметка, всеки ще предпочете да го направи в доболнична помощ, за да не лежат здрави хора за гастроскопия в отделението, да не заемат местата за тежкоболните.
Водещ: Затова ли се нароиха толкова много болници? Само в София има сто частни болници, защото има възможност да се вземат едни добри пари от здравната каса.
Мирослав Ненков: Ами той пазарният принцип е такъв – където има пари, има бизнес и се развива, да.
Водещ: Сега, Вие отговаряте и за електронната здравна карта, която се мержелее в последните 15 години като мираж в пустинята. Вижте сега, съзнавам, че това не е Хаджи Димитър, да плеснем с ръце и да се прегърнем. Обаче в обозримо бъдеще кога би могла да бъде въведена?
Мирослав Ненков: Не смея да дам срок. Последните разчети са 22 месеца оттук- нататък. Една такава електронна среда, в която да работи колегията, ще бъде много полезна за всички. Тя няма да бъде ОК за тези, които са мошенгийски настроени. Вървим по този път. Ще се постараем със сигурност етапи от нея, дай Боже и цялата, да успеем да реализираме.
Водещ: Ама Вие сега започвате отначало. При толкова много започвания и толкова много милиони потънали, пак на чисто?
Мирослав Ненков: Не е така, защото вече практически всяка болница си има своя електронна система на управление. Здравната каса има своя електронна система, която е доста добра и е доста развита. Това е сложен процес, който е извън моята компетентност, но закачането една за друга на тези системи не е въобще лесно. Това ще е едната задача. Втората задача е... това, което ни касае нас, Вас като пациент, като имате една карта, на която пише Вашето име, в тази карта да е всичко. Т.е. Вие отивате при общопрактикуващия лекар, той Ви предписва лекарства, с тази карта отивате в аптеката, там Ви дават лекарствата без да носите никакви хартии, без да се купуват книжки...
Водещ: Да пишат като луди аптекарите.
Мирослав Ненков: И някой експерт в МЗ като иска да види колко човека днес са хоспитализирани, които имат диабет, цъква на компютъра и то му излиза веднага. А не да търси пътища за информация през диабетен регистър, през болници, през каса. Това ще направи тази електронна система в здравеопазването. Много е важна сигурността на тази система на здравеопазване, т.е. да не мога аз ако съм тийнейджър хакер да вляза във Вашия профил и да видя от какво боледувате и къде в момента се лекувате. Това са също много сложни процеси и те изискват висока степен на компетентност. Затова изпълнителите на тази система трябва да са професионалисти.
Водещ: В прибалтийските страни здравната карта е и личната карта. И всъщност човек, когато чукне там, му се вижда цялата здравна история освен личната.
Мирослав Ненков: Това е въпрос на техническо решение, кой да е носителят на информацията. Информацията в личното медицинско досие въобще не е голяма като обем. Тя може да бъде вкарана във всякакви носители. Техническо решение е дали ще бъде в лична карта, дали ще бъде в отделна карта, това са детайли, които няма да решим ние с Вас, но да, може да стане.
Водещ: Вие понеже отговаряте и по европейските въпроси, за всичко отговаряте в това министерство, тревожи ли Ви българското председателство? Как ще се представим там в областта на здравеопазването?
Мирослав Ненков: Да, тревожи ме. Да кажем, по-скоро ме вълнува. Ще бъдем в прожекторите. Нашата част от председателството, на МЗ, включва няколко големи събития, които ние трябва да организираме и да подготвим, в други – да участваме. Има два Съвета на министри – формален и неформален, които трябва нашият министър да води. Има две конференции по нашите приоритети, има и три мероприятия на Изпълнителната агенция по лекарствата. Тече подготовката. Екипът е малък, но пък е високо мотивиран. Ще се справим, със сигурност ще се справим добре.
Водещ: Запазваме си правото да Ви поканим отново. Винаги има какво да си говорим, пак не изчерпахме всички въпроси. Много Ви благодаря!