28 Септември 2014
Министърът на здравеопазването в предаването „120 минути“ на БТВ
Спомням си, преди няколко месеца очаквахме тук на този стол тогавашния министър-председател Пламен Орешарски. Бяхме му подготвили изненада – въпроси от 12 гневни общественици. Орешарски не дойде, а единият от тези хора стана министър в служебното правителство. И затова се чудя как той би отговорил на собствения си въпрос. Добре дошли, господин министър.
Добре заварил.
Помните ли какво питахте Орешарски тогава?
Като чух анонса, се опитах да се сетя. Напънах се силно и не се сетих.
Хайде да видим заедно сега и да си припомним.
Доктор Мирослав Ненков е началник на катедра по анестезиология във ВМА, където е и координатор по донорство. Беше заместник-министър по здравеопазването в служебния кабинет на Марин Райков. Говори директно и не щади политиците, които обвинява за състоянието на здравеопазването.
Аз се казвам Мирослав Ненков. Анестезиолог съм във ВМА в София. Господин премиер, аз нямам към вас въпрос, защото мисля, че това правителство си отива и няма смисъл да ви задавам въпрос. Давам ви ей така просто безплатен съвет. Можете да увеличите заплатите така, както въведохте лимит за болниците – по същия начин, с постановление. Не очаквам от вас отговор, защото знам, че няма да намерите решение.
Е? Припомнихме ви.
Не съм началник на катедра. Много ме издигнахте.
Издигаме ви. Сега, случва се понякога, полковник, подполковник – знаете как е. Но как сега, ако този въпрос бъде отправен към вас – за заплатите, тяхното увеличение, как бихте отговорили на вашия собствен въпрос?
Моята позиция сега е много лесна. Аз съм министър на здравеопазването в служебен кабинет. Служебният кабинет е да не кажа с вързани ръце, но с ограничени възможности. Това, което аз имам предвид, е една моя идея, която почти съм сигурен, че има как да се реализира. Аз визирам специално Центъра за спешна медицинска помощ в София, който е най-натоварения в страната. От 6 милиона и нещо жители, Центърът за спешна медицинска помощ в София се грижи за два милиона от тях. Значи, това е една трета от нашата страна приблизително.
Ако продължите да бъдете министър, ще реализирате ли тази идея?
Ако магарето има крила, щеше да лети. Да оставим този разговор за след приключване на моя мандат. Нямам идея дали ще продължа да бъда министър. Не знам дали искам да продължа да бъда министър. Не ми е предлагано да бъда министър. Така че това е изцяло в теоретичен план.
Добре, министър в служебния кабинет, казвате, ограничени правомощия. Какво ви се иска да направите, но не можете? Казахте спешната помощ.
Много ми се иска да измислим и да въведем система за контрол на качеството в нашата работа. Имаме проблем с това. Контролът на качеството, което дава отделният медик или отделната структура, в момента не е добър. Това е едно от нещата. То това е заложено, то това не се е получило случайно. Не е, понеже колегите ми са безотговорни или по някаква друга причина. Превръщайки лечебните заведения в търговски дружества – така, както един квартален магазин или бакалия – естествено приоритетът тогава се отмества в друга посока.
Идваме на актуална тема от седмицата – източването на пари от здравната каса. В случая, ваши колеги излязоха пред медиите, уважавани кардиолози и казаха: ето, има пациенти с по няколко стента, без това да е необходимо, само и само, за да се взимат пари по клинична пътека. Докъде достига този бизнес подход в лекуването на пациентите?
Много хубаво го казахте, защото това е нечовешки подход въобще към нашата работа и дълга, който имаме към обществото ни. Докъде достига аз не мога да кажа.
Докъде достига? Какви са щетите за здравната каса?
Щетите за здравната каса могат да бъдат измерени, в цифри, запетайки и точки. Щетите, които са нанесени на пациентите, те са по-трудно измерими.
Дайте един пример.
Един пациент, на който са сложени пет стента, примерно…
Или 12. Има ли такъв?
Или 12. Това е пациент, който е бил за операция. Който ние с вас и всички, които плащаме добронамерено нашите здравни вноски, бихме инвестирали 14 000 лева в операцията на този човек и той да се прибере вкъщи и да си води абсолютно нормален живот.
Това реален човек ли е с 12-те…
Не съм видял аз лично документите, но за да го твърдят толкова сериозни хора, значи е. Значи този човек 12 месеца, защото такива са правилата на здравната каса, че по една диагноза не може да се влезе повече от един път в болница. Значи 12 пъти, представяте ли си, този човек е влизал в болница. Да не е 12, 5 да е. Аз лично хич не обичам да ме бодат, примерно. Имам си нещо в главата…
И какво? 12 пъти влиза в болница?
12 пъти влиза в болница, 12 пъти му се взима кръв, 12 пъти се изследва, 12 пъти лежи, 12 пъти му се правят ЕКГ-та, не са 12, те са много повече пъти, 12 пъти общува с нашата система, 12 пъти му бъркат в съдовете на сърцето.
Колко пари струва това нещо? Освен психическите щети върху този човек.
Оставете парите. Те са лесни. Представете си сега… всеки, който ни гледа сега в момента, да си представи 12 пъти да влезе в болница за каквато и да е медицинска процедура, да не е такава сериозна. Това как се измерва?
А това как се предотвратява? Ето това е въпросът.
А, ето – качеството. Значи, здравната каса, ако хване някой, който прави…
Мошеничества.
…неправилни неща, да кажем, мошеничества, тя не може нищо друго да направи, освен да го глоби. Сега, в тази лаборатория, където е работил този човек, тази лаборатория ако бъде затворена, ако бъде затворена другата лаборатория, която е направила 70% бели коронарографии, тоест направено е изследване, което показва, че на пациента му няма нищо. Значи това изследване не е направено по показания. Ако бъдат затворени две такива лаборатории, това ще дисциплинира всички.
А как се затварят такива лаборатории?
Няма как.
Вие може ли да ги затворите?
Не.
Кой може?
Никой. На тоя етап никой.
Е, как никой?
Ей така, никой.
Промяна в законодателството ли е нужна?
Да, разбира се. То това е измислено, то не е станало случайно. Тези, които пишат правилата, те не са глупави хора. Сега, ако вие си направите една красива болница тук на НДК и изпълните всичките сто критерия, които Министерство на здравеопазването има, примерно, не знам дали са сто.
Да.
И подадете документи в Министерство на здравеопазването, аз като министър на здравеопазването, само трябва да сложа отдолу подписа. Аз не мога да кажа: чакай, Светльо, няма нужда от 375-та болница само в София. Не мога. Подписвам, болницата тръгва. След това тази болница – същата твоята, дето ти си я построил, отговаря на другите сто критерия на здравната каса и здравната каса е длъжна да сключи договор с теб.
Добре де, докторе. Тези лекари, които са направили тези интервенции, или лаборатории, не могат ли да понесат някаква отговорност?
Не знам как спят. Но те може би си спят. Техните шефове как спят. Защото това не го е измислил един доктор – ей така е решил – сега дай да направим далавера с касата. Това е система.
Това е човек с юридически познания, човек, който…
Разбира се.
Е добре, какви други такива случаи има при източване на здравната каса?
Бидейки на тази позиция, ако бях там със синята престилка, сигурно щях да цитирам неща, които съм чул, видял, разбрал, някой ми е разказвал. Бидейки обаче сега министър на здравеопазването, не бива да говоря така – един човек ми казал, пък аз го разказах в студиото на Светльо. Има такива случаи със сигурност. Някои са документирани, други не са. Това е най-гадното, че не е толкова голяма далаверата, изключвам разбира се инвазивната кардиология, където оборотът е много голям.
Там е голяма далаверата?
Да. За да се оперира някой човек от някаква болест, дето той я няма. Не е голяма далаверата. Но болниците, бидейки търговски дружества, те са притиснати, за да оцелеят, да изпълнят повече приходи. Повече приходи се изпълняват като се приемат повече болни. Пациент, който кашля и киха, влиза за пневмония. Това е същото. Не е толкова атрактивно, колкото 12-те стента, но е същото.
Добре де, защо пак говорим анонимно? Говоря ви в случая за този доклад на здравната каса. Защо те не посочат имена, вътре да има имена на реални хора, които са направили това нещо? Тогава и ние, журналистите, ще отидем и ще ги попитаме.
Защото тези реални хора вероятно ще се почувстват засегнати, може би ще започнат да се влачат дела, пък никой не иска да се сблъсква нито със здравната, нито със съдебната система. Това ми е едно от обясненията. Не съм говорил с колегите.
Е добре, значи законът не може да ги пипне, вие не можете да ги пипнете. И какво се случва?
Е, това се случва. 12 стента – това се случва.
Е, как ще лекуваме хората в такъв случай?
Има начин, но за това трябва политическа воля. Аз искрено се надявам следващият парламент да има смелостта да направи стъпка в тази посока, една, две, пет, да измине целия път – защо не?
А какво ги спира?
Аз не мога да отговоря на този въпрос. Не звучи логично да ги спира нещо.
Защото със сигурност и за политиците е много лошо здравната система да е в такова състояние.
Да, може би.
Защото това, което се случи и се случва с Бърза помощ – това, което вие казвате, всъщност това не е нещо ново. Ние имаме роднини, приятели, които са свидетели, на тях им се е случвало…
Има един друг момент, който е от изключително значение. Ние, лекарите, имаме комуникационен проблем с пациентите. Имаме комуникационен проблем. Ние сме изнервени, бързаме, говорим кратко и неясно, което оставя чувство у нашите пациенти, че нещо не е донаправено както трябва.
Претупване. Чувство за претупване.
Точно така. А в повечето случаи това не е така. Това е път, по който също има къде да се върви натам. Може да бъде оправена нашата система със сигурност.
Добре, как попълнихте този дефицит или частично със сто милиона? Откъде здравната каса намери сто милиона, нали ги нямаше?
Много опитен и сериозен човек е председателят на надзора на касата, който сега беше назначен по време на служебното правителство – господин Ананиев. Той е икономист от най-висша класа. Те са вълшебници, принципно. И явно е намерил начин. Явно е намерил начин. Механизмите точно, икономическите - откъде са били тези, как са скрити, колко ще дойдат от държавния бюджет за тези сто милиона, на мен не са ми ясни.
А сега тази актуализация на бюджета, за която слушаме, от снощи е качена на сайта на финансовото министерство, как, обсъдена ли е с вас, вие колко искате още? Чуваме за заем, който е в огромен размер.
Бюджетът, доколкото разбрах от обсъжданията, всъщност той при формирането му още миналата година, е бил заложен с много голяма приходна част. Тоест това, което аз разбрах, е сега примерно на мен премиер-министърът да ми обещае, че моята заплата в следващите месеци ще бъде 12 000 лева и аз да се разпростра като за 12 000 лева. И в края на месеца, на 20-ти да се окаже, че всъщност ми е 2000. И аз какво трябва да направя? Трябва да отида да се моля за още пари отнякъде на заем, или въобще да ги взема тези пари. Това се е случило.
Ако не сте ги взели вече.
Ако вече не съм похарчил по-голямата част от тия пари.
Добре, следващата власт колко ще трябва да актуализира специално за здравеопазването?
Специално за здравеопазването… за да функционира здравеопазването на това ниво, има два момента. Здравната каса покрива една част от системата в здравеопазването, Министерство на здравеопазването субсидира болници, изцяло издържа психиатричните болници, изцяло издържа спешната помощ, изцяло издържа районните здравни инспекции и още няколко такива… кръвните центрове така наречени, изцяло ги издържа тях. За да функционира цялото това нещо, тази система да функционира, около 40 и няколко милиона трябват до края на годината.
Има ли ги?
Финансовото министерство ще включи тази сума в новата актуализация на бюджета, което може би, надявам се, да направи следващото Народно събрание.
Добре, а ако не бъде направено, тогава изправена ли е здравната система пред колапс?
Да. Да.
Слушаме това в последните месеци.
Няма да стигнат пари за тези функции на Министерство на здравеопазването.
Добре, друг въпрос, който засяга много хора – ваксините за новородени. Какво се случва там?
Това е за мен една болезнена тема. На този етап… тя е една дълга история. Обявява се конкурс, обществена поръчка – не се явява никой да продава ваксини на България.
Защото малко пари?
Не се явява никой по някаква причина. Следващата стъпка, която законът позволява, е този, който обявява поръчката, да мине към директно договаряне. Тоест да намери някой, който да продаде ваксината.
Намерен ли е такъв?
Не е направена въобще тази стъпка.
От кого? От предишната администрация?
От предишното управление. След това се променя имунизационният календар, в който вече пише, че вместо с 5-валентна, тоест една ваксина, в една спринцовчица има 5 ваксини едновременно. Сменя се с 6-валентна. Като се сменя с 6-валентна, се обявява нов конкурс. Явява се един участник, който го печели. Като го спечелва, това вече идва във времето, в което аз влизам в Министерство на здравеопазването, този вид, който участникът, спечелил конкурса, ни го предлага, този вид опаковка – точно тази не е включена в списъка от лекарствени средства, които се плащат с обществени пари.
И какво правим сега? Какво казваме на майките? Ще има ли ваксини?
Ще има ваксини, как няма да има ваксини? Аз няма да го преживея, ако няма ваксини. И сега ние от известно време насам, имам предвид моя екип, търсим под дърво и камък по различни пътища да намерим ваксини, да има за нашите деца. Това е едното, което правим. Има светлинка в тунела, но още няма да се похваля.
Добре, има светлинка в тунела. Миналия път, когато ни гостуваше, си казахме по един виц. Тогава още не беше министър и така по-леко премина разговорът. Сега си е сериозен.
Сега е друго. Сега е различно. Ще дойде времето за вицовете.
Дано. Дано дойде това време.
След две-три седмици.
Ама да идват от сърце така.
Е, да.
Добре. Благодаря ви. Здравният министър доктор Мирослав Ненков.