Върни се горе

Линк към интервюто на д-р Илко Семерджиев - БНР „Неделя 150“

 

Водещ: Министърът на здравеопазването и вицепремиер д-р Илко Семерджиев е следващият ни гост в „Неделя 150”. Добър ден.

Д-р Илко Семерджиев: Добър ден.

Водещ: Предишният ни участник, Божидар Данев от Българската стопанска камара, каза, министър Семерджиев, че служебните правителства са много полезни и трябва да имат по-дълъг живот, защото те могат да си позволят да скъсат политико-корупционните нишки в управлението. За Вас казват, че действате не като служебен министър, а като човек, който има цял мандат време, за да осъществи приоритетите си и Ви подозират, че се каните да пребивавате по-дълго във властта. Имате ли такива амбиции?

Д-р Илко Семерджиев: Това не може да се каже за служебния министър. Той не взема сам решенията. Това е политическо решение, така че е нелепо да ми се задават такива въпроси. Но това, че действам така, както трябва да се действа е несъмнено, защото аз познавам системата, зная какво й е необходимо и няма значение колко дълъг ще бъде мандатът ми, ще направя това, което трябва.

Водещ: Добре, да стреляме тогава право в проблемите. Да започнем от кадровите Ви решения. Много сте категоричен в смяната на директори на големи болници, директори на институции, смятани през годините. Само през последната седмица сменихте с нови директорите в Център „Фонд за лечение на деца”, Агенция „Медицински одит”. Наричат го и „чистка на кадрите”, за да разчистите терена за идващата следваща власт. Има ли такова нещо или за всяко кадрово решение можете да ни изброите конкретни професионални причини?

Д-р Илко Семерджиев: Това, разбира се, са медийни манипулации и трябва да Ви кажа, че абсолютно не е вярно това, че се прави чистка. Нека да започнем от „Пирогов”, защото оттам тръгнаха нещата. На първо място искам да кажа, че аз оставих в Съвета на директорите проф. Стоян Миланов, но той сам подаде оставка. Включително, без никаква причина, той подаде оставка и от поста Национален консултант по Спешна медицинска помощ. Т. е., това е негово решение, а не мое уволнение. На практика, аз направих това, защото трябваше Бордът на директорите да се освежи с хора, които биха могли да упражнят някакъв контрол върху неконтролируемото нарастване на дълговете на „Пирогов”. Нека да не забравяме, че „Пирогов” достигна тази година, т. е., извинете, краят на миналата година, над 25 милиона лв. дългове, от които 14 милиона просрочени и неразплатени. Така че, най-малко финансовата дисциплина изискваше да бъдат включени нови хора – финансист и юрист, включително и нов изпълнителен директор, които малко да санират тези проблеми. А това, че някой сам е решил да подаде оставка, в никакъв случай не може да се нарече „чистка”. Същото важи и за Центъра „Фонд за лечение на деца”. В крайна сметка, директорът подаде оставка, защото не се справи с един административен проблем. Но тук държа да кажа нещо друго. Този административен проблем не се дължи толкова на невъзможността директорът да направи нещо, колкото на факта, че в правилника за този център има заложени „бомби”, които в крайна сметка изгърмяха. И по един казус, който е всеизвестен вече в България, на малкия Байрям, се случи така, че някой трябваше да понесе административната отговорност. И проф. Пилософ сам подаде оставка. Разбира се, аз го помолих за това, защото се оказа, че той не е в състояние да изпълни това, което трябва да се направи. А по отношение на Медицинския одит, трябва да знаете следното, през годините Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) беше обезсилвана, изваждайки от нея контролните функции, както финансови, така и медицински. Още през 2002 г. бяха уволнени 118 контрольори от НЗОК, а няколко години по-късно от нея беше отделен т. нар. сега Медицински одит. В крайна сметка, новият човек, представител на държавата, който е и шеф на Надзора, д-р Михаил Христов, оглави и Медицинския одит, за да може да върнем по този начин контрола в НЗОК и той е споделен между нея и Министерство на здравеопазването. Така че, това са едни рационални промени, които в никакъв случай не биха могли да бъдат наречени „чистка”. Напротив, това са промени, които целят подобряване на системните параметри в здравеопазването.

Водещ: Като стана дума за новия директор на Фонда за лечение на деца, д-р Тинка Троева, сигурно Ви е направило впечатление, министър Семерджиев, че традиционният хейт някак си я пропусна. Може би защото тя дълги години е работила в чужбина, авторитетен специалист е. Но е много важно, казвате не е въпрос само на възможностите на конкретното лице, което ще оглави Фонда, става дума за дефекти в неговия правилник, в неговото административно устройство, които трябва да бъдат отстранени. Може ли сама Троева да свърши тази работа или се нуждае от Вашата и друга, и чия подкрепа?

Илко Семерджиев: Без съмнение д-р Троева е човек с много качества. Тя наистина успя да влезе с летящ старт във Фонда. Но трябва да знаете, че това, разбира се, се дължи и на нашата подкрепа. Ние в момента, в Министерство на здравеопазването санирахме десетки допуснати нередности по случая „Байрям Али и неговата баба Селима Али”, така че включително на 1 март аз подписах формуляра S2 и на 27 март имаме насрочена дата за лечение, за трансплантация на детето в чужибна, в Германия, в Тюбинген. Но цялата тази работа не беше възможна без намесата на Министерство на здравеопазването, което на практика свърши повече от 50 процента от несвършената работа на Фонда. Разбира се, от своя страна д-р Троева успя още на втория ден да влезе и не само да схване какво се случва в самия Фонд, но и да проведе заседание, на което може би над 60 случая бяха разгледани и то успешно. Тя успя да се справи с първоначалните си задачи. И аз съм сигурен, че оттук нататък ще действа все по-сигурно и все по-точно.

Водещ: Чухме я да казва, че документи на болни деца няма да се приемат, ако не са напълно окомплектовани с нужния брой външни експертизи на тяхното състояние, което ме кара да Ви попитам, защото чухме напоследък оплаквания от лекари, че с години не са им изплащани тези възнаграждения за външните експерти. Струва ми се, по 30 лв. на експертиза се дължи на лекарите и консултантите, които ги правят. И много от тях се отказват, тъкмо поради неизплатените им суми. Имате ли такива сведения и, ако пък нямате, ще направите ли проверка?

Д-р Илко Семерджиев: Трябва да знаете, че тази необходимост от външна експертиза е нормативно наложена. Тя е задължителна. И, когато пристигат в Министерство на здравеопазването предложения за подписване на формуляр S2, от страна на Фонда, няма как да се получи такъв подпис, ако предварителният набор от документи, които нормативите са казали, че трябва да бъде окомплектован, не е окомплектован. Нека да съм абсолютно ясен, ние гледаме нещата по два показателя. Първият е целесъобразност. И това е действие, което самият Фонд трябва да изчисти, защото там се намират хората, които вземат тези експертизи и на база на тези експертизи преценяват подлежащо ли е едно дете на лечение в чужбина или не. Но второто е, по законосъобразност, където ние имаме водеща роля. И специално в конкретния случай, искам да Ви кажа, че още през месец януари, на първото подадено заявление S2, зам.-министър Шарков е отговорил отрицателно, поради недоокомплектоване на документацията. На второто подадено, през февруари, някои от нещата бяха отстранени, други не, включително нямаше тези външни експертизи. Но, така или иначе, след нашата намеса всичко беше екстрено направено и сега нещата са изправни. Колкото до това, дали се изплащат експертизите или не се изплащат, това би трябвало да бъде отговор, който да даде досегашният директор на Фонда, както и предишните директори на Фонда. Аз нямам как да бъда наясно с тази ситуация, най-малкото, защото също от два месеца си върша работата, но моята работа не е да се занимавам с този Фонд. В случая го направих по необходимост и по принуда.

Водещ: Заради много широкия обществен отзвук.

Д-р Илко Семерджиев: В крайна сметка, този Фонд има 12 милиона… Не, не съжалявам, не приемам подобно определение. За нас няма значение какъв е общественият отзвук. С обществения отзвук нека да се занимават журналистите. Ние си вършим работата и нашата работа е независима от техния отзвук или от техния шум. Така или иначе, без никакво значение кой какво пише и кой какво говори, между другото за нас се изговориха изключително много неетични неща, ние си вършехме работата прецизно, коректно и срещу никого не казахме нищо. Но сега, на финала, аз държа да кажа, когото говорим за здраве, всякакво отклонение от истината и от официалните източници на информация, представлява ятрогения, това е причиняване на вреда, чрез приказки, които не са верни, особено за чувствителни към здравето хора, особено пък към болни хора.

Водещ: Понеже е много важна истината в сферата на здравеопазването, и тъй като имаше известно недоволство от страна на частните болници във връзка с лечението на деца, финансирани от Фонда, да попитам веднага, изискването за медицинските изделия, които са почти половината от средствата, давани чрез Фонда за лечение на деца, няма да могат да се плащат, ако не са закупени чрез обществена поръчка. Частните болници веднага отговориха, че те не използват обществени поръчки за доставка на медицинските изделия и в този смисъл те са административно изключени от кръга на болничните заведения, в които деца, финансирани от Фонда ще могат да се лекуват.

Д-р Илко Семерджиев: Това е абсолютно изкуствен спор. Щом като Фондът е поставил това условие, да се закупуват чрез обществена поръчка, нищо не пречи, който желае да се ползва от финансиране от Фонда, да проведе такава една поръчка. Аз още веднъж искам да повторя, ние не се ръководим от доволство или от недоволство, ние се ръководим от целесъобразността и от законосъобразността. И най-вече от интересите на пациентите. Който се противопоставя на тези три фактора, очевидно няма как да бъде партньор нито на Фонда, нито на някой друг, който взема решения в системата на здравеопазването.

Водещ: Да Ви върна към нещо, за което говорихме предишния път в „Неделя 150” с Вас. Тогава Вие го очертахте като основния си приоритет. Сега той вече е факт. Имаме подписан Национален рамков договор за 2017 г. Няма да Ви питам, дали сте доволен от това, че беше постигнато в сравнително кратки срокове, но ще Ви питам, връща ли това спокойствието в системата на здравеопазването?

Д-р Илко Семерджиев: Това е очевидно, според мен. Първо, наистина това беше най-голямата цел на моя мандат и на моя екип. Сроковете не бяха кратки, а бяха рекордно кратки. Ние успяхме за по-малко от месец да се справим с цялата материя, която, не забравяйте, все пак един Национален рамков договор е над 1 700 страници. Имаме редица подобрения чрез НРД 2017. На първо място трябва да очертая това, че се върна договорното начало в системата и да работи колективният ум на всички, които имат отношение към нея, имам предвид професионалисти и то в полза на пациентите. Защото, виждате, твърдите месечни лимити, които слизаха чак до ниво „легла”, станаха 3-месечни прогнозни бюджети, с буферен процент, 3 процента за евентуални преразходи, а листата на чакащите ще започне бавно, но сигурно да се стопява. Знаете, че досега тя се натрупваше и през последните няколко месеца в Националната каса се събраха над 3 500 човека в централизирана листа на чакащите. Нещо повече, нека да кажем така, и Националният рамков договор с Българския зъболекарски съюз беше подписан. И сега даже ни предстои да подпишем анекс, в който ще включим и протетични дейности за хора на пенсионна възраст. Успяхме да се справим с много по-голямата част от доставките на ваксините. Малка част ни остава, разбира се, но трудностите са заложени предварително и в тръжните условия, така че ние нямаме вина за това. Освен това, виждате, че ние предложихме промяна в постановлението, което гарантира, че ще могат да се правят 3-годишни, напред, индикативни заявки за ваксини. Така че, този проблем окончателно да бъде решен, а не само година по година. Успяхме да стартираме няколко проекта, един от най-важните от които е за обучение в Спешната помощ. Другият, който ни беше одобрен на 27 февруари, предстои да подпишем договор, в размер на 12 милиона лв., е за изграждане на Национална здравна информационна система. Т. е., там ще интегрираме и т. нар. електронна здравна карта. Т. е., виждате, че за максимално кратко време ние свършихме огромно количество работа, която от години беше затлачена.

Водещ: Като споменахте електронната здравна карта, не знам дали сте чули, но предишните ни събеседници казаха, че дори само това да успеете да направите, сте направили всичко, което обществото очаква от Вас. Електронната здравна карта, която решава много проблеми на здравеопазването, в т. ч. и с корупцията. Ще видим ли скоро първия изписан пациент, който ще получи фактура, описваща точните цени на манипулациите и лечението, които са му направени, нещо, което също ни обещахте?

Д-р Илко Семерджиев: Да, и това е включено в Национален рамков договор 2017-а. Разбира се, за това е необходима известна подготовка, така че няма да стане точно на 1 април. Може би от средата на годината, избрани пилотни болници ще започнат да издават вече този документ. Но постъпателно в системата ще се включват и всички останали. Така че, пациентът ще има пред очите си и такъв персонализиран аналитичен финансов документ, в който ще види какво му е направено, на каква стойност. Фактически, това ще бъде една допълнителна форма на контрол. Но тук бих искал да кажа нещо за електронната здравна карта, в допълнение. Ние, разбира се, не можем да направим тази електронна здравна карта, но успяхме да раздвижим процеса по нейното стартиране. И аз не напразно споменах. На 27 февруари ние получихме одобрение и финансиране с 12 милиона лв. за стартиране на изграждане на Национална здравна информационна система, първа и втора фаза. Така че, този проект вече няма спиране. Той тръгна, тръгна с пари по Програма „Добро управление” от Европейския съюз и на практика той ще върви по своя път постъпателно. Не зная за колко време ще бъде завършен, но той вече е тръгнал.

Водещ: Много е важно, да не забравя да попитам, сигурно следите какво е състоянието на Здравния бюджет за 2017 г. Има ли добри постъпления и събираемост на здравноосигурителните вноски в НЗОК? Защото пък после ще Ви питам за различните политически концепции за харченето на тези пари, които сега с в оборот, покрай кампанията. Можем ли да се окажем пак с изпразнена здравна хазна, доста преди края на 2017 г., както впрочем се случва години наред?

Д-р Илко Семерджиев: Точно това санирахме в НРД 2017. Първо, трябва да Ви кажа, че по отношение на Бюджет 2016, въпреки големите хвалби, които чувахме, че едва ли не с пръстовия отпечатък се спестяват по 1 милион лв. на ден, точно обратното видяхме в края на годината. Касовото изпълнение на бюджета на НЗОК за 2016 г. показа изтърбушване на болничния бюджет с  270 милиона лв. Т. е., имаме тежък преразход и никакво спестяване на средства, което показва и икономическата, и контролната безсмисленост на т. нар. пръстов отпечатък, който вече в извънболничната помощ ние премахнахме. Чакаме на 16 март решението на 5-членен състав на Върховния административен съд и за болничната помощ. А колкото до това, каква е концепцията за публичните разходи в здравната система, на първо място искам да Ви кажа, че учредихме в НРД 2017 един механизъм за саморегулация на цените на онези клинични пътеки, които предизвикват преразходи. Т. е., когато 3-месечният прогнозен бюджет надхвърли стойността, което е определена, плюс 3 процента буфер, т. е., повече от определената стойност, тогава започва разглеждане на цените на точно онези пътеки, които са направили този преразход и започва ценорегулация, в смисъл, намаляване на цените на най-оборотните пътеки, които очевидно някой смята, че трябва да практикува, за да има повече приходи. Само че, това е наистина вътрешна саморегулация и  повече няма да има такива изкушения, точно поради този регламент. Така че, публичните разходи за 2017 г. няма да бъдат такива, каквито бяха през 2016-та. Т. е., за първи път Касата ще бъде с балансиран бюджет, а не с дефицит.

Водещ: Добре, това е важно обещание, което ще се опитаме да следим. Но сега, да Ви върна малко на полето на политиката. Няма да Ви питам за безплатното здравеопазване, което някои участници в предизборното състезание обещават. Обаче, трябва да Ви попитам за почти общото им обещание да демонополизират здравноосигурителния модел, като премахнат монополното положение на НЗОК. Вие сте автор на този модел. Възможно ли е и защо нямаме повече от една здравни каси?

Д-р Илко Семерджиев: Нека тогава да Ви върна в далечната 1998 г., когато приехме Закона за здравното осигуряване. В него, освен задължителното здравно осигуряване, имаше и глава „Доброволно здравно осигуряване”. И до 2013 г., освен Националната каса, бяха създадени 21 части здравни фонда, които можеха да послужат за конкуренти на Касата, ако на хората беше позволено да си избират здравния осигурител. Само че, тогава бяха приети други концепции и някои от политиците решиха, че е по-добре да преминат към застрахователен модел, в резултата на което главата „Доброволно здравно осигуряване” изчезна от Закона за здравното осигуряване. На мястото на доброволните осигурители се настаниха застрахователите. Т. е., няма как в момента, който и да било да демонополизира, което е абсолютно неудачен термин, Националната здравноосигурителна каса, защото няма с какво. Няма субекти, които биха могли да послужат като конкуренти. А на тези, които твърдят, че може да демонополизират една-единствена здравна каса, аз бих се поинтересувал, на колко части ще я разделят. В крайна сметка обаче, шансовете това да се случи, т. е., НЗОК да бъде поставена в конкурентна среда вече са нулеви, поради липсата на доброволни здравни осигурители.

Водещ: Това е интересен коментар на политическото говорене за здравето. Няма как да не Ви попитам, сигурно сте видели една информация, появи се през седмицата, във връзка с доста кадрови промени в Изпълнителната агенция по лекарствата. Там не сте махали директора, обаче служители на по-долни нива са уволнени или напуснали, не знам, Вие ще ни кажете, 19 души от тези уволнени хора, изведнъж се оказват в кандидат-депутатските листи на една политическа сила, чиито лидер има сериозен бизнес на пазара на лекарствата. Това, съмнение за какво трябва да е?

Д-р Илко Семерджиев: Аз бих искал не на мен точно да бъдат задавани тези въпроси, а на съответния директор. В крайна сметка, този, който уволнява и назначала е директорът на ИАЛ и той следва да отговори на тези въпроси, включително да мотивира назначени или уволнени. Нека най-накрая да свикнем в България, че всеки проблем трябва да се решава там, където е възникнал и не да се изнася на най-високо държавно ниво, за да можем да търсим отговор от един-единствен човек. Този модел на авторитаризъм, надявам се, че вече е попреминал и че вече всеки ще си носи кръста на мястото, на което работи.

Водещ: Това, да, обаче понеже това са чиновници, които трябва да пазят интереса на обществото, във връзка с лекарствата… Това е много сериозна част от публичните разходи за здравеопазване. Изведнъж се оказват приближени на човек, чиито бизнесинтереси май са пазили? Остава едно съмнение, такова, у нас, горчиво. И не знам, дали само директорът на агенцията би могъл да отговаря на тези въпроси, доколкото всички подобни постове са, знаете, и политически обвързани. Но Вие сте служебен министър, разбирам.

Д-р Илко Семерджиев: Нека да кажа нещо, нещо наистина съвсем дефинитивно. Моята отговорност, като служебен министър на здравеопазването и вицепремиер е да направя необходимото, така че, да кажем, тези прекупвачи на лекарства от аптеките, по някакъв начин да бъдат озаптени и лекарствата да си остават в България, а не да бъдат изнасяни на по-скъпи цени в чужбина. Ето защо, аз поисках от НЗОК, от Изпълнителната агенция по лекарствата и от Националната агенция по приходите съвместни комисии да ходят и да направят проверки там, където има особено високи обороти в това отношение. Така че, аз ще си свърша работата като длъжностно лице и въобще не се интересувам от кадровите проблеми на ИАЛ. Там си има директор. Той трябва да си ги решава сам.

Водещ: Тези проверки, с какъв срок са разпоредени? Кога ще приключат, за да знаем, дали складовете за лекарства са празни, така както съществуват подозрения?

Илко Семерджиев: Те започнаха преди около 10 дни и аз очаквам в най-скоро време да получа доклади, така че да имаме пълна яснота, къде стават злоупотребите, след което да разследваме и кой прави тези злоупотреби?

Водещ: И къде отиват липсващите медикаменти, също е важно?

Илко Семерджиев: О, то е ясно, то е ясно. Отиват, изнасят се в чужбина и то на по-високи цени. Имаме една абсолютно нерегламентирана практика, аптеките нямат право да продават лекарства, освен на краен потребител, т. е., на пациента, а всъщност се получава обратен ефект. Те продават лекарства на дистрибутори, както и на хора, които закупуват, очевидна не за индивидуални нужди, в особено големи размери, очевидно заради търговия. Но в момента, в който установим кои са тези, които злоупотребяват, уверявам Ви, че те ще си получат заслуженото.

Водещ: И ще го научим скоро. Въпреки, че не се ангажирахте с конкретен срок. Аз Ви благодаря и желая успешна работа. Чухме вицепремиера и министър на здравеопазването д-р Илко Семерджиев, в „Неделя 150”.

 

Още интервюта на здравния министър д-р Илко Семерджиев и неговия екип ще откриете тук.

Сподели в: