Върни се горе

Линк към интервюто на д-р Илко Семерджиев - Дарик радио „Седмицата“

 

Водещ: Вицепремиерът и министър на здравеопазването д-р Илко Семерджиев в „Седмицата” на Дарик радио. Добро утро, министър Семерджиев.

Д-р Илко Семерджиев: Добро утро.

Водещ: Кога ще бъде отменен пръстовият отпечатък? Впрочем, той е валиден в момента за болниците, извън болниците и аптеките, нали?

Д-р Илко Семерджиев: За всичко.

Водещ: Според закона, според нормите? Те са, мисля че, в наредба?

Д-р Илко Семерджиев: Нека да изясним добре въпроса, защото е важно да се знае коректната истина. С Наредбата за осъществяване на достъп до медицинска помощ, няма различие в графика на въвеждане на т. нар. пръстов отпечатък за извънболничната, болничната помощ и аптеките. Естествено, първоначално, чрез решение на Надзорния съвет и одобрено от министъра на здравеопазването, през март 2016 г. беше въведено в болничната помощ. Сега, тук трябва да разделим на две нещата. В момента имаме действие на пръстова автентификация в болничната помощ и невъведен модел в извънболничния сектор и в аптеките. И затова, когато ме питате, какви мерки ще взема, отговарям – на два етапа. Първият етап е по отношение на болничната помощ – ще изчакаме решението на Върховния административен съд, 5-членен състав, което ще се вземе най-вероятно на 16 март, защото за тогава е насрочено заседание на 5-членния състав. Там имаме следната хронология…

Водещ: Това, че очаквате на 16 март да стане, е може би смело, тъй като Съдът, тогава обявява, че ще се произнесе с решение, което вероятно ще бъде по-късно.

Д-р  Илко Семерджиев: Възможно е и да е по-късно, но няма да е кой знае колко по-късно. Да кажем…

Водещ: Примерно, месец. Може до след Великден да отидат нещата.

Д-р Илко Семерджиев: Месец, примерно. Но, така или иначе, съдебната система вече е в ход и ние трябва да изчакаме нейното решение. Като изпълнителна власт, ние нямаме право да се бъркаме в работата на съдебната власт.

Водещ: Ако съдът потвърди, че няма проблем да има такъв…, Вие не употребявате идентификатор, а… друга дума употребихте?

Д-р Илко Семерджиев: Така е записано в нормативните документи: автентификатор. Един странен термин, който е…

Водещ: Така, автентификатор. Ако съдът потвърди, че няма проблем да се използва автентификатор, Вие ще го отмените ли след това?

Д-р Илко Семерджиев: Аз затова се опитах да разкажа хронологично, как стоят нещата. Нека да завърша по начина, по който започнах. Чакаме решението на съда за болничната помощ. Идва ред на това, как ще постъпим с извънболничната. И затова, сега ще се опитам да дам алгоритъм на поведение, което ние вече сме уточнили, включително с тези, които обжалваха решението за автентификатора в болничната помощ. На първо място, аз казах, че се опитвам да възстановя договорното начало между Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса, за да се постигнат по-добри параметри на медицинското обслужване на населението през 2017 г. Основната пречка през 2016-а, благодарение на която се достигна до едностранен административен акт, вместо Национален рамков договор, беше този пръстов автентификатор. Сега, за да избегнем този проблем, ние сме длъжни по някакъв начин да кажем, че в извънболничната помощ невъведеният пръстов автентификатор няма да бъде и въвеждан. И ще Ви кажа защо. Кошмарът от въвеждането му, ще бъде ужасяващ. Нека да си послужа с числа, за да илюстрирам това, което казах. На първо място, да знаете, че през 2016-та са извършени 2, 052 милиона хоспитализации. В същото време, забележете, в извънболничната помощ са извършени над 45 милиона прегледа. И, ако трябва да автентификираме не 2 милиона хоспитализации, а 2 милиона, плюс 45, 5 милиона, приблизително, извънболнични прегледа, отделно от това аптеките, тази система въобще няма да издържи, ще рухне. Капацитетът…

Водещ: Кое няма да издържи?

Д-р Илко Семерджиев: Информационната система на НЗОК.

Водещ: Няма компютри за това, казвате?

Д-р Илко Семерджиев: Не само. Няма помещения, в които да бъдат разположени тези компютри. Няма климатизирани зали, в които те да работят. Няма необходимия финансов ресурс, за да бъдат закупени. Процентът увеличение на регистрационната система – трябва да се работи с 2 116 процента увеличение. И това са данни на Националната здравноосигурителна каса, които аз цитирам. Те ги представиха вчера, на срещата със заинтересованите страни по делото във Върховния административен съд. Това обаче, нека да Ви кажа как ще изглежда по отношение на прегледите. Знаете, че в болничната помощ, когато започнаха да се регистрират с пръстов отпечатък, нека да не си кълчим езиците с този автентификатор повече, средно между 15 и 30 минути на човек се отнемаха за това, той да бъде регистриран. С много сривове, Националната каса декларира, че има над 12 процента грешки и че в понеделник и четвъртък, това е цикличността, системата блокира.

Водещ: Тогава много хора постъпват или се изписват от болниците ли?

Д-р Илко Семерджиев: Може би това е една от основните причини. В извънболничната обаче, ако въведем този пръстов отпечатък, вижте как ще изглеждат нещата. Дори да предположим, че само по 5 минути ще отнема на човек, не 15, 20, 30, само по 5, при 45 милиона прегледа, това означава 225 минути, годишно, да се хабят за пръстова автентификация. Това означава…

Водещ: 225 минути на човек, на лекар…?

Илко Семерджиев: 225 милиона минути в годишен аспект.

Водещ: А-а-а, милиона минути, милиона пропуснахте.

Илко Семерджиев: И, ако сметнем, че по 20 минути, средно, е прегледът, това означава над 10 милиона прегледа по-малко. Това е драстично сваляне на капацитета за достъп до здравната система. Това е близо 25 процента по-малко прегледи, 25 процента по-малко лечение за българските граждани. Но това е само числовото измерение на времевите аспекти. Нека да Ви кажа, как ще изглежда това във финансов план. Националната каса, за да може да обслужи толкова партньори, декларира, че количествата…

Водещ: Партньори, имате предвид джипитата?

Д-р Илко Семерджиев: Не само. Извънболнична помощ, специалисти…

Водещ: И други специалисти.

Д-р Илко Семерджиев: …медикодиагностични лаборатории, дентални лекари, аптеки. …Декларира, че трябва да се закупят между 25 и 30 хиляди пръстови устройства, скенери, биометрични контролери, но забележете – и картови идентификатори. Защото тези над 12 процента грешки трябва да минат през картов идентификатор. А в централата на Националната здравноосигурителна каса, пръстовият отпечатък реферира към ЕГН, т. е. към картов идентификатор, лична карта, казано по-простичко. Това означава средно по 1 000 лв. разход…

Водещ: А Вие казвате, че всяко джипи да има… и всички други лекари, които изброихте, да имат едновременно и за пръст, и за карта?

Д-р Илко Семерджиев: Естествено. За да могат да компенсират грешки.

Водещ: Че като не проработи или прави грешка пръстът, трябва да имаш втори?

Д-р Илко Семерджиев: Точно така. Това означава средно по 1 000 лв. разход за 25 до 30 хиляди нови устройства, което представлява близо 30 милиона разход за системата. Така че тези 477 хиляди лв. за софтуер в Касата въобще не са безплатното сиренце в капана за мишки. След това, искам да Ви кажа нещо изключително важно. Така въведеният механизъм въобще не спестява разходи на Националната здравноосигурителна каса. Ние получихме първоначално отчет от Националната каса, която казва, че през октомври, когато още не бяха въведени пръстовите отпечатъци в болничната помощ, 137 милиона средно са били разходите. През ноември, когато са въведени, разходите са скочили с 112 хиляди лв. С това въобще не искам да кажа, че пръстовият отпечатък увеличава разходите, просто казвам, че не спестява разходи. Но, когато получихме след края на годината, на 2016-та година, касовия отчет на Националната каса, се оказа още по-различна картината. През ноември, когато е въведен пръстовият отпечатък, в сравнение с октомври, когато не е въведен, разходите вповече не са 112 хиляди по бюджет, а 10, 130 милиона. През декември нарастват на 11, 537 милиона. Тези данни…

Водещ: Може би обяснението е в самото въвеждане?

Д-р Илко Семерджиев: Тези данни са качени на сайта на Националната здравноосигурителна каса и всеки, който иска, може да ги провери. Това не са измислени от мен числа. Аз цитирам официални данни.

Водещ: За да завършим, Вие смятате да отмените, ако вярно Ви разбирам, Наредбата за пръстовите отпечатъци, в частта за доболничната помощ и аптеките?

Д-р Илко Семерджиев: Точно така. По-коректният термин.

Водещ: За да не бъде изобщо въвеждан. А то, вече трябваше да е въведен?

Д-р Илко Семерджиев: По-коректният термин е, не да отменим нещо, което така или иначе не се е случило, а да възпрепятстваме неговото случване, защото виждаме, че има правни проблеми, технически проблеми, финансови проблеми и това по никакъв начин не помага нито за контрола на разходите, нито за контрола на приема.

Водещ: А за болничната помощ? Ако все пак Върховният административен съд потвърди въвеждането на пръстовия отпечатък, имате ли колебания дали той да остане, ако се окаже законосъобразен, само за болниците?

Д-р Илко Семерджиев: Когато съдебната система даде своята санкция, ние ще се подчиним на тази санкция. Изпълнителната власт не може да променя решенията на съдебната система.

Водещ: Не, това е решение по целесъобразност. Разбира се, то може да се окаже законосъобразно, че може да има, може да няма пръстов отпечатък, защото в момента спорът е дали да го има е законосъобразно? Съдът може да каже „да, законосъобразно е“. Това не пречи Вие на следващия ден да проведете своята философия и да кажете „Не, не е нужно да го има“. Или смятате, че е възможен сценарий, при който, при законност на пръстовия отпечатък, той остава само в болниците?

Д-р Илко Семерджиев: Още веднъж повтарям, че изпълнителната власт няма да разрушава суверенитета на законодателната и на съдебната система. Ние живеем в правова държава. Нашето виждане е, както видяхте и от президента, още при постъпването му на власт, че законът трябва да се спазва такъв, какъвто е. Има древна римска сентенция, която казва: „Лош закон, но закон”. Ние в работата на другите власти, съдебна и законодателна, не можем да се бъркаме и няма да се бъркаме.

Водещ: А до произнасянето на съда, в болниците пръстовият отпечатък ще работи по начина, по който работи и до момента?

Д-р Илко Семерджиев: Това е факт, тъй като знаете, че имаше няколко пъти произнасяне на Върховния административен съд по отделни аспекти на Наредбата за достъп. И нека да ги изясним. На първо място, 3-членният състав, с решение 12532 от 21.11.2016 г., определи, че разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата е нищожна, което означава, че тя е несъстоятелна.

Водещ: Това е пръстовият отпечатък в болниците.

Илко Семерджиев: Точно така. В същото време обаче, 3-членният състав даде и определение 12533, на същата дата, с което спира и действието на чл. 2, ал. 5 от Наредбата.

Водещ: Това беше обжалвано, спирането. И 5-членният състав го отмени спирането. Т. е. то действа в момента.

Д-р  Илко Семерджиев: То действа и поради тази причина продължава вземането на пръстови отпечатъци в болниците. Сега чакаме ново заседание на 5-членния състав, който да се произнесе по същество. Това ще стане на 16 март. Вече е насрочено заседание.

Водещ: Няма ли деморализация в болничната система, като слушат сега, че този пръстов отпечатък е на път да отпадне, да не са особено усърдни при събирането му?

Д-р Илко Семерджиев: Нека да кажа следното, като изпълнителна власт, ние сме длъжни да спазваме закона, а не да се влияем морално от едно или от друго нещо. Законът е закон и той трябва да бъде спазван. Това бих казал и на всички, които работят в системата, нито се морализирайте, нито се деморализирайте, просто, в случая, спазвайте стриктно закона.

Водещ: С какво предлагате да бъде заменен пръстовият отпечатък, като форма на контрол? Вие говорите за карта, здравна карта, с която да се идентифицира човек. Това означава ли, че планът Ви е да започнете още тази година, въвеждането на някаква друга карта извън личната, подобна на кредитната карта – такава практика, при която всеки да има,… да прилича на европейската здравна карта, с която да се идентифицираш, като отиваш в болница? Това ли предлагате?

Д-р Илко Семерджиев: Аз бих искал тук много прецизно да кажа какво ще се случи оттук-нататък, когато говорим за електронна здравна карта. Разбира се, че употребявам това наименование, но нека да кажем, че в него има известна степен на условност. Ние сме приели като държава, и то държава-членка на Европейския съюз, европейски регламент, съгласно който от 2018 г. ще въвеждаме единен идентификационен документ, който ще замени досегашните лични карти. В този документ ще има чип и в този чип ще могат да бъдат интегрирани електронен подпис, идентификационни данни и, забележете, това, което ние наричаме електронна здравна карта. Т. е., когато говорим, че оттук нататък тръгваме към концепция за електронна здравна карта, в която да бъде интегрирано електронно здравно досие, електронна рецепта, електронно направление и други подобри неща, ние планираме това да бъде концепция, интегрираща се в т. нар. единен идентификационен документ. Вие няма да имате…

Водещ: Това е важно уточнение, защото всичко, което приказвахте досега, някой можеше да остане с впечатление, че ще раздадете сега едни нови пластмасови картончета.

Д-р Илко Семерджиев: Знаете ли защо е така? Защото, когато се вземат интервюта в медиите, трудно се дава възможност един въпрос да бъде изчерпан като тема. И ние казваме неща, които са частични, които не завършват и не изчерпват темата, и създават понякога некоректни впечатления.

Водещ: Това стана повод предшественикът Ви д-р Москов да каже: Тук ще се похарчат 250 милиона лв., да се правят такива пластмасови карти.

Д-р Илко Семерджиев: Това е пълен абсурд, това е пълен абсурд, абсолютно невярно. Аз го класирам в графата „Предизборно говорене”.

Водещ: Явно и той не Ви е разбрал. Сега Вие обяснявате, че всъщност България ще следва това, за което многократно впрочем сме говорили в това студио, електронното правителство.

Д-р Илко Семерджиев: Точно така.

Водещ: Всеки ще си има лична карта, в която ще има електронен подпис…

Д-р Илко Семерджиев: Електронна здравна карта.

Водещ: Електронната здравна карта ще се идентифицира с тази лична карта?

Д-р Илко Семерджиев: Точно така.

Водещ: Ще може да получава всякакви услуги навсякъде бързо, включително през интернет.

Д-р Илко Семерджиев: Аз Ви благодаря, че ми дадохте възможност да изясним този въпрос до край.

Водещ: Колко години обаче ще отнеме това? И всъщност, аргументът пък на д-р Москов беше, че това ще е толкова дълъг процес, през който не трябва системата в здравеопазването да бъде оставена безконтролна и затова се въвежда пръстовият отпечатък, докато този идеален вариант на лична карта, с нови идентификатори вътре, заработи.

Д-р Илко Семерджиев: Там е въпросът, че пръстовият отпечатък не е контролен механизъм, а само, както и той само го е нарекъл, механизъм за автентификация. Със същата стойност е и личната карта. И тук нека да си кажем нещо много ясно – самият д-р Москов въведе чекирането с лични карти, след това го отмени и мина към пръстов отпечатък. Всъщност чекирането с лични карти не е отменено, само частично е отменено, защото към него реферира пръстовият отпечатък.

Водещ: А как се преодолява практическият проблем – дават си личните карти, отива някой, дава я, водят го, че е там. А с пръста поне се предполага, че трябва да го има този пръст, да отидеш до там…, с всички недостатъци, за които говорите, но да дадеш отпечатък.

Д-р Илко Семерджиев: Далеч не е така. Зад пръстовия скенер стои биометричен контролер, който пази в паметта си…, добрите биометрични контролери пазят в паметта си 500 000 цифрови кода. Въобще не е необходимо Вие да постъпвате в болницата. Ако болницата си има един хакер, тя би могла с 500 000 кода да имитира оказана медицинска помощ без Вашето присъствие там.

Водещ: Угодия няма.

Д-р Илко Семерджиев: Това е по-лесно, това е далеч по-лесно. И второто, което искам да кажа и в което съм абсолютно категоричен, ако министър Москов беше установил, че някой злоупотребява с лични карти, че е намерил кашони със сканирани лични карти, ами да беше наказал виновните, а не целия български народ.

Водещ: Да повторим аз какво разбрах: Няма да има в доболничната и в аптеките пръстов отпечатък. Вие ще измените Наредбата…

Д-р Илко Семерджиев: Точно така.

Водещ: …така, че изобщо да не започне въвеждането.

Д-р Илко Семерджиев: А колкото до това, дали ще въведем контролни механизми – да, и те ще бъдат много по-ефективни от т. нар. пръстов отпечатък, който, оказа се, не упражнява никакъв контрол.

Водещ: От гледна точка на пациента, контролният механизъм ще бъде личната му карта, която в един момент, след 2018 г., постепенно ще бъде заменена с лична карта, в която вътре е интегрирана и здравната?

Д-р Илко Семерджиев: Точно така. Освен това, на среща с Българския лекарски съюз се разбрахме, че в НРД 2017, към което вече сме тръгнали, ще има и учредени нови механизми, така че да няма злоупотреба.

Водещ: Защо според Вас 17 години в България се води този разговор? Впрочем, Вие бяхте директор на Националната здравноосигурителна каса 1999 г., 2000 г. станахте министър на здравеопазването. Аз четох старите Ви интервюта, няма да ги цитирам, но тогава тема номер едно пак е информационното осигуряване на здравната каса, включително, сигурно някои слушатели помнят, Вие минахте през лично изпитание, проверяваха Ви за точност в покупката на информационната система, от прокуратурата…

Д-р Илко Семерджиев: И съдът, включително. И накрая, решенията и мотивите бяха комплимент за мен.

Водещ: Да, и Ви оправдаха накрая.

Д-р Илко Семерджиев: Не само оправдание. Но, мотивите, които бяха посочени, бяха комплимент, буквално.

Водещ: Защо се повтаря този разговор 17 години, дори повече?

Д-р Илко Семерджиев: Заради вземане на грешни решения. Не може да се прави крачка напред и две назад. Така не се върви напред.

Водещ: Ще премахнете ли листите на чакащите?

Д-р Илко Семерджиев: Ако съумеем в Националния рамков договор малко да смекчим т. нар. лимити, които сега са слезли не до ниво „болница”, не до ниво „отделения”, а до ниво „легла”, това означава, че тя поне ще намалее. Не можем да я премахнем напълно, защото ни трябва законодателна инициатива. Знаете, че служебното правителство няма зад гърба си парламент, а нещата, фиксирани в законите, се променят само от редовни правителства.

Водещ: А в договора, който се надявате да бъде подписан между здравната каса и лекарския съюз до края на февруари, ще има ли лимити за болниците?

Д-р Илко Семерджиев: Няма как да няма. Още веднъж повтарям, защото те са учредени в закон и особено през тази задължителна здравна карта. И те слязоха, още веднъж повтарям, не само на ниво „структури”, т. е. лечебни заведения, и на ниво „отделения”, а до ниво „легла”. Т. е., за да се премахне абсолютно ефикасно т. нар. лимитиране, независимо до какво ниво, трябва да се пипа в Закона за лечебните заведения и да се променя тази концепция за задължителна здравна карта. НРД може само да смекчи някои от ефектите на тези законови постановки.

Водещ: А Вашата идея е, че е по-добре въобще да няма лимити и парите да следват пациента?

Д-р Илко Семерджиев: Да, така е.

Водещ: Ако един пациент си харесва болница „Х”, която и да е, той отива там, болницата получава парите, които вървят за съответното лечение…

Д-р Илко Семерджиев: Точно така е. Така стартирахме през 2000-та и през 2001 г., и забележете, тогава се справихме без лимити, с 4 пъти по-малко средства. Нека да обясня защо –  ако парите следват пациента, това означава, че касата ще плати там, където той е получил медицинска помощ, а няма да бюджетира структури на исторически принцип просто защото те съществуват и имат договор с касата.

Водещ: Проблемът е, че в България има 360 болници.

Д-р Илко Семерджиев: Да се върнем ли пак малко назад? 2001 г. аз въведох 200 болници, а тези, които са над 200, в договор с Националната здравноосигурителна каса, са паралелно създадена болнична мрежа, защото…

Водещ: Това е частната мрежа, защото не се приватизира държавната. Вие продължавате да смятате, че това е верният модел, държавните болници да бъдат приватизирани?

Д-р Илко Семерджиев: Разбира се. Нека да дам хипотеза. Ако върху тези 200 болници, които бяха акционерни дружества, бяха излети тези 5 милиарда инвестиционен капитал за паралелната частна мрежа, сега щяхме да имаме публично-частна собственост в тези болници и 5 милиарда инвестиционен ресурс, които щяха да им подобрят многократно показателите, както сграден фонд, така апаратура и техника, така и обучение. Но, забележете, в момента имаме, за 2017 г., около 1, 400 милиард бюджет за болнична помощ. Представяте ли си, ако той се делеше на 200, а не на 360 или на 370?

Водещ:  Какъв е изводът при положение, че това вече е станало?

Д-р Илко Семерджиев: Щеше да имаме изключително по-добър достъп и качество до здравеопазване.

Водещ: Държавните болници не бяха приватизирани. Бяха отворени почти още толкова частни и това в момента е факт. Какъв изход виждате сега?

Д-р Илко Семерджиев: Отново се връщаме към тезата: „Парите следват пациента”.

Водещ: И сами ще си фалират, които трябва да фалират?

Д-р Илко Семерджиев: Тогава т. нар. задължителна здравна карта ще се чертае от избора на пациента. Но тук идваме до големия философски въпрос: Кой взема решенията в здравеопазването? Този, който го финансира или някаква измислена администрация, която реализира приумиците си в разрез дори със законите? Министър Москов направи това – той даде решенията 100 процента в ръцете на администрацията, вместо те да останат, като право на избор, на тези, които финансират системата. Това са здравноосигурените лица и те имат своето право на свободен избор на лекар и лечебно заведение.

Водещ: Политиците обаче ще се сблъскат с проблема на закриване на болници в… и да започнем ли да изброяваме сега всички места, в които през тези 17 години хора протестираха, защото им вземат болницата, защото трябва да пътуват 50-60 км…

Д-р Илко Семерджиев: Няма да се сблъскат с такова нещо политиците. Когато пациентът взема решение, политикът не е отговорен. Разберете, че там, където отиде пациентът, където той получава качествена медицинска помощ, в резултат на собствения му избор – там ще бъде платено. Което означава, че няма да бъде платено там, където не се оказва помощта за него.

Водещ: Вие казвате, че ако хората в Девин искат да си имат болница в Девин, да си ходят в болницата в Девин, а да не отиват в болницата в Пловдив или чак в София?

Д-р Илко Семерджиев: Не, напротив, казвам следното – те могат да ходят и в Пловдив, могат да ходят и в София за всички онези неща, за които в Девин не може да им бъде оказана медицинска помощ.

Водещ: А актуален ли е въпросът за приватизация на държавните болници?

Д-р Илко Семерджиев: Аз нямам мандат за такъв разговор, аз съм само служебен министър. Нито имам законодателна инициатива, нито имам правото да вменявам на когото и да било задължения.

Водещ: А, следващо управление, според Вас, трябва ли отново да извади на дневен ред този въпрос?

Д-р Илко Семерджиев: Следващото управление трябва да си вземе тези решения. Аз не мога да отговарям от тяхно име.

Водещ: Ще върнете ли уволнени директори на държавни болници? На „Св. Анна” – Димитър Димитров, на „Св. Иван Рилски” – Дечо Дечев?

Д-р Илко Семерджиев: Да, защото там имахме драстично нарушаване на един важен въпрос. Не може по политически причини или по някакви лични причини да бъдат уволнявани успешни мениджъри на болници. Тези две болници бяха едни от малкото, които нямаха проблеми с финансирането, имаха положителни финансови резултати преди да бъдат сменени директорите. А сега, 2 години по-късно, дълговете на двете болници са нараснали между 3 и 4 пъти. А междувременно, бяха проведени следствени действия спрямо уволнените и така или иначе се разбра, че те не са уличени нито в нарушения, нито че са нанасяли вреди или щети. Т. е., спрямо тях е било подходено субективно. И най-малкото е справедливо да бъдат върнати на (…).

Водещ: Кога ще го направите?

Д-р Илко Семерджиев: Д-р Дечо Дечев вече е в изпълнение на функциите си в „Св. Иван Рилски”. А, вероятно, във всеки един момент ще имаме същото и по отношение на „Св. Анна”.

Водещ: Продължавате ли да смятате това, което говорихте преди 2004 г., значи преди 13 години, като ръководител на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване, освен че е полезно да фалират болници, казвате тогава на едно представяне на десните разбирания за здравеопазването, казвате и че трябва да се премахне монополът на задължителното здравно осигуряване и хората да могат да избират между държавната здравна каса и много други частни фондове?

Д-р Илко Семерджиев: Това вече е невъзможно, защото честните фондове бяха унищожени, бяха принудени да се превърнат в застрахователи. И включително частният фонд, който аз ръководех, през 2013 г. ние, акционерите в него, взехме решение да го затворим доброволно, защото не искахме да променяме този модел.

Водещ: Смятате, че е вече невъзможно да се върнат нещата, в България да бъде дадена възможност да се отворят много частни фондове?

Д-р Илко Семерджиев: Доброволното здравно осигуряване вече не е законов регламент. Имаме застраховка, на практика.

Водещ: А според Вас, правилният модел той ли е? Трябва ли България да се върне към него? Очевидно е, че Вие сега за 3 месеца няма да го въведете, но…

Д-р Илко Семерджиев: Трябва да се върне и ще Ви кажа защо! Никой не може да демонополизира Националната здравноосигурителна каса. Това са празни приказки в публичното пространство. Националната здравноосигурителна каса може единствено да бъде поставена в конкурентна среда. И това беше целта на занятието. Тези 21 доброволни здравни фонда в един определен момент да влязат в конкуренция с Националната каса и свободният избор на пациента вече да не е само към лекар и лечебно заведение, но и към фонд, в който да се осигурява. Същите 6 или 8 процента да отидат в един или друг фонд по избор на пациента. Тогава конкуренцията…

Водещ: И да няма дори част от тази вноска, която да отива задължително в държавната каса? Понеже има различни модели, вие за кой модел говорите?

Д-р Илко Семерджиев: Вижте, нека да се уточним. Собствеността няма никакво значение, има значение функционалността.

Водещ: Тук се казваше, обикновено левите казват: И така ще направим каса за бедните и каси за богатите.

Д-р Илко Семерджиев: Това са абсурди. Искам да Ви кажа, че това е абсолютно несправедливо. Ако Вие имате солидарен модел, това означава, че една и съща по размер вноска може да се управлява по по-добър или по по-лош начин, а не да разделя хората на бедни и на богати. Напротив, ако искате да разделяте хората на бедни и богати, въведете застрахователен модел там, където се измерва риска и където спрямо риска застрахователната премия е различна по размер. Тогава един здрав човек ще има много по-ниска вноска и по-нисък принос към застрахователния модел, а такъв, който е болен, ще трябва да се бръкне дълбоко в джоба. Тогава, наистина, разделяме хората на бедни и на богати.

Водещ: Спомняте ли си здравният министър Илко Семерджиев през 2000 г. какъв процент смяташе, че трябва да е здравната вноска в България?

Д-р Илко Семерджиев: Не само си спомням, фиксирах я в първия Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и това беше 6 процента. Като казахме следното обаче, нека да направим тази уговорка – 2000 г. въведохме в здравното осигуряване извънболничния сектор и тези 6 процента бяха достатъчни за него. Когато планирахме да въведем и болничната помощ в здравното осигуряване, тази вноска трябваше да стане 12 процента.

Водещ: Правилно си спомняте.

Д-р Илко Семерджиев: Ние, на този етап, сме все още на 8 процента, при въведена болнична помощ напълно към финансиране от Националната здравноосигурителна каса.

Водещ: Смятате ли, че този въпрос също е актуален и в следващ бюджет? Следващият парламент трябва да се върне към този модел, 12-процентна здравна вноска?

Д-р Илко Семерджиев: Не е възможно и ще Ви кажа защо! Има много неефективни разходи, които трябва да бъдат уплътнени. От тях трябва да бъдат извлечени ползите за хората, за здравноосигурените лица и за пациентите и след това да се направи реален разчет, какъв е процентът, който трябва да учредим. Аз бих казал на този етап, че следващи стъпки могат да бъдат направени само постъпателно, но те трябва да бъдат взаимно обвързани и интегрални за цялата система, а не просто „Дайте едни пари, защото искаме повече пари“. Трябва да видим какво качество ще изискаме срещу тях, какво количество услуги и какъв достъп до здравеопазване.

Водещ: Разширихте ли вече поръчката за ваксини, да бъде не само за тази, а и за следващите две години, за което говорихте още, когато встъпихте в длъжност министър?

Д-р Илко Семерджиев: Тук държа да направя едно уточнение и винаги съм говорил, че ние ще проведем търгът за 2017-та година и ще сключим договор за необходимото количество ваксини през 2017-та, но…

Водещ: Така, както беше обявен от министър Москов ли? Видяхте ли там проблем? Понеже имахте някакви съмнения?

Д-р Илко Семерджиев: Видях. Нека да довърша първо…

Водещ: Добре.

Д-р Илко Семерджиев: За следващите две години искам да подпишем, в процеса на договаряне за 2017-та, рамково споразумение, с което да си поръчаме количествата за 2018-та и 2019-та. И ще Ви кажа защо! Срокът за производство изисква между 24 и 36 месеца. Т. е. аз искам по този начин, без да имаме екзекутивно обвързване с договор, да дадем своите поръчки за следващите две години и да няма дефицити. Защото ние можем да планираме какви количества са ни необходими. А сега, по отношение на тръжните документи – да, аз открих, че в тях има такива блокиращи механизми, които са карали фирмите-производители да не се явяват на търговете през минали години, през 2015-та. Това означава, че е заложена някаква бариера, която ние ще се постараем да направим преодолима. В рамките на преговорния процес ще го постигнем. Предварителните разговори посочват, че можем да го направим.

Водещ: Само не стана ясно… Вие няма да измените условията за поръчка…?

Д-р Илко Семерджиев: За да ги изменя, би трябвало да прекратя тръжната процедура. Това ще отвори дупка във времето, в която ще продължим с проблемите.

Водещ: Ама сега Вие какво, ходите да им казвате „Нищо, че пише така, ти подай документи, ние после ще се разберем, да не пише…“ Това е също малко…?

Д-р Илко Семерджиев: Не, не, напротив, не, не. Не хипотезирайте.

Водещ: Да, как изглежда като технология това, което се готвите да направите? Без да прекратите поръчката, как ще я направите за рамково споразумение за 3 години? Те ще Ви дадат други цени, ако Вие им гарантирате 3 години напред, че ще изкупувате от тях?

Д-р Илко Семерджиев: Нека да кажа конкретно нещо коректно, не хипотези. Първо съм длъжен да кажа, че този търг би трябвало да бъде обявен най-късно през месец октомври м. г. и да бъде завършен преди края на годината, защото в противен случай, навлизайки дълбоко в 2017 г., пак ще отворим дупка, която е дупка във времето, но тя се измерва и в дупка в имунизациите. Няма да го допуснем това и затова не прекратявам този търг. Но в условията в тръжните книжа има такива клаузи, има такива текстове, които казват, примерно… Давам сега конкретен пример, че се изисква резерв за доставка, в размер на 30 процента. Това е голямо количество резерв, който дори не ни е необходим, защото ние сме изчислили включително и количествата за онези контингенти, които не са ваксинирани, те са включени в тръжните изисквания. В рамките на преговорите ние бихме могли да намалим този резерв.

Водещ: Може би се мисли за бежанци, бежанска вълна например, нали търсим обяснения? Толкова ли нелогично пък са действали?

Д-р Илко Семерджиев: Извинявайте, нека да Ви кажа следното. В рамките на първата година след раждането имаме 4 имунизации. Аз не съм чувал да има бежанци от 1 месец до 12 месеца. Няма такъв феномен, разберете. Тези оправдания, че примерно ваксините, които бяха намерени с наличност на томерсал, в размер на 100 000 броя, че се прилагат върху бежанци, нито една от тях не е приложена върху никого. Това са фактите.

Водещ: Какво е обяснението Ви за 30-те процента резерв, да се пише?

Д-р Илко Семерджиев: Аз не желая да давам обяснения по този въпрос. Обяснения трябва да дава този, който го е писал. Аз просто констатирам факта и Ви казвам, че за нас, примерно 10 процента намаление на този резерв е абсолютно резонно, което ще ни позволи да приближим позиции с тези, които оферират и не само това, срещу това намерение да изискваме рамково споразумение. И това рамково споразумение да не е с характер на договор, а на предварително разбирателство за това, че следващите две години няма да имаме проблем с количествата.

Водещ: Тук няма ли да Ви упрекнат, че заобикаляте пък Закона за обществени поръчки?

Д-р Илко Семерджиев: Нищо не заобикалям.

Водещ: Защото, след 1 година трябва пак да обявите поръчка, независимо от споразумението?

Д-р Илко Семерджиев: Естествено, че ще обявим. Естествено, че ще обявим, но разберете, че това е заявка на производителя, да ни осигури необходимите годишни количества. Това не е договор.

Водещ: А това е към производителя, който често пъти е един, например?

Д-р Илко Семерджиев: Точно така. В света са двама. И, разберете, примерно за България…

Водещ: Аз съм чувал, че за някои ваксините…, понеже цял свят поръчва, то е като с машините за гласуване…

Д-р Илко Семерджиев: Точно така е.

Водещ: На много места се правят избори и да се сетиш един месец преди изборите, респективно, преди ваксинирането, че ти трябват ваксини… Те ти казват, тази година Филипините, Бразилия, еди-къде си, гласуват, корабите пътуват, няма време да отбием при теб за гласуване…

Д-р Илко Семерджиев: Точно така. Един от тези производители работи за България примерно само един ден в годината. Ако Вие не му го кажете навреме, той работи за някой друг, а не за Вас.

Водещ: Може ли цените на лекарства да бъдат по-ниски? Според Вас икономически обосновани ли са например по-ниските цени в аптеките на Марешки? Защото, ако е вярно, че тези цени са нормални и може да ги има, тогава, защо толкова масово има ненормални цени?

Илко Семерджиев: Аз не искам да коментирам пазарните субекти в този сектор, но искам да коментирам ролята на държавата в него. Например, регламентите за това, как се ценообразува в България във фармацевтичния сектор? Там биха могли да се заложат добрите механизми, така че да не могат да се прескачат определени нива. Тук бих цитирал нещо, което се случи във времето. Да кажем, ние бяхме заложили рефериране към страни от Съвета на Европа, които са над 40. След това беше променен този регламент, с рефериране към страни-членки на Европейския съюз.

Водещ: Там е по-скъпо.

Д-р Илко Семерджиев: Което е съвсем различно. Първо е по-скъпо и са много по-малко страни, 28 към момента. Т. е., виждате, че имаме с нормативен акт взето управленско решение, което на практика е позволило цените да скочат доста. Т. е., тук отново идваме на онази сентенция: „Не е толкова важно кой яде зелника, а кой дава да бъде яден този зелник”.

Водещ: ДДС върху лекарствата трябва ли да бъде намален?

Д-р Илко Семерджиев: Ако си спомняте, когато ние въвеждахме здравното осигуряване, тогава за първи път хората получиха достъп до реимбурсирани лекарства. 100 процента, 75, до 50, нямаше ДДС върху лекарствата, ние ги бяхме освободили. ДДС върху лекарствата се въведе по-късно. И сега, ако трябва да диференцираме ДДС, естествено това ще се отрази върху администрирането на този данък.

Водещ: Вие дадохте тогава една друга идея, въобще да си се махне отново.

Д-р Илко Семерджиев: Аз бих казал още нещо, но не е в моя мандат, включително за лечебните заведения, медицинската помощ е на практика освободена сделка, по смисъла на Закона за данък добавена стойност. Тя трябва да бъде нулева, за да могат лечебните заведения да си планират данъчен кредит и в рамките на 3 месеца да си прихващат съответните суми.

Водещ: Един въпрос, за който обикновено не стига времето, а той е доста съществен за всекиго. Вие сте стоматолог по специалност. Какво трябва да се направи, за да могат хората да си правят зъбите срещу здравната вноска, която плащат? Чел съм ужасяващи статистики, къде е България по дентално здраве.

Д-р Илко Семерджиев: Това е нещо, което планираме за НРД 2017 и аз го споменах. Ще се опитаме по някакъв начин да добавим още една стоматологична дейност, която касае най-вече възрастните хора в България. Свързана е с плаковото протезиране. Нека дадем възможност, най-после, 20 години след въвеждане на здравното осигуряване, почти 20, тези хора да имат помощ…

Водещ: Плаково протезиране, това кое е?

Д-р Илко Семерджиев: Говорим за протези, цели и частични протези. Това би постигнало неочакван ефект.

Водещ: Това да стане безплатно?

Д-р Илко Семерджиев: Не безплатно. Вижте за какво говорим…

Водещ: То си е платено, нали, през Касата и дали да стигне това във вноската?

Д-р Илко Семерджиев: Не, такава услуга няма до сега. Тя е изцяло платена и изцяло частна. И моля да ми позволите да кажа, какво планираме. Тази услуга да бъде нова дейност, която да се въведе в здравноосигурителния модел, която да бъде реимбурсирана частично, разбира се, от Националната каса и поне 20 милиона от резерва на Националната каса да бъдат заделени за тази цел. Което ще позволи на хора над определена възраст да получат помощ за това, да си направят протези. Какви ще бъдат ефектите? Първо, че тези хора ще могат да се усмихват, което е част от човешкото щастие. На второ място, че могат да се хранят пълноценно. И на трето място, че това ще облекчи не само храносмилателната им система, а по някакъв начин ще помогне на здравето им и на това, те да имат по-добър имунитет и да не боледуват. Защото, когато човек не се храни добре, определено боледува повече.

Водещ: Тези 20 милиона, за каква част от парите за всеки един биха могли да покрият, при разчетите, които сте гледал?

Д-р Илко Семерджиев: Не може да се започне с абсолютно всички хора, едновременно. Затова ще започнем с най-нуждаещите се.

Водещ: Ще сложите „възраст, критерий?

Д-р Илко Семерджиев: Да. Ще има три възрастови групи. Но аз не искам да навлизам в тази тема.

Водещ: Знаете ли ги или е рано? Искате да се разберете първо с Касата и с…

Д-р Илко Семерджиев: Не искам да влизам в тази тема преди да се проведат преговорите между Касата и Зъболекарския съюз.

Водещ: А да се мисли, да можеш да си правиш пломби, срещу…?

Д-р Илко Семерджиев: То и сега го има.

Водещ: Става дума…, да можеш да си правиш, когато…, както е за други заболявания. Когато се разболееш, всичко да ти се прави, да няма лимит, една или две, съжалявам, че не знам, колко са всъщност?

Д-р Илко Семерджиев: В такъв случай, трябва да освободите и лимита на здравната вноска.

Водещ: Понеже за другите заболявания няма ограничение?

Д-р Илко Семерджиев: Не, не, вижте, нека да бъдем конкретни. Ако искате всичко, трябва да осигурите ресурс. Симетрията между ресурси и услуги е задължителна. В противен случай, системите фалират.

Водещ: Какво трябва да се промени с профилактиката? Как да се накарат хората да я правят?

Д-р Илко Семерджиев: Това е изключително сериозен въпрос. Ако ми позволите, ще дам няколко числови примера, за да илюстрирам какъв е дисбаланса в структурата на бюджета за здравеопазване.

Водещ: Както виждате, в това предаване имате време и Ви е позволено да разкажете по-подробно какво искате да направите.

Д-р Илко Семерджиев: Аз Ви благодаря за това, защото частичните разговори водят до недоразумения. А когато имаме време да обясним нещата, се вижда, че всъщност те могат да бъдат постигани. Добрите ефекти могат да бъдат постигани. Сега бих искал да цитирам следното –  за 2017 г. структурата на публичните финанси, по отношение на лечебното здравеопазване и общественото здраве, е драстично нарушена. Давам конкретните примери: в здравното осигуряване имаме близо 3, 5 милиарда бюджет за лечебна дейност, а в общественото здраве, т. е., в бюджета на Министерството на здравеопазването, само 458 милиона. Т. е., виждате каква драстична разлика има между общественото здравеопазване и лечебното здравеопазване. За последен път през 2009-2010 г. в бюджета на Министерството на здравеопазването, където е общественото здравеопазване, имаше малко над 900 милиона лв. Тогава здравното осигуряване имаше малко над 2 милиарда лв. Сега сме на 458, срещу 3, 5 милиарда. Т. е., виждате, че управленските решения, вземани междувременно, са довели до там, че общественото здраве е силно подценено, изключително недофинансирано и това прехвърля проблема в лечебното здравеопазване. Ние отиваме да търсим последствията от боледуването и да плащаме скъпото лечение, вместо евтината профилактика.

Водещ: Въпросът е и в мисленето на хората обаче, които също разсъждават така.

Д-р Илко Семерджиев: Много по-важно е да пазим хората здрави, вместо да ги лекуваме когато са болни, с изключително скъпи цени, разходи и т. н. Затова, ако трябва да се обърнем към хората, трябва да кажем следното: Докато сте здрави, мислете за своето здраве. Промоцията на здравето е важен феномен. Интересувайте се от това, до какво водят вредните навици, до какво водят зависимостите. Защото, когато се разболеете, всъщност консумирате последствията от това, че сте имали нездравословен начин на живот. На първо място, нека да кажем следното: Не пушете.

Водещ: Вие се отказахте от пушенето, като станахте здравен министър, първият път, 2000-та година?

Д-р Илко Семерджиев: Първият път, да. И до сега не съм пропушил. И искам да Ви кажа какъв личен ефект постигнах.

Водещ: Какъв личен ефект постигнахте?

Д-р Илко Семерджиев: Бях много натоварен в първия си мандат. Средно 14 до 15 часа дневно работех. И след 10-ия час усещах, че капацитетът ми намалява. Когато спрях цигарите, работех пълноценно и след това.

Водещ: Въпросът е, как да бъдат накарани хората да ходят на профилактични прегледи? Чувал съм най-невероятни… Вие сте пореден министър на здравеопазването, с който говоря в това студио по този въпрос, най-невероятни предложения имаше. Една от министърките предложи да им се вземат личните карти, който не е отишъл на профилактичен преглед, му вземаш личната карта. И се почна, какво правим, като човекът вече иска да отиде на профилактичен преглед, но няма лична карта, с която да покаже, че е той? Включително, такива, забавни идеи имаше. Вашата идея каква е?

Д-р Илко Семерджиев: Това наистина са забавни идеи. Всъщност, нищо задължително не можете да вмените на хората, не можете да отнемете свободната им воля. Това е присъщо на тоталитарните държави, не на демократичните държави. Но можете да им дадете информация, какви са последствията от техните вредни навици, от зависимостите от определени вещества, от това, че живеят нездравословно. Т. е., това е свързано и с образованието, не само със здравеопазването.

Водещ: Според лабораторията на Иван Костов, чиито министър впрочем бяхте, възможността за намаляване на демографския проблем на България е в по-дългия живот и по-малката смъртност, особено при децата. Съгласен ли сте, че в това има такъв голям резерв, за какъвто той говори? Според Костов, в България, ако здравеопазването е по-добро, може да бъде решен демографският проблем.

Д-р Илко Семерджиев: Демографският проблем е многокомпонентен, здравеопазването е само една от компонентите. Но, бих искал да Ви посоча, какви са здравните индикатори на България, каква е тяхната динамика във времето, за да си направите извод, колко полезни или вредни могат да бъдат определени решения в здравния сектор?

Водещ: Прави ми впечатление, че си носите папка, в която ги имат и тях, без да съм Ви казал, че ще Ви питам това.

Д-р Илко Семерджиев: Аз обичам да гледам цялостно на здравната система и когато говорим думи, да ги подкрепяме със статистики, защото това е верификация на думите. Иначе, имаме само празно говорене. И така, 2000 г., в резултат на въвеждане на здравното осигуряване, за първи път се прекрати отрицателната тенденция за нарастване на общата смъртност. Спряхме на 14 промила. Това се случи с публичното финансиране на здравеопазването в размер на около 1 милиард лв., по-малко от 1 милиард. Сега, при над 4 милиарда финансиране през 2016 г., имаме почти 1 промил увеличение на общата смъртност. За 2016-та все още са предварителни данните, но мога да кажа окончателни данни за 2015-та. Общата смъртност е нараснала на 15, 3 промила.

Водещ: 4 пъти повече пари, повече смъртност.

Д-р Илко Семерджиев: 4 пъти повече пари и счупване вече на положителната тенденция, задаване на негативна тенденция в общата смъртност. Което означава, че управленските решения, вземани междувременно са били кошмарно лоши. На второ място, за първи път през онзи мандат, 1997-2001 г., ние пречупихме и отрицателната тенденция за намаляване на продължителността на живота и започнахме процес на увеличаване на продължителността на живота, която от 2001 г., от 71, 7 години очаквана продължителност, през 2014-та скочи на 74, 52. И тук отново се счупи положителната тенденция и 2015-та падна на 74, 5, с 0, 2 пункта, с 0, 2 години. Т. е., пак с повече пари, имаме пречупване на положителна тенденция и слизане на по-ниски нива. Това означава лоши управленски решения. В същото време, естествено че намалява раждаемостта, естественият прираст става все по-зле. Но искам да Ви покажа и нещо, което дълбоко опровергава тезата, че общопрактикуващите лекари и първичната медицинска помощ е неефективна. Нека да Ви кажа каква детска смъртност заварихме в първия ми мандат – 13, 3. В резултат на това, че…

Водещ: Промила?

Д-р Илко Семерджиев: Да, говоря в промили, на 1 000. В резултат на това, че освен педиатричната мрежа, която беше запазена и доразвита, вкарахме и общопрактикуващи лекари в детското здравеопазване,. Оттогава досега детската смъртност е паднала до 6, 6, т. е., повече от два пъти намаление. Това показва, че първичната медицинска помощ и педиатрията са си свършили своята работа. Т. е., това е било едно удачно управленско решение, което има своя смисъл и това се измерва в здравните индикатори и статистиките на държавата.

Водещ: Ще правите ли промени във Фонда за лечение на деца в чужбина?

Д-р Илко Семерджиев: На първо място ще направим проверки. Аз не обичам да правя промени от въздуха, промени, които не са обосновани, за които няма достатъчно доказателства, че биха подобрили ситуацията. Назначил съм проверка и в резултат на констатациите ще вземам своите решения.

Водещ: А трябва ли изобщо да има такъв фонд? Не е ли по-логично, срещу вноските, които правят родителите, респективно държавата, за децата, всяко дете да получи лечението, което трябва да получи и ако собствената му държава не може да го осигури, да го получават другаде, без такива странни механизми, с отделни фондове?

Д-р Илко Семерджиев: Изключително резонен въпрос. Още, когато започнаха да се отделят отделни фондове по заболявания или по контингенти, защото ние имаме и такива фондове, по заболявания, имаме и по контингенти, какъвто е този фонд, за лечение на деца в чужбина, своевременно казах, че това е декомпозиране на националното здравно осигуряване. И ще кажа, какъв е мотивът ми. В рамките на Националната здравноосигурителна система, мащабът на солидарността е много по-голям. Не можете да заделите едни 10 милиона и да кажете: Ами, те ще покрият тези нужди.

Водещ: Там, едни хора се събират и трябва да решават, това е ужасно, да трябва да избираш – това дете или онова дете…

Д-р Илко Семерджиев: Солидарността в едни 10, 12, 15 милиона, срещу солидарността в едни 3, 5 милиарда е много по-голяма. Т. е., това отново са грешно вземани решения във времето.

Водещ: Вие бихте махнал такъв фонд?

Д-р  Илко Семерджиев: Нямам мандат да давам такъв отговор.  Един служебен министър не може да си го позволи. Аз казах, какво е мисленето ми като човек и каква е (…) на грешките, допускани във времето.

Водещ: То, Вашият главен мандат всъщност е, освен да управлявате системата, текущо, в здравеопазването, да бъдете един от тези, които ще организират честни избори. Вие виждате ли машина за гласуване в секциите в болниците?

Д-р Илко Семерджиев: Дотолкова, доколкото се водят разговори за доставка на достатъчно количество машини, би могло, би могло.

Водещ: То, това трябва, то е задължително. По-скоро, смисълът на този въпрос е, според Вас, ще стане ли тази работа с машините?

Д-р Илко Семерджиев: Позволете ми един афоризъм: „Ако законът казва: Моля луната да слезе, за да видим вали ли дъжд на обратната й страна”, няма как това да бъде изпълнено. Ние, като служебен кабинет, ще направим всичко възможно да спазим изискванията на закона. Но понякога житейската практика не го позволява.

Водещ: Вицепремиерът и министър на здравеопазването д-р Илко Семерджиев, в „Седмицата” на Дарик радио.

 

 

 

Още интервюта на здравния министър д-р Илко Семерджиев и неговия екип ще откриете тук.

Сподели в: