Интервю с д-р Илко Семерджиев - Нова ТВ „Събуди се“
Водещ: Следващият ни гост, предстои ни много важен разговор Ви представяме сега:
Репортер: Илко Семерджиев е известен като създателят на Националната здравноосигурителна каса. Наричат го „Бащата на здравната реформа” у нас. Започва я по време на правителството на Иван Костов, през 1999 г., в което е министър на здравеопазването. Неведнъж критикува предшественика си Петър Москов, най-вече за пръстовите отпечатъци. „Вероятно, другата година ще иска да сканират ретината ни, по-другата година, най-вероятно, ще стигнем до ДНК-анализ. На Вас няма да Ви остане лично пространство. Това са досиета, с каквито дори Държавна сигурност не разполагаше. Това са пълни глупости”. Накъде ще поеме реформата в здравеопазването? От 27 януари отговорът на този въпрос вече ще търси служебният министър Илко Семерджиев.
Водещ: Д-р Семерджиев вече е студиото ни. Добро утро и добре дошли.
Илко Семерджиев: Добро утро.
Водещ: Ще говорим конкретно за Вашите намерения. Кажете ми обаче, в началото, чувствате ли се, малко като нечакания, непоканения гост на партито, който влиза и сменя музиката, рязко и изведнъж, д-р Семерджиев?
Илко Семерджиев: Ако искате и така го наричайте.
Водещ: Революция?
Илко Семерджиев: Но, когато се влиза в една институция, първо се прави констатация на завареното. Няма как да не направите това. И тези констатации…
Водещ: Имате обаче заявка за много сериозни промени?
Илко Семерджиев: И тези констатации са следните, ако позволите да ги изредя с няколко изречения. На първо място: 33, оспорени във Върховния административен съд административни актове на министър Москов, за последните 18 месеца. 23 неиздадени нормативни актове, подзаконови, при това. 9 забавени нормативни актове. Това са общо 81 броя. Нормативният хаос в системата е незапомнен от много време насам.
Водещ: Това ли е най-страшното, което видяхте, като надникнахте вече отблизо в системата – нормативен хаос?
Илко Семерджиев: Това създава хаос в системата. Това създава проблеми в обслужването на пациентите. Това създава среда, в която лекарите не могат да работят нормално. Това, което изброих обаче касае подзаконови нормативни актове. Вие виждате, че министър Москов беше санкциониран по Закона за здравното осигуряване и в Конституционен съд. Т. е., ние имаме една среда, в която на практика няма правила.
Водещ: Добре. Дайте да видим обаче, стъпка по стъпка, Вие какво имате намерение да променяте? Първо, всички знаем Вашето отношение към т. нар. пръстов отпечатък, пръстовият идентификатор. Чухме и във визитката Ви, която колегите Ви бяха направили. Вие смятате, че това е някакво, едва ли не демонично дело, надничане в личните ни данни, че утре ще искат ретината ни да сканират и т. н. Остават ли обаче пръстовите отпечатъци в крайна сметка, в момента, или не? Вие, като служебен министър, понеже говорите за електронна здравна карта, ще задействате ли процедурата за нейното въвеждане? Въобще, какво ще се случи в най-близко време, ни кажете?
Илко Семерджиев: Първият отговор на този въпрос го даде отново 3-членен състав на Върховния административен съд. Този 3-членен състав обяви пръстовия отпечатък за нищожен нормативен акт. Т. е., министърът е самоуправствал с власт, без да има законова делегация.
Водещ: Но, все пак, остава, нали така?
Илко Семерджиев: Нека да довърша. Без да има законова делегация, това е приложено. Т. е., остава приложението до обжалването и резултата от решенията на 5-членния състав. Нищо повече от това. 3-членният състав обаче, още веднъж повтарям, е дал най-тежката санкция, обявил е акта за нищожен. На всичкото отгоре…
Водещ: Вие можете ли да кажете сега: Край с тези пръстови отпечатъци, от утре не се влиза в болница така, нито в аптека, нито при личен лекар, никъде?
Илко Семерджиев: Аз не съм Петър Москов. Аз не командвам. Това, което предстои да стане, е обсъждане на правни технологии и как ще се продължи напред. Другата седмица…
Водещ: Тупате топката два месеца, за да не поемете отговорност за това, така ли?
Илко Семерджиев: Не, не, не. Чуйте ме добре. Казах, другата седмица събирам шестте конституирани страни в това дело, за да видим, можем ли да постигнем консенсус за начина на действие. И след това ще Ви кажа, как ще направим точно нещата. Затова са ни необходими още една седмица. Но, освен правното нищо, този нормативен акт на министър Москов е и икономическа нула, той е икономическо нещо. И, ако ми позволите, ще цитирам точно числа, които са извлечени от Националната здравноосигурителна каса и от Министерство на финансите. През месец октомври, когато не се…, това е месецът, педи въвеждането на пръстовите отпечатъци, разходите на Касата са 137, 856 милиона лв. През месец ноември, когато се въвежда пръстовият отпечатък и министър Москов каза, че всеки ден се спестявал по 1 милион…
Водещ: Така каза.
Илко Семерджиев: …за първите 15 дни, 15 милиона по-малко, забележете, разходите са се увеличили с 112 927 лв. …
Водещ: С 112 хиляди нагоре?
Илко Семерджиев: …и са станали 137, 969 милиона лв.
Водещ: Добре, не е ли твърде кратък срок, за да правите изводи за това, как пръстовият идентификатор действа изобщо върху системата?
Илко Семерджиев: Затова ще продължа с януари и с февруари. През декември, за да не отчете нарасналите разходи, точно обратното на това, което твърди, Надзорът на Националната здравноосигурителна каса, под натиска на министър Москов, е приел да намали бюджетните лимити, за да отчете по-ниски разходи. Но в януари, забележете, са платени допълнително 52 милиона лв. отложени плащания от 2016 г.
Водещ: И пак, 3-4 месеца не са ли много малко време? Този идентификатор е от кога, от ноември? Точно така, от ноември. Не е ли твърде малко време, за да се прецени, какъв е ефектът, всъщност?
Илко Семерджиев: За това твърде малко време имаме 50 милиона свръхразходи, за първия месец, на януари. Чуйте ме добре…
Водещ: Е, те едва ли са от идентификатора?
Илко Семерджиев: Чуйте ме добре.
Водещ: Защо да са от пръстовия отпечатък?
Илко Семерджиев: Защото са отложени плащания от 2016 г. Не са само от него, разбира се, но това опровергава твърденията на министър Москов, че на ден се спестяват по 1 милион лв. Това би означавало, за следващата година, т. е., за 2017-а, бюджетът на болниците да бъде с 365 милиона по-малко. Той не е такъв. Нека да продължа с февруари. През февруари ще бъдат платени допълнително, над текущите, около 140 милиона месечно, още 20 милиона. Това са т. нар. надлимитни разходи, които са направени от болниците. Т. е., заради някакви фалшиви икономически обосновки на пръстовия отпечатък, ние влизаме с 72 милиона лв. още в началото на 2017 г. И ще добавя още нещо. Пълният анализ на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, който направихме двамата с министър Ананиев, министърът на финансите, показва, че най-вероятно през тази година дефицитът на Касата ще достигне 250 милиона лв., нещо, което досега не се е случвало в историята на Касата.
Водещ: Със сигурност, причината за това не е пръстовият идентификатор или поне не само? Мисля, че всички сме съгласни с това. Знаете ли обаче…
Илко Семерджиев: Да. Това са другите недоумици, за които говорим и това са т. нар. задължителни лимити, които произхождат от…
Водещ: Д-р Семерджиев, ще отидем и при лимитите, понеже чух вчера от бившия министър Москов едно много тежко обвинение към Вас. Той каза така: Всъщност, целта на Семерджиев е в много кратки срокове да блокира всички механизми за контрол в системата, един от които механизми е пръстовият отпечатък, които ние въведохме. Как отговаряте на ето това обвинение?
Илко Семерджиев: Аз отговорих с числа. Икономическият механизъм, който той смята, че прилага…, пръстовият отпечатък, който той смята, че прилага, като икономически механизъм на контрол, всъщност води до увеличени разходи. Нищо не е контролирал.
Водещ: Не работи? Не работи, като механизъм за контрол?
Илко Семерджиев: Не само не работи, предизвиква Надзорът да взема решения, които да фалшифицират икономическите отчети на Националната здравноосигурителна каса. Това казвам. Той обича да говори празни приказки в публичното пространство, но това, което аз казвам са данни на Националната каса и данни на Министерство на финансите. И, ако искате, поискайте от Касата и от Министерство на финансите потвърждение или отхвърляне на тези данни.
Водещ: Кажете обаче, за тази електронна здравна карта, за която сме говорили, мисля неведнъж, с Вас? Ето, Москов казва, пръстовият идентификатор струваше четири-шестстотин хиляди лв. Сега, за тази електронна здравна карта, първо, че 18 лв. било на карта, второ, изчисли, мисля, 250 милиона от бюджета, че ще трябва да се дадат за това нещо. Какви толкова са възможностите на електронната здравна карта?
Илко Семерджиев: Това са поредните празни приказки…
Водещ: Каква е гаранцията, че ще бъде по-добре?
Илко Семерджиев: Вчера, в 5 часа, той започна с 70 милиона, в 8 часа ги докара до 250 милиона. Но, нека да кажем за какво става дума.
Водещ: Колко струва това нещо?
Илко Семерджиев: Нека да кажем за какво става дума, първо. Вашият пръст не носи здравна информация. Здравната Ви информация е набор от лични данни. Ако имате електронна здравна карта, в нея Вие можете да имате частично или пълно електронно здравно досие, което си е Ваше, което пренасяте със себе си…
Водещ: От тази здравна карта ще стане ли ясно, аз какви пари имам…
Илко Семерджиев: Моля Ви, чуйте ме добре. От тази електронна здравна карта ще бъде ясно Вие от какво боледувате, какви изследвания са Ви направени, каква основна медицинска информация носите със себе си, така че да не се повтарят изследванията по веригата в извънболничната, в болничната помощ, в първичната медицинска помощ. Т. е., това ще спести разходи. Второ, няма механизъм Вие да отидете в Европейския съюз, да си покажете пръста и някой да Ви обърне внимание, няма как. Там работят с електронни здравни карти. Няма как чужденец да дойде в България, да си извади електронната здравна карта и те да му кажат: Ама, ние само с пръсти работим, Вашата карта не ни трябва. В Европейския съюз има четири основни свободи, които предоставя на своите граждани, ние сме страна-членка – свободно движение на хора, стоки, капитали и услуги. Министър Москов, с пръстовия отпечатък, блокира трансграничното движение на медицинска информация и възможността да получавате медицинска помощ, и то спешна и неотложна, в страни-членки на Европейския съюз. Както и на граждани на Европейския съюз да получават това в България.
Водещ: Д-р София Ангелова, която беше гост по друга тема, преди малко в предаването, каза да Ви попитам, тази електронна здравна карта ще дава ли информация, кой, какви пари има, какъв е приносът му към системата и на какво може да разчита?
Илко Семерджиев: Не, тя има медицински характер, а не финансов характер.
Водещ: Чисто и само медицински характер?
Илко Семерджиев: Естествено. Тя има само медицински характер, не финансов характер. Ако някой ден Националната каса реши да актуализира там данни за осигурителните вноски, това може да бъде направено. То и в момента съществува.
Водещ: Значи, по отношение на контрола…
Илко Семерджиев: Вие можете да направите пълна справка за това, как сте осигурен, и на сайта на Касата, и на сайта на Националния осигурителен институт. Тези данни, разбира се, могат да бъдат интегрирани в един електронен носител, така че освен електронното здравно досие, Вие да имате и електронна информация за това, какви вноски сте внесли и колко сте коректен здравноосигурителен платец. Нещо повече обаче…
Водещ: Но, по отношение на контрола, тя каква работа може да свърши, освен да не повтаряме изследвания, които вече…
Илко Семерджиев: Нещо повече, тя единствено може да свърши работа в контрола и ще Ви кажа как. Ако Вие отидете на лекар и той нанесе своите медицински находки във Вашето електронно здравно досие, в електронната Ви здравна карта, Касата ще може да провери дали това съществува в картата Ви и да Ви рефицира, че нещо е извършено. Ако някой обаче декларира по компютърен път, че Ви е направил нещо, а то не е отразено в електронната Ви здравна карта, защото Вие не сте били на преглед или не сте лежали в съответната болница, Касата няма да намери това в електронната Ви здравна карта. Какъв по-ефективен контрол? Веднага ще установи кой е измамникът.
Водещ: Добре. Хубаво. Мисля, че толкова по тази тема. А. колко ще струва това нещо, понеже започнахме тази тема?
Илко Семерджиев: Не зная, защото аз казах следното, следващата седмица ние ще вземем решение за правната технология, за това, как ще процедираме, по отношение на това дело във Върховния административен съд и по отношение на пръстовия отпечатък.
Водещ: Да не се окаже, че наистина е много скъпо?
Илко Семерджиев: А това, което след това ще направим, е да създадем работна група между хора от Министерство на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, за да направим концепция, която да е такава, че да съответства на страните-членки на Европейския съюз и ние да бъдем също като тях. Тогава ще се правят такива изчисления. Празник приказки и виртуални числа в публичното пространство, аз няма да си позволя да хвърля, това не е моят стил.
Водещ: Принципно, възможно ли е в края на Вашия мандат всички вече да сме с електронни здравни карти?
Илко Семерджиев: Това е абсурдно.
Водещ: Няма как да стане?
Илко Семерджиев: За такова нещо се изисква доста време. Но ние ще започне да създаване концепцията за това.
Водещ: Добре. Дайте сега обаче да погледнем „Спешна помощ”…
Илко Семерджиев: Искам само да Ви допълня, че по отношение на здравните карти, Европейският съюз има създадени над 15 стандарта, които трябва да бъдат изпълнени. Т. е., ние трябва да започнем с анализа на стандартите.
Водещ: Трябва да се съобразим и с тях, добре. „Спешна помощ”, отвътре. Пациенти чакат с часове за спешна помощ. Мисля, че и Вие видяхте част от разследването на Генка Шикерова. В неговата пълнота ще излъчим утре вечер, след новините в 19. Записи обаче, от които става ясно, как на практика системата работи изключително трудно, как диспечери подават грешни адреси, как шофьори се лутат из кварталите, защото нямат GPS-и, как се пренасочват екипи от адрес на адрес. Сега, минута от Генка и след това ще постави пак въпроса: В рамките на два месеца, какво можете да направите Вие, всъщност?
„Улицата не е „Пчела”, а е „Слънце”. Чувате ли ме, д-р Йорданов?”. „Нашите водачи, когато ги назначаваме, трябва да Ви кажа, че минават един тест, не дали е правоспособен да кара, а дали познава София, дали познава кварталите, дали може да се ориентира бързо по карта”. „Я обясни тук, на шофьора, къде е Метростанция „Сливница”, как се стига до там?”. „Ще го хвана един ден, ще го возя по всички линии на метрото, трябва да ги знае”. Репортер: Според правилата, адресите би трябвало да се разделят по приоритет, а времето за реакция е от 8 до 120 минути. Често обаче пациентите чакат с часове. „10 часа приет, дойде в 12 и 48. 10 и 19 приет, 15 часа, за Вас”. „Тези закъснения се получават заради това, защото няма тиражиране”. „Абсолютно никаква преценка на адресите за спешност, ама абсолютно никаква. Това е благодарение на нашия шеф-ръководител”. „Сигналите се приемат, като много пъти зад едно оплакване може да се крие много сериозна болест”. Репортер: В Столичната „Спешна помощ” е едно от основните условия, за да стигнат екипите навреме, е да тръгне линейката. „Майче, а бе, проблем голям с колата”. „Най-големият проблем, който ни принуди да откажем адреса, още не бяхме тръгнали, не може да се запали колата, например”. „Линейката, която сте ми изпратили, няма светлини, няма навигация, лампите горе не работят. Ще правим, каквото можем и това е”. „Не може да бъде така, по простата причина, че всеки един автомобил, преди да бъде изведен за смяна, е прегледан от механик, който е дежурен, заедно със смяната. „Бурканите не работят от няколко дни. Те го знаят, механикът го знае”. Репортер: Другото важно условие е, екипите да знаят къде отиват. Като този, изпратен на адрес, на столичния бул. „Фридю Фнансин”, който би трябвало да е „Фритьоф Нансен” и отбелязан като „Много спешен”. „К`во правим сега?”.
Водещ: Да, докато някой търси бул. „Фридю Фнансин”, друг има нужда от помощ и то спешна. Кажете, д-р Семерджиев, има ли една, две, три мерки, които можете да вземете сега, спешно, на момента? Говорили сме хиляди пъти за проблемите в спешната помощ, но те сега, някак си, станаха видими през записи отвътре, в смисъл, чуваш и виждаш цялото безумие, което очевидно цари, на моменти.
Илко Семерджиев: Единственото, което може да се направи е да се раздвижи този проект, който две години цикли на едно и също място.
Водещ: Проект, за…?
Илко Семерджиев: Проект за инвестиции в спешната помощ. Те са средства, осигурени от Европейския съюз. Налични са, но поради факта, че проектът не е движен административно компетентно и достатъчно бързо, той все още не е въведен в изпълнение. Ние ще се опитаме…
Водещ: Има ги парите, просто никой не се е протегнал да ги вземе, така ли?
Илко Семерджиев: Да, точно така. Говореше се, в продължение на две години, но действията, които са били предприети, не са достатъчно ефективни.
Водещ: За колко пари става дума и може ли да се задейства това сега, на секундата, така че бързо да имаме ние някакви резултати, линейките да са с лампи, да имат GPS-и?
Илко Семерджиев: Да. Става въпрос за около 80 милиона евро, което означава, че върху спешната помощ ще бъде оказана една изключително голяма помощ, както по отношение на линейки, така и по отношение на медицинска техника и апаратура, обучение на персонала и съответно, нов стандарт на поведение. Аз обаче искам да Ви кажа…
Водещ: Само проблем с парите ли е…?
Илко Семерджиев: Не. Точно на този въпрос искам да Ви кажа…
Водещ: Или и с управлението, начинът, по който се ръководи тази система?
Илко Семерджиев: Ако си спомняте, в 1997-2001 г. моят екип и аз създадохме настоящия дизайн на спешната помощ. Тогава създадохме 28 центъра за спешна медицинска помощ със заем от Световната банка и 189 филиала. Знаете ли колко са филиалите 15 години по-късно?
Водещ: Колко са?
Илко Семерджиев: С 9 повече.
Водещ: Т. е.?
Илко Семерджиев: Т. е., за 4 години създадохме 28 центъра и 189 филиала, за 15 години – 9 филиала.
Водещ: Добре де, но въпрос е и на управление. Ето, чух Генка да казва, примерно, по отношение на елементарни неща, 800 хиляди, за миналата година, били дадени за ремонт на колите, при положение, че с тези пари могат да се купят, не знам, две, три, не знам колко нови автомобила. Там ще погледнете ли по-отвътре начина, по който се управлява, отблизо, ще поразровите ли, да видите какво се случва всъщност?
Илко Семерджиев: Това правим непрекъснато, от петте дни, откакто сме във функция. Само за 5 дни ние направихме пълен преглед на цялата система на здравеопазване. И аз вчера дадох пресконференция, в която показах основните системни показатели. Следващата седмица ще започнем да гледаме институция по институция в здравния сектор. Не само болници, разбира се, спешни центрове, национални центрове, извънболничен сектор. Но най-важното, заради което бих искал да кажа, че нещо може да се постигне, е възстановяването на договорното начало между Националната здравноосигурителна каса и Лекарския съюз и в срок до 1 април да постигнем подобрение на това, как функционира системата. НРД…
Водещ: Какво конкретно, бъдете конкретен. Възстановяване на договорното начало, звучи добре, обаче конкретно, какво би се променило?
Илко Семерджиев: Това не е мой въпрос. Това беше стилът на административния диктат, който се упражняваше от предишното ръководство на Министерство на здравеопазването, а законът казва следното: Националните рамкови договори се водят между две заинтересовани страни, между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз. Т. е., цялото лекарско съсловие поставя своите проблеми пред тези, които финансират медицинската помощ и в полза на пациентите и балансирайки взаимно интересите си, намират добрите решения.
Водещ: Добре. Лимитите. Знам, че сте противник. Там нещо можете ли да промените? Лимитите са част от закона, нали така?
Илко Семерджиев: За съжаление, не можем.
Водещ: Т. е., без парламент, Вие сте с абсолютно вързани ръце. Какво можете да направите, обаче?
Илко Семерджиев: Точно така. Без законодателен орган, без да се промени т. нар. задължителна здравна карта, която въведе лимити до ниво „легло” и блокира оперативния мениджмънт на болничните управители до ниво „Отделение”, блокиращо поведение е това. Тези лимити не могат да бъдат преодолени, защото са наистина в закон. Трябва ни законодателен орган, за да отворим малко тази врата. Сега е нарушен достъпът до здравеопазване и поради този факт за първи път миналата година в България се появи централизирана листа на чакащите в Националната здравноосигурителна каса.
Водещ: Колко са чакащите в момента?
Илко Семерджиев: Над 3 500 са в момента.
Водещ: И това не са хора с планови операции, хора, които могат наистина да изчакат, така ли е?
Илко Семерджиев: Това… има различие, това е разлика. Всъщност, това са хора, които търсят неизчерпаните лимити по болниците и свободните легла.
Водещ: Добре. Кажете с търговете за ваксини какво става? Ще има ли ваксини през следващата година? Този търг беше обявен в последните дни или в последния ден, буквално, от мандата на министър Москов?
Илко Семерджиев: Точно така.
Водещ: Там, търгът върви ли? Както беше обявен ли върви и ще има ли ваксини през 2017-а?
Илко Семерджиев: Позволете ми да кажа, че този търг е трябвало да бъде обявен през месец октомври, миналата година.
Водещ: Забавили са се.
Илко Семерджиев: Октомври, ноември, декември, януари, краят на януари, последният ден на мандата. Няма да спирам този търг. Напротив, ние сме изчерпили всички лимити навреме. Но ще се постарая да рационализирам по такъв начин преговорния процес с нещата, че ваксините да бъдат осигурени не само за тази година, но и да постигнем рамково споразумение, не доставки, рамково споразумение за следващите две години. Така, че този процес да не се повтори следващата година и по-следващата година. Ние, забележете, поради този административен проблем имаме вече две поколения неваксинирани деца с определени ваксини. Трябва да наваксаме това. Тази година ще го направим. А по отношение на заявките за производителите, там са нужни между 24 и 36 месеца, ще постъпим по…
Водещ: Две поколения неваксинирани деца?
Илко Семерджиев: Да.
Водещ: Аз често чувам за проблеми с ваксините, но те като че ли по един или друг начин в крачка се решават? Две поколения, казвате Вие? Сигурно ли е това?
Илко Семерджиев: Решават се част от проблемите, други проблеми се изпускат въобще. Тази година обаче, аз Ви гарантирам, че ние ще компенсираме това. И не само. Ще помогнем и следващото правителство, и по-следващото, ако трябва, ако е достатъчно кратък мандатът на следващото, да има сигурност за ваксините.
Водещ: Добре. Няколко кадрови рокади, които направиха впечатление. Вие няколко пъти, в този разговор, обвинявате д.р Москов в командно-административен подход, в…
Илко Семерджиев: Не, констатирам, не обвинявам.
Водещ: Да. В тоталитарен подход…
Илко Семерджиев: Извинявайте. Нека да бъдем точни с думите. Аз констатирам това и то е доказуемо и видно от поведението, от (...)…
Водещ: Въпросът е, направи впечатление освобождаването на Иванка Кръстева, като подуправител на Касата и затова моят въпрос е, всеки ли, който е бил съгласен с политиката на Москов ще си отива от системата през следващите два месеца и всеки ли, който пък има какво лошо да каже за Москов е добре дошъл в системата? Кажете какъв ще бъде Вашият подход?
Илко Семерджиев: С този въпрос, знаете ли какво доказвате?
Водещ: Кажете.
Илко Семерджиев: Командно-административния подход на Москов.
Водещ: В какъв смисъл?
Илко Семерджиев: Той принуди д-р Петров да подаде оставка и назначи собствения си съветник в политическия кабинет за подуправител…
Водещ: Е, сега става обратното.
Илко Семерджиев: Не, аз казвам друго.
Водещ: Е, сега не става ли обратното?
Илко Семерджиев: Не, чуйте ме добре, чуйте ме много внимателно. Аз не се бъркам в работата на Националната здравноосигурителна каса. Това е работа на управителя, който е избран от парламента. Той е уволнил г-жа Кръстева…
Водещ: Нямате пръст в това, ни отпечатък, ни пръстов отпечатък, нямате общо с това решение?
Илко Семерджиев: Ни най-малко. Но ще Ви кажа с какво ще имам общо следващата седмица. Това, което имам като правомощие е да предложа нов състав на държавната квота, от страна на здравеопазването, в Надзорния съвет. Така, че ще сменя тези, които вече не са зам.-министри и нямат право да бъдат държавна квота в Надзора на касата.
Водещ: Ще действате с размах. Виждам и по отношение на кадровите, и по отношение на философията, въобще, на здравната реформа. Не се ли притеснявате, че Вашите виждания в здравеопазването, някак не са минали през ситото на избирателите…
Илко Семерджиев: Напротив.
Водещ: …че нямате мандат, че не сте бил на избори с тази програма, с всичко, което правите? Не Ви ли тревожи това?
Илко Семерджиев: Напротив. Тези реформи, които аз защитавам, бяха проведени през 1997-2001 г., с редовен мандат, от избрано Народно събрание.
Водещ: Сега сме 2017-а.
Илко Семерджиев: Точно така. И до 2014 г., включително, тази посока беше следвана от всички останали правителства и от всички останали Народни събрания. Единствено Петър Москов си позволи да обърне посоката. И днес аз казвам: Тази посока е грешна.
Водещ: Добре. Д-р Семерджиев, ако Вашата посока е вярна и ще бъде по-добре и за пациентите, и за лекарите, и за цялата система, то аз Ви желая успех през следващите два месеца. Бихте ли приел, между другото, поста в редовно правителство, не като служебен министър?
Илко Семерджиев: Не отговарям на въпроси, които започват с „ако”.
Водещ: Добре, оставяте си вратичка. Благодаря Ви. Успех.
Още интервюта на здравния министър д-р Илко Семерджиев и неговия екип ще откриете тук.