Линк към интервюто на д-р Илко Семерджиев - БНТ „Денят започва“
Водещ: След три месеца реформа на предишната реформа, къде е здравеопазването ни днес и как да продължи развитието му? Добро утро на д-р Илко Семерджиев, служебен министър на здравеопазването, добре дошъл.
Д-р Илко Семерджиев: Добро утро.
Водещ: С какво сега ще се запомни Вашият мандат – със смените на шефове на болници, с отмяната на реформата на предшественика Ви или с друго?
Д-р Илко Семерджиев: На първо място с прекратяването на този експеримент с пръстовите отпечатъци, което ни даде възможност да сключим националните рамкови договори за 2017 г., както с Българския лекарски съюз, така и с Българския зъболекарски съюз. Нещо повече, приехме и наредба, с която отваряме възможността да се анексира договорът със зъболекарския съюз и да се направят текстове, с които да позволим на възрастните хора да имат плаково протезиране, така че едно отдавна забавено постижение, което здравното осигуряване трябваше да отчете, сега ще стартира.
Водещ: Ще Ви питам и за рамковите договори. Обаче защо, дори за тези три месеца, и Вас не ви отминаха скандалите?
Д-р Илко Семерджиев: Аз наследих немалко. И то не само скандали, а и тежки кризи. На първо място, криза в нормативния сектор, нормативният хаос в здравеопазването. Успяхме да излезем оттам обаче. Всички онези нормативни актове, които бяха по транспониране на евродирективи, ние ги направихме. И с това спестихме две наказателни производства, които щяха да се стоварят върху България. Не само това, доста други нормативни актове приехме. Разбира се, не можем да се справим с всичко, още повече в липсата на парламент. Но така или иначе ще оставим законодателни предложения на следващия екип, така че да влязат с летящ старт в своя мандат, да имат възможността да поправят неща, които чакат своя ред и които ще поправят доста неща в наследения хаос. На второ място е хубаво да се каже, че успяхме да тушираме и кризата с ваксините. Пет- и шествалентните ваксини вече са със сключени договори, започват доставки. За четиривалентната ваксина не се яви никой, но това беше поради причина, че не бяха осигурени финансови средства за тяхното закупуване. Ние осигурихме 20 милиона допълнително, така че сега обявената нова поръчка със сигурност ще има своя контрагент, своя доставчик. Кризата с урана и алфа активността, кризата с морбилито бяха овладени, и то, смятам, доста ефективно. В момента те не са престанали, но са локализирани, по специалност морбили нямаме излаз извън локализацията в Пловдив. По отношение на урана сме предотвратили всякакви рискове за населението, направили сме всичко необходимо. Тепърва обаче трябва да се правят много нови неща и ние сме положили основите за това, бих казал с един проект, миналият месец подписахме с министъра на околната среда договор за 10 милиона лева и в рамките на този проект ще бъдат осигурени нова техника за контрол върху околната среда и върху водите. С този проект също така ще усилим капацитета на Националния център по радиобиология и радиационна защита, с което ще позволим много прецизно да се следи качеството на водата, околната среда и да не се допускат отклонения.
Водещ: По отношение на урана, ако сега заминете за Хасково, наложи се по някаква причина, ще пиете ли спокойно вода от чешмите в Хасково?
Д-р Илко Семерджиев: Министерството на здравеопазването категорично забрани употребата на вода за питейни цели и за готвене, като подчертавам, няма никакви ограничения по отношение на хигиенните цели. Причината е следната – в Хасково има кладенци, които все още съдържат наднормено количество вода. И докато се направи реорганизация, спиране на тези, които имат наднормени количества уран, и реорганизация на тези, които нямат, за да се снабдява изцяло населението с питейна вода, ще продължи този режим, който и сега върви с допълнителни доставки за специални заведения – за болници, за детски градини – с минерална вода, а пък за населението – с водоноски на питейна вода. 12 пункта са разкрити, откъдето хората спокойно могат да се снабдяват с вода.
Водещ: Кой е виновен? Има умишлено укрита информация във времето назад или просто небрежност? Къде според Вас е истината? Твърди се, че това е засечено по-рано, другото твърдение, разбира се, че там показателят е бил 6 милиграма, или не знам си какво, пък е намален на 3, пък той редовно си бил около 4, тоест под предишните нива, пък над новоопределените и т.н.
Д-р Илко Семерджиев: Аз имах възможността да направя много бързи действия, от момента, в който ни уведомиха, че има такъв проблем. А това беше на 4 април тази година. Веднага се срещнах с министъра на околната среда и водите и с министъра на регионалното развитие и благоустройството, защото Басейнова дирекция е към околна среда, а ВиК – към МРРБ. И направихме тристранна работна група, която управляваше процеса, продължава да го управлява, тази седмица преди края на мандата ще излезем с един междинен доклад, в който ще обобщим огромна база от данни и ще дадем информация докъде и как се е развива ситуацията. Но в рамките на този период от време ние ежедневно сме се справяли с проблеми, не сме търсили и не сме разследвали миналото. За това в крайна сметка си има органи, сезирала се е и прокуратурата в Хасково, както и Върховна административна прокуратура в София. Така че те ще издирят има ли вина във времето, има ли затаяване на информация, какви са били проблемите и кой е бил отговорен за тяхното решаване. За мен е важно да кажа, че в момента, в който ние сме били информирани, всички мерки за взети на 100%.
Водещ: Ако се върнем обаче към въпроса за състоянието на здравеопазването, Вие сте министърът, който започва тази реформа. И по стечение на обстоятелствата 17-18 години по-късно пак сте на този пост. Имате ли усещането, че със започването на реформата отворихте кутията на Пандора?
Д-р Илко Семерджиев: Ни най-малко.
Водещ: Имам предвид следното: отключиха ли се онези интереси, които поставят политическото ръководство на здравното министерство, независимо кое е то през годините, в една преса от натиск от най-различни външни фактори?
Д-р Илко Семерджиев: Държа да кажа, че със започването на здравната реформа 1997 г. ние затворихме кутията на Пандора, както в общополитически план затворихме кутията на Пандора през 1989 г. За здравеопазването това беше отложено с осем години по-късно. Всъщност, когато са ме търсили в рамките на изпълнителната власт, винаги е било по повод на големи кризи, не е по някакво мое желание. Аз тук държа да изкажа и благодарност на президента, защото той беше осъзнал какво се случва в здравеопазването и потърси човек и екип, които могат да решат проблемите. И аз мисля, че ние се справихме достойно с тази задача. А всъщност ролята на институциите е точно такава – да не допускат кризи. Не да се борят с кризите, а да не ги допускат. Това е институционалният характер на държавата. Институциите, за разлика от политиците, нямат мандат. Политиците идват и си отиват, за две, три или четири години, ако успеят да изкарат пълен мандат. Но институциите продължават. И в тях се натрупва институционален капацитет. Този капацитет трябва да предотвратява кризи, а отговорни за изграждането му е всеки един министър, който независимо колко време стои, трябва да спомага, да надгражда, а не да разрушава и не да предизвиква кризи.
Водещ: Да, обаче ударите в гърба, като започнете от хората, които имат интереси в търговията с лекарства, като минете през тези, които имат интереси в търговията с медицински изделия, като минете през индивидуалните интереси, дори ако щете на лекарите на съсловието.
Д-р Илко Семерджиев: Няма удар в гърба, който да не съм понесъл, във всичките си мандати. Аз имам три мандата като зам.-министър и вече два като министър. И спокойно мога да кажа, че човек, който се ангажира с тази работа, трябва да очаква тези удари и трябва да има силата да ги понесе. И същевременно да не се изплаши и да си свърши работа.
Водещ: Как може да се противостои на тези интереси?
Д-р Илко Семерджиев: С професионална работа, на първо място. Второ, с мисъл за общото благо, а не за частното благо.
Водещ: Защото, сам казахте, ето, не се явяват кандидати за доставки на ваксини. Можем да допуснем, а има и данни в миналото, че не са се явявали дори умишлено, заради това, че се оказа, че някой направи справка и изнесе информация, че същите ваксини в съседните страни от същите хора се доставят на два пъти по-ниски цени.
Д-р Илко Семерджиев: Такива интереси винаги ще има и това не трябва да ни плаши. Тук бих казал следното – има известно основание във фирмите, когато виждат, че... Нека да бъдат съвсем конкретен. Миналата година, 2016 г., за ваксини са били похарчени 49 милиона лева, а планираните за 2017 г. бяха 24 милиона. Тук имаме очевиден дефицит, и то над 50%. Логично и нормално е фирмите-доставчици да се притеснят, че биха могли да получат договори, които не са обезпечени с финансови средства. Ето защо ние реагирахме светкавично и още на 15 март с Постановление 50 допълнително правителството добави 20 милиона за ваксини, така че да санираме този проблем и както виждате, нещата потръгват. Интересите не са нещо проблемно. Въпросът е те да бъдат добре балансирани и да се извлича полза от взаимната работа.
Водещ: Даже и Вие, така да се каже, пострадахте, образно, защото трябваше да ходите по студията и да се обяснявате заради паралелния износ на лекарства и заради създаването на дефицит на вътрешния пазар, и то на лекарства за диабетици и на лекарства за епилепсия и т.н.
Д-р Илко Семерджиев: Точно така.
Водещ: И това е заради частните интереси на едни търговци.
Д-р Илко Семерджиев: Това стана повод за един друг удар в гърба ми, но това няма кой знае какво значение. Важен е обаче един факт. В началото на мандата, преди три месеца, Вие си спомняте оплакванията за това, че липсват медикаменти по аптеките, и то такива, които са реимбурсирани от НЗОК.
Водещ: Да, то основно такива липсват. И то ни е ясно защо.
Д-р Илко Семерджиев: Три месеца по-късно 70% от оплакванията вече намаляха. Ние си свършихме работата, направихме съвместни проверки с Националната агенция по приходите, с Изпълнителна агенция „Медицински одит“, с НЗОК, Министерство на здравеопазването и ИАЛ. И успяхме да намалим тези липси. Преди това обаче, докато контролът върху лекарствата беше само в ИАЛ, очевидно е, че нямаше справяне с този проблем. И това естествено породи напрежение сред тези, които загубиха. И те направиха необходимите неща.
Водещ: И сега чакате ли с нетърпение смяната? Или сте готов да продължите, ако да речем, Ви се обадят утре по телефона и Ви кажат – предлагаме Ви да останете в редовния кабинет.
Д-р Илко Семерджиев: Аз още преди изборите казах, че не участвам в партийни кабинети. Освен това, още веднъж казвам, мен ме търсят само когато има кризи за решаване. В момента те са значително успокоени и ние ще дадем летящ старт на следващото правителство. Нека да Ви кажа с какво. За изтеклите три месеца успяхме да направим проекти и програми за над 70 милиона лева, които са вече осигурени, те са договорени. Възстановихме програмите за борба със СПИН и сексуално предавани болести 2017 – 2020 и ще бъде захранена с 11 милиона лева. Възстановихме Програмата за борба с туберкулозата 2017 – 2020, тя ще бъде захранена с над 15 милиона лева. По Оперативна програма „Добро управление“ имаме това, което надгражда електронната здравна карта и ще направи основата, първа и втора фаза на електронно здравеопазване. Там получихме 12 милиона лева. По Околна среда - 10 милиона, вече споменах, че взимаме за качеството на водите и Националния център по радиобиология и радиационна защита. 7 милиона получихме за укрепване на спешната помощ. Ще направим и Национален център за продължаващо медицинско обучение на спешните медици. Не само това. Кандидатствахме, и с това искам да отговоря на колегата Гълъбова, която спомена, че за психиатриите не се отделя много голямо внимание, включително и с писмо до президента, но тук държа да кажа следното...
Водещ: Ама права е.
Д-р Илко Семерджиев: По Норвежкия финансов механизъм аз подписах вече апликационната форма за подкрепа на психиатриите в размер на 6 милиона евро. Така че предстои тези проекти да се реализират. Раздвижихме проекта за спешна медицинска помощ на стойност 163 милиона лева. Направихме необходимото с него да се заемат и регионалните здравни инспекции и областните директори на областни болници, така че да могат много бързо нещата в този проект, макар и след двегодишно тъпчене на място, да се задвижат. Включително удължихме срока за неговата реализация до март следващата година, така че да можем да усвоим всички средства. Тоест аз съм доволен, че ще оставя едно добро наследство и част от кризите са туширани.
Водещ: Обаче това са неща, които ще се реализират в бъдещето. Кажете ми сега...
Д-р Илко Семерджиев: Но началото е дадено и парите са осигурени. Това е важното.
Водещ: ... новите национални рамкови договори, които вие в самото начало анонсирахте, работят вече месец. Какъв е резултатът?
Д-р Илко Семерджиев: Всъщност от 1 април стартират.
Водещ: Да. Днес е 2 май, един месец...
Д-р Илко Семерджиев: И тече сключването на договори между лечебните заведения и НЗОК. Още не са сключени всички договори, но имаме няколко факта, които трябва да споменем. Напоследък най-много се говори за напрежение отново в сектора на болничното здравеопазване. Тъй като се говори за дефицит на средства, аз ще спомена няколко числа и ще дам няколко препоръки. За 2016 г. бяха планирани по закон 1 млрд. и 343 млн. лева за болнична помощ. За 2017 г. бяха планирани 1 млрд. и 457 млн. Всъщност с Националния рамков договор ние активирахме за болнично здравеопазване 1 млрд. и 613 млн. Това е същият бюджет, заедно с преразходите от миналата година. Тоест, 270 милиона преразход ние сме ги вкарали сега в редовен бюджет. Това означава, че няма основание за някакви големи притеснения, защото няма да има по-малко пари, напротив. Второто, което трябва да се знае, увеличихме сериозно средствата в извънболничния сектор. Освен чисто законовото увеличение, имахме и активиране на средства от бюджета, с 8 милиона лева, така че там ще има също значително увеличен ресурс. В общата практика по законов път бяха увеличени с близо 20 милиона. Тази година резервът ще бъде 341 милиона лева, включително и преразпределените от него средства, даже и тези за болнична помощ, остават свободен ресурс около 100 милиона, с който пък ще могат да се поемат онези уговорки, които се правят с анекс със Зъболекарския съюз за плаковото протезиране. Препоръките ми обаче... това все пак е някакво балансиране на финансовия процес. Но препоръките ми са следните: Обществото и управляващите трябва да знаят две неща. Здравеопазването се развива първо в рамките на нормативите, които са приети за него. Ето защо нормативният хаос е толкова опасен за здравеопазването. Дори да има пари, те не се разходват правилно и не извличат всички ползи за хората. И второ, от размера на финансовите средства. И тук искам да дам пример къде стои България в света. Тази година ние имаме малко над 350 долара на глава от населението финансиране за здравеопазване. В ЕС средно е над 4000-4500 долара на глава от населението. Миналата година в САЩ стигна 9000 долара на глава от населението за една година.
Водещ: И заплатите ни са 10 пъти по-ниски от тези в Германия, така че положението в това отношение...
Д-р Илко Семерджиев: Но нали не се съмнявате, че апаратурата, техниката, технологията в медицината е такава, каквато струва навсякъде по света. Тоест, това означава, че за тази система е необходимо да се помисли и да се заделят допълнителни средства. 8% здравна вноска е малко, тя трябва да е поне 10, както е корпоративното подоходно облагане.
Водещ: Вие знаете ли кого ще посрещнете в кабинета си вдругиден, за да му дадете тези съвети?
Д-р Илко Семерджиев: Аз ги давам и днес...
Водещ: Да, но конкретно личността, на която ще ги дадете...
Д-р Илко Семерджиев: Слава богу, БНТ е достатъчно публична и достатъчно гледана, за да мога да...
Водещ: Конкретно личността, която ще посрещнете...
Д-р Илко Семерджиев: Не, не зная.
Водещ: Не знаете. Като се върнем обаче към стоматологичната помощ, онзи ден в църквата ме спря една жена и ме помоли, когато дойде при мен министърът на здравеопазването, да го питам - и както казахте сега тези цифри, колко плаща касата и за какво стоматологично лечение на всеки един осигурен в рамките на една година?
Д-р Илко Семерджиев: То е различно. Но общият бюджет за стоматология е в рамките на около 147 милиона лева. Това е нищожна сума. Примерно, сравнете я как изглежда спрямо болничния бюджет, 1 млрд и 613 млн. Планираме за това допълнително плаково протезиране да се включат 20 милиона тази година, тоест за периода от 1 юли до 31 декември. И е за хора над 75-годишна възраст. От 70 до 75 ще започнат от 1 януари, а от 1 юли 2018 г. ще започнат от 65 до 70. Тоест, три стъпала има и съответно те ще активират по 20 милиона на всяко едно такова стъпало, всяка една стартова дата. Това означава, че бюджетът за стоматология ще скочи максимум с около 60 милиона, което също не е много. По този начин ще се изравни примерно бюджетът за стоматологична помощ и бюджетът за първична медицинска помощ. Ще бъдат и двата бюджета някъде около 200 милиона лева.
Водещ: Да, но проблемът е защо например семейства със средни доходи, със средни заплати, тричленни семейства например, не могат да посрещнат разходите си за стоматологично лечение.
Д-р Илко Семерджиев: Още веднъж казвам, защото обществото е решило да задели малко средства за здравеопазване. Системата работи в рамките на заделените от обществото средства за нейната издръжка.
Водещ: Коя болница например, като говорим за издръжката и за недостига на средства, коя болница в момента според вашите преценки е в най-лошо финансово състояние?
Д-р Илко Семерджиев: Знаете ли, има един парадокс. Може би една от най-добрите болници в България, най-добре инвестирана, нова, с изключително нови технологии, има най-малко пари за издръжка. И това е „Унихоспитал” в Панагюрище. Бях изумително впечатлен, когато разбрах, че там здравноосигурени лица се лекуват, но за това плаща собственикът на болницата, а не НЗОК. Невероятен парадокс. В тази болница има два линейни ускорителя, петскен, ядрено-магнитни резонанси, всякакъв вид модерна техника, и то маркова. Има над 90 милиона – инвестиции, а в същото време НЗОК не позволява на този момент свободния избор на здравноосигурените лица и се налага те да работят по бюджетен лимит, който е, да кажем, 5, до 10 пъти под капацитета им. Това са големите парадокси на нашето време. И в същото време имаме национални болници, университетски болници, които също разполагат с капацитет, но вкопчени от миналогодишните лимити, сега ще имат на исторически принцип бюджет и тази година ще има една опашка от неблагополучия с тях, заради това, че миналата година всичко е било под лимит, и то лимит, забележете, на ниво болница, на ниво клиника, на ниво легло.
Водещ: Трябва ли да се разделим и с онова ниво на клиничните пътеки и да минем към диагностично свързаните групи?
Д-р Илко Семерджиев: Този спор брадяса в продължение на 20 години в България.
Водещ: Точно затова и сега ви питам, 20 години по-късно.
Д-р Илко Семерджиев: Този процес в САЩ, защото те са автори на тази система, започна през 1982 г. И знаете ли защо беше измислен? За намаляване на разходите на публичните болници. На болниците, които се финансират от програмите „Медикейт” и „Медикеър”. Аз не зная кои са тези експерти, които мечтаят в България да вкарат диагностично свързаните групи с цел да намалят разходите на болниците. Всички говорят, че системата е недофинансирана и искат инструмент, който да намали разходите.
Водещ: Тук се намесва другият проблем.
Д-р Илко Семерджиев: Нека само с едно изречение да довърша. Клиничната пътека е много по-модерно средство. Лошото е, че повече от 10 години няма вкарани нови клинични пътеки в оборот. Вместо това да се развива, тази модерна система, която е не само модел за управление на качеството, но и за финансиране, всъщност е блокирана.
Водещ: А пък има едни стари клинични пътеки, по които трябва да те приемат, ако си с Хепатит Б, да ти направят изследванията, за което може да стане и амбулаторно, обаче гастроентеролозите ги държат, защото по този начин генерират приход, срещу който нямат съществен разход.
Д-р Илко Семерджиев: Това е разговор за интересите.
Водещ: Да, в разговор за интересите. Въпросът, че тук се намесва и другият проблем – приемат те за язва и те изписват, за да те приемат например за жлъчка след това. Което нали разбирате колко е неудобно за пациента на първо място?
Д-р Илко Семерджиев: Още веднъж повтарям, 10 години няма развитие. Ние стоим на 300 клинични пътеки, а трябваше да сме поне на 600. Трябва да има възможност по клинична пътека да се лекува водещо заболяване, но също така да има клинична пътека и за придружаващи заболявания. Не можеш да бъдеш изписан за една клинична пътека и веднага приет за друга, защото всъщност лечебният процес е едноактен. И липсата на развитие в това отношение, липсата на управление, което да си свърши работата, е довело до този проблем. И затова се връщаме към други модели – диагностично свързани групи. Да, няма лошо, въведете ги. Вземете, че ги въведете най-после. Защо само приказвате? Върнете се към по-стар модел, но да е работещ.
Водещ: Кажете ми, ако всичко върви по план, според Вас, кога може да влезе в употреба електронната здравна карта? И кога може да заработи след нея електронното здравно досие?
Д-р Илко Семерджиев: На 1 март стартира този процес. Проектът, ние оставихме и пътна карта, е захранен с 12 милиона по Оперативна програма „Добро управление“. Парите са факт, работната група, която трябва да реализира проекта, е съставена, написана е стратегията, написана е и пътната карта. Крайната дата е 28 декември 2018 г. Така че, ако тези хора, които вече работят, си свършат екзактно работата и бъдат подкрепени от новото управление, на 28 декември следващата година ние ще имаме не само електронна здравна карта, тя ще бъде електронен идентификационен документ, еднакъв с личната ни карта. Ще ни дава възможност да имаме достъп до здравен информационен портал, в който ще намерим онези здравни регистри, които сега търсим и не намираме. 21 здравни регистъра са предвидени в този проект. Ще имаме електронно здравно досие, и то пълно, частично от него ще бъде в идентификационния документ, ще имаме и електронно направление, ще имаме и електронна рецепта, ще имаме основите на електронното здравеопазване. За мен е важно, че стратегията вече е приета, че пътната карта е приета и имаме 12 милиона за първа и втора фаза.
Водещ: При добра амбиция този срок може ли да се съкрати? Защото много сме изостанали.
Д-р Илко Семерджиев: Аз бих казал – да. Защото организацията е нещо, което би могло да помогне не само по отношение на сроковете. Добрата организация помага и за доброто качество. Големият проблем на България е, че тъпче на едно място и не върви напред. Ние имаме всички условия да мръднем напред.
Водещ: Спечелихте симпатии с това, че сменихте директора на Фонда за лечение на деца, и веднага след това критики, защото заговорихте, че трябва да се ограничат правомощията на Обществения съвет. Защо според Вас е необходимо това?
Д-р Илко Семерджиев: Не, не казвам да се ограничат правомощията, а да се спазват нормативите. Факт е, че когато имаме неспазване на нормативите, Министерството на здравеопазването се оказва последната шапка, която казва – окей, ние приемаме вашата препоръка по целесъобразност, но не можем да приемем там, където имате законови пропуски. Първият случай, който беше публично оповестен, видяхте, че имаше над 10 пропуска. И до момента това момченце не е оперирано в Германия, Тюбинген, защото има пропуски. Последният пропуск е, че хората, които са се занимавали с въпроса в България, не са преценили, че бабата не е придружител, а е пациент – от нея се прави експлантация на бъбрек, за да се трансплантира на внучето. Второ, не са преценили, че за нея трябва формуляр S2, НЗОК. Трето, не са разбирали, че тя е здравнонеосигурена и по някакъв начин трябва да се покрият за пет години назад осигурителните вноски, за да получи S2 от НЗОК. Шесто, не са разбрали, че детенцето е неимунизирано. И в момента не могат да оперират Байрам Али, просто защото той няма имунизации. А след една трансплантация (...) може да направи така, че...
Водещ: Да се отхвърли органът.
Д-р Илко Семерджиев: Не само да се отхвърли, а от обикновена инфекция да стане голям проблем. Имаме необходимостта да проявяваме повече разбиране един към друг. Да престанем с медийния натиск там, където има медицински и законови изисквания, защото нито едните, нито другите могат да бъдат пренебрегвани.
Водещ: Добре, благодаря ви много за този разговор.
Още интервюта на здравния министър д-р Илко Семерджиев и неговия екип ще откриете тук.