Върни се горе

Линк към интервюто на д-р Бойко Пенков "Тази сутрин" БТВ

 

Водещ: След това, което пък се споразумяха и от болницата в Австрия заедно с премиера Бойко Борисов, но и за децата с редки заболявания, включително и за медиците, които протестират за ниските заплащания – всичко това със заместник-здравния министър доктор Бойко Пенков. Бебе на една година почина миналата седмица в плевенската болница. От там обявиха, че причината е усложнение след вирусна инфекция. Направено ли е всичко възможно, за да бъде спасено детето? Потърсиха ни неговата майка, за да ни разкаже повече. Марияна Трифонов е с нея. Марияна, здравей.

Репортер: Здравей, Тони. Аз отново се намирам пред Спешното отделение на плевенската болница. В средата на миналата седмица смъртта за едногодишно дете взриви не само социалните мрежи, но и целия град Плевен. Вероятната причина тогава беше грип. Ден по-късно обаче лекарите опровергаха това твърдение. Резултатите посочиха, че причината за смъртта е вирусна инфекция, но в никакъв случай не и грип от тип А и тип Б. Тогава говорителят на университетската болница се свърза с нас. Той обясни, че семейството е потърсило личния лекар и за живота на бебето са се борили екип от специалисти близо 14-15 часа. Няколко дни по-късно обаче с нас се свърза опечаленото семейство – майката, бащата и бабата по бащина линия на детето. Първо, съболезнования от целия екип на предаването. Защо ни потърсихте – първо въпрос към майката Илияна?

Илияна Петрова: Защото чух всичките безумия и то си е лъжа, че не сме потърсили спешна помощ. Напротив, ние идвахме до спешна помощ първо, седяхме цяла вечер. Опитваше се госпожата, защото за мен тя не е докторка, опитваше се да свали температурата на детето ми със спирт, при положение че аз му бях дала вкъщи нурофен. Аз затова го доведох. Аз го доведох с 39,5. Температурата не спадаше, тя го заливаше със спирт, караше ни да го разхождаме из коридора по боди с къс ръкав.

Репортер: Какво ви казаха тогава след като го прегледаха? С тази висока температура бяха ли му пуснати изследвания? Това се случва на неговия рожден ден.

Илияна Петрова: Да. На неговия рожден ден, точно в навечерието на рождения му ден. Не, нищо, абсолютно нищо не ни пусна, нито изследвания. Аз очаквах, че ще ни оставят в болница, очаквах да ни прати на изследвания – не, нито изследвания, нито снимка, нищо, абсолютно нищо. Накрая му сложи свещичка ефералган, би му урбазон и детето свали до 37 градуса температурата и тя ни каза „Вече може да си ходите, вече няма температура.“

Репортер: След като се прибрахте какво се случи? Към Костадин Гюров, баща на детето.

Костадин Гюров: След като се прибрахме детето беше свалило температура, но след часове пак вдигна температура, след което ние веднага сутринта предприехме мерки, след което отидохме в частна клиника в Плевен при детски доктор, където докторът ни каза, че такъв е вирусът и детето до три дена ще се оправи и да го завиваме. Изписа му сироп.

Репортер: Още лекарства.

Костадин Гюров: Още лекарства. Занесохме рецептата от Спешна помощ, той каза, че са били добре лекарствата, които са изписани, и детето ще се оправи.

Репортер: С каква температура беше детето тогава?

Костадин Гюров: Детето беше с 39,8 температура.

Пуснаха ли ви изследвания?

Костадин Гюров: Не, изследвания не ни пуснаха нито в Спешна помощ, нито в тази частна клиника в Плевен.

Водещ: Отново се прибрахте. Това е бил лекарският съвет?

Илияна Петрова: Николай Велчев, докторът, при когото ходихме в частната клиника, и след неговото успокоение – „Няма проблем, спокойно, просто е вирус, детето ще се оправи“, до 3 дена каза такъв е вирусът, не се притеснявайте. И аз като майка абсолютно спокойна се прибирам вкъщи, че детето ми ще се оправи. То наистина детето свали прокуратурата, просто беше неспокоен, не се беше наспал, цяла нощ не беше спал.

Репортер: Преслав се казва. Ние видяхме абсолютно обгрижено дете, не е пропускало преглед, с никакви съпътстващи заболявания.

Костадин Гюров: Никога.

Илияна Петрова: Никога не е боледувал.

Водещ: Никога не е боледувал, винаги е било усмихнато детето. Правени са му изследвания на детето като се е родило за абсолютно всяко едно нещо, което може да се гледа. Даже и преди да се роди всяко едно нещо.

Репортер: Говорителят на Университетската болница посочи, че е бил с много тежка вирусна инфекция, с дихателна и сърдечна недостатъчност?

Петя Гюрова: Да, точно така го приеха в болницата,но той никога не е боледувал. Когато ние отидохме в спешния кабинет, точно в 2:26, аз – понеже децата винаги ми звънят – ние влизаме, регистратурата тъмна, женичката си спинка на регистратурата. Ние седим до 4:40 в коридора, детето по боди, по памперс, защото докторката – да, тя спеше и кабинетът беше заключен – даже не благоволи да излиза навън да ни види, а ние тримата се сменяме на смени и го носим по памперс и по боди, за да свалим температурата. А жената от регистратурата не благоволи да се събуди. Оттам нататък вече децата 8:45, защото те постоянно ми звънят, 8:45 тръгват наново в частната клиника, 9:23 излизат от частната клиника, прибират се. Седя, цял ден ми звънят – детето ту спадне, ту вдигне температура.

Репортер: Кога разбрахте, че се случва нещо смущаващо и имаше ли то някакъв сърдечен проблем?

Илияна Петрова: Не, никога. Абсолютно здраво дете. Аз нося изследванията, смисъл епикризата от изписването от болницата. Абсолютно здраво мие е детето.

Репортер: Какво следва оттук нататък? Ще си търсите ли правата? Вие сте отказали аутопсия.

Илияна Петрова: Да, отказах.

Костадин Гюров: Ще си търсим правата и за нашето дете и за другите деца да не се случват такива случаи.

Илияна Петрова: Само да кажа. Аз от хората, които бяха в.

Петя Гюрова: Сърдечно благодарим на професор Недкова и на целия екип, който 15 часа събраха от всички частни клиники, събраха хора отвсякъде само и само да спасят детето, но то просто безотговорността през целия ден си оказа влияние.

Репортер: Вие ще си търсите правата, последно разбрахме, ще искате истината.

Илияна Петрова: Да. От тези двама доктори.

Репортер: Искате истината. Да, ние също ще продължим да търсим истината и ще настояваме за позицията на болницата. Това е колеги засега от тук.

Водещ: Марияна, благодаря ти. Смразяващо е всичко, което чухме от прякото ти включване сега. Тъй като миналата седмица, когато обявихме този случай на живо при нас се включи пиарът на болницата, който обясни, че просто така се е случило и всичко е протекло много скоротечно. Само че виждате цялото ходене по мъките на това семейство, някой да им обърне внимание за това дали детето им е болно, или не е, за колко време ще мине, или не, ще продължим да търсим коментара на болницата и след като семейството ни потърси пък нас, за да разкаже своята версия и своята история. Заместник-здравният министър Бойко Пенков е в студиото. Добро утро.

Д-р Бойко Пенков: Добро утро.

Водещ: Изгледахме заедно това включване. Аз лично останах безмълвен по едно време, защото май това е цялата картина и диагноза на българското здравеопазване – да те отбутат, да ти спадне температурата и да те върнат вкъщи без никой да се интересува от какво точно си болен?

Д-р Бойко Пенков: Това е нормална практика в цяла Европа, когато има вирусно заболяване, подходът е такъв – аналгитици и други средства общоимунни. Но тук случаят според мен е, слушайки родителите, съжалявам за тяхната загуба, има недооценка на случая. Има и проблеми в самата болница като организация. Това, което се е случило там, е непростимо.

Водещ: Първо, че са чакали прекалено дълго време в спешния кабинет, някой си спи в регистратурата – това да го оставим настрана, но тези методи със спирт, пък това разхождайте бебето по боди.

Д-р Бойко Пенков: Това е странно. Има си начини , по които. След това медикацията, която е направена, е съвсем правилна и адекватна.

Водещ: Да, но там вече е след дъжд качулка, нали?

Д-р Бойко Пенков: Да. Но доста по-късно. Има недооценка на състоянието.

Водещ: Добре. И когато отиваш в болницата, която се води общинска или държавна, няма никакво значение, не ти обърнат никакво внимание, отиваш в частния кабинет, където пак никакво внимание не ти обръщат, никой не прави изследване на детето или нещо допълнително, което да докажем, че то все пак е здраво?

Д-р Бойко Пенков: Има пропуски, да. Така е, прав сте. Има пропуски, но това е при една грипна вълна и при и при едни масови вируси, натоварването на кабинетите е огромно.

Водещ: Подценен ли е този случай според Вас?

Д-р Бойко Пенков: Според мен, има недооценка на състоянието.

Водещ: Ангажирате ли се с допълнителна проверка от ваша страна?

Д-р Бойко Пенков: Да, ще поемем ангажимент да я направим.

Водещ: Дано бъде направена, защото…

Д-р Бойко Пенков: Винаги ги правим.

Водещ: Имаше доста случаи на хора, които починаха сега заради грипната вълна и наистина беше казано, че това е заради усложнение заради грипа. В Благоевградско също имаше подобен случай с петгодишно дете. Там направихте ли проверка?

Д-р Бойко Пенков: Грипът е изключително тежко заболяване, много сериозно, не бива да се подценява по никакъв начин. При някакво малко компрометиране, хронично страдание или нещо друго, води до много тежки усложнения, които хора, които са по-увредени не могат да преодолеят.

Водещ: Заради цялата /…/ машина, затова Ви питах дали ще направите проверка, колко бързо ще приключи тя или не. За проблемите с бюрокрацията…

Д-р Бойко Пенков: Коства ни около седмица подробно изследване на такъв случай.

Водещ: И буквално, за неглижирането на някои от случаите, на тези които имат нужда наистина от спешни действия, хората с белодробни проблеми, които имат нужда от трансплантация, загубихме още един човек от листата на чакащите – Красимир от Шкорпиловци.

Мария Проданова: Искам да попитам господин Бойко Борисов, той дали е запознат с този случай за белодробните трансплантации? И да го попитам защо има още почернени семейства в България? Защо трябва всички да минаваме по този път? Защо трябва да погребвам детето си като абитуриент и 13-годишният му брат да го целува студен? Искам да попитам и господин и Михаил Христов, който е Агенция по трансплантации, кое е това обещание – при първата донорска ситуация щеше да дойде екип за два часа, къде е този екип? И защо на място на Андриан, който трябваше да замине за Италия, защо никой не замина на неговото място?

Тодор Коев: Тези хора, които са в Националната здравна каса, щом не си вършат работата, да си ходят. Със своето бездействие са убийци на децата ни.

Водещ: Смятате ли, че администрацията със своето бездействие е убийца на деца?

Д-р Бойко Пенков: Искам да Ви кажа, че хората са притеснени, така реагират, нормално е, така реагират, приемам го това като емоционална реакция. Трябва да ви кажа, че цялата държава и цялата администрация беше впрегната и то в продължение на една година в /…/ усилия да може да се възобнови договорът с европейска болница, не казваме с коя, за да може да стартираме обучението на българска белодробна програма за трансплантации. И през това време, докато се обучават наши кадри, да могат да бъдат приети български пациенти.

Водещ: Ето, жената се обърна директно към премиера Борисов, той ли трябва да бъде сезиран, за да се случи нещо в държавата или да се задейства машината?

Д-р Бойко Пенков: Не, държавата работеше и то на изключително високи обороти – беше включено външно министерство, наши посланици, всички лостове, които имаме – неправителствен сектор се включи.

Водещ: Какво е обещанието сега?

Д-р Бойко Пенков: Това, което в момента се постигна е отново тригодишен договор с виенска клиника и то водеща в трансплантациите на бял дроб, обучение на наши кадри, а това са хирурзи, белодробни лекари, микробиолози. Голям екип трябва да бъде обучен, за да бъде успешна една трансплантация.

Водещ: Включително хората, които след това трябва да се грижат за трансплантираните.

Д-р Бойко Пенков: Точно така, това е много важно, защото грижата след това е толкова важна, колкото самата трансплантация.

Водещ: Колко българи ще могат да получат белодробна трансплантация във Виена във въпросната клиника?

Д-р Бойко Пенков: И около пет, до пет човека годишно, ще могат да се лекуват и да бъдат трансплантирани във Виена?

Водещ: Как избирате кои са тези пет човека от листата на чакащите?

Д-р Бойко Пенков: Има оценъчна скала, която се използва в самата виенска болница, която е предлагана и на нас, за състоянието на човека, може ли да понесе трансплантация, кога трябва да се извърши и се подрежда един лист на чакащи.

Водещ: Поетапно ли ще ходят? Нов лист на чакащите, с нова подредба ли ще има сега?

Д-р Бойко Пенков: То ще бъде лист на чакащи, но не в България, а във Виена.

Водещ: Точно така, но нашият лист на чакащите, всички хора ли ще бъдат проверени за това дали могат да бъдат трансплантирани, кога?

Д-р Бойко Пенков: Нашият лист на чакащи, не е лист на чакащи.

Водещ: Лист на регистрираните.

Д-р Бойко Пенков: Лист на регистрираните, на потенциалните хора, които биха могли да бъдат оперирани. Реално сега ще се направи оценка за състоянието на всеки един човек и ще бъдат подадени документите към Виена.

Водещ: Надявам се, че това не е поредният случай, в който ще бъде убита надеждата на някого или излъгана.

Д-р Бойко Пенков: Напротив, толкова усилия ни костваше това нещо да го постигнем. И искам да благодаря специално на проф. Клепетко – изключителен лекар и човек.

Водещ: Добре, петима души на година ще могат да бъдат трансплантирани.

Д-р Бойко Пенков: Да, това е минимумът, който министър Ананиев договори.

Водещ: Докога трябва да бъдат обучени екипите? Това предвидено ли е, кой ще ходи, кой ще се обучава?

Д-р Бойко Пенков: Да, предвидено е. Това са екипи от „Света Екатерина“ и ВМА. Шест месеца ще трае обучението, като трябва да се изкара една академия по белодробна трансплантация. Тя ще стартира сега, след началото на март започва практическо обучение, май месец ще бъде академията.

Водещ: Това са само шест месеца, защото аз прочетох, че до 2022 година трябва да имаме готов екип.

Д-р Бойко Пенков: Минимумът е шест месеца, като обучение. Понеже нашите лекари са интелигентни, аз се надявам, че за този период от време ще успеят да получат максимално количество знания и опит.

Водещ: Дано не се подцени подготовката.

Д-р Бойко Пенков: Не, не.

Водещ: Коя болница ще се занимава с тези трансплантации?

Д-р Бойко Пенков: До момента се предвижда „Света Екатерина“ да извършва самата трансплантация, тъй като знаете, че там се прави кардио-хирургия и присаждане на сърце и бял дроб, също така хората са ходили да се обучат. И във ВМА ще се извършва грижата и контролът по след операцията, състоянието на хората.

Водещ: Добре. Още един случай да ви припомним сега, за излъгани надежди преди Коледа. Случи се началото на лечението на малкия Стефан в румънска болница.

Репортер: Стефан страда от най-тежката форма на спинална мускулна атрофия.

Галина Радойчева, майка на Стефан: Очакваше се да живее до двегодишна възраст, той стана на девет. И си мислим, че сигурно има смисъл за това.

Репортер: Детето беше одобрено за лечение в Румъния, но оттам го върнаха.

Веселин Радойчев, баща на Стефан: Здравната каса, румънската, междувременно беше загубила доверие в българската и прецени, че няма гаранции че това лечение ще бъде платено за Стефчо.

Репортер: Семейството прави и втори опит за лечение в Букурещ.

Стефан Радойчев: Вълнувам се и малко се страхувам.

Репортер: Но новината е лоша. Парите, преведени от Фонда за лечение на деца, все още не са пристигнали в банковата сметка на болницата. Въпреки това лекарите решават да поставят лекарството на Стефан.

Защо се борихте толкова много?

Д-р Андрада Миреа, лекар на Стефан: Защото аз се боря за всеки един мой пациент. Обичам децата и затова го правя.

Репортер: Следващата доза лекарство ще бъде поставена след 2 седмици.

Водещ: Проблем ли е и за вас, че Румъния ни няма доверие. Те заради липса на доверие, за това че ще се изплати от Касата тази сума, са върнали семейството още преди Нова година?

Д-р Бойко Пенков: Не, това е объркване, лоша комуникация от страна на приемащата страна и здравните власти в България. Проблемът е такъв, че те не са съобщили своевременно на хората и на нашия Фонд, който осигурява финансирането, че това не се случва с плащане по румънска каса, а е специална програма на правителството. Така че с формуляра, с който отидоха хората, това не можеше да бъде платено. Затова веднага, моментално се взеха мерки, имаше подкрепа, финансова подкрепа от Фонда за лечение на деца и парите бяха преведени. Защо се бавеха банковите преводи? Разбрах че румънската страна искат това да бъдат само леи и за да стигнат до тях в такъв тип валута, минаха през целия свят, за да се направи този превод.

Водещ: За да могат да бъдат леи, затова е имало забавяне такова последно. Приемате ли това недоверие към България?

Д-р Бойко Пенков: Това не е недоверие. Просто много скъпо лечение. Ужасно скъпо. Една ампулка, едно флаконче, което се направи сега, струва 150 хиляди лева. И за всяка болница, без значение коя е тя, това е голям разход. И хората искат да видят парите на място, защото те после го плащат. Те на практика за самата дейност, за поставянето…

Водещ: Въпросът е ние да не сме се прочули като страна, която не си плаща на време задълженията?

Д-р Бойко Пенков: Не, не. Специално за Румъния не. В смисъл ние дължим на Румъния 30 хиляди лева по линия на Касата, те ни дължат 80 на нас. В смисъл не е реципрочно.

Водещ: Казвате обаче много е скъпо лечението. За нас е скъпо, а за Македония явно не е скъпо, защото там в Македония лекуват децата със спинална мускулна атрофия и е осигурено лечение, независимо че са по-малки, не са в ЕС, а при нас това не става?

Д-р Бойко Пенков: Гледах репортажа ви. Както в България, така и Македония е поела по пътя да осигури лечението на тези деца. Там са 3 дечица, което означава примерно 3 милиона на година и по-нататък по-малко пари за поддържане. В България са 30, поне известни към момента, които имат нужда. Така че ние трябва да осигурим значително по-голям ресурс, за да можем да решим проблема, поне да спрем развитието на страданието.

Водещ: Нека не ги разглеждаме като бройки.

Д-р Бойко Пенков: Ние трябва знаем и да планираме какви средства ни трябват. Няма как да не знаем. Има такъв регистър, който е направен в Неврологията на Александровска болница.

Водещ: Но този регистър спира до някъде, не е ясно дали е пълен, защото хората ни споделиха за около 100-тина души, които имат нужда или поне 50 души, които имат нужда от подобно лечение.

Д-р Бойко Пенков: Така е. Спира до някъде, не всички хора са се регистрирали вътре, защото до момента не е имало, как да кажа, сигурност че това ще се случи. Но държавата, правителството направи всичко възможно това лечение да бъде възможно и в България, и докато се обучат нашите лекари, те в момента са на обучение в Барселона.

Водещ: За този тип лечение?

Д-р Бойко Пенков: За този тип лечение, да се прави в чужбина, там където би могло да бъде.

Водещ: Кога можем да очакваме? Защото, да, много е скъпо лечението, ще струва със сигурност много пари, но това пък е белег за цивилизованост на една държава.

Д-р Бойко Пенков: Така е, факт. Но това сме го приели и направихме абсолютно всичко възможно то да бъде факт и да бъде възможно. Сега чакаме нашите колеги да се приберат. Имат още едно обучение, което ще бъде февруари и според тях в края на февруари те ще бъдат абсолютно готови да прилагат терапията в България.

Водещ: Никак не е цивилизовано обаче, защото говорим за белезите на цивилизованост, да биеш лекари и медицински екипи. В Горна Оряховица проблемът кат ще бъде решен? Защото там разбрахме, че над 10 души вече са подали оставка от Спешния център.

Д-р Бойко Пенков: Това е много важна тема. Важна тема. Как може някакво същество, което е закъсняло в своята еволюция като хомо сапиенс, да си позволява такова нещо. Тази жена отива да спаси детето ти, тя прави медикация и за благодарност ти й разбиваш устните и чупиш зъб. Това е просто непростима история. Сезирали сме, министър Ананиев сезира Главна прокуратура, мисля че има бързо производство и солена глоба за тези, които са си го позволили.

Водещ: Кога ще стане ясно, че когато нападнеш медик или медицински екип ще ти струва наистина много като процес?

Д-р Бойко Пенков: То е инкриминирано. Така че…

Водещ: То е. Но явно не е ясно на повечето хора.

Д-р Бойко Пенков: На повечето хора не е ясно и трябва да се прилага много бързо и много строго. Това, което направихме допълнително за спокойствие на хората, министърът сега ще увеличи бюджета на това ЦСНП, за да може да се осигури жива охрана, да могат да бъдат хората по-спокойни, че ще има човек пред тях.

Водещ: Защото не един човек, а над 10 души да подадат оставка, представяте ли си какво са преживели всичките тези хора там през годините?

Д-р Бойко Пенков: Шокиращо, неприятно е, ужасно е, така е.

Водещ: Има ли риск 80 хиляди души, толкова четох че могат да останат без спешна медицинска помощ заради тези оставки?

Д-р Бойко Пенков: Да. Общината е 50 и тя обслужва още две съседни общини с по 15, 80 хиляди човека реално могат да останат без спешна медицинска помощ. Но говорихме с колегите, искаме да внесем, днес има събиране отново сутринта, да внесем спокойствие, че поне това ще го осигурим. Отделно се разглеждат с новите коли, с новите линейки да имаме паник бутони, които ще бъдат по джобовете на колегите, за да могат да сигнализират, когато има някаква агресия. Само да ви кажа още нещо. Някакви подобни нискоразвити шегаджии в събота пускат сигнал в 112 , че има детенце в кома на „Пампорово“. Вдигат се наши екипи, вдигат се ПСС, тежки машини и се оказва, че това е шегичка, фалшиво повикване. Какво трябва да ги направим тези хора.

Водещ: Трябва да се търси наказание. Ясно ли е тези хора, ще бъдат ли установени?

Д-р Бойко Пенков: Започва сега разследването. Законът за 112.

Водещ: Защото в бедствена обстановка да тръгнат екипи, ПСС.

Д-р Бойко Пенков: Да, ти вдигаш екипи, когато някой човек ги чака на друго място. Това е безобразие, абсолютно.

Водещ: Какво ще направите, защото медицинските сестри в Пловдив протестират заради ниски заплати, заплатите им са почти равни с хигиенистките, не че хигиенистките трябва да получават по-малко, напротив, но с вдигането на минималната работна заплата, тези хора които са учили, отговарят за нашето здраве, са на доизживяване?

Д-р Бойко Пенков: Това, което успяхме да направим ние, което зависи от нас, беше подписан колективен трудов договор, който са заложени доста по-високи базови заплати, с които трябва да се стартира в лечебните заведения. Знаем, че не всяка болница веднага може да постигне тези нива, които са заложени в колективните трудови споразумения, но се надяваме да вървят в тази посока. Просто трябва да изпълним…

Водещ: Те казват „нямаме пари“, ние можем да дадем 600 лв., те искат 700 лв.

Д-р Бойко Пенков: В общинското здравеопазване, според мен и собственикът трябва да се погрижи за лечебното заведение, което притежава.

Водещ: Значи прехвърляте отговорността в общината?

Д-р Бойко Пенков: Не, не прехвърляме. Ние направихме каквото можем на национално равнище. Сложихме добри параметри, които могат да защитят интересите на работещите в лечебните заведения. Но казваме – собственикът трябва да се грижи, както ние се грижим за нашите държавни.

Водещ: Добре. Благодаря за това участие на д-р Бойко Пенков – заместник-министър на здравеопазването.

Сподели в: