Върни се горе

- Д-р Пенков, как ще се плаща на болниците през 2016 г.?

- Стремежът е да бъде по-адекватно спрямо новите дейности и извършения обем за миналата година. Тези дни например столична болница получи разрешение за нова дейност - онкология. Капацитетът на клиниката по медицинска онкология е 1500 души годишно, което означава по около 120 на месец. Те трябва да бъдат предвидени като финансиране. За онкология има клинични пътеки, има и процедура за химиотерапията.

- В края на годината заработиха всичките онкоцентрове, оборудвани с европейски средства. Как ще се финансира това ново високотехнологично лечение, осигурявано за повече пациенти през 2016 г.?

- В надзорния съвет предложихме на оперативното ръководство на НЗОК да сметнат много точно тези дейности и да ги представят, за да видим може ли да се поемат като плащане от централното управление.

Пример е радиохирургията, която започна в няколко центъра и е нова дейност Идеята е да не я вкарваме в бюджета на болниците, а колкото случая има дадената болница, да ги отчита в централата на НЗОК. Сега се уточнява по колко реални работни дни има за всеки апарат, по колко пациенти може да минават на ден, за да се планира точно финансирането за 2016 г. Физиците казват, че на ден може да минават по 6-има души, за около 200 дни това прави 1200 души годишно в един център.

- Ще бъдат ли осигурени онкоболните от А до Я, както обещавате при всяко откриване на онкоцентър? Вече е възможно реално обхващане, каквото досега не е имало.

- Това е нашата цел и има възможност да стане. При добра лъчетерапия имаш по-малка нужда от химиотерапия, защото тя унищожава тумора. Така че едни разходи се появяват, но по дефиниция те спестяват от лекарства и операции. Радиохирургията представлява премахване на тумор с много наситен лъч за кратко време, 1-2 минути.

Прилага се при неголеми процеси – до 3 см, на труднодостъпни за хирургия места и др. За тази процедура няма странични разходи – пациентът не отива после в реанимация, а в болничната си стая за наблюдение. Ефектът се отчита след 1,5 месеца и ако всичко е направено както трябва, няма нужда от химиотерапия след това.

За онкоболните може да се прави точно планиране – знае се, че годишно има около 30 000 нови случая. Хипотетично, ако половината се нуждаят от лъчетерапия, става дума за 15 000. Сега ще се видят реалните нужди за всяка терапия, ще видим и колко души са ходили до момента в чужбина. Нормално е те също да се възползват от новите възможности у нас. Остойностяването предстои при рамковото договаряне с лекарския съюз. Последното остойностяване за радиохирургия дойде от Варна и е за около 13 000 лв. за терапевтичен курс, различен брой процедури според нуждата. При конвенционалната лъчетерапия разходите не се променят.

Не ни притеснява очакваният по-голям обхват на онкоболните, има си строги показания за новите дейности. През 2016 г. при значително подобрен достъп до терапии за пациента разходите ще се оптимизират. Онколозите първи направиха фармако-терапевтично ръководство, публикувано е на сайта на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствата и всеки може да се информира при дадено заболяване какво се прави. Всички специалности имат това задължение по закон, няколко пъти ги подсещаме с писма от министъра да го изпълнят.

- Как ще се промени достъпът на хронично болните, които се водят диспансеризирани при личния лекар? Изчезват ли талоните?

- Не, те не могат да изчезнат, необходими са: това е мнението на изпращащия лекар към друг с неговото искане или твърдение за извършване на изследване, преглед, манипулация и т. н. Колко пъти трябва да бъде прегледан един пациент, колко пъти трябва да се изследва през годината, е записано в наредбата за диспансеризациите, която предстои да излезе в “Държавен вестник”. Диабет и хипертония са заболявания за цял живот, има лечение и контрол, които нормализират болестта и не се стига до усложнения. Това е идеята – да се гарантира необходимият минимум на база медицински доказателства за добър контрол. Сега се правят изчисления на базата на цялата медицинска статистика, за да се види реално колко души ще имат нужда от гарантирани лични пакети. Те влизат в сила от април, когато се надявам да са готови и електронните здравни досиета, където ще пише колко прегледа при кардиолог, изследвания на холестерола и др. са нужни на един хипертоник за годината. Така пациентът си знае, че тези негови права са гарантирани чрез електронния му запис в досието и няма нужда да моли за тях личния лекар. Надзорът ще одобри предполагаем разход на базата на броя болни с нужните гарантирани прегледи вътре. Това означава, че на месечна база ще бъдат резервирани средства за плащане на дейностите, извършени от лекарите по персонализираните пакети. Личният лекар трябва да подтиква пациента с хронично заболяване да се възползва от гарантираните си прегледи при специалист и изследвания.

Специалистът потвърждава терапевтичната схема или я коригира, като определя кога трябва да стане следващият преглед. Пациентът не се интересува вече дали има направления, а отива при гарантирани услуги. Ако има откази от страна на лекари, ще предложа в рамковия договор да се предвиди прекратяване на договора. Досегашният регулативен стандарт на личния лекар остава, но без да включва хронично болните.

- Цялата здравна реформа влиза в сила от април. Управлявате ли риска – възможни ли са непредвидени изненади?

- Точно затова започваме с най-масовите заболявания. В комплексното лечение например се започва с онкологичните и някои редки болести. При персонализираните пакети може да се започне с диабет и хипертония примерно. Не е за всичко, това не е възможно за 2016 г. Става дума за нов тип организационни взаимоотношения между болниците и извънболничната помощ, караме ги да работят заедно в интерес на човека. Искаме да имат такъв тип сдружение, че моят път на пациент да е гарантиран.

 

Сподели в: