Хората, които се нуждаят от трансплантация на орган, вече ще чакат по-малко за намирането на дарител, след като депутатите одобриха законодателството на ЕС, определящо стандартите за качество и безопасност на човешките органи за трансплантация. Директивата покрива всички етапи на процеса от донорството до трансплантацията и улеснява сътрудничеството между държавите членки. Членовете на ЕП приеха и резолюция относно Плана за действие за донорството на органи.
През последните 50 години трансплантацията на органи се превърна в установена световна практика и често е единственото възможно лечение за определени заболявания. Въпреки това, чакащите за трансплантация са много - понастоящем 56 000 пациенти в ЕС чакат да се намери подходящ донор на орган, като всеки ден 12 души умират в очакване.
Общите стандарти на ЕС за качество и безопасност имат за цел да улеснят донорството, трансплантацията и обмяната на органи между държавите членки. Компромисът по този законодателен текст, постигнат между Парламента и Съвета, беше приет от депутатите с 643 гласа "за", 16 "против" и 8 "въздържали се".
Гарантирано качество и безопасност
Ключова стъпка според новото законодателство е определянето на компетентен орган във всяка държава членка, който да отговаря за качеството и безопасността на човешките органи, предназначени за трансплантация. Този орган трябва да определи правилата за всички етапи в процеса (от даряването до трансплантацията или унищожаването на органите), основаващи се на стандартите за качество и безопасност, фиксирани в директивата. Държавите членки могат да запазят или да въведат по-строги правила, отколкото предвидените в директивата.
Държавите членки ще одобряват организациите за осигуряване на органи и трансплантационните центрове, ще определят правилата в системите за докладване и управление на сериозни инциденти и нежелани реакции, които могат да повлияят на качеството и безопасността на човешките органи, ще събират данни за крайния резултат от трансплантациите и ще упражняват надзор върху обмена на органи с други държави от ЕС и с трети страни. Проследимостта от донора до реципиента и обратно ще бъде част от тази система, като в същото време поверителността и сигурността на данните ще бъдат гарантирани.
Текстът на директивата определя също така минималната информация, която по правило трябва да бъде събирана за всяко даряване на орган, като са възможни изключения от това правило при "неотложни ситуации с опасност за живота", когато "очакваните ползи за реципиента надвишават рисковете, свързани с непълните данни". Законодателството изисква държавите членки да гарантират, че участващият медицински персонал притежава необходимите квалификации и компетенции.
Живи донори и борба с трафика на органи
Държавите членки трябва да гарантират възможно най-високо ниво на защита на живите донори. Даряването на човешки органи от починали или живи донори трябва да бъде "доброволно и неплатено", но "принципът на безвъзмездност не възпрепятства живите донори да получават обезщетение, при условие, че то бъде строго ограничено до възстановяване на разходите и неудобствата, свързани с даряването".
Държавите членки трябва да забранят рекламите за търсене или наличност на човешки органи, ако това се прави с цел финансово облагодетелстване. Страните от ЕС могат да сключват споразумения с европейски организации за обмен на органи, както и да им делегират извършването на дейности, свързани с обмяната на органи.
Следващи стъпки
Държавите членки ще разполагат с две години след влизането в сила на директивата за нейното въвеждане в националното законодателство.
План за действие относно донорството и трансплантацията на органи (2009-2015 г.)
В доклад се подчертава, че наличието на координатор за донорството на трансплантанти във всяка болница, както и обмяната на информация и добри практики ще помогне на страните с ниска наличност на органи за трансплантация да я повишат. Членовете на ЕП отбелязват също така големите различия в равнищата на даряване на органи от починали лица, което варира от 34.2 донори на 1 млн. души население в Испания до 1.1 донор на 1 млн. души население в България, както и че недостигът на органи е основен фактор, влияещ на програмите за трансплантация.
ЕП призовава държавите членки да предоставят възможност на гражданите да се включват пряко в регистър за донори на органи при извършването на определени административни процедури, като например подаване на заявление за паспорт или за шофьорска книжка. Според депутатите този тип документи могат да включват символ или информация, които да идентифицират притежателя като донор.
Страните от ЕС трябва да улеснят записването онлайн в национален и европейски регистър на донорите, а Комисията трябва да разработи система, съобразно която желанията на гражданите, съгласни да дарят органи след смъртта си, са взети предвид във възможно най-голям брой държави членки.