Тенденцията за удължаване продължителността на живота в европейските страни може да се обърне поради налагането на съкращаване разходите за здравеопазване от притиснатите от финансовата криза правителства, се посочва в публикувания редовен доклад на Световната здравна организация. Като възможен е отчетен сценарий, при който постиженията на европейския регион в постигането на по-голяма продължителност на живота ще бъдат застрашени в случай че икономическата и социалната криза бъдат съчетани с намаляване на разходите за здравеопазване и други услуги.
Подобни проучвания СЗО прави на всеки три години. Проучването обхваща 53 държави, които много се различават помежду си: от Израел и Централна Азия през богатите страни от Западна Европа и страните от Източна Европа. Последният представен документ, включващ данни към 2012 г. показва, че макар като цяло Европа да се радва на увеличена продължителност на живота, показателят варира много в различните страни от региона.
На първо място по този показател се нарежда Испания, където средната продължителност на живота е 82,2 г., а на дъното е Казахстан с 68,7 години. България е на 42-ро място с продължителност на живота при мъжете около 71 г. и при жените около 78 г. Сред 10-те държави с с най-голяма продължителност на живота 9 са в Европа независимо, че на континента са високи показателите на тютюнопушенето и употребата на алкохол, сочат анализите на СЗО.Жените се радват на по-голямо дълголетие – средно 80 г., докато при мъжете средната възраст е 72,5 години.
В Доклада на СЗО се подчертават и големите различия в разходите за здравеопазване на страните, обхванати от доклада. Ако във Франция и в Холандия те са 11,9% от БВП, в Туркменистан са едва 2,5%. В същото време според анализи на правителството на САЩ страната изразходва за здравеопазване около 18% от БВП.
По отношение на броя на самоубийствата, от 90-те години на миналия век в Европа този показател е намалявал с между 24 и 40%. Според доклада на СЗО, тази тенденция намалява темповете си след 2008 г., когато започва икономическата и финансовата криза. Прогнозите към 2050 г. сочат, че над 25% от населението на Европа ще е на възраст над 65 г., което може да постави на изпитание системата за здравеопазване на континента. Като тревожен се отбелязва фактът, че всяко увеличаване на безработицата с 3%, се свързва с почти 5% ръст на самоубийствата и самонараняванията. Нивото на душевните и поведенческите разстройства е най-високо в северните държави като Финландия, Исландия и Дания.
Източна Европа е регионът с най-бързо разрастваща се епидемия от СПИН, като в някои от тези държави нивото на преждевременната смърт от сърдечни заболявания нараства въпреки общата тенденция към снижаване, се казва в доклада на базираната в Женева организация. Разпространението на рисковите фактори като алкохол и тютюнопушене отново е най-голямо в Европа. 27% от хората над 15-годишна възраст в 53-те държави на Стария континент пушат, което надхвърля данните по този показател за всеки друг регион на света . Двата навика са с основен принос за рака и сърдечно-съдовите заболявания, които са причина за 70% от смъртните случаи, а както и за заболявания на дихателната система, изтъкват експертите на СЗО. Над половината от мъжете пушат в Армения, Беларус, Украйна, Молдова и Турция, докато употребата на алкохол е най-висока в Молдова, Люксембург, Естония и Чехия. Швеция, Босна и Херцеговина и Исландия са страните с най-ниско ниво на тютюнопушене, докато употребата на алкохол е най-ниска в предимно мюсюлмански държави като Таджикистан, Турция и Азeрбайджан.