Върни се горе

Наименование на административната услуга

Признаване на специалност в областта на здравеопазването, придобита в чужбина.
Издава се удостоверение за признаване на специалност в областта на здравеопазването, придобита в чужбина от лица, желаещи да я упражняват в Република България.

Правно основание

  1. Закон за признаване на професионални квалификации;
  2. Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването;
  3. Наредба № 12 от 2009г. за условията и реда за провеждане и оценяване на стажа за приспособяване и на изпита за правоспособност;
  4. Тарифа за таксите, които се събират по Закона за признаване на професионални квалификации;
  5. Решение № 619 на МС от 20.07.2009г. за приемане Списък на регулираните професии в Република България 

Характеристика

Цел

Административната услуга има за цел да удостовери съответствието на придобитата в чужбина специалност по медицинска професия с изискванията на горепосочените нормативни актове, както и с разпоредбите на Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионални квалификации - за граждани на държави-членки на ЕС, държавите от ЕИП (Норвегия, Исландия и Лихтенщайн) и Швейцария. По този начин не се допускат на територията на Република България недостатъчно квалифицирани медицински специалисти и се осигурява безопасност здравето на пациентите.

Предмет

С издаването на удостоверението се дава право на заявителя да упражнява придобитата в чужбина специалност в Република България

Дефиниция на основни понятия и институти

Удостоверение за признаване на специалност в областта на здравеопазването се издава за специалностите, посочени в номенклатурата на специалностите в Наредба № 1 от 22.01.2015г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.

 

Линк към Административен регистър

 

Компетентни органи

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 и чл. 6, ал. 1, т. 5 буква б), в) и г), т. 7 буква в) от Закона за признаване на професионални квалификации, специалност в областта на здравеопазването се признава от министъра на здравеопазването.

Министърът на здравеопазването признава специалност в областта на здравеопазването съгласно разпоредбите на Закона за признаване на професионални квалификации.

Процедурите по признаване на специалност се организират и осъществяват от комисията по чл. 79 от Закона за признаване на професионални квалификации и от Дирекция „Медицински дейности” съгласно чл. 33, т. 18 от Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването.

Заявител

Граждани на държава-членка на ЕС, държавите от ЕИП и Швейцария, както и граждани на трети страни, със специалност, придобита в държава-членка, която желаят да упражняват в Република България.

Нормативно установени изисквания, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъде издаден съответният административен акт

Изискванията за признаване на специалност в областта на здравеопазването се съдържат в горепосоченото национално законодателство, което е приведено в съответствие с разпоредбите на Директива 2005/36/ЕО за признаването на професионални квалификации.

•  За гражданите на държави от ЕС, ЕИП и Швейцария се прилагат разпоредбите на Част трета, Глава първа и трета от ЗППК;

•   За гражданите на трети държави се прилагат разпоредбите на чл. 8, ал. 1 от ЗППК;

•   За граждани на държава-членка на ЕС, държавите от ЕИП и Швейцария, придобили квалификация в трета държава се прилагат разпоредбите на § 3, § 3а и § 3б от ЗППК.

Такси

За разглеждане на заявление за издаване на удостоверение за признаване на специалност в областта на здравеопазването, придобита в друга държава членка или в трета държава с цел упражняването й на територията на Република България, се събира такса в размер на 260.00 лв.

За издаване на заверен препис на удостоверение се събира такса в размер на 10.00 лв.

Резултат от процедурата

Признаването на следдипломна специалност предоставя на гражданите достъп до съответната регулирана професия в Република България, за която са придобили специалност в друга държава, и правото да упражняват тази специалност при същите условия, както българските граждани.

Необходими документи

Съгласно чл. 77 от ЗППК лицето подава заявление по образец до министъра на здравеопазването. В съответствие с чл. 77, ал. 2 от ЗППК и Приложение № 25 към Решение на МС № 619 към заявлението се прилагат:

1. Копие на документ за самоличност.

Представя се в обикновено ксерокопие на документ за самоличност, което не следва да се заверява.

2. Копие на диплома, удостоверение или друго доказателство за професионална квалификация по медицинска професия и копие на документ за признаването й в Република България.

Горецитираните доказателства за професионална квалификация по медицинска професия следва да се заверят или с „апостил“ или от дипломатическото или консулското представителство на съответната държава в Република България, или от Министерството на външните работи на държавата, която е издала съответния документ.  Копието на дипломата, удостоверението или другото доказателство за професионална квалификация се представя заедно с превод на български език. Преводът на документа на български език също се заверява надлежно по един от следните начини: Ако чуждестранният документ е преведен на български език на територията на Република България, е необходимо подписът на преводача, положен в извършения от него превод, да бъде нотариално удостоверен в Република България. Ако чуждестранният документ е преведен в друга държава, подписът на преводача се заверява от дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава.

Ако професионалната квалификация е придобита в Република България, се представя нотариално заверено копие на дипломата.

Документът за признаване на придобитата професионална квалификация по медицинска професия се представя под формата на нотариално заверено копие.

3. Копие на документ за придобита специалност в системата на здравеопазването.

Копието на документът за придобита специалност в системата на здравеопазването следва да е заверено или с „апостил“ или от дипломатическото или консулското представителство на съответната държава в Република България, или от Министерството на външните работи на държавата, издала съответния документ. Копието на документът за придобита специалност в системата на здравеопазването се представя заедно с превод на български език. Преводът на документа на български език също се заверява надлежно по един от следните начини: Ако чуждестранният документ е преведен на български език на територията на Република България, е необходимо подписът на преводача, положен в извършения от него превод, да бъде нотариално удостоверен в Република България. Ако чуждестранният документ е преведен в друга държава, подписът на преводача се заверява от дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава.

4. Актуален (до три месеца от момента на издаването) документ за наличие или липса на наложени административни или дисциплинарни наказания, потвърждаващ липсата на временно или окончателно отнемане на правото на упражняване на професията.

Представя се оригинал на документ за наличие или липса на наложени административни или дисциплинарни наказания, потвърждаващ липсата на временно или окончателно отнемане на правото на упражняване на професията не по-късно от 3 месеца от издаването му.

В случай че заявителят изобщо не е упражнявал професията си на територията на нито една държава, се представя нотариално заверена декларация, подписана в срок до 3 (три) месеца преди подаване на заявлението, че професията изобщо не е упражнявана до момента в нито една държава.

Документът за наличие или липса на наложени административни или дисциплинарни наказания, свързани с упражняването на медицинската професия следва да е заверен или с „апостил“ или от дипломатическото или консулското представителство на съответната държава в Република България, или от Министерството на външните работи на държава, която е издала съответния документ. Документът се представя заедно с превод на български език. Преводът на документа на български език също се заверява надлежно по един от следните начини: Ако чуждестранният документ е преведен на български език на територията на Република България, е необходимо подписът на преводача, положен в извършения от него превод, да бъде нотариално удостоверен в Република България. Ако чуждестранният документ е преведен в друга държава, подписът на преводача се заверява от дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава.

5. Актуален (до три месеца от момента на издаване) документ за чисто съдебно минало.

Важно! Българските граждани не предоставят свидетелство за съдимост, тъй като данните за тях се установяват служебно от Министерството на здравеопазването.

Гражданите на другите държави, извън гражданите на Република България, предоставят документ за чисто съдебно минало в оригинал, не по-късно от 3 месеца от издаването му.

Документът следва да е заверен или с „апостил“ или от дипломатическото или консулското представителство на съответната държава в Република България, или от Министерството на външните работи на държава, която е издала съответния документ. Документът се представя заедно с превод на български език. Преводът на документа на български език също се заверява надлежно по един от следните начини: Ако чуждестранният документ е преведен на български език на територията на Република България, е необходимо подписът на преводача, положен в извършения от него превод, да бъде нотариално удостоверен в Република България. Ако чуждестранният документ е преведен в друга държава, подписът на преводача се заверява от дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава.

6. Актуален (до три месеца от момента на издаване) документ, в който се посочва, че заявителят е в добро физическо и психическо здраве.

Документът, в който се посочва, че заявителят е в добро физическо и психическо здраве се представя в оригинал, не по-късно от 3 месеца от издаването му.

Когато не е издаден в Република България, документът следва да е заверен или с „апостил“ или от дипломатическото или консулското представителство на съответната държава в Република България, или от Министерството на външните работи на държавата, издала съответния документ. Документът се представя придружен с превод на български език. Преводът на документа на български език също се заверява надлежно по един от следните начини: Ако чуждестранният документ е преведен на български език на територията на Република България, е необходимо подписът на преводача, положен в извършения от него превод, да бъде нотариално удостоверен в Република България. Ако чуждестранният документ е преведен в друга държава, подписът на преводача се заверява от дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава.

 7. Академична справка и/или учебен план (програма), когато следдипломната специалност не е придобита в държава-членка.

 Академичната справка се представя в оригинал.

Академичната справка следва да е заверена или с „апостил“ или от дипломатическото или консулското представителство на съответната държава в Република България, или от Министерството на външните работи на държавата, издала съответния документ. Академичната справка се представя заедно с превод на български език. Преводът на документа на български език също се заверява надлежно по един от следните начини: Ако чуждестранният документ е преведен на български език на територията на Република България, е необходимо подписът на преводача, положен в извършения от него превод, да бъде нотариално удостоверен в Република България. Ако чуждестранният документ е преведен в друга държава, подписът на преводача се заверява от дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава.

8. Документ за идентичност на имената (в случай, че заявителят е с различни имена).

Документът за идентичност на имена се представя в оригинал.

Когато не е издаден в Република България, документът следва да е заверен или с „апостил“ или от дипломатическото или консулското представителство на съответната държава в Република България, или от Министерството на външните работи на държавата, издала съответния документ. Документът се представя заедно с превод на български език. Преводът на документа на български език също се заверява надлежно по един от следните начини: Ако чуждестранният документ е преведен на български език на територията на Република България, е необходимо подписът на преводача, положен в извършения от него превод, да бъде нотариално удостоверен в Република България. Ако чуждестранният документ е преведен в друга държава, подписът на преводача се заверява от дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава.

9. Документ за платена държавна такса.

Документът за платена държавна такса се представя в оригинал.

Министерството на здравеопазването гарантира поверителния характер на информацията, която получава.

Заявленията за признаване на специалност в системата на здравеопазването се приемат в Звеното за административно обслужване на Министерство на здравеопазването на адрес пл. „Света Неделя” № 5 всеки работен ден между 9.00ч. и 17.30ч. Заявленията за признаване на специалност, придружени с всички изискуеми документи, могат да бъдат изпратени и по поща на посочения по – горе адрес. 

Всяко заявление се регистрира от служителите на Звеното за административно обслужване в Единната информационна система за документооборота. Заведените заявления с приложените документи се получават и обработват от служители на дирекция „Лечебни дейности”. Образуваната преписка се представя за разглеждане на заседание на комисията по чл. 79 от ЗППК.

В едномесечен срок лицето се уведомява за получаване на документите. При установени непълноти в документите или липса на надлежна заверка по тях заявителят се уведомява писмено в същия срок да представи до два месеца липсващите документи. В този случай срокът по чл. 84 от ЗППК спира да тече.

Ако изисканите документи не бъдат представени от заявителя в двумесечен срок, процедурата по признаване се прекратява. 

След получаването на изисканите документи, преписката се представя за обсъждане в комисията по чл. 79 от ЗППК, която ги разглежда и проверява съответствието им с изискванията на действащата нормативна уредба.

При възникване на основателни съмнения относно истинността на представените документи, министърът на здравеопазването по предложение на комисията по чл. 79 от ЗППК  може да изиска от компетентните органи на друга държава членка потвърждение на истинността на доказателствата за професионални квалификации, издадени в другата държава членка, както и потвърждение, че заявителят отговаря на минималните квалификационни изисквания по ЗППК, отнасящи се до професиите, за които се прилага автоматично признаване.

При възникване на основателни съмнения относно истинността на документите, представени от граждани на трети държави, министърът на здравеопазването по предложение на комисията по чл. 79 от ЗППК може да изиска от компетентните органи на тази държава потвърждение на истинността на доказателствата за професионални квалификации.

Когато основателните съмнения са свързани с доказателства за професионална квалификация, които са издадени от компетентен орган на една държава членка и обхващат обучение, получено изцяло или отчасти в институция, която е законно установена на територията на друга държава членка, министърът на здравеопазването по предложение на комисията по чл. 79 от ЗППК може да запита компетентния орган на държавата членка по произход на документа дали: 1. обучението, проведено в тази институция, е официално признато в тази държава членка; 2. издаденото доказателство за професионална квалификация е същото като това, което би било издадено, ако обучението е проведено изцяло на територията на тази държава членка, и 3. издаденото доказателство за професионална квалификация предоставя същите професионални права на територията на тази държава членка.

При възникване на основателни съмнения, министърът на здравеопазването по предложение на комисията по чл. 79 от ЗППК може да поиска от компетентните органи на държавата – членка потвърждение, че заявителят не е отстранен или лишен от право да упражнява професията вследствие на тежко професионално нарушение или присъда за престъпление по служба във връзка с упражняването на някоя от неговите професионални дейности.

Обменът на информация между компетентните органи по признаване в различните държави членки се извършва посредством Информационната система за вътрешния пазар.

В случаите по чл. 24 и 29 и § 3б от ЗППК (когато се установят несъответствия на придобитата специалност в областта на здравеопазването с нормативните изисквания в Република България) се прилагат разпоредбите на Наредба № 12 от 2009г. за условията и реда за провеждане и оценяване на стажа за приспособяване и на изпита за правоспособност: 
а) комисията може да предложи на министъра на здравеопазването да изиска от заявителя: 
- в случаите по чл. 24 и 29 от ЗППК: да премине стаж за приспособяване или да положи изпит за признаване на правоспособност;
- в случаите по § 3б от ЗППК - една или няколко от следните възможности: да премине допълнително обучение по учебните дисциплини, които не са изучавани или са изучавани в недостатъчен обем и съдържание; да положи изпити; да проведе стаж. 
б) заявителят се уведомява за решението с писмо;
в) заявителят следва писмено да декларира съгласието си с предложените мерки в едномесечен срок от уведомяването за определените мерки;
г) при липса на отговор в срок или при изразяване на несъгласие с предложените мерки от заявителя, както и когато изпълнението на мерките не отговаря на предварително определените, комисията по чл. 79 от ЗППК предлагат на министъра на здравеопазването да откаже признаването на специалност в областта на здравеопазването;
д) след представяне на съответните документи, удостоверяващи изпълнението на мерките в съответствие с предварително определените, комисията по чл. 79 от ЗППК изготвя мотивирано предложение до министъра на здравеопазването за признаване на специалност в областта на здравеопазването. До представянето на тези документи срокът по чл. 84 от ЗППК спира да тече.

Комисията представя на министъра на здравеопазването мотивирано предложение за признаване или за отказ за признаване на специалност в областта на здравеопазването. 

В срок 3 месеца от подаване на всички необходими документи, въз основа на предложение на комисията, министърът на здравеопазването взема решение за признаване или за отказ за признаване на специалност. Този срок може да бъде удължен с един месец в случаите, предвидени в чл. 84, ал. 2 от ЗППК.

При вземане на решение за признаване на специалност в областта на здравеопазването министърът на здравеопазването или упълномощено от него длъжностно лице издава удостоверение по образец.

Министърът на здравеопазването отказва признаване на специалност в областта на здравеопазването с мотивирана писмена заповед, за която кандидатът се уведомява писмено. 
Решението и отказът за признаване на специалност в областта на здравеопазването на територията на Република България подлежат на оспорване при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

След поставяне на изходящ номер, удостоверението за признаване на специалност в областта на здравеопазването се получава от заявителя или от упълномощено лице в Звеното за административно обслужване или при заявено желание се изпраща по поща на посочен от заявителя адрес за кореспонденция.

Лицата с призната специалност се вписват в списък, който се поддържа и актуализира от Министерството на здравеопазването.

Правила за упражняване на медицинската професия, след признаване на съответната професионална квалификация

Лицата, на които е призната специалност в областта на здравеопазването, трябва да притежават познания по български език, които да им позволяват упражняването на регулираната професия на територията на Република България.

Проверката на познанията по български език е задължителна при упражняване на професия, която има последици за безопасността на пациентите или когато е налице сериозно и конкретно съмнение относно достатъчната степен на езикови знания на лицето с оглед професионалната дейност, която то ще извършва.

Проверката на познанията по български език се извършва след признаването на професионалната квалификация по регулираната медицинска професия.

Проверката на познанията по български език по отношение на регулираните медицински професии се извършва по реда на наредбата по чл. 186, ал. 3, т. 1 от Закона за здравето (Наредба № 15 от 2005г. за установяване на владеенето на български език и професионалната терминология на български език от чужденците за упражняване на медицинска професия в Република България) и трябва да е пропорционална на дейността, която ще се упражнява.

Изпитът за установяване на владеенето на български език и професионална терминология на български се организира и провежда от Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование. Подробна информация за процедурата по провеждане на изпита можете да намерите на следния интернет адрес: http://copuo.bg/page.php?c=24&d=82

Актът, с който се постановява резултатът от проверката на познанията по български език, подлежи на обжалване при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.