Върни се горе

1. Кой може да бъде донор?

  • Донор на органи може да бъде всяко лице в състояние на медицински установена мозъчна смърт, при което няма абсолютни медицински контраиндикации (тежки инфекциозни и онкологични заболявания).

Мозъчната смърт е необратимо състояние – веднъж настъпила, това означава, че човек не може да бъде върнат към живота.

  • Органното донорство е разрешено и приживе: може да бъде дарена единствено част от черен дроб, костен мозък или един бъбрек, като същите могат да бъдат трансплантирани, в зависимост от тъканната съвместимост, на съпруг(а), дете (дори ако е осиновено, но за целта осиновяването трябва да е факт от поне 3 години); роднина (майка/баща; брат/сестра; дядо/баба; прадядо/прабаба; племенник/племенница; първи братовчеди), както и на човека, с когото донорът е във фактическо съжителство от минимум 2 години, макар и без сключен брак.
  • У нас е разрешено и т. нар. кръстосано донорство, което позволява роднина на един пациент да дари орган на втори пациент, с когото е биологически съвместим, а роднина на втория пациент от своя страна да дари орган на първия.

2. Колко са българските граждани, чакащи за трансплантация?

Потенциални реципиенти на органи към 5.10.2022 г. са 901 български граждани. Най-много са нуждаещите се от присаждане на бъбрек – 802 души. От трансплантация на черен дроб се нуждаят 37 български граждани, а от сърце – 33. Своята белодробна трансплантация очакват 18 български граждани.

От началото на 2022 г. до 5 октомври в България са извършени общо 18 трансплантации: 1 – от жив донор и 17 – от трупно донорство. Тази година в страната успешно са реализирани 11 донорски ситуации след настъпила мозъчна смърт.

По данни на Съвета на Европа през 2021 г. в Европа са извършени 36 000 трансплантации на органи, какъвто е и броят им през 2020 г. Това е с 20% по-малко в сравнение с реализираните през 2019 г. трансплантации. Само за последната година в листите на чакащите за трансплантация са вписани 41 хиляди граждани. През 2021 г. в Европа средно на ден в очакване на трансплантация са умирали 20 пациенти.


3. На кого помагат дарените органи?

 

Органите получават тези пациенти, които са записани в „листата на чакащите“ за съответния орган. За всеки индивидуален случай се правят конкретни проучвания за съвместимост и актуално здравословно състояние.


4. Заплащат ли нещо семействата на донора и реципиента?

  • Донорството е напълно безвъзмезден акт.
  • За семейството на донора, както и за реципиента и неговите близки, не съществуват разходи, свързани с експлантацията и трансплантацията на органи.
  • Според българското законодателство човешките органи, тъкани и клетки не могат да бъдат предмет на възмездна сделка.
  • По закон разходите за всички дейности, свързани с извършването на трансплантацията и последващото приемане на медикаменти, се поемат от държавата.

5. Какво означава „мозъчна смърт“ и каква е разликата между „кома“ и „мозъчна смърт“?

  • „Мозъчната смърт“ е трайно и необратимо прекратяване на всички функции на главния мозък, включително и на функциите на мозъчния ствол, като следствие на липсващо мозъчно кръвообращение, докато при „комата“ има силно подтисната мозъчна функция, при все още запазено мозъчно кръвообращение.
  • Най-честите причини за мозъчна смърт са пътно-транспортните инциденти и масивните мозъчни кръвоизливи.

Накратко – разликата е огромна: пациент в мозъчна смърт е починал пациент, а пациентът в кома е жив, макар и с тежко заболял главен мозък.


6. Как се констатира мозъчна смърт според българското законодателство?

  • Мозъчна смърт се установява по клинични критерии от комисия от трима лекари с признати специалности по анестезиология и интензивно лечение, неврология, неврохирургия и рентгенология. И тримата лекари в комисията трябва да са единодушни.
  • За установяване на мозъчна смърт се използват изследвания, клинични тестове, както и инструментални методи (двукратно се извършва ЕЕГ изследване, което установява т. нар. „мозъчно мълчание“ в продължение на не по-малко от 30 минути, използват се още Церебрална ангиография, ЯМР ангиография, КАТ с контраст и др.)

7. Кога един човек не е подходящ за донор?

Абсолютни медицински контраиндикации (противопоказания) за донорство са:

  • Неизвестна причина за смъртта;
  • Данни за носителство на HIV или Хепатит В/С;
  • Данни за прекарано или активно онкологично заболяване, с изключение на базоцелуларен карцином на кожата и ин-ситу карцином на шийката на матката;
  • Тежки системни инфекции, които не са лекувани или са от непознат произход;
  • Заболявания, предизвикани от бавно действащи вируси, включително болестта на Кройцфелд-Якобс;
  • Прогресивна деменция или дегенеративни неврологични заболявания, както и заболявания с неизвестен произход;
  • Данни за хронични системни автоимунни заболявания и др.