Върни се горе

1. Кой може да бъде донор?

  • Донор на органи може да бъде всяко лице в състояние на медицински установена мозъчна смърт, при което няма абсолютни медицински контраиндикации (тежки инфекциозни и онкологични заболявания).

Мозъчната смърт е необратимо състояние – веднъж настъпила, това означава, че човек не може да бъде върнат към живота.

  • Органното донорство е разрешено и приживе: може да бъде дарена единствено част от черен дроб, костен мозък или един бъбрек, като същите могат да бъдат трансплантирани, в зависимост от тъканната съвместимост, на съпруг(а), дете (дори ако е осиновено, но за целта осиновяването трябва да е факт от поне 3 години); роднина (майка/баща; брат/сестра; дядо/баба; прадядо/прабаба; племенник/племенница; първи братовчеди), както и на човека, с когото донорът е във фактическо съжителство от минимум 2 години, макар и без сключен брак.

2. Колко са българските граждани, чакащи за трансплантация?

Потенциални реципиенти на органи към 10.10.2019 г.

НУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА: БРОЙ:
бъбрек 1032
черен дроб 52
сърце 41
бял дроб 19
панкреас 10
тънко черво 0
ОБЩО: 1154

 

 


 

3. На кого помагат дарените органи?

Органите получават тези пациенти, които са записани в „листата на чакащите“ за съответния орган. За всеки индивидуален случай се правят конкретни проучвания за съвместимост и актуално здравословно състояние.


4. Заплащат ли нещо семействата на донора и реципиента?

  • Донорството е напълно безвъзмезден акт.
  • За семейството на донора, както и за реципиента и неговите близки, не съществуват разходи, свързани с експлантацията и трансплантацията на органи.
  • Според българското законодателство човешките органи, тъкани и клетки не могат да бъдат предмет на възмездна сделка.
  • По закон разходите за всички дейности, свързани с извършването на трансплантацията и последващото приемане на медикаменти, се поемат от държавата.

5. Какво означава „мозъчна смърт“ и каква е разликата между „кома“ и „мозъчна смърт“?

  • „Мозъчната смърт“ е трайно и необратимо прекратяване на всички функции на главния мозък, включително и на функциите на мозъчния ствол, като следствие на липсващо мозъчно кръвообращение, докато при „комата“ има силно подтисната мозъчна функция, при все още запазено мозъчно кръвообращение.
  • Най-честите причини за мозъчна смърт са пътно-транспортните инциденти и масивните мозъчни кръвоизливи.

Накратко – разликата е огромна: пациент в мозъчна смърт е починал пациент, а пациентът в кома е жив, макар и с тежко заболял главен мозък.


6. Как се констатира мозъчна смърт според българското законодателство?

  • Мозъчна смърт се установява по клинични критерии от комисия от трима лекари с признати специалности по анестезиология и интензивно лечение, неврология, неврохирургия и рентгенология. И тримата лекари в комисията трябва да са единодушни.
  • За установяване на мозъчна смърт се използват изследвания, клинични тестове, както и инструментални методи (двукратно се извършва ЕЕГ изследване, което установява т. нар. „мозъчно мълчание“ в продължение на не по-малко от 30 минути, използват се още Церебрална ангиография, ЯМР ангиография, КАТ с контраст и др.)

7. Кога един човек не е подходящ за донор?

Абсолютни медицински контраиндикации (противопоказания) за донорство са:

  • Неизвестна причина за смъртта;
  • Данни за носителство на HIV или Хепатит В/С;
  • Данни за прекарано или активно онкологично заболяване, с изключение на базоцелуларен карцином на кожата и ин-ситу карцином на шийката на матката;
  • Тежки системни инфекции, които не са лекувани или са от непознат произход;
  • Заболявания, предизвикани от бавно действащи вируси, включително болестта на Кройцфелд-Якобс;
  • Прогресивна деменция или дегенеративни неврологични заболявания, както и заболявания с неизвестен произход;
  • Данни за хронични системни автоимунни заболявания и др.