Относно: Стратегията на Министерство на здравеопазването за справяне с емиграцията и миграцията на медицински специалисти
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЛАВЧЕВ,
УМАЖАЕМА ГОСПОЖО МИТКОВА,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
Съгласно публично достъпните статистически данни в страната продължават да протичат процеси на вътрешна и на външна миграция, започнали още през 90-те години на ХХ в. Вътрешната миграция е от селата към градовете и от по-малките към по-големите градове.
С най-голям относителен дял както сред преселващите се вътре в страната, така и сред емигрантите, е възрастовата група 20-39 години. Нормализиране на миграционните потоци в страната в средносрочен и дългосрочен план може да се очаква при сближаване на качеството и условията за живот и работа в страните и отделните региони. Процесите при медицинските специалисти не са изключение и следват общата тенденция в страната.
В тази връзка бих искал да отбележа, че Министерството на здравеопазването издава удостоверения, необходими за работа в чужбина на лекари и други медицински специалисти, придобили квалификацията си в Република България. Важно е да се има предвид обаче, че издаването на удостоверение не е еквивалентно на заминаване в друга държава. От броя на издадените удостоверения не може да се направи извод колко от медицинските специалисти действително са заминали и са започнали работа по специалността си извън страната. Издадените от Министерството на здравеопазването удостоверения са по-скоро мярка за потенциалната емиграция, т. е. намеренията за емиграция. В допълнение част от издаваните удостоверения са необходими за признаване на професионална квалификация в друга държава с цел провеждане на краткосрочно обучение, след което медицинският специалист се завръща в Република България.
От статистиката за последните 10 години е видна явна тенденция за намаляване броя на издаваните от Министерството на здравеопазването удостоверения, необходими за упражняване на професията „лекар“ в чужбина. През 2016 г. са издадени само 258 удостоверения, необходими за упражняване на професията в чужбина на лекари – български граждани. Посоченият брой е по-малък от броя на издадените удостоверения на лекари – български граждани през предходните години – 364 за 2015г., 411 за 2014г., 428 за 2013г., 495 за 2012г., 524 за 2011г., 585 за 2010г., 492 за 2009г., 655 за 2008г. и 594 за 2007г.
Върху формирането на миграционно решение при лекарите влияят различни фактори. Някои от тях са по-доброто заплащане и по-добрите условия на труд, по-високият стандарт на живот, възможността за професионална реализация, умората от дълго протичащата здравна реформа, отношението на обществото и медиите към лекарите и др.
Една от важните мерки за задържане на младите лекари в страната е създаване на благоприятни възможности за професионално развитие. По тази причина през последните години бяха реализирани редица нормативни промени, които да създадат привлекателни условия за придобиване на специалност, съобразени с европейските изисквания.
Към настоящия момент бази за обучение на специализанти са както университетските болници, така и областни и общински болници. Специализацията в областни и общински болници е един от начините за привличане и задържане на медицински специалисти в по-малки населени места. Бих искал да отбележа, че повече от половината от завършилите през последните 2 години лекари вече са се записали за обучение за придобиване на специалност в Република България.
В заключение бих искал да обърна внимание, че задържането на медицинските специалисти в страната и ограничаването на негативното влияние на вътрешната миграция е комплексен надинституционален проблем (не е само проблем на Министерството на здравеопазването) и като такъв изисква полагането на съвместни усилия на различни институции и на обществото като цяло.