Относно: Закриване на болници
29.01.2010 г.
УВАЖАЕМА Г-ЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ!УВАЖАЕМА Г-ЖО МАНОЛОВА!
Във връзка с Вашия въпрос, който се превърна в коментар, но аз ще отговоря на въпроса, заявявам следното. Министерството на здравеопазването не закрива болници. Реформите, които правим, въвеждат ясни критерии, на които трябва да отговарят лечебните заведения, за да гарантират качеството на медицинските услуги на пациентите в болничната помощ. Сред тези изисквания, включени в Закона за здравното осигуряване, са наличието на лекари на основен трудов договор, непрекъснато 24-часово изпълнение на медицинска помощ, медицинска апаратура и оборудване, необходими за своевременна диагностика и наблюдение на територията на лечебните заведения, съобразени с медицинските стандарти. Всички болници, които отговарят на тях, могат да сключат договори за работа със Здравната каса. По този начин се определят работещите болници, които могат да гарантират качествена медицинската помощ. Останалите лечебни заведения могат да бъдат преструктурирани в диагностично-консултативни центрове, медицински центрове или места за долекуване. По този начин ще се осигури реален достъп на пациентите в цялата страна до качествено лечение за болнична помощ.
Резултатът от договарянето в момента показва, че броят на договорите по клинични пътеки, които ще сключват лечебните заведения за болнична помощ, който беше динамичен процес, през тази година ще намалее с 14% в сравнение с миналата година. Редукцията е следствие от новите изисквания, които гарантират на пациентите достъпност и качество на медицинската помощ. Най-малка е редукцията на договори при областните и университетските болници, тъй като те са покрили нужните критерии за качество. Намаляването на договорите при останалите лечебни заведения е в резултат на това, че обхватът на дейността им не позволява комплексно обслужване на пациенти и възможности за прием за различни заболявания. Това е предпоставка за рехоспитализация и насочване на болни отново към други болници.
По данни на Националната здравноосигурителна каса в момента броят на болниците без нито един договор е 21. Петдесет и две лечебни заведения отговарят на критерии за работа само до три договора по клинични пътеки. Броят на болниците, които могат да сключват от 4 до 20 договора по клинични пътеки, е 107. От друга страна, над 100 договора по клинични пътеки ще имат 56 лечебни заведения, където прогнозно се осъществяват над 56 на сто от хоспитализациите в страната, а областни и лечебни заведения с над 5000 хоспитализации годишно са 107 на брой. Те осъществяват 78 на сто от общия брой хоспитализации. Така пациентите имат достатъчно лечебни заведения, където да получат качествената медицинска помощ, от която наистина се нуждаят.
Как се осигуряват здравните услуги на хората? Отново искам да подчертая, че има разлика между болнична и извънболнична медицинска помощ. Искам да отбележа наличието на извънболнична медицинска помощ като: медицински центрове, диагностично-консултативни центрове, общопрактикуващи лекари и филиали за спешна медицинска помощ, за тях мога да дам точни, ясни и конкретни цифри.
С прилагането на единни критерии за сключване на договори хората няма да останат без лечение, ще получат достъп до медицинска помощ в надеждни болници, за които говорих преди малко. Данните говорят, че повечето пациенти при ясни критерии за хоспитализация не се лекуват в местните болници, а търсят качеството на по-големите лечебни заведения в областния град или в университетските болници. Достъпът до здравни услуги в малките населени места се осигурява чрез спешните центрове и структурите за извънболнична медицинска помощ като общопрактикуващи лекари, медицински центрове, диагностично-консултативни центрове. В момента до всяка общинска болница се намира филиал на спешна помощ. Общо в страната има 28 центъра за спешна помощ и 197 филиала към тях. Дори лечебното заведение да не може да сключи договор със Здравната каса, филиалът на спешна помощ продължава да съществува и допълнително се укрепва с кадри. За тази цел са предвидени 30 млн. лв. повече. Освен това към филиалите е предвидено изграждането на спешни кабинети, като в тях ще дежурят лекари и специалисти, които да оказват помощ на всеки нуждаещ се гражданин. Към момента в над 13 области са подали заявления над 243 лекари, които искат да дежурят и се включват в осигуряването на денонощни дежурства. Освен тях 128 лекари на щат към центровете за Спешна медицинска помощ също са пожелали да се включат в графиците за дежурства. Графиците ще бъдат готови до 1 февруари т.г. По този начин всеки пациент ще има достъп до извънболничната медицинска помощ. Това означава, че няма да му се налага да търси медицинска помощ в друг град, за да си направи изследвания, да се прегледа или да получи спешна медицинска помощ. Всичко това ще правят структурите на извънболничната медицинска помощ, общопрактикуващите лекари, специалисти в ДКЦ и в медицинските центрове и филиали за спешна медицинска помощ.
Лечебните заведения ще сключват по-малко договори със Здравната каса през тази година. При разговори с кметове по места и с общински съвети те бяха убедени, че наистина е по-целесъобразно и по-необходимо да бъдат преструктурирани в медицински центрове или ДКЦ-та с налични до 10 легла за краткосрочно пролежаване, където да бъдат уточнявани неясни състояния. Самите препоръки, които даваме на принципалите по места, се приемат добре. Те са убедени, имат достатъчно възможности и време да направят промяна на дейността от болнична в извънболнична помощ. Самите кметове са заинтересовани да не влагат пари в болнични лечебни заведения, които не са ефективни и не биват ползвани.
По отношение на парите, за които попитахте знае ли господин Дянков. Да, знае, с него съвместно обсъждаме какви пари са необходими и затова са отпуснати за спешна помощ тези 30 млн. лв. в повече, за това ще бъдат отпуснати и други пари, необходими за тези структурни промени. Благодаря ви.