Относно: Политиката на Министерството на здравеопазването към болните от диабет
19.02.2010 г.
Наистина има тенденции, които са тревожни. Броят на болните от захарен диабет следва световните тенденции.
През 1981 г. диабетиците у нас са били около 81 хил. души или 1,01%. През 2006 г. общ брой – 237 хил., от които 153 неинсулинозависим тип и 83 700 инсулинозависим тип. Честотата на захарния диабет става 2,5%. Тъй като повече пациенти със захарен диабет тип 2 се лекуват в рамките на извънболничната помощ, то захарният диабет се стоварва като сериозна грижа за извънболничната помощ.
Захарният диабет, особено тип 2, се разглежда и като сърдечно-съдова болест. От друга страна, захарният диабет тип 2 е част от така наречения метаболитен синдром - струпване на рискови фактори за сърдечно-съдова смъртност, артериална хипертония, дислипопротеинемия, захарен диабет тип 2, затлъстяване и други. Така че тези данни, които цитирахте за смъртност, засягат изключително много и усложненията от захарния диабет. Тези данни налагат необходимостта от провеждане на мултидисциплинарен, политически подкрепен и координиран подход в сферите на здравеопазване, социални услуги, финанси, образование, спорт, земеделие и хранителна промишленост. Този въпрос, който задавате, изисква най-малко времето за широка дискусия и кръгла маса.
Какво правим в България по основни направления? Профилактиката и лечението на захарния диабет са сред приоритетите на Министерството на здравеопазването. Министърът на здравеопазването регулира политиката за профилактика, диагностика, лечение, диспансеризация, осигуряване на съвременни и достъпни лекарства за всички български пациенти въз основа на подзаконови нормативни актове, въз основа на които НЗОК осъществява реализация на политиката. Това са: Наредба № 39 за профилактични прегледи и диспансеризация, Наредба № 40 за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, Наредба № 10 от 24 март 2009 г. за условията и реда за заплащане на лекарства и лекарствени продукти в хуманната медицина.
Въз основа на посочените нормативни актове НЗОК реализира дейности за контрол на модифицируемите рискови групи за заболяването, които са насочени към две прицелни групи хора с повишен риск от развитие на диабет и цялото население. Има политика за наблюдение на високорискови групи деца, бременни жени, както и болни с напреднали диабетни усложнения. В Наредбата за диспансеризация има специфични правила за наблюдението им.
Подходът към останалите високорискови лица включва идентифициране на лицата с повишен риск и интервенции за намаляване на риска от захарен диабет тип 2.
Подходът на популационно ниво има за цел внедряване на важни промени, касаещи здравето на голям процент от населението, а превенцията от болестта и ранното откриване също е подход.
Личният лекар формира и води регистър на рисковите за диабет здравноосигурени граждани по определени критерии, утвърдени от световната практика при извършване на ежегодни профилактични прегледи. По този повод Ви информирам, че предложението на госпожа Цвета Георгиева от вашата парламентарна група да се въведе задължително изследване на кръвна захар при постъпване на деца в детска градина беше обсъдено с експерти ендокринолози, националния консултант по детска ендокринология доц. Коприварова и други водещи педиатри, подкрепени с документи на Световната здравна организация, Международната диабетна федерация и други. Тяхното становище е, че няма медицинска целесъобразност и критерии, които да доведат до резултат от въвеждането на това изследване. На този етап няма установени такива критерии за ранно откриване на детско-юношески диабет и нивото на кръвната захар е информативно само при проявено заболяване.
За деца до 18-годишна възраст и болни със захарен диабет на инсулиново лечение над 18-годишна възраст диспансерното проследяване се извършва от специалист по ендокринология. Гарантирани са и консултации със съответните профилни специалисти един път годишно. През 2009 г. има 167 569 лица диспансеризирани при общопрактикуващи лекари и са заплатени 10 млн. 344 хил. лв. при специалисти от извънболничната помощ. Болнично диспансеризирани лица са 100 900, а средствата там са 7 млн. 773 хил. лв.
Клинико-лабораторни изследвания са гарантирани в широк обем и даже включват съвременни изследвания, които показват дали самоконтролът е добър, и са на стойност 8 млн. 308 хил. лв.
В болничната помощ има четири клинични пътеки, като броят на преминалите пациенти по тези пътеки е 65 400.
Лекарствената политика в областта на диабета е насочена към заплащане и на пределна цена на инсулинови продукти, разрешени за употреба в България, като непрекъснато се увеличават видовете съвременни и скъпоструващи аналогови форми. В Полша и Румъния тези форми не се заплащат от обществения фонд, а Латвия заплаща само някои от тях, например. През 2009 г. средствата за инсулини са 54 млн. 280 хил. лв., а за перорални средства – 80 млн. 546 хил.лв., около 23% от общите разходи за лекарства и медицински изделия.
Ръководството на Министерството на здравеопазването разгледа този въпрос и във връзка с постъпващите допълнително искания за глюкомери и тест-ленти. Сами разбирате, че всичко, което е възможно и необходимо се прави, но това води до един изключително голям натиск върху финансовите средства, с които разполага Националната здравноосигурителна каса.
В допълнение ще кажа, че от тази 2010 г., различното е, че достъп до специалист-педиатър имат всички деца до 18-годишна възраст, където могат да бъдат допълнително направени консултации и изследвания, а при необходимост - вече насочени и към ендокринолог. Една част от педиатрите имат и втора специалност – ендокринология. Достъпът до тях на практика е неограничен и като заплащане е гарантиран от Здравно-осигурителната каса.