Върни се горе

На Ваш № 554-05-123/17.12.2015г.

 

ОТНОСНО: осигуряване на своевременно лечение на българските граждани

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИКОВ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН РАЙНОВ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПОПОВ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

 

Законодателните инициативи на Министерството на здравеопазването, приети от Народното събрание през 2015 г. са обусловени от необходимостта от въвеждане на промени в нормативната уредба, с които да се гарантира здравеопазване, отговарящо на здравните потребности на българските граждани. Тези промени са съобразени с изпълнението на целите и приоритетите на действащите национални стратегически и програмни документи. Основна цел на политиката в областта на диагностиката и лечението е осигуряване равен достъп до своевременна медицинска помощ с необходимото качество на всички български граждани.  

С оглед гарантиране на своевременен достъп до качествена медицинска помощ на пациентите при спешни състояния, част от мерките са насочени към приоритетно развитие на спешната помощ чрез инвестиции в ресурсното, техническо, логистично и кадрово развитие. Интегрираният модел на системата за спешна медицинска помощ, включващ извънболнична част - центровете за спешна медицинска с техните филиали и мобилни спешни екипи, и болнична част - структури за спешна медицинска помощ в лечебни заведения за болнична помощ, изисква подобряване на координацията и взаимодействието между тях, което ще осигури здравната сигурност на населението. В съответствие с Концепцията за развитие на системата за спешна медицинска помощ в Република България 2014-2020, и с цел преодоляване на тежкия кадрови дефицит, в рамките на бюджета на МЗ, от началото на 2015 г. бяха осигурени допълнителни средства за увеличение на трудовите възнаграждения на работещите в ЦСМП, като разпределението на средствата се осъществи по методика, позволяваща преодоляване на натрупаните дисбаланси във възнагражденията на работещите в 28-те ЦСМП в страната. В резултат на предприетите мерки през 2015 г. за пръв път се наблюдава положителна тенденция за преодоляване на кадровия дефицит, като постъпилите на работа в ЦСМП лекари е с 45% повече от напусналите системата, като увеличеният брой постъпили на работа позволи пълно окомплектоване на екипите във всички областни градове. През 2016 г. се предвижда допълнително увеличение на трудовите възнаграждения, което ще продължи поетапно в следващите години. Заедно с това бяха създадени условия и мотивация за повишаване на професионалния капацитет на заетите специалисти чрез различни мерки, насочени към осигуряване на продължително обучение на заетите в спешната помощ.

С оглед гарантиране достъпа на пациентите до достъпна и качествена спешна помощ и осигуряване на ефективен механизъм за системно планиране, наблюдение и непрекъснато подобряване на качеството на медицинските услуги е разработената Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“. Въвеждат се триажна система за оценка на спешните състояния, в т.ч. телефонен триаж при постъпване на спешните повиквания и времена за достъп на спешните екипи в зависимост от степента на спешност на съответното повикване.  Със стандарта се регламентира участието в спешните екипи на нов вид професионалисти в системата за спешна медицинска помощ – парамедици.

В допълнение, по Оперативната програма „Региони в растеж“, Приоритетна ос „Здравеопазване“ ще осигури финансови средства за здравната инфраструктура на спешната помощ за срока на програмата 2014-2020.

Ключова промяна, въведена с измененията в Закона за здравното осигуряване, бе преструктурирането на пакета от медицински услуги, който заплаща НЗОК, на основен и допълнителен. Промяната е обоснована от необходимостта за концентриране на ресурсите за осъществяване на дейности, интервениращи върху основните здравни проблеми на населението и подобряване на здравните показатели на населението. Дейностите от основния пакет гарантират достъп на пациента без отлагане във времето, в съответствие с медицинските показания. В основния пакет са включени всички социално-значими заболявания, които причиняват около 90% от смъртността и инвалидизацията, всички остри заболявания и състояния, които налагат незабавно лечение, както и дейностите по майчино и детско здравеопазване. Регламентирани са и три нови клинични пътеки за продължително лечение и ранна физикална терапия и рехабилитация след остри заболявания - инсулт, инфаркт и оперативни интервенции.

Дейностите от допълнителния пакет, в зависимост от състоянието на пациента, по медицинска преценка могат да бъдат планирани за изпълнение или преоценка с отлагане във времето, но за не повече от два месеца. В случай на настъпила промяна и влошено състояние обаче, пациентът се хоспитализира незабавно.

Извънболничната помощ /първична и специализирана/ е включена  предимно в основния пакет, като детайлно са определени конкретните здравно-информационни, промотивни и профилактични дейности, в т.ч. вторичната профилактика на заболяванията чрез процеса на диспансерно наблюдение, предоставяни на здравноосигурените лица. Предвиден е и обхват на амбулаторни дейности, изпълнявани без да се налага хоспитализация на пациента, който има за цел да повиши ефективността на медицинската помощ и да минимализира излишните разходи за болничния престой, които не са продиктувани от здравното състояние на пациента и не са свързани с конкретни медицински дейности.

Друга промяна, насочена към подобряване на своевременно лечение и намаляването на заболеваемостта и смъртността сред населението, чрез засилване на промоцията и първичната и вторична профилактика на болестите е изменението и допълнение на Наредба № 39 от 2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията. Тя, както и Наредбата за пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, е разработена при спазване на основните принципи за гарантиране на всеки български гражданин на достъп до необходимият му обхват медицински дейности, заплащани с публичен ресурс, при ясно дефиниране на задълженията на всички части от здравната система (общопрактикуващи лекари, лекари специалисти, болнични и други специализирани заведения) за осигуряване на неговото комплексно обслужване. Дейностите по профилактика и диспансеризация попадат изцяло в основния пакет здравни дейности, заплащани от НЗОК.

С наредбата се регламентира точно обемът от дейности по профилактичните прегледи за децата и бременните, които НЗОК заплаща напълно. Тези две групи са специално изведени, тъй като детското и майчино здравеопазване са основни приоритети в националната здравна политика. За възрастните над 18 години е регламентиран обемът на профилактичните прегледи по възрастови групи, както и критериите за формиране на рисковите групи. Заложени са допълнителни прегледи при съответен специалист, както и медико-диагностични и високоспециализирани изследвания за пациентите, при които е определен повишен риск от развитие на социално-значими заболявания - захарен диабет, сърдечно-съдови и някои онкологични заболявания (рак на маточната шийка, млечната жлеза, простатата и ректума). Осигуряването чрез тази наредба и Наредбата за пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, на гарантиран достъп до необходимия обем профилактични дейности е насочено към ранно откриване на рисковите фактори за развитие на заболяване, ранно диагностициране на настъпило заболяване и своевременно насочване за лечение с оглед предотвратяване на трайно увреждане или неблагоприятен изход.

С наредбата са регламентирани и обхвата и периодичността на дейностите по диспансерно наблюдение за нуждаещите се пациенти с хронични заболявания, с което се гарантира вторична профилактика на пациентите. В обхвата на заболяванията са включени всички хронични заболявания, при които болните подлежат на диспансеризация по медицински критерии, в т.ч. болните с редки заболявания.

Посоченият в наредбата обхват на профилактичните прегледи и диспансерното наблюдение определя минималния вид и периодичността на медицинските дейности, осигуряващи качествен и своевременен контрол на здравословното състояние на пациентите и проследяване на терапевтичния отговор от прилаганото лечение, в т.ч. домашното лечение, заплащано с публични средства. Спецификата на амбулаторно наблюдаваните заболявания е съобразена и със конкретните компетентности на нивата на здравната система, като съответно на тях то се извършва в условията на извънболничната първична и специализираната помощ или в лечебни заведения за болнична помощ, комплексни онкологични центрове, центрове за психично здраве или центрове за кожно-венерически заболявания.

Очакваните резултати от въвеждането на промените са подобряване на достъпа на населението и гарантиране на необходимото ниво на качество на здравните услуги, свързани с профилактиката и диспансеризацията на пациенти с хронични заболявания.

С оглед надграждане на дейностите по линия на НЗОК, заложени в нормативната уредба, с цел подобряване обхвата и достъпа на приоритетни групи, а именно деца, бременни и майки, през м. септември 2015 г. МЗ стартира изпълнение на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве (2014-2020). С програмата са въведени и се финансират дейности по неонатален слухов скрининг, за който МЗ е сключило договори с всички болници, осигуряващи родилна помощ. С тази дейност се осигурява своевременна диагностика и насочване към лечение при проблеми със слуха за всички новородени, с което да се осигури тяхното пълноценно развитие и интеграция. По програмата се финансира и провеждането на пренатална генетична диагностика на бременността, с което се осигурява достъп бременните жени до биохимичен скрининг. В рамките на програмата са разкрити и здравно-консултативни центрове за майчино и детско здраве във всички области на страната, които имат за цел да разширят и допълнят дейността на личните лекари, педиатри и акушер-гинеколози при медицинското обслужване на деца и бременни. В центровете се осигуряват допълнителни консултации при необходимост, както и психологическо консултиране и консултиране па въпроси от социален характер. МЗ предвижда да продължи финансирането на тези дейности и през следващите години.

В заключение бих желал да подчертая, че за продължаване на целенасочените мерки за подобряване здравето и осигуряване на своевременно лечение на българските граждани е необходим обществен консенсус и обществена промяна в подкрепа на здравето, защото здравето е право, но и отговорност – държавна, обществена и лична.

Сподели в: