Върни се горе

ОТНОСНО: Отсъствие на легални дефиниции в действащото законодателство в областта на здравеопазването

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМА ДОКТОР НАЙДЕНОВА,

 

Конституцията на Република България предвижда специална защита на здравето на гражданите, третирайки го като изключителна обществена ценност. За целта с чл. 52, ал. 3 от Конституцията държавата е задължена да закриля здравето на гражданите, а с чл. 52, ал. 1 са въведени основни права на гражданите – правото на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и правото на безплатно ползване на медицинско обслужване.

В посочените разпоредби Конституцията борави с термините „здраве“, „здравно осигуряване“, „достъпна медицинска помощ“ и „безплатно ползване на медицинско обслужване“.

Законодателят не е сметнал за необходимо да въведе на конституционно ниво специално съдържание на всички тези термини. От правна страна за целите на създаване на нормативните актове се спазва правилото, закрепено и в чл. 9, ал. 1 от Закона за нормативните актове, според което разпоредбите се формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно.

Здравето на гражданите се определя като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие с чл. 2 от Закона за здравето. Опазването на здравето на българските граждани е национален приоритет.

Държавата изпълнява конституционното си задължение да определи със закон условията и реда за упражняване правото на гражданите на здравно осигуряване чрез регламентацията в Закона за здравното осигуряване.

Както посочва и Конституционният съд няма съмнение, че правото на достъпна медицинска помощ е основното социално благо, до което се свежда правото на здравно осигуряване. Конституционният съд се е произнесъл безусловно и трайно в поредица свои решения относно съдържанието на понятието „достъпна медицинска помощ“. Това е медицинска помощ, чиято цена може да заплати всеки гражданин, когато се нуждае от нея за своето здраве и равни условия и еднакви възможности за ползване на лечението.

В този смисъл по силата на чл. 4, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител.

За целите на определянето на пакета от здравни дейности със закона са определени също и понятията „здравна дейност“, „медицинска помощ“, „обем на медицинска помощ“ и „обхват на медицинска помощ“.

Пакетът се определя с наредба на министъра на здравеопазването, предвид неговата специфичност и динамика с оглед осигуряване здравето на гражданите.

Конституционното право на гражданите на безплатно ползване на медицинско обслужване е осигурено от една страна чрез системата на задължителното здравно осигуряване, а от друга – и по силата на Закона за здравето. 

В заключение системата за предоставяне на медицинска помощ е изградена въз основа на законовоопределени принципи и правила, в това число и с помощта на цитираните легални дефиниции, които подпомагат тяхното формулиране. Налице е и богата трайна практика на Конституционния съд.

Независимо от това, изразявам готовност да бъдат обсъждани с всички заинтересовани лица евентуални неясноти и неточности на нормативната уредба и съм на разположение за дебатиране на предложения и становища. Считам, че основните ни усилия би следвало да се фокусират към насърчаване на участниците в здравната система да прилагат правилата точно и непротиворечиво, за което да се дават указания и да се осъществява ефективен контрол. Уверявам Ви, че работим целенасочено по оптимизиране на механизмите на правоприлагане както чрез контролните органи в системата на здравеопазването, така и чрез насърчаване на взаимодействието между всички участници в здравната система.

Сподели в: