Относно: Икономически аспекти на предлагания данък „обществено здраве“
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО БЪЧВАРОВА,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН РАЙНОВ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ТЪРНОВАЛИЙСКИ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
Основните хронични незаразни болести (ХНБ) – сърдечно-съдови заболявания, злокачествени новообразувания, хронични респираторни болести, диабет са причина за 60% от всички смъртни случаи в световен мащаб, 80% от които са в страните с ниски и средни доходи. В България за 2010 г. те са причина за над 80% от смъртните случаи, като водещи са болестите на органите на кръвообращението с 67.5%, следвани от злокачествените новообразувания с 15.1% и др. Научно обосновано е, че те се причиняват от общи, модифицируеми, предотвратими рискови фактори, като нездравословно хранене, ниска физическа активност, злоупотреба с алкохол, тютюнопушене.
Разрастването на епидемията от ХНБ увеличава тяхното негативно влияние върху социално-икономическото развитие на обществата. Бедността, глобализацията, урбанизацията и стареенето на населението са основните фактори, допринасящи за разпространението на тази епидемия. Продължава нарастването на честотата на разпространение на рисковите за ХНБ фактори. Здравните системи, особено в развиващите се страни не са подготвени да отговорят ефективно и равнопоставено на здравните нужди на населението по отношение на ХНБ.
В световен мащаб се отчита необходимостта от предприемането на спешни мерки и комплексни действия за превенция и контрол на ХНБ, като се отбелязва, че разпространението на ХНБ може значително да бъде ограничено чрез подобряване и укрепване на националните политики и здравни системи и намаляване на разпространението на рисковите фактори.
Моделът на хранене и хранителният статус представляват ключови детерминанти на здравето и един от фокусите на превантивната стратегия за редукция на риска от ХНБ.
Въвеждането на данък за общественото здраве (ДОЗ) е част от мерките и има за основна цел да ограничи потреблението и пренасочи производството на нездравословни храни, което, от една страна, да подобри здравословното състояние на населението, а от друга, да намали разходите за здравеопазване. Същевременно, здравеопазването ще може да набере допълнителни средства от тези, които излагат здравето си на риск чрез консумация на така наречените „вредни“ храни и са по-вероятни бъдещи ползватели на здравни услуги.
За да се постигнат най-ефективно заложените цели, се предвижда въвеждането на еднофазен косвен данък по подобие на акцизите. Законопроектът предлага облагане на четири основни групи храни, които са определени въз основа на проучване на влиянието им върху здравето, както следва:
Храните, обект на облагане, се определят чрез препратка към Комбинираната номенклатура на Европейския Съюз (ЕС), като за някои продукти са зададени минимални прагове на съдържание на дадено вещество. За разлика от отменения в Дания закон за облагане на храните с високо съдържание на наситени мазнини, проектът на закон за ДОЗ не предвижда облагане на „основни“ за населението храни като млечни продукти и месо. Наред с това изрично са изключени от облагане продукти, които имат и положително влияние върху човешкото здраве като сокове и нектари от плодове, продукти с високо съдържание на плодове и какао, чай, хляб и хлебни изделия, конфитюр и пчелен мед.
Така потреблението и производството допълнително се насочва към безвредни за здравето храни и напитки. Данъкът ще се дължи пропорционално на количеството продукт, пуснато на пазара. За разлика от акциза върху цигарите, ДОЗ не облага стойност и е по-пряко обвързан с целта да ограничи потреблението. Така ДОЗ не се влияе от евентуални промени в цените на производители и търговци и се избягва подтикът за закупуване на по-големи опаковки. Данъкът се налага еднократно при пускане на пазара на обекти на облагане, независимо дали продажбата се осъществява към краен потребител или към дистрибутор. Подобен механизъм се прилага при акцизите и продуктовите такси. По този начин се ограничава броят на лицата, върху които пада административната тежест за събиране на данъка.
Лицата, задължени да декларират и внасят данъка, са производителите, вносителите от трети страни и лицата, въвеждащи храни от други държави-членки на ЕС. Така се постига равно третиране на продуктите без значение на произхода им. ДОЗ е косвен данък, т.е. задължените лица внасят данъка, но „прехвърлят“ финансовата тежест от заплащането му към крайния потребител, като това увеличава цената на съответния продукт. Същевременно, въвеждането на еднофазен данък предполага значително по-ефективно администриране и по-ниска административна тежест в сравнение с данъка върху добавената стойност, който се прилага на всяка сделка от веригата производител – потребител и съответно води до голям брой задължени лица.
Предложеният механизъм на плащане позволява целево оползотворяване на постъпленията от данъка. Приходите от данъка ще бъдат превеждани по специална сметка на Национална агенция за приходите (НАП) и разходвани от Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването за целите по чл. 24 от Закона за здравното осигуряване, за промоционални дейности и програми за профилактика в здравеопазването.
С цел избягване на двойно данъчно облагане, законопроектът предвижда случаи на освобождаване от облагане с данък и възстановяване на заплатен данък. Предвижда се контролът по прилагането на закона да се осъществява от НАП и Българската агенция по безопасност на храните.
Към настоящия момент, законопроектът за ДОЗ не предлага конкретни данъчни ставки, поради което на този етап не е извършена същинска финансова обосновка по реда на чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. На този етап е извършен предварителен анализ, който разглежда икономическите ефекти от въвеждане на данъка въз основа на примерни нива на ставките. Използвани са реални данъчни ставки от няколко държави-членки на ЕС – Дания, Финландия, Франция и Унгария, в които данъкът е въведен като самостоятелен налог. Анализът проследява икономическия ефект от въвеждане на ДОЗ в два сценария – при „ниски“ и при „високи“ ставки, като резултатите показват, че при въвеждане на ниски ставки, (на годишна база) приходите от ДОЗ са 137.2 млн. лв., постъпленията от ДДС намаляват с 6.9 млн. лв., а продажбите на местни производители се свиват с 68.4 млн. лв. Изложени на риск от закриване работни места са 1,522. При прилагане на високи ставки, (на годишна база) приходите от ДОЗ са 399.2 млн. лв., постъпленията от ДДС намаляват с 56 млн. лв., а продажбите на местни производители се свиват с 287.9 млн. лв. Изложените на риск от закриване работни места са 4,205.
Гореописания анализ не отчита разликата в стандарта на живот и в цените на облагаемите продукти, а взима директно прилаганите в съответните държави данъчни ставки. Резултатите не отчитат и гъвкавостта в поведението на производителите, които имат възможност да се адаптират към въведения данък и да започнат да предлагат продукти с по-ниско съдържание на облагаемо вещество, които да не попадат в обхвата на закона. Счита се, че загубите на продажби и закриването на работни места могат да бъдат компенсирани от промяна в продуктовия портфейл на производителите, както и на предпочитанията на потребителите към храни извън обхвата на закона.
В заключение считаме, че само дейностите по промоция на здраве и профилактика са недостатъчни за гарантиране и съхранение на здравето на гражданите, особено здравето на децата и подрастващите. Необходимо е да се разработят нови политики и механизми, от една страна за подкрепа на установените изисквания и практики на здравословен модел на хранене, а от друга страна за промяна на поведенческите нагласи и модели и предложения законопроект е в тази посока и следва да бъде подкрепен от всички отговорни за здравето на нацията правителствени и неправителствени институции и организации.