Върни се горе

Относно: възможността за ползване на рехабилитационни и рекреативни процедури в България от осигурени лица от държави – членки на ЕС

                                

УВАЖАЕМА Г-ЖО КАРАЯНЧЕВА,

УВАЖАЕМИ ПРОФ. МИХАЙЛОВ,

 

В поставения от Вас въпрос  се твърди, че няма как представителите на т.нар. СПА сектор в България да подписват споразумения с частни и национални здравни каси в Европейския съюз за предоставяне на рехабилитационни и рекреативни процедури в България. Като пречка се посочва липсата на транспониране на Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване. Въпросът е свързан с причините за избягване на процедурата по транспониране на директивата и евентуалните рискове, както и би ли могло конкретно за направлението на рехабилитационните и рекреативни процедури да се намери друго конкретно и икономически обосновано за държавата решение.

В тази връзка бих искал да посоча следното:

Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване е въведена напълно в българското законодателство с промени в Закона за здравното осигуряване и Закона за здравето от 2014 г. и с издаването на Наредба № 5 от 2014 г. за условията и реда за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване през същата година.

По този начин се създадоха предпоставки за прилагане на режима на трансграничното здравно обслужване. По своята същност то представлява право на здравно обслужване, предоставено или предписано в държава – членка на Европейския съюз, различна от държавата членка по осигуряване.

При упражняване правото си на трансгранично здравно обслужване задължително здравноосигурените лица заплащат на лечебното заведение в държавата членка по местолечение стойността на предоставеното им здравно обслужване и имат право да им бъдат възстановени разходите за предоставеното им здравно обслужване в държавата членка по местолечение до размера на разходите, които Националната здравноосигурителна каса или Министерството на здравеопазването заплащат за съответното здравно обслужване в Република България, но не повече от действително направените разходи.

Горепосоченото право е изрично уредено в Закона за здравното осигуряване.

По отношение на гражданите на друга държава – членка на Европейския съюз, на които се предоставя здравно обслужване в България се прилагат утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, както и медицинските стандарти и Правилата за добра медицинска практика.

Лицата заплащат на лечебното заведение стойността на предоставеното им здравно обслужване, за което лечебното заведение издава подробен финансовоотчетен документ за изразходвания финансов ресурс.

Лечебните заведения, които предоставят здравно обслужване на граждани на други държави – членки на Европейския съюз, не могат да определят цени на здравните услуги, различни от тези за българските граждани.

Както става ясно, държавата е предприела всички необходими действия с цел транспониране в българското законодателство на Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване. Към настоящия момент в страната е въведена и действа необходимата нормативна база, въз основа на която може да бъде предоставяно трансгранично здравно обслужване на гражданите на други държави – членки на Европейския съюз. Подчертавам, че такова обслужване може да бъде предоставяно само от лечебни заведения у нас.

Поради гореизложеното, въпросът за предоставяне на услуги от т.нар. СПА сектор в България по реда на трансграничното здравно обслужване не може да бъде обсъждан в този контекст. Трансграничното здравно обслужване се осъществява с цел лечение, каквото според българското законодателство могат да извършват само лечебни заведения.

Сподели в: