Върни се горе

Относно: промяна в медицинските стандарти

 

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КАРАЯНЧЕВА,

УВАЖАЕМИ ПРОФЕСОР МИХАЙЛОВ,

 

Със Закона за лечебните заведения законодателят е възложил на министъра на здравеопазването да утвърди с наредби медицински стандарти за качеството на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента, въз основа на които да се осъществява дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях.

Със заповед на министъра на здравеопазването е утвърдена принципната структура на медицинските стандарти, която се прилага при тяхното изготвяне.

Във връзка с твърдението Ви, проф. Михайлов, за „девиации в медицинските стандарти“, държа да отбележа, че задължителните елементи в структурата на медицинските стандарти са свързани с определяне на минималните изисквания към персонал, оборудване, дейност и нива на компетентност в болничната помощ, а различията в съдържанието се дължат на специфичните особености на отделните медицински специалности.

Относно проект на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, публикуван за обществено обсъждане на 01.02.2018 година и по-точно относно дефиниране на понятието „потенциална жизнеспособност на плода“:

В мотивите към нормативния акт задълбочено и научно обосновано, включително с публикации и статистически данни в световен мащаб, са представени аргументите за приемането  у нас на граница между раждане и аборт 25-та гестационна седмица (г.с.)+0 дни и тегло ≥ 700 грама , още повече че тази граница е приета в стандартите на повечето страни в Европа. За приемането на тези критерии от изключителна важност са специфичните национални особености на лечебните заведения, в чиято компетентност е отглеждането на новородените с ниско и екстремно ниско тегло и осигуряване на добра медицинска грижа по двете взаимосвързани специалности „акушерство и гинекология“ и „неонатология“. Важно е да отбележа , че представената дефиниция за „потенциално жизнеспособен плод“ е подкрепена от научните дружества по двете специалности.

   В мотивите към проекта се представя и подробна медицинска обосновка за приетата дефиниция, базирана на натрупания практически опит и експертен консенсус между водещите специалисти по акушерство и гинекология и неонатология. Основание за окончателното решение за дефиницията за „потенциална жизнеспособност на плода“ са официалните данни за преживаяемостта на новородените в зависимост от тяхната гестационна възраст и тегло.

 Изводите, представени на международен научен форум през 2016 г., са че при децата, родени при възраст по-голяма или равна на 25 г.с., шансът за преживяване без тежко увреждане е по-голям или равен на 50%, при децата, родени от 23-24 г.с. този шанс е      10-50% и при тези, родени в 22 г.с. този шанс е нищожен и е под 10%. Важно е да отбележа, че децата родени под 25 г.с. при преживяемост над 72 ч. също трябва да се запишат като раждане.

От казаното до тук следва изводът, че твърдeнието за „създаване на определени внушения за завишаване на изискванията за определението, на което трябва да отговаря плода за „аборт“ и „раждане“ от 22-а на 26-а гестационна седмица и от 600 на 800 грама тежина на плода“ не отговаря на истината.

Процедурата на общественото обсъждане продължава до края на месец февруари и всички целесъобразни от медицинска и правна гледна точка и достатъчно обосновани предложения и становища ще бъдат взети предвид и отразени като промяна в проекта на наредбата.

Относно въпроса Ви за създаване на стабилна застрахователна основа, подпомагаща тежкия труд на българските лекари:

Закона за здравето (чл. 189) определя необходимостта лечебните заведения задължително да застраховат лицата, които упражняват медицинска професия в лечебното заведение, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните им задължения, като условията, редът, срокът за извършване и размерът на минималната застрахователна сума се определят с Наредба на Министерския съвет.

Със заповед на министъра на здравеопазването е създадена работна група, в състава на която участват експерти от съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, Комисията за финансов надзор и Асоциацията на българските застрахователи със задача да изготви проект на наредба за задължителното застраховане на лицата, упражняващи медицинска професия, която има за цел да защити медицинските специалисти за вреди, които последните могат да нанесат на пациент, поради тежки условия на труд, високи нива на напрежение и натоварване и други.

В обхвата на нормативния акт попадат лекари, лекари по дентална медицина, фармацевти и специалисти от професионално направление „Здравни грижи“.  

Проектът на наредбата е на етап вътрешноведомствено съгласуване и предстои изпращане в Министерския съвет за междуведомствено съгласуване и приемане.

Сподели в: