Правителството утвърди Националната здравна карта на България. Чрез нея се определят и планират на териториален принцип потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ и се осъществява националната здравна политика.
Основната цел на Национална здравна карта е структурата на здравната мрежа да се адаптира към потребностите на населението, гарантирайки на всеки български гражданин равнопоставен достъп до здравни услуги.
С Картата е определена нуждата от лекари, лекари по дентална медицина и специалистите от професионално направление „Здравни грижи“ в извънболничната медицинска помощ. Определени са също потребностите от легла за болнично лечение, медицинските дейности по видове и нива на компетентност за всички области, както и необходимите високотехнологична медицинска апаратура и високотехнологични методи за диагностика и лечение.
Елемент на Националната здравна карта е и Картата на системата за спешна медицинска помощ, съдържаща броя, местоположението и районите на обслужване на структурите за спешна помощ. При определяне на районите на обслужване на филиалите за спешна медицинска помощ е взето предвид възможно най-краткото време за достъп до и от съответното населено място, без оглед административното деление на областите.
В областите, в които броят на болничните легла надвишава потребностите на населението, Националната здравноосигурителна каса ще сключва договори с лечебни заведения по критерии и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.
Чрез Националната здравна карта се оптимизират механизмите за планиране на медицинските дейности и се създават условия за справедливо разходване на финансовите средства на здравноосигурителната каса, съобразно нуждите на националната система на здравеопазване.
Документът е изготвен с участието на широк кръг представители на заинтересованите страни – здравни институции, общини, съсловни и пациентски организации.