Върни се горе

Линк към интервюто на Жени Начева „Неделя 150“ БНР

 

Водещ: На телефона е Жени Начева – тя е заместник-министърът на здравеопазването. Добър ден, г-жо Начева. 
Жени Начева: Добър ден на вас и на вашите слушатели.
Водещ: Предполагам, чухте какво казва д-р Грозев – не са съгласни от Лекарския съюз с начина, по който Националната здравна карта прави разпределението на легла. Как отговаряте на тези критики, че да кажем, ако са сключени договори за 25 легла в дадено отделение, 26-ят човек вече трябва да бъде за сметка на болницата?
Жени Начева: Чух това, което каза д-р Грозев. Имаше и дебат, както и той отбеляза, по този въпрос. В момента Националната здравна карта е в процес на публично обсъждане, качена е на сайта на Министерство на здравеопазването. Другата седмица ще приключи публичното обсъждане. Аз не бих искала да кажа, че здравната карта трябва да се оценява на база на една или друга област извън контекста на цялата територия на страната. Здравната карта дава информация за осигуреността с инвестиции, медицински специалисти и необходимостта от брой медицински специалисти и минимално, базово ниво медицинска помощ на територията на цялата страна. Тя е изготвена въз основа на анализ на статистическа и отчетна информация, получена от различните институции, отговорни за обобщаване и събиране на данни в сектор „Здравеопазване“. 
Водещ: Обаче д-р Грозев каза, че не сте се съгласили с тези регионални консилиуми, които са изготвили своите предложения. Каза…
Жени Начева: Много трудно е да се постигне баланс между първична и специализирана извънболнична помощ, в рамките на болничната помощ, при толкова много – над 16 000 договорени партньори в момента на Касата и над 340 лечебни заведения за болнична помощ, с които Касата има договор. Когато колегите на областно ниво и специалистите са видели данните такива, каквито са отчетени от миналата година, а ние сме взели реално отчетена статистическа информация, на някои места може да има неточности, но на други места това е истинската, реална картина на нещата такива, каквито ние сме ги констатирали. Разбира се, че ако в дадена област дадено легло се окаже недостатъчно, първо има заделен резерв за легла за спешна медицинска помощ, за предоставяне на медицинска помощ, за друг вид дейности. Освен това ние многократно подчертахме, че с изключение на интензивните легла се допуска промяна, приемане на пациенти на друг вид легла, ако реални медицински потребности наложат тази необходимост. Не би следвало да се свежда Националната здравна карта само до брой легла. Тя е снимка както на настоящите, така и на бъдещите намерения за инвестиции и е един основен базов дебат за това от какви структури и дейности има нужда населението на територията на страната.
Водещ: Г-жо Начева, за какви инвестиции можем да говорим, при положение че вчера медицинските сестри, които протестираха в София, част от тях обясняваха, а имаше и други медицински специалисти, които обясняваха как в едно спешно отделение работят две, вместо необходимите седем медицински сестри? За какви инвестиции можем да говорим, ако хората просто ги няма?
Жени Начева: Това е обект и на бъдеща стратегия за развитие на човешките ресурси, защото тук съм напълно съгласна с д-р Грозев, че проблемите в системата не са от днес и от вчера. Системата на здравеопазването изисква комплексни решения, които имат дългосрочен ефект и въздействие. Един специалист в сферата на здравеопазването се изгражда за повече от 10 години, в това число и специалистите по здравни грижи. Ние сега мислим по тези въпроси и знаете, че подготвяме предложения за тяхното преодоляване. Но възнагражденията на специалистите в болничната сфера, а и в доболничната сфера, както знаете, принципът на заплащане в страната се формира на базата отчетена и извършена дейност. Т.е. много важно е как ръководителите на лечебните заведения в рамките на самите лечебни заведения са определили правила за получаване на възнагражденията, защото ръстът в сферата на здравеопазването е значим, здравеопазването е приоритет. Всяка година заедно с образованието там се влагат най-много допълнителни средства спрямо останалите сектори и направления и на ниво лечебни заведения е много важно какви правила определят ръководителите на лечебни заведения за разпределяне на средствата, които се получават за извършената и отчетена дейност по линия на НЗОК. Спешните звена знаете, че се финансират от Министерството на здравеопазването по друг ред. Там също има стратегия, която предвижда увеличение в средносрочен план на възнагражденията. Така че неслучайно ние въведохме и тези финансови правила, които считаме, че ще допринесат за по-ефективно разпределение на разходите за персонал на ниво лечебни заведения. 
Водещ: Знаете ли, г-жо Начева, говорим си за здравеопазване, а вече десетина минути с вас, откакто започнахме разговора, всъщност говорим за пари. Това ли е всичко в здравеопазването, парите ли са всичко?
Жени Начева: Парите, разбира се, не са всичко. На първо място в здравеопазването трябва да говорим за качество на лечение на пациентите и за постигнат резултат, а именно излекувани хора, които са имали нужда от медицинска помощ. И неслучайно ние всяка година отбелязваме колко стотици милиони хора са получили рецепти и са получили нови медикаменти, и са получили медицинска помощ. Над 3 милиона са платените хоспитализации, т.е. излекувани хора в болничната система например. И преди точно това е нашата цел – парите, които се инвестират в здравеопазването, да водят до постигане на някакви съществени качествени резултати за лечението на хората, които са имали нужда от тази система като потребители. 
Водещ: Аз пък имах предвид нещо в смисъл на някак си по-човешко отношение, някой да отиде и да поговори с лекарите, които протестираха, особено в Ловеч, а и тези във Враца. Нека само в рамките на една минута да чуем звукова картина от техните протести през седмицата. 
Протестиращ: Немислимо е да работи областна болница без кардиологично отделение, без неонатология, тъй като неонатологичното отделение е пряко свързано с акушеро-гинекологичното отделение. При натоварването, на което са подложени, кризата ще се задълбочава все повече и повече. 
Протестираща: И няма как да искат да живеят млади хора, а да няма болница.
Протестиращ: Продължаваме протестите на магистралата. 
Протестираща: Докато можем.
Протестиращ: Много от отделенията вече изнемогват с направата на графици. Под риск е болницата, защото всяко едно отделение е окомплектовано с брой персонал, който е на ръба на санитарния минимум.
Протестиращ: Пациент с нестабилна стенокардия – ако ме нямаше мен, този човек е обречен да умре, тъй като никой нямаше какво да направи за него в отделението.
Пациентка: И се притесних какво ще стане с моята приятелка, като няма кой да я приеме. Още повече, чувам, че някои други отделения на болницата са закрити, което е кошмарно. Ние сме хора, които също заслужаваме да бъдем лекувани, както ония в столицата, колкото и грубо да звучи.
Пациентка: Жалко, имаме деца, имаме родители.
Протестиращ: Това е геноцид и за този геноцид единствената вина има 
Министерство на здравеопазването.
Водещ: Чухте, г-жо Начева – геноцид, за който вина имате вие от Министерството на здравеопазването. Какво ще им кажете утре? Знам, че ви предстои среща с хора от ловешката и врачанската болница.
Жени Начева: Ние всеки ден се срещаме и работим по проблемите не само на тези болници, а и на останалите болници. Но проблем за това състояние на тези две специално лечебни заведения има неглижирането на просрочените задължения и на договорите, които лечебните заведения са имали сключени за съвместна дейност. Тези договори са сключени отпреди поне пет-шест години, а никой не е обърнал внимание в рамките на този период, начело с ръководителите на съответните лечебни заведения, че ползата от тези договори е била единствено и само в полза на едната страна, но не и на държавните болници в нашия конкретен случай. Разбира се, за това нямат вина лекарите. Това, което ние се опитваме да направим и ще направим, е оздравителните планове, които сме изготвили за съответните две лечебни заведения, да проработят, но за целта е необходимо да се постигне оптимален баланс в диалога с кредиторите. 
Водещ: Г-жо Начева, хората…
Жени Начева: И на двете места ние сме го постигнали този оптимален баланс в диалога с кредиторите. И най-вече ще потърсим отговорност – предприели сме действия в тази посока – на лицата, които са довели до това финансово състояние в двете лечебни заведения. 
Водещ: Г-жо Начева, безспорно е необходимо да се потърси отговорност на виновните, ако те изобщо бъдат установени, понеже практиката в България говори друго. Но хората напускат, отделенията вече затварят, спешното във Враца вече не работи в 24-часов режим. В Ловеч хората скандират „Гладни сме“ и последното, което са взели, са авансите си за февруари. Трябва два се действа сега, г-жо Начева, а не в бъдеще време – така ми се струва на мен. 
Жени Начева: Това, което казвам, не са средносрочни и дългосрочни стратегии. Това са действия, които ние предприемаме ежедневно. И това е целта на моите срещи и на нашите срещи като екип на министерството с лечебните заведения – да върнем тяхното доверие в системата. Аз мисля, че ще постигнем диалог с лекарите, които работят в лечебните заведения, защото не тяхна е вината, но когато им обясним къде са проблемите и как ще ги адресираме, мисля, че те ще се успокоят. Няма проблеми с оказването на медицинската помощ на територията на двете области. Създали сме съответна организация. Постепенно лекарите ще започнат да си получават и редовно възнагражденията, които изработят по линията на НЗОК.
Водещ: Понеже говорите за контрол и за търсене на отговорност, как ще контролирате изразходването на средствата в болничната помощ, така че да се ограничи практиката на доплащане от страна на пациента?
Жени Начева: Контролът в лечебните заведения за болнична помощ преди всичко трябва да бъде предварителен: има ли нужда от лечение на толкова много лица в болниците, как доболничната медицинска помощ си е свършила работата по линия на профилактика, диспансерно наблюдение на пациентите и дали дейността, която се извършва, наистина е трябвало да бъде реализирана. Ние в тази посока ще разчитаме на съдействието на национални консултанти, представители на медицинското съсловие. В рамковия договор сме записали подобни текстове, лекари, специалисти по съответните медицински специалности да направят анализ на извършените дейности и да ни помогнат в наблюдението и контрола върху осъществяваните дейности. И допълнително министерството пък ще контролира ефективността на използване на средствата за издръжка и други немедицински дейности в лечебните заведения, така че там да няма други нарушения. 
Водещ: Какво ще се случи с болниците във Враца и Ловеч, г-жо Начева? Ще продължат ли да функционират в този си вид?
Жени Начева: Болниците във Враца и Ловеч са приоритетни, те са областни болници, те задължително трябва да продължат да съществуват. Дали точно в този вид на този етап не мога да отговоря, но при всички положения основните структуроопределящи клиники и отделения ще продължат да съществуват, защото те са единствени на територията на съответната област. Вярно е, че за проблемите им допринася и демографската структура на населението и недостигът на лекари специалисти, но ние сме оптимисти за намиране н лекари със съответните медицински специалности. Неслучайно в двете болници сме инвестирали за закупуване на необходими апарати, които биха подобрили дейности, съответно скенер в ловешката болница, ангиограф във врачанската болница. Няма как държавата като принципал да инвестира в лечебни заведения, които смята да закрива или които смята за неперспективни. Те са структуроопределящ, ще продължат да съществуват и съвсем бързо ние искаме да покажем това на персонала.
Водещ: И как ще спрете, г-жо Начева, тези практики по източването на подобни болници, както във Враца, така и в Ловеч? Изобщо в цялата страна – това не е само там. Проблемните болници не са само във Враца и в Ловеч. 
Жени Начева: За съжаление сте напълно прав. Не са само във Враца и в Ловеч. Единственият механизъм е текущо наблюдение и взимане на незабавни мерки при отклонение от…
Водещ: Какви? 
Жени Начева: … определени финансово-устойчиви показатели. Това са правилата, които въведохме за финансово управление и наблюдение на лечебните заведения, от една страна, с които ние при всеки ръст в просрочията или промяна в размера на просрочените задължения, или при липса на ангажимент от ръководителите на съответните лечебни заведения да погасяват просрочените задължения, можем да предприемем съответни и административни мерки към ръководството на болниците, подчертавам, а от друга страна, с контрола върху медицинската дейност от страна на изпълнителна агенция „Медицински одит“ и на контролните органи на Касата, с участието на национални консултанти и специалисти. 
Водещ: Ще поемете ли ангажименти утре пред представителите на ловешката и врачанската болница, г-жо Начева, за осигуряването на спешно финансиране?
Жени Начева: Ангажимент за осигуряване на спешно финансиране не можем да поемем, тъй като системата на финансиране на лечебните заведения е на база извършена и отчетена дейност. Ние ще поемем ангажимент за това, че няма да има хаотично налагане на запори и за това, че сме се договорили с кредиторите на съответните лечебни заведения те да осигурят спокойствие и ритмичност в доставките, да няма неполучаване на средствата, които болниците съвсем справедливо и достойно са изработили по договор с НЗОК. Т.е. поемаме ангажимент средствата, които се получават от НЗОК, да не отиват по сметки на един или двама кредитори и да могат да отиват за разходи за възнаграждения и за текущи медикаменти и консумативи.
Водещ: Няма да има спешна финансова инжекция за тези болници. А какво казвате на медицинските сестри, които вчера протестираха в София?
Жени Начева: Спешната финансова инжекция не е решение на проблеми, генерирани системно, защото спешната финансова инжекция е лош сигнал към всички лечебни заведения, които достойно и дисциплинирано и в рамките на определените параметри не са допускали просрочени задължения, не са допускали и неефективни практики на територията на техните лечебни заведения. Нашата цел е дейността…
Водещ: Да, но и хората, които живеят в Ловешко и Врачанско, също нямат вина за това, че някой някога е направил нещо не както трябва.
Жени Начева: Да, и точно затова искаме дейността, която те са изработили и свършили, да бъде заплатена така, както е заплащана от всички останали над 330 лечебни заведения, както вече отбелязах. Не може да има правила различни в различните лечебни заведения. Трябва да има прозрачност и справедливост във всички лечебни заведения. Това, което ние ще гарантираме, е спокойствие и заплащане на изработената дейност в рамките на параметрите, които лечебните заведения са изработили. Определени са…
Водещ: Разбрах Ви. 
Жени Начева: … параметри за дейността, които не са по-различни от предходните години и за двете лечебни заведения, прогнозни параметри. Знаете, от Касата се определят такива.
Водещ: Разбрах Ви. Моля Ви само с едно изречение, понеже времето ни притиска – едно изречение. Какво ще кажете на медицинските сестри, които вчера протестираха в София с искане за достойно възнаграждение? 
Жени Начева: Ние имаме много добър диалог с медицинските сестри. Работим с тях по стратегически документи, които са свързани и с професионалната квалификация, специализации имат медицинските сестри. Другото, което можем да направим, е да наблюдаваме правила за възнагражденията в лечебните заведения, които ръководителите на лечебни заведения да спазват и съблюдават. Тези правила важат и за специалистите по здравни грижи, не само за лекарския персонал.
Водещ: Добре, аз Ви благодаря. Явно сестрите, които протестираха вчера със самолетни билети и приготвени куфари, не са разбрали за тези ваши инициативи. Това беше Жени Начева – заместник-министър на здравеопазването

Сподели в: