Състоянието, в което заварихте сектора, д-р Шарков, определено не беше добро. Какви бяха най-важните оздравителни мерки през първите 100 дни?
Спешната помощ, наредбата за специализация на младите колеги, премахването на лимитите при плащане на трансплантации, приемането от Висшия медицински съвет на концепцията за реформи в здравеопазването, както и на програмата за майчино и детско здравеопазване. Спешната помощ е базата, върху която можем да градим добро здравеопазване, а чрез приетата от правителството концепция и финансирането й с европейски средства наистина можем да я направим по-качествена и по-достъпна за пациентите. На всички вече им беше писнало от административни пречки пред младите лекари да останат в България. Сега само за месец и половина имаме над 180 места за млади колеги в различните болници, докато по старата наредба те все още не биха се явили дори на изпита за зачисляване. А на работа биха постъпили чак през август. Относно програмата за майчино и детско здравеопазване - няма по-добър измерител за отношението на едно управление от здравето на децата ни и техните майки. Последните капиталови разходи на министерството за 2014 г. насочихме към детски и АГ клиники и тази политика ще следваме и занапред.
Наясно ли сте вече как точно ще разделите пакета на касата на три и кой за какво ще плаща?
Основният пакет ще включва социалнозначимите заболявания - онези, които дават почти 96% от смъртността в България: сърдечносъдовите, онкологичните, мозъчните, детските и други. Това са заболяванията, които предизвикват трайна инвалидизация, или онези, по които от години имаме драстично по-лоши показатели от средноевропейските. Въпрос на приоритети в държавната политика е справянето с тези негативни резултати и затова финансовият и кадрови ресурс на министерството и касата трябва да бъде ударно пренасочен към справянето с тези заболявания. Допълнителният пакет е всичко друго, за което пациентът би могъл да изчака, както е в останалите европейски държави. А ако не желае да изчака, би могъл до използва възможностите на доброволните здравни дружества.
Признавате официално, че ще има листа на чакащи?
Т.нар. листа на чакащите съществува и сега, въведена е през 2006 г. и точно разписана в наредбата за достъпа през 2011 г. в член 22. Това не е новост, но е въпрос на приоритизиране на работата на лечебните заведения. Спешният пакет ще е гарантиран и занапред чрез държавния бюджет, без листа на чакащи, и на него ще имат право дори здравно неосигурените.
Ако се приеме тази идея, това ще означава ли свиване на основния пакет?
Ще означава по-добро финансиране за лечението на социалнозначимите болести, по-добър достъп на пациентите, по-качествена здравна помощ и постепенно придвижване към онези здравни показатели, които имат останалите европейски страни. Всичко друго ще ни остави на опашката на Европа. На някои това може и да им харесва, защото си гарантират приходи от публични средства, но този екип на Министерството на здравеопазването има амбицията да промени нещата.
- Ще се върви ли към закриване на болници?
- Едно от първите неща, с които стартирахме, беше изработването на стандарт за индикатори за качество. Не гледаме на болниците като на нещо, което да се закрие, а което трябва да бъде стимулирано, за да оказва медицинска помощ в обем, достъпност и човечност, създаващи усещане за удовлетвореност от страна на пациентите. Който не може да отговори на потребностите на българските граждани от здравеопазване, сам ще се закрие. И това не важи само за болниците, а за всяка структура от системата. Не можем повече да толерираме мърлявщина, липса на компетентност, безхаберие и отношение към пациентите единствено като към касичка.
Докъде стигна идеята за цялостна промяна във философията на заплащане за болнична услуга - тоест да се плаща за оздравял, а не на преминал болен?
Тук не става въпрос единствено и само за болнична услуга. Пациентът в извънболничната помощ, който е навременно и правилно изследван и диагностициран, качествено лекуван и проследяван, въобще не трябва да стига до лечение в болница. Но ако пациентът не просто е хоспитализиран, а се появява в рамките на следващата година още в две или три болници, значи философията на заплащане е дълбоко сгрешена. Тоест имаме лечение, насочено единствено към усвояване на пари, а не към ефективност. Можем да продължим така, но на кого помагаме?
От друга страна, винаги ще има пациенти с хронични заболявания, на които се подобрява състоянието, но те едва ли някога ще приемат, че са излекувани. Просто е невъзможно. С промените в закона за здравното осигуряване сме въвели изискването за удовлетвореност на пациента, за да получи лечебното заведение заплащане за дейността си. Кой, ако не потребителят на здравна услуга, би могъл най-точно да каже за какво държавата си заслужава да плати?
Искате да кажете, че акредитацията на болниците ще зависи и от пациентите?
Да, в наредбата за акредитация е записано, че един от елементите, по които се дава оценка на лечебното заведение, е анкета сред пациентите за тяхната удов летвореност. Без това болницата няма как да получи акредитация. На второ място, има изработени европейски методологии за оценка на удовлетвореността на пациентите, които включват редица критерии като степен на информирано съгласие, болка, обяснение на всички клинични процедури и т.н. Това не е откритие на топлата вода, а просто за първи път го свързваме с финансирането на лечебното заведение.
Това ще спести ли пари на системата?
Ще спести нерви и здраве и на пациентите, а и на лекарите.
Ще стигнете ли и по-далеч, като смените статута на държавните болници и те вече не са търговски дружества. Кой ще плати тогава дълговете им?
Категорично не трябва да са търговски дружества. Готов съм да споря с всеки, който твърди, че това са предприятия, които имат търговска дейност, произвеждат нещо и го продават на някой друг, и то на печалба. Въпросът е юридически, в него няма медицина, и то от години. Ако само дълговете им са причината да продължават да са хоремаг, хайде да кажем „стига вече“. Кой ще плати дълговете им? Не е ли най-простото нещо те да бъдат платени от собствеността им върху имоти, които реално не ползват, нямат общо с медицинската им дейност, не носят нищо на пациентите и лекарите и трупат разходи за градинари, косачи и всякакви други...