14 ноември е Световният ден за борба с диабета. Това е хронично заболяване, което придобива мащабите на световна епидемия. Фактите сочат, че над 360 милиона души страдат от това заболяване като всеки 10 секунди двама души се разболяват от диабет, а един човек умира. За това кои са първите симптоми на диабета, какви са рисковите фактори, как да се лекуваме и какво трябва да правим, за да се предпазим, разговаряме с проф. д-р Сабина Захариева, национален консултант по ендокринология и болести на обмяната.
Какво трябва да знаем за диабета?
Захарният диабет е метаболитно заболяване, характеризиращо се с повишено ниво на кръвната захар, което е резултат от нарушение в инсулиновата секреция, в инсулиновото действие или в двете заедно. Това е хронично, социално значимо заболяване. Съществуват два основни типа захарен диабет – тип 1, при който обичайно се стига до абсолютен инсулинов дефицит и тип 2, който е резултат на прогресиращ инсулинов секреторен дефект на фона на инсулинова резистентност. При децата по-типичен е първи тип диабет. Това най-често е автоимунно заболяване - организмът изработва различни антитела срещу собствените си клетки, които секретират инсулина и се стига до абсолютен инсулинов дефицит. Първи тип диабет се развива много често на базата най-често на вирусна инфекция, от която детето е боледувало. Вследствие на това се стига до промяна на имунната система в организма, появяват се елементи на автоимунна реакция и така се развива болестта. При възрастните се развива основно втори тип диабет, което е свързано с наднормено тегло и с инсулинова резистентност. Втория тип диабет може да бъде предотвратен, но за тази цел трябва да се прави скрининг сред рискови пациенти. Освен тип 1 и Тип 2 има и други специфични типове диабет, които се дължат на различни причини - заболявания на панкреаса, на ендокринната система, влияние на лекарства или химикали, както и генетични дефекти в бета-клетъчната функция или в инсулиновото действие. Захарният диабет, който се установява за първи път по време на бременност, се означава като гестационен диабет. Основен проблем при пациентите с диабет са развиващите се късни усложнения на болестта, които могат да доведат до сериозни последици – слепота, хронична бъбречна недостатъчност и хемодиализа, ампутации на крайници, съдови усложнения – исхемична болест на сърцето, миокарден инфаркт, мозъчно-съдова болест, мозъчен инсулт.
Кои са рисковите фактори за развитие на захарен диабет?
Захарният диабет тип 2 се дължи на комбинация от генетични фактори и фактори на околната среда, най-вече свързани с начина на живот. Най-висока честота на заболяването се наблюдава в страни с бързи и значими промени в начина на живот на хората – хранене, намалена физическа активност, висока честота на наднорменото телесно тегло и затлъстяването. За основни рискови фактори за развитие на захарен диабет се приемат наднормено телесно тегло или затлъстяването, както и наличието на първостепенни родственици, страдащи от захарен диабет. Риск съществува и при раждане на дете с тегло над 4 кг или анамнеза за диагностициран по време на бременност гестационен диабет. Други неблагоприятни фактори са артериалната хипертония, нива на HDL-холестерол по-нисък от 0.9 mmol/l и на триглицеридите над 2.2 mmol. За рискови фактори за възникване на захарен диабет се считат също сърдечно-съдови заболявания, синдром на поликистозни яйчници и други заболявания или състояния, свързани с инсулинова резистентност.
Какъв е броят на хората, които страдат от това заболяване у нас и по света?
Понастоящем над 360 милиона души в цял свят страдат от захарен диабет. На всеки 10 секунди двама души се разболяват от диабет, а един умира. Годишно 7 милиона души се разболяват от болестта, като 70 000 от тях са деца. В световен мащаб предвижданията са към 2030 г. над 500 милиона души да бъдат засегнати от диабет Тип 2. Захарният диабет е глобален проблем, който засяга и нашата страна. Понастоящем в България има около 500 000 души, които страдат от това заболяване.
Каква е симптоматиката на диабета и как се диагностицира?
Според статистиката около 40% от хората с диабет остават недиагностицирани. В резултат на това 25% от пациентите с новодиагностициран диабет вече са с усложнения - диабетна ретинопатия, микроалбуминурия, диабетна невропатия. Изчисленията сочат, че периодът между изявата на захарен диабет тип 2 и поставянето на диагнозата е около 7 години. Ето защо своевременното диагностициране на захарен диабет е от изключителна важност. Диагнозата на захарния диабет се поставя чрез измерване на нивото на плазмената глюкоза. При диабета това ниво е по-високо от 7.0 mmol/l, при спазен интервал от последния прием на храна поне 8 часа. Симптомите, при които трябва задължително да посетите ендокринолог, са непрестанна силна жажда, често уриниране, загуба на тегло, силно чувство на глад, чести инфекции в устата, уринарния тракт и по кожата, необяснима обща слабост, рязко спадане на тегло и др. При болшинството от хората с диабет тип 2 обаче липсват признаци на заболяването и то се открива случайно при провеждане на изследвания по друг повод.
Какви изследвания са необходими и какво е лечението на диабета?
Най-важно е редовното измерване на нивото на кръвната захар – с глюкомер или в лаборатория. Освен това е необходимо изследване и на нивото на липидите – холестерол, HDL холестерол, LDL холестерол, триглицериди. По-голямата част от болните от диабет не контролират редовно нивото на кръвната си захар. Повече от 60% от хората с диабет тип 1 измерват кръвната захар по-малко от веднъж дневно, повече от 25% - по-малко от веднъж седмично. Резултатите от проведени научни изследвания обаче сочат категорично, че редовният самоконтрол намалява усложненията от диабета с 35%. Лечението на диабета е комплексно и включва както контрол на нивото на кръвната захар, така и на другите съпътстващи диабета рискови фактори – артериална хипертония, дислипидемия, затлъстяване. При хората със захарен диабет тип 1 лечението е с инсулин. В тези случаи най-физиологично е интензивното лечение с бързодействащ аналогов инсулин преди хранене, както и с интермедиерен инсулин веднъж или два пъти дневно. При хората със захарен диабет тип 2 лечението се провежда с перорални средства, които стимулират отделянето на инсулин от клетките на панкреаса или подобряват периферното действие на инсулина. Както за диабет от Тип 1, така и за диабет от Тип 2 е необходимо установяването на хранителен режим от специалист с прецизиране на качеството, количеството и съдържанието на въглехидрати и мазнини, както и ежедневен двигателен режим.
Как можем да намалим риска от поява на диабет?
Редица проучвания доказват, че промяната в начина на живот е важен фактор за превенцията на захарен диабет тип 2 при всички лица с повишен риск. Профилактиката на захарен диабет тип 2 включва поддържане на нормално телесно тегло чрез съчетаване на хранителен режим и физическа активност. Това е особено важно при лица с нарушен глюкозен толеранс, които са рискова група. Международната Диабетна Федерация препоръчва поне 30 минути умерена физическа активност (бързо ходене, плуване, каране на колело, танци) през повечето дни от седмицата. Редовно ходене поне 30 минути дневно снижава риска от диабет с 35-40%. Изследвания категорично сочат, че промяната в начина на живот снижава риска от захарен диабет с 58%. Редовната физическа активност подобрява инсулиновата чувствителност, снижава нивото на инсулина при лица с хиперинсулинемия и подобрява дислипидемията. По този начин се подобрява състоянието на сърдечно-съдовата система и се намалява риска от развитие на захарен диабет тип 2. Особено важно е извършването на профилактични прегледи при ендокринолог, а при пациентите с диагностицирано заболяване се налагат периодични прегледи поне на 6 месеца от специалист-ендокринолог.
Какви са социалните и здравни последици на диабета?
Захарният диабет е водещата причина за смъртност от миокарден инфаркт, мозъчен удар, слепота, ампутации и бъбречна недостатъчност. Всяка година в България от диабет умират 4125 жени и 4000 мъже. През първата година след установяването на диабета 4% от пациентите са с прекаран инфаркт на миокарда, 3,2% - с инсулт. През следващите седем години процентът на усложненията нараства в линейна зависимост. Късното диагностициране и възникването на усложнения имат сериозен социално-икономически ефект. През първата година след диагностицирането 58% от разходите са за усложнения от диабета, а през седмата година тези разходи нарастват на 83%. В повечето страни разходите за лечение на диабета са 10% или повече от общия бюджет за здравеопазване.