Върни се горе

05 юли 2013 г.


CV 
►Д-р Таня Андреева е родена на 7 юли 1973 г. 
►Завършва медицина в София през 1999 г., а придобива специалност по акушерство и гинекология през 2006 г. Има специализация по патологична бременност и по пренатална диагностика в университетска болница в град Рен, Франция. 
►Защитава магистратура по здравен мениджмънт в Медицински университет в София през 2009 г. 
►Работи в Шейново като АГ специалист, а от 24 ноември 2011 г. до 29 май т.г. е изпълнителен директор на лечебното заведение. 
►На 29 май т.г. бе избрана за здравен министър.   

- Д-р Андреева, измина един месец откакто сте здравен министър. Вече съжалявате ли, че се съгласихте за поста? 
- Проблемите са много повече, отколкото очаквах. Тъй като идвам от лечебно заведение, смятах, че проблемите са в болничната помощ. Оказа се обаче, че са навсякъде – и в доболничната, и във Фонда за лечение на деца в чужбина, в Агенцията по лекарствата, в Националната здравноосигурителна  каса (НЗОК)... Истината е, че заех длъжността с чувство на отговорност. Премиерът Пламен Орешарски каза: „Там трябва да се свърши сериозна работа, мисля, че ти можеш да се справиш". В момента, обаче, е много трудно всички проблеми да бъдат изчистени, защото това не може да се случи за времето на един мандат. Винаги съм казвала, че за да върви здравеопазването в положителна посока, са нужни години. Т.е. трябва да има приемственост и добър диалог между екипите на Министерството на здравеопазването, независимо от коя политическа сила са. В крайна сметка това касае здравето и живота на всички нас. А типът поведение „политически нихилизъм" към свършеното от предшественика за мен наистина е неприемливо. 
- Парламентът вчера отстрани управителя на НЗОК д-р Пламен Цеков. Очаква се БСП да издигне отново д-р Румяна Тодорова за шеф, т.е. вече ще работите с човек от вашия политически отбор. С кой от най-тежките проблеми на болниците ще се захванете заедно най-напред? Такъв например е преразходът в перото за онкомедикаменти. 
- Да, при годишен бюджет от 107 млн. лв. за онкологични медикаменти към момента вече са изразходени 75 млн. лв. Т.е. бюджетът е правен без да се вземат предвид реалните показатели или от хора, които не знаят как да го направят. Аз лично нямам обяснение. Истината е, че не съм работила в НЗОК и нямам опит там. Затова разчитам парламентът да избере компетентен човек, тъй като Касата управлява огромен ресурс – близо 3 млрд. лв., и не мога да повярвам, че средствата просто не стигат. Факт е, че се нароиха толкова болници, факт е, че договорните партньори също станаха много, а основният проблем е липсата на контрол. Лечебните заведения подават едни изпълнения на лечение, а няма механизъм, по който да се провери дали това наистина е така. Още нещо: няма регистри на пациентите. Съществува само един – за онкоболните. Затова ще предложа на новия управител на НЗОК до края на годината да се изградят такива за диабетиците, астматиците, пациентите с хепатит и за психично болните. Т.е. когато няма обективност, на която да се стъпи, а регистърът е именно такава, много трудно е да се контролира изразходването на средствата. 
- Ваш екип вече работи по Националната здравна карта (НЗК), която ще посочва в коя област колко и кои болници, отговарящи на посочени условия, ще получават пари от НЗОК. Докъде стигнахте с описването? 
- Със сдружението на общините договаряме кои фактори трябва да се вземат предвид при изготвянето на НЗК. В Европа основният принцип е достъпност и отдалеченост от лечебните заведения. Със сдружението се обединихме около тезата, че е важно да се включат също параметърът възраст на населението и географски особености. Знаете, че в планинските отдалечени райони, където живеят възрастни хора, единственият им транспорт в повечето случаи са каруците или трябва да извикат близки, които да ги превозят. Това безспорно трябва да бъде отчетено. Много важно е, че здравната карта ще посочи къде и какви лечебни заведения да има. Не само болници. 
- Годишно 7-8 нови болници отварят врати и те също започват да черпят от бюджета на  НЗОК. Т.е. средствата ѝ се разпределят между все повече изпълнители на медицинска помощ. Ще продължи ли тази тенденция, или ще заложите на сключването на договори само с болници, които отговарят на по-високи от настоящите критерии? 
- Има два принципни въпроса. Всички болници, независимо от собствеността си, са равнопоставени. Не може да ги делим на държавни, общински и частни, факт е, обаче, че частните болници в момента не работят по правилата, по които лекуват пациенти държавните и общинските, а именно – когато дадена дейност е плащана от НЗОК, тя не може да има друг източник на финансиране. Всички обаче знаем, че в частните болници не е така – там освен че плаща касата, плащат и пациентите. Не казвам винаги, но често. По темата вече сме говорили с председателя на здравната комисия д-р Нигяр Джафер и заместника ѝ д-р Емил Райнов, с лекарския съюз и с една от асоциациите на частните болници. А другата седмица имам среща и с втората. Т,а на първата организация казах: „Ако искате подкрепа за частните болници, трябва да работите при същите условия като държавните и общинските". Така много рязко поставих проблема със спешната помощ, от която частните лечебни заведения бягат. Това ще се промени. 
- Те бягат и от сключването на договор по евтините клинични пътеки, но точно обратен е и интересът им към скъпите... 
- Да, така е. Само че щом получаваш, трябва и да даваш – ще работиш и по евтини, и по по-изгодни клинични пътеки, защото получаваш от парите на хората. В крайна сметка парите от здравните осигуровки са взети от всеки един от нас. 
- Какво тогава ще направите? 
- Въвеждаме равни правила. Който иска да работи по тях, ще получава финансиране от Касата. Който не иска, може да мине изцяло на кешови плащания от пациентите. Говоря най-вече за частните болници, защото при общинските и държавните няма такъв проблем. 
- Т.е. целите по естествен път да намалите договорните партньори на НЗОК, което ще осигури по-голямо финансиране на оставащите? 
- Да. Другото много важно нещо е, когато се дават разрешителни за дейност, те да не се отсъждат само по документация, а да се провери дали тя отговаря на актуалното състояние. Прави впечатление, че в болниците „странстват" едни дипломи, но без физически лица към тях. А знаем колко е важно наличието на специалисти, за да получат болниците по-високо ниво на компетентност. Разминаванията между хартията и фактическия състав, обаче, водят до затруднения в процеса на лечението, особено в заведенията със спешни отделения. При тях от практиката става ясно, че на дежурствата няма достатъчно анестезиолози. В повечето случаи те са на разположение. Това пряко поставя в риск пациентите от спешните отделения. 
- Във Франция, ако искаш да разкриеш болница в Париж, а там квотата за съответното лечебно заведение е изчерпана, те пращат да го изградиш в Лион, да кажем. У нас такива ограничения няма, затова 1/3 от болниците са в София. Как ще ликвидирате тази диспропорция? 
- Да, това ще са последствията именно от Здравната карта и обезпечеността, която тя ще гарантира във всеки регион. По тази причина в момента аз не разписвам разрешителни за дейност на нови болници. И намерението ми е, докато не стане готова картата, да не се отварят нови болници, за да се ликвидират диспропорциите. Има цели райони около Лом, в Югозападна и Югоизточна България с бели петна по отношение на наличието на здравни заведения. Примерно, за живеещите в Източните и Западните Родопи е много трудно да стигнат до областната болница. Вземете и Девин – 17 души са починали там миналата година, защото не им е оказана помощ навреме. 
- Докога ще е готова Здравната карта? 
- Много се надявам до края на годината. Още повече че основната информация по отношение на инфраструктура, географски особености и т.н. вече я имаме. Остава само да се впишат правилата, по които и в Европа се правят здравните карти. Заложили сме срока за изготвянето на нашата карта и в Националната здравна стратегия, която пък ще е написана до дни. В нея едно от основните направления ще бъде спешната помощ, човешкият ресурс, превенцията и профилактиката. Дори когато се планира годишният брой лекари за обучение и след това специализацията им, е важно да знаем какви болници имаме и с какви представени специалности в тях. Т.е. и в това отношение не може без Здравна карта. 
- Как приемате идеята за връщането на държавата в плащането на онколекарствата? И съгласна ли сте отново нашето здравно министерство да стане единственото в ЕС, което се занимава с търгове на медикаменти? 
- Това, което не си представям, е министерството да не отговаря примерно за хората с репродуктивни проблеми. Затова от догодина фондът ин витро отново ще мине на финансиране към МЗ, както интензивните грижи и ваксинопрофилактиката. По отношение на онкомедикаментите съм с резерви. Според мен, децентрализацията на доставките е по-добрият начин, по който пациентите по-бързо могат да получат терапията си. Единственият негатив е, че когато процедурите се правят от болниците, цените се завишават. Независимо че преди това НЗОК е издействала те да са по-ниски. А когато търговете се правят централизирано, нормално е цените да падат. Тук, обаче, добре трябва да се преценят плюсовете и минусите. Но без проблем НЗОК може да работи по методиките, които е използвало МЗ. Така няма да се стига до поскъпване. 
- Това е въпрос на желание. 
- Да. Затова, когато дойде новият управител на НЗОК, ще го посъветвам да заложи на такъв модел на договаряне. В никакъв случай, обаче, няма да му се меся в работата. Сторих го с Пламен Цеков, защото абсолютно всички – и лекари, и съсловни, и пациентски организации, бяха недоволни от работата му.

Сподели в: