12.09.2012 г., „Денят започва”
Водещ: Следващият ни гост е министърът на здравеопазването Десислава Атанасова. Знаете тя беше на посещение в Израел с почти цялото българско правителство. Върна се късно снощи, нали така, г-жо Атанасова? Добро утро.
Десислава Атанасова: Добро утро.
Водещ: Там подписахте документи за сътрудничество в медицината и здравеопазването. За това веднага ви питам кога българската спешна помощ ще стане толкова качествена като израелската, както говорихте преди да тръгнете за там?
Десислава Атанасова: Това са нашите амбиции, на мен и на целия екип, и на цялото правителство. И се надявам с подписването на плана за сътрудничество между двете държави, наистина ще има не само методическа помощ, а и организацията по нов начин и не само на спешната помощ, а на всички останали сектори в здравеопазването би следвало да се развиват, така че да оказваме много по-добра качествена и медицинска помощ. Бих искала да кажа, че този план за сътрудничество между двете държави в областта на здравеопазването е за период от четири години.
Водещ: Кога влиза в сила?
Десислава Атанасова: Влиза в сила от деня на подписването.
Водещ: От вчера.
Десислава Атанасова: От вчера вече влезе в сила. И няколко приоритетни области са заложени, по които ние активно ще си сътрудничим. Разбира се, обърнахме сериозно внимание на областта „спешна медицина”, защото израелската държава е една от най-напредничавите в тази област. Там работят по много ясни механизми, така че спешната помощ да достига много бързо и да има много добра диагностика. Още в първите няколко минути след инцидент. Така че в последствие при лечение на пациенти в лечебните заведения да бъде много по-лесно за последващите екипи.
Водещ: Какво ще променим ние тук, така че да се доближим за това качество, за което говорите вие в Израел? Предвиждате ли някакви конкретни мерки? Там, разбрахте ли се нещо с израелския си колега?
Десислава Атанасова: Знаете вероятно и аз неведнъж съм споменавала, че проблемите в спешната помощ в България са няколко и в няколко посоки. На първо място акцентирах още преди с това, че лекарите и работещите в спешната помощ получават много по-ниски заплати. И има обаче вече стъпки в тази посока. Бяха увеличени с 18 процента заплатите в спешна помощ. Следващата тема, която стои на дневен ред, това е бързината и достъпът и бързината на пристигането на екипите до адрес след повикването. В тази посока също сме предприели няколко мерки. Например тук в София заедно със столичния кмет г-жа Фандъкова имаме обща концепция за развитието на спешната помощ. Тя да бъде дислоцирана на четири различни места в града, така че при повикване на тел. 112 от различни места да е възможно най-близо този център.
Водещ: Да, разбирам. Да е възможно най-близо. Кога ще ги разделите? Кога ще разделите спешната помощ на четири центъра?
Десислава Атанасова: Може би това ще стане през октомври, защото беше необходимо общинският съвет да вземе решение, така че да бъдат отдадени някои помещения за ползване на Министерството на здравеопазването, където да бъдат настанени екипите. И предполагам, че съвсем скоро това дислоциране ще се случи. Другата тема, която е важна да се каже за Спешна помощ, това е медицинските специалисти. И това е един от основните проблеми, който стои пред нас, защото недостигът на кадри в спешна помощ е много сериозен.
Водещ: Той вероятно е свързан с по-ниското заплащане? Аз така си обяснявам, твърде схематично.
Десислава Атанасова: Да. Ниското заплащане и огромната натовареност на лекарите и медицинските екипи, защото в големите градове на България има много сериозен недостиг от медицински екипи, в София са предвидени много повече екипи отколкото работят реално. От там идва и забавянето при реакцията на повиквания. И при медицинските специалисти сме предприели конкретните мерки с промяна в наредбата за специализация, наредба 34, която вече е факт, сме дали възможност на лекарите от спешна помощ да могат да специализират всички медицински специалности. Тоест, това са ангажименти, няколко на брой от страна на държавата, с които ние мотивираме лекарите от спешната помощ да работят там, така че да има много по-качествена медицинска помощ в България.
Водещ: Добре. Вчера от вашия пресцентър разпространиха съобщението, което беше разпространено след разговорите в Израел, стана ясно, че сте си говорили за организацията в болничната помощ. Интересно ми е да разбера дали няма да се насочим към израелския модел, който предвижда големи болнични комплекси, които да предлагат почти всички видове услуги, а всичко останало да е на второстепенно ниво?
Десислава Атанасова: Планът за сътрудничество предвижда няколко приоритетни области – финансиране на здравеопазването, е една от тях, разпределянето на финансовия ресурс именно към лечебни заведени я, които поемат и цялата спешност и високите технологии. И втората тема беше по отношение на превенцията и контролът на заразните заболявания – ХИВ и СПИН. Планът предвижда и сътрудничество в областта на хроничните заболявания, в областта на хроничното здраве, обмяна на опит по отношение на лекарствената политика. За спешната помощ говорихме. Да, действително в Израел е концентрирана медицинската помощ в няколко големи болници.
Водещ: Дали пък не сте решили и в България да бъде по този начин?
Десислава Атанасова: И много малки центрове във вътрешността на страната и в населените места, които оказват спешна медицинска помощ и първична диагностика. Имаше няколко концепции за българското здравеопазване през годините. Една от тях е именно в тази посока. Изграждането на високотехнологични болници. Бяха предвидени да бъдат изградени шест на брой. По-късно знаете, че тази концепция се промени и тя се преструктурира и се насочи към диагностика и лечение на онкологични заболявания. И в момента вече имаме възможност да я реализираме, тъй като с европейско финансиране ние получихме възможност за инвестиции в болници от национално значение, в лечебни заведения от местно значение или това са областните болници, както и в големи общински болници в комплексни онкологични центрове. И има средства за преструктуриране на общински болници в медицински центрове. Бих искала да кажа, че 147 млн. по ОП „Регионално развитие” са предвидени за обновяване на цялостната апаратура в тези лечебни заведения. И вече е факт и сме подписали договори. Тоест, обществените поръчки са приключили. Имаме договори с доставчик на апаратура. Например за „Св. Марина” и за специализираната болница по онкология, ще бъдат доставени по два линейни ускорителя. Предвижда се да започне строителството и със строителите вече са подписани договорите в съвсем кратък срок. Така че след известно време, колкото технологично е необходимо във връзка със строителството и въвеждането на новата апаратура в експлоатация, ще имаме едни много по-съвременни условия за лечение в онкологията, а и не само. Има ЛОТ по същата оперативна програма, който предвижда оборудване с апаратура с образ на диагностика.
Водещ: По скоро въпросът ми беше, че не сте си променила мнението, няма да има в България големи, огромни медицински центрове, да кажем пет-шест-седем на брой, които да предлагат по-големия спектър от здравни услуги, а навсякъде другаде да останат центрове за спешна помощ. Не е това концепцията, която ще бъде развивана в България на този етап.
Десислава Атанасова: Първо, по отношение на компетентността на лечебните заведения. Имаме нива на компетентност, които се определят с разрешителното за дейност, което се издава от министъра на здравеопазването. Тоест, ние и сега сме посочили в кои лечебни заведения има най-високото трето ниво на компетентност, където може да се извършват най-високо специализираните дейности в диагностика и лечение. Има лечебни заведения, които са с първо ниво на компетентност. Това обикновено са малките общински болници. И имаме много добре разположени в цялата страна филиали на спешна помощ.
Водещ: Добре. Накрая, ако завършим така, да обобщим от посещението ви в Израел, сега се сещам, какво договорихте за специализацията на български лекари в Израел или по някакъв друг начин, така че българските лекари да могат да повишават квалификацията си?
Десислава Атанасова: Да. Това е тема, която също беше поставена на дебат. Ние неведнъж сме поставяли този въпрос не само в израелската държава, но и при всичките му посещения не само за темата на специализацията на българските лекари и обмяната на опит, но и за идването на техни специалисти тук в България, с техни екипи, които на място да обучават нашите лекари и екипи и едновременно с това да извършват и определени тежки операции или процедури, които досега в България не са се правили. Това не е моя идея от днес. И от това ми посещение, идея, която вече се реализира. Днес например искам да обявя, че по покана на Националната кардиологична болница в София съвместно с Фонда „Център за лечение на деца” пристига в България проф. Бенин, който е изтъкнат немски кардиохирург от болницата в Кьолн. И той ще извърши определени операции на нуждаещи се малки пациенти, като българската държава значително ще спести финансов ресурс.
Водещ: Разбирам ви. Идеята е две в едно. Чужди специалисти, светила в своята област да дойдат в България, да учат на място българските си колеги как да оперират, грубо казано, съвсем схематично да се изразя. От друга страна, да бъдат оперирани български деца, които по принцип се нуждаят от лечение в чужбина, така че да бъдат спестени пари, нали правилно ви разбрах?
Десислава Атанасова: Точно така. Не само деца, а всички пациенти, които не могат да получат такава помощ в България.
Водещ: Точно така. Добре. Поговорихме за хубавите неща. Споделихте един куп хубави неща. Сега обаче да ви върна към проблемите, които са в България. Преди ден трансплантираните пациенти обявиха, че ще започнат протести, те лично вашето има назоваха, ако вие не се намесите, така че да бъде променена нормативната уредба. В момента тя предвижда здравната каса да плаща възможно най-евтиния генерик или това е заместител на основното лекарство, когато един човек е трансплантиран, а тези хора се оплакват, че въпросните генерици не са съвсем качествени. Такова е мнението, казват те и на лекуващите ги лекари. Ще се съобразите ли с това и ще бъдат ли взети мерки по въпроса?
Десислава Атанасова: Вчера е имало среща между представители на пациентските организации и заместник-министър Вичев по тази тема. Надявам се, че в рамките на седмица ние ще имаме някакво решение. И то ще дойде не от мен като министър на здравеопазването, а решението би следвало да дойде от експертите в тази област. И дебатът трябва да се води на експертно ниво. Тоест, очаквам националните консултанти и всички, които са ангажирани с лечението на трансплантирани пациенти да се произнесат дали тези медикаменти, които са минали всички клинични изпитания, имат всички необходими разрешения да се продават и използват в България и не само и в Европа, могат да доведат до някакви увреди на здравето на трансплантираните пациенти.
Водещ: Лекуващите лекари точно това казват, че могат да доведат. Не знам. ПО-голям експертен дебат очаквате, така ли? Повече експерти да се включат в този дебат, така че да бъде съвсем сигурно?
Десислава Атанасова: Когато се регистрира един лекарствен продукт в Изпълнителната агенция по лекарства, когато той се регистрира в Комисията по цени и реинбурсиране, определило се е ниво на реинбурсация и влезе в приложението, по което заплаща НЗОК средства или така наречения позитивен списък, този лекарствен продукт е минал абсолютно всички процедури, както и процедури за оценка на безопасност спрямо здравето на хората, така и са взети в предвид всички експертни становища на експертите в тази област, национални консултанти. Да, той е безопасен след като се продава в България и след като пациентите се лекуват с такива генерични продукти.
Водещ: Добре. Понеже вие заговорихте за Комисията по цени и реинбурсация, май се разминавате твърде често с вашия колега, финансовия министър Симеон Дянков, май казахте, че ако комисията бъде преместена, тя ще бъде преобразувана, нека да кажем в съвет, нали така по ваша идея?
Десислава Атанасова: Точно така.
Водещ: Ако този съвет по цени и реинбурсация бъде преместен в Плевен, това ще затрудни работата, казахте вие. Онзи ден обаче, както премиерът, така и финансовият министър бяха категорични, че новия съвет отива в Плевен.
Десислава Атанасова: Министерството на здравеопазването, когато внесе този законопроект в Министерски съвет, той предвиждаше това да бъде държавна комисия по цени и реинбурсация. В последствие Съветът по административна реформа, чийто председател е г-н Дянков, предложиха да се нарече национален съвет по цени и реинбурсация и да бъде със седалище в Плевен, така както вече се реализират и идеите за административна реформа с преместването например на туризма в Пловдив.
Водещ: И това няма да бъде проблем за работата на този съвет.
Десислава Атанасова: Това, което аз споделих и пред ваши колеги, че са получени становища от бизнеса, от неправителствени пациентски организации, че според тях това ще затрудни работата. Но Народното събрание чрез гласуване, надявам се следващата седмица вече ще определи как ще се нарича органът и къде ще е неговото седалище. Знаете ли аз смятам, че работата на такъв национален съвет не би се затруднила където и да се намира в България с оглед на това, че вече ние живеем във време на дигитални технологии. И би следвало в помощ на бизнеса да бъде електронната обработка на всички заявления, които ще се получават за регистриране и реинбурсиране на цените.
Водещ: Дано наистина работата му не бъде затруднена, защото това е съветът, който следи цените не само в България, но и в референтните държави, нали така?
Десислава Атанасова: Да. Вече 17 референтни държави.
Водещ: Вече 17. Още пет добавихте към списъка, ако не се лъжа?
Десислава Атанасова: Да.
Водещ: Нека да поговорим за още една ваша идея, която не беше приета особено добре от финансовия министър Симеон Дянков. Ще продължите ли да настоявате за по-ниска ставка за ДДС върху лекарствата въпреки категоричния отговор от финансовото министерство, защото това е изключително важно, както за цените на лекарствата и от там за всички пациенти?
Десислава Атанасова: Няколко бяха стъпките по отношение на цените на лекарствата. Едната стъпка беше по отношение на нормативната уредба, подзаконовата нормативна уредба и това е промяната в наредбата за цените и реинбурсирането, която включва и по-широкия кръг референтни държави, от които ние да търсим най-ниска цена, вече сред 17 такива държави. Втората промяна беше по отношение на срока, за който да се търси най-ниската цена. Досега беше в срок от една година от декларираните обстоятелства следваше да има проверка. И тази промяна направихме и вече тази служебна проверка ще се извършва на период от шест месеца. Промяната, насочена към един държавен орган, който да извършва тази служебна проверка и регистрацията на цените, той вече ще е факт. И ще бъде със собствена администрация, която ще прави само това – промяната и намаляването на надценката на търговците на едро и търговците на дребно.
Водещ: Това са мерки, които все взехте.
Десислава Атанасова: Да. И последната мярка, която аз предложих, беше намаляване на ДДС.
Водещ: Ще продължите ли да настоявате?
Десислава Атанасова: Винаги съм казвала, че тази мярка не може да бъде самостоятелна. Тя трябва да бъде в контекста и да се обмисля, когато се обмисля и законът за държавния бюджет, защото разчетите, които бяха направени в Министерството на финансите показаха, че при едно намаляване с около осем-девет процента на ДДС за лекарства ще са необходими около 250 млн. лв.
Водещ: Има ли толкова пари в бюджета?
Десислава Атанасова: Г-н Дянков ме увери, че нямаме възможност такова намаление за ДДС на лекарствата да направим в момента.
Водещ: Разбрах ви. Няма да има намаление на ДДС върху лекарствата по-обективни причини. Моля ви наистина с една дума да отговорите накрая – ще въведете ли санкции за тези, които не плащат здравните си осигуровки, наистина влязохме доста във времето, но това е въпрос, който вълнува по данни на общопрактикуващите лекари над 1,5 млн. българи, които не плащат здравните си осигуровки?
Десислава Атанасова: В интерес на истината и в момента има много сериозни санкции. Именно в мандата на ГЕРБ още в 2010 година бяха предвидени такива – прекъсване на здравноосигурителни права, доста сериозни административни санкции. Другите предложения, които аз бях направила, не се приеха от Народното събрание, сега очаквам обаче по тази тема да водим наистина сериозен дебат и всички парламентарни сили да предложат мерки.
Водещ: Добре. Благодаря ви. Накрая само да ви кажа, пред вас има един стикер. Той е от кампанията на БНТ и СО – „Спри, детето запази”. С тази кампания се опитваме да направим хората поне малко по-толерантни на пътя. Така че да намалим произшествията на пътя. Надявам се, че ще разпространите сред своите колеги тази наша идея. Надявам се да успеем да направи, така че всички да бъдем поне малко по-толерантни. Здравният министър Десислава Атанасова. Благодаря ви.