Върни се горе

Водещ: Ваньо Шарков ни е на гости. Добро утро и добре дошли. По една тема, която привлече вниманието ни – 200 хиляди българи без достъп до спешна помощ или толкова е бавна, че направo я наричат без…, че не е спешна, а бавна помощ. Като процент звучи малко – 3-4 процента срещнахме на някои места, но 200 хиляди си е много.

Водеща: Ще бъдем на живо след малко в Центъра за спешна помощ в Елин Пелин. Ще видим къде той ще се намира в Елин Пелин след идеите за реорганизация на спешната помощ в територията на Софийска област. Начертахте ни една графика, ще я покажем след малко, че е важна и за лекарите, и за хората, които ще се…

Водещ: Да почнем от тези 200 хиляди?

Водеща: Добре, да започнем от тези 200 хиляди.

Водещ: Къде са те?

Д-р Ваньо Шарков: Добро утро.

Водещ: Добро.

Д-р Ваньо Шарков: В интерес на истината няма нищо изненадващо в доклада. Всъщност докладът на Сметната палата обхваща периода 2010-2014 година. Голяма част от констатациите в този доклад и препоръките, те някак си още преди да ги видим са в концепцията, в мотивите и причините, поради които правим всички тези промени в системата на спешната помощ. В концепцията ние сме записали горе-долу същото нещо, че около 200 хиляди български граждани нямат осигурен достъп до 20-та минута на екипите на спешна медицинска помощ. Причините за това са доста и те са натрупвани в продължение на доста години. Но нека да кажем това, което правим в системата на спешна помощ от началото на годината. Там имаше и констатации и има констатации за това, че има лошо заплащане на труда на работещите в системата на спешна помощ.

Водеща: Това и без констатация на Сметната палата всички го знаем.

Д-р Ваньо Шарков: Да, да, това е така. Въпросът е в това, че нека да го кажем по следния начин, увеличихме заплатите в спешна помощ с 20 % в началото на тази година. От началото на тази година няма лекар в системата на спешна помощ, който да започва със заплата под 1000 лева. В резултат на това можем да кажем, че за първи път обърнахме тенденцията – досега броят на хората, които напускаха системата на спешна помощ в рамките на една година, беше по-висок от броя на хората, които постъпваха. Сега е обратното. От друга страна създадохме възможност през промените в Наредба 1 за специализацията колегите да специализират каквото пожелаят, работейки в центровете за спешна медицинска помощ, когато те имат договор с база за обучение.

Водещ: Това какво значение има, че е малко специфично?

Д-р Ваньо Шарков: Това има значение, защото досега колегите, които специализираха, които работеха в спешната помощ, можеха да специализират единствено и само спешна помощ.

Водещ: Е ако искам да стана хирург по нататък не мога да работя в спешна помощ, мога да специализирам само…

Д-р Ваньо Шарков: Точно така, вече могат да специализират. И поради тази причина можем да кажем, че от близо 550 деца завършили медицина тази година, 528 вече специализират в България и има 300, които са се прехвърлили други от специализиращи по старата наредба, са се прехвърлили по новата наредба. Това е нещо добро.

Водеща: Да дадем думата на колегите Ви от спешния център в Елин Пелин, където предполагам, че ще повдигнат и въпроса, който многократно повдигат не само пред медиите, а и Сметната палата го е уловила, а именно изключително много хора се обаждат на спешна помощ, но всъщност не са спешни случаи. Една от причините е трудният достъп до болничната и извънболничната помощ. Спешната помощ е безплатна, я ела тук и ме излекувай или поне ми направи някаква диагноза, защото аз например не съм си платил здравната вноска или много ми е скъпо да си платя това, което ще поискат от мен в болницата. Рони, към теб, ако имат въпроси и към заместник-министъра, разбира се, лекарите, на тяхно разположение сме.

Репортер: Добро утро от Елин Пелин. Тук положението в спешната помощ го определям аз лично като плачевно – имат само две линейки, ето виждате ги. И забележете, днес на работа са цели два екипа, които сега ще разберем за каква част от населението в района отговарят. При нас е д-р Любка Петрова, началник на спешния център. Добро утро.

Д-р Любка Петрова: Добро утро.

Репортер: Днес разбрахме, че имате късмет, два екипа са на работа?

Д-р Любка Петрова: Да.

Репортер: По принцип е един.

Д-р Любка Петрова: По принцип е един, просто защото няма персонал.

Репортер: И за колко населени места отговарят тези два екипа днес?

Д-р Любка Петрова: Ами отговаряме за две общини, плюс подбалканска линия и двете магистрали.

Репортер: Колко души население?

Д-р Любка Петрова: Около 30 хиляди, това е постоянно живущи. Плюс в летния период и празници и почивни дни се покачва още.

Репортер: Което какво означава, на коя минута се отзовавате, ако приемем, че има и катастрофа на магистралата и това е най-спешния случай?

Д-р Любка Петрова: Според зависи от разстоянието. Тук в рамките на града можем да се съберем в рамките на десетина минути, но в по-отдалечените места просто няма как да стане. В най-отдалеченото място в най-благоприятния случай за не по-малко от 40-45 минути.

Репортер: 45 минути.

Водещ: Най-отдалеченото на колко километра е за тях специално, за Елин Пелин, което обслужват?

Репортер: На колко километра е най-отдалеченото място?

Д-р Любка Петрова: Ами към седемдесет-седемдесет и нещо. Разстоянията са големи при нас.

Репортер: Последно кога е постъпвал някой тук на работа?

Д-р Любка Петрова: А отдавна беше. Лекар постъпи в началото на годината, месец февруари или месец март, но само той, защото напуснаха двама.

Репортер: А сега разбрах, че съвсем скоро ще напуснат и други.

Д-р Любка Петрова: Ами да, с това сливане и с тази нова схема на работа много, не много, част от персонала ще напусне, защото той по така нареченото външно съвместяване по член 11 от Кодекса и просто осемте часа им идват повече.

Репортер: Да, обаче д-р Шарков каза, че от началото на годината са увеличени с 20 процента заплатите.

Д-р Любка Петрова: Добре, увеличени са, обаче не може да се съчетават, в смисъл няма просто физическа възможност. Графикът, който ми предлагат служителите, е с да речем 14 до 15 дежурства на месец, в зависимост от месеца. Тук, ако е голям месец, на тези осем часа работен, в графика трябва да им сложа още осем дежурства. При 23 работни дни, 16 и 8 са 24. Как ще стане работата?

Водещ: Има ли случай смъртен или фатален случай заради невъзможност да стигнат на място, а не поради друга причина, поради невъзможност да стигнат навреме?

Репортер: Имало ли е фатален случай скоро заради това, че не сте могли да стигнете навреме на място?

Д-р Любка Петрова: Поне на мое дежурство не, не са ми съобщили за такъв.

Репортер: Вие от колко години сте началник тук на центъра?

Д-р Любка Петрова: От 2007-ма.

Репортер: Как издържате, работите ли на друго място?

Д-р Любка Петрова: Работя, да.

Репортер: Вашите колеги, сестри?

Д-р Любка Петрова: Повечето също работят на друго място.

Репортер: Какво е решението?

Д-р Любка Петрова: В смисъл?

Репортер: Решението на този проблем в спешната помощ, за който говорим от години?

Д-р Любка Петрова: Ами решението е тези, които пишат нормативните документи, да слязат долу, да слязат долу, да работят на линейка. Този бил работил, онзи бил работил, да слязат долу и да видят какво е. Или ако не искат да слязат долу, да питат нас, тези, които работим в момента, а не да си измислят неща. Ние имаме осем минути, кога ще стигнем до осем минути? Няма как да стане просто. Двадесет минути не знам къде, час и половина не знам къде – няма как да стане.

Репортер: Вие казахте, че вече сте на ръба на силите?

Д-р Любка Петрова: Ами почти всички работят на повече от едно място. Сега с тези три дежурства горница…

Репортер: Добре, нека да чуем отговорите в студиото.

Водещ: Д-р Шарков изслуша всичко и то внимателно – и за километри, за брой хора, за 30 хилядно население, брой дежурства. Какво мислите, изолиран ли е този случай, който показахме?

Д-р Ваньо Шарков: Първото, което искам да кажа е, че преди по-малко от месец бях там.

Водещ: На място?

Д-р Ваньо Шарков: Да. Минах и в Елин Пелин, и в Годеч и във всички филиали на спешна помощ в София област. Едно от нещата, които се предвижда да бъдат направени специално по отношение на София област, тъй като магистрала „Тракия” се обслужва и от Ихтиман, не само от Елин Пелин, да не оставаме с това впечатление, а основно се обслужва от Ихтиман. В същото време трябва да кажем, че…

Водеща: Където пак сигурно има една или две линейки, или един или два екипа?

Д-р Ваньо Шарков: Да, да, нямаме съмнение за това нещо. Те си помагат с филиала в Костенец, но въпреки всичко това не е достатъчно.

Водещ: Това 30 хиляди много или малко е като население?

Д-р Ваньо Шарков: 30 хиляди е нормално. Това е в рамките на една средна община за България, 30 хиляди до 50 хиляди също има по един филиал.

Водещ: Километрите, до 75?

Д-р Ваньо Шарков: Километрите са в повече, но трябва да имаме в предвид, че понякога километрите могат да бъдат и 20, а поради инфраструктурата да не могат да стигнат за достатъчно време. Това, което специално тук в случая, обслужването на този участък от пътната мрежа на страната, а именно подбалканския път, е от три филиала – този, който е в Елин Пелин, този който е в Пирдоп и този, който е в Етрополе. Недостатъчно е, там ще има още един екип, който ще бъде разположен. Това, което разговаряхме…

Водещ: Къде там, при тях в Елин Пелин?

Д-р Ваньо Шарков: …по протежението на магистралата, вероятно в община Мирково ще бъде, това е въпрос на разговори, които ще се проведат.

Водеща: Кога ще има още един екип?

Д-р Ваньо Шарков: В началото на следващата година?

Водеща: Обаче генералният проблем е, че са малко хората, да се налага да работят на второ място. Виждаме едни изморени хора, които имат най-важната, една от най-важните професии.

Д-р Ваньо Шарков: Да, има хора, които не само в спешна помощ работят на две места. Има хора, които, моят син, който специализира, също работи на повече от едно място. Това е свързано със заплащането. Вижте и 2000 лева да стане заплатата, и 3000 лева да стане човек може да иска отново да изкара повече от тях и да работи на още едно място.

Водещ: По-малко вероятно е да иска нова работа, ако получава повече пари.

Д-р Ваньо Шарков:  По-малко вероятно е. Въпросът е в нещо друго, въпросът не е само в парите. Защото ние ще увеличим заплатите, ще ги увеличим от Нова година отново.

Водещ: Още?

Д-р Ваньо Шарков: Да, още.

Водещ: С колко?

Д-р Ваньо Шарков: С 20 %. Това, което искаме да направим е всяка година да ги увеличаваме с 20 %, за да може в края на този петгодишен период свързани с европейската програма да бъдат със 100-процентово увеличение. Променяме начина, средата, в която работят екипите на спешна помощ. С европейското финансиране и линейките, и оборудването и ремонти на филиалите на спешна помощ там, където е необходимо, изграждане на нови, създаване на нови филиали. Въпреки всичко средата, в която се работи, трудът на хората в спешна помощ е изключително тежък, те са под голяма напрежение и почти винаги са виновни, в смисъл обвинявани.

Водеща: Обвинявани да.

Д-р Ваньо Шарков: И поради тази причина, струпването на всички тези обстоятелства прави труда в спешната помощ непривлекателен. Това не можем да го променим – натоварването винаги ще съществува.

Водещ: Това не трябва да е базово, че той е непривлекателен и хората не са щастливи.

Д-р Ваньо Шарков: Ние искаме да променим всички онези фактори допълнителни и ги променяме, които пречат на колегите да започнат работа в спешна помощ. Има обаче още едно нещо и то е свързано с нещо, което наистина признавам, че закъсняваме, то е по отношение на парамедиците, защото парамедиците трябва да бъдат тези, които да бъдат, ще бъдат на линейките, а в същото време колегите, които са лекари, да могат да ги приемат в спешните приемни отделения. На практика това нещо, единствената причина, поради която се бавим е все още липсата на държавни и образователни изисквания за квалификацията на парамедиците.

Водещ: Много бърз въпрос, засяга зрителите, които живеят на 70 километра от най-близка линейка, това засяга хората пряко – съвсем накратко, понеже времето напредва. 70 километра да ми е отдалечена линейката, нормално ли е това, 75 даже?

Д-р Ваньо Шарков: Веднага отговарям. Два са механизмите, по които го променяме това нещо. Това е, до края на ноември ще имаме новата карта на спешна помощ. В момента картата на спешна помощ е изградена единствено и само на административното деление на страната и в никакъв случай в нея не е отчетено разстоянието.

Водещ: Ще идват ли по-близки филиали до мен, ако има по-близки?

Д-р Ваньо Шарков: Категорично ще идват, независимо дали са от една област или от друга още от следващата година.

Водеща: Един въпрос и към двама Ви, и двамата сте лекари и събеседникът на Вероника, не знам дали ни чува лекарката. Много бърз отговор на въпроса, трябва ли да има глоби за недостатъчно основателни повиквания на спешна помощ? Да или не, трябва ли да има глобявани пациенти?

Репортер: Трябва ли да има глобявани, които са извикали спешна помощ, а е нямало нужда?

Д-р Любка Петрова: Да, трябва.

Репортер: Трябва. И Вие коментирахте, слушахте през цялото време д-р Шарков какво казва, не бяхте съгласни с доста от нещата.

Д-р Любка Петрова: Не.

Водеща: Този спор очевидно ще продължи. Ред е на рекламите и краткото прекъсване.

Сподели в: