Водещ Виктор Николаев: Десислава Атанасова, министър на здравеопазването, гост на предаването, много, много теми.
Водеща Анна Цолова: Ние вече ги подхванахме, разбрахме се да започнем с децата.
Водещ: Добро утро.
Водеща: Бързо да ни кажете, вече е факт липсата на лимит за лечение на деца в чужбина, за тези, които не могат да бъдат излекувани тук в България, лимитът падна.
Десислава Атанасова: Точно така.
Водещ: Вчера обаче видяхме нещо.
Водеща: Вчера обаче видяхме в един вестник обява, пусната от родителите на едно 15-годишно момченце, Божидар, мисля, че се казва...
Д. Атанасова: Да, точно така.
Водеща: ...които събират пари за лечение в чужбина. Българските лекари са казали не можем тук да се оправим, бягайте. В случая им препоръчали някаква турска клиника, само че хората събират пари и ние питаме защо.
Д. Атанасова: Да, хубаво е, че започваме с това и аз исках да направим уточнение. Поискала съм от шефа на центъра "Фонд за лечение на деца" обяснение. Божидар и неговите родители са подали документи още на 9 април, тоест преди два дни. На свое заседание на 10 април комисията, тоест "Фондът за лечение на деца в чужбина" и общественият съвет, който работи там, взема решение той да замине.
Водеща: Тоест да отпусне пари?
Д. Атанасова: Да, точно така. На детето се препоръчва лечение в Истанбул, каквото е и желанието на родителите, междувременно излиза тази публикация в пресата, разгледано е заявлението, но те заминават на вечерта девети срещу десети самостоятелно, без да изчакат...
Водеща: Преди да изчакат решението на комисията.
Д. Атанасова: ...решението на комисията, да. В момента правим всички усилия, тъй като това е една различна клиника, където са отишли, "Neolife" се казва, в Истанбул. Ние не сме работили като фонд с тази клиника, в момента търсим контакт, за да може действително да платим това лечение. Тоест тук държавата реагира мигновено, един ден.
Водещ: Тоест ще покриете нужните пари за лечението, хората явно в страха си, в паниката си, са избързали, а трябва да чакат според вас, така ли?
Д. Атанасова: Да, разбирам ги, да, според правилата трябва да има решение на фонда одобрено, за да могат да тръгнат.
Водещ: Операцията дали е извършена, дали е проблем,че физически те са напуснали страната, но...
Д. Атанасова: Никой не ни е уведомил какво се е случило, тоест родителите са просто, разбира се, притеснени за детето си и са тръгнали да търсят...
Водеща: Те са били стресирани...
Водещ: Защото много често се е забавяло това.
Водеща: За съжаление, да, практиката доскоро показваше, че се забавят всякакви решения...
Д. Атанасова: ...търсят начин.
Водеща: ...и разрешения и отдаване на, отпускане на средства.
Д. Атанасова: Но в този случай, абсолютно колегите от "Фонд за лечение на деца в чужбина", както и общественият съвет работят наистина безотказно, работят много, за един ден са разгледали молбата на това дете, за да може наистина да получи лечение адекватно.
Водеща: Нелекувано дете в чужбина няма да има. Ще стигнат ли парите, след като падна и лимитът, който беше пък именно затова сложен, за да могат да се излекуват повече деца?
Д. Атанасова: Така, в момента да си пожелаем да има много по-малко болни деца. Действително с решение на Министерски съвет този лимит падна, както знаете, аз бях предложила допълнително финансови средства да бъдат отпуснати от държавния бюджет в размер на 5 милиона, защото по нашите предварителни разчети около 11 милиона могат да бъдат необходими до края на годината.
Водеща: Само за деца?
Д. Атанасова: Само за фонда за лечение на деца. Тъй като биха могли да се направят вътрешни резерви и разчети от Министерство на здравеопазването, каквото беше и предложението на финансовия министър, а и целият кабинет и премиерът споделиха една моя идея, която аз лансирах, да каним световни имена и професионалисти тук в България, а не децата ни да заминават в чужбина, затова в момента тази сума от 5 милиона не е определена допълнително. Но ако се наложи и пари в министерството няма, те ще бъдат осигурени от държавата, имам уверение.
Водеща: Ще каним тези световни имена и хирурзи...
Водещ: Реалистично ли е обаче?
Водеща: ... обаче, ако имаме техниката, с която те да работят тук.
Д. Атанасова: Да, няколко условия са необходими, едното, от които е екипи и лекари, другото е апаратура. В България има много добра база вече, тоест има сериозно насищане с високотехнологична техника, имаме прекрасни професионалисти, хора, които и са специализирали в чужбина и които в момента работят в нашите болници, затова аз
смятам, че това е добрият подход. Тоест в момента ние плащаме и за придружители в чужбина, и за хотелско настаняване, и за преводачески услуги пак от тези средства.
Водеща: От фонда.
Д. Атанасова: Да.
Водещ: След като държавата не може да осигури лечение тук, сме задължени да се осигури.
Д. Атанасова: Но сега ще опитаме и сме започнали действително да водим разговори с водещи клиники. Искаме да проследим какви са диагнозите, по които най-много деца се лекуват в чужбина, и какво ни липсва - дали действително високотехнологична апаратура или ни липсват кадри, доказали се в определена област, за да могат да лекуват децата. Започнали сме този процес, имам подкрепата на университетските болници, вече има разговори с водещи клиники в Европа...
Водеща: Може ли две изречения за този фонд, чрез средствата на който се лекуват възрастни в чужбина? И на нашия мейл, а виждаме и по вестниците, има страшно много обяви, тези грозни обяви – събирам пари, за да се излекувам, трябват ми 100 хиляди евро, 200 хиляди евро, 50 хиляди евро.
Д. Атанасова: Това е Комисията за лечение в чужбина, която също работи на много силни обороти и постоянно одобрява хора, които нямат шанс да бъдат излекувани в България. Знаете, че има определени правила, тоест ако се касае за лечение, което е възможно в рамките на нашата държава...
Водеща: Но ако шанса, който дават в България, е по-малък, естествено, че ти предпочиташ да отидеш там, където ти дават по-голям шанс.
Д. Атанасова: Да, но това са ...
Водеща: В тези случаи обаче пари няма да получиш.
Д. Атанасова: ... правилата, да, точно така. Това са правилата. Ако има лечение в България, средства не се отпускат за лечение в чужбина, както и не се отпускат средства за недоказани методи на лечение. Тоест...
Водещ: Един...
Д. Атанасова: ... има най-различни слухове, че някъде се лекува безотказно и на 100 процента някакво заболяване, ако това не е доказан световен метод на медицината, не се отпускат средства.
Водещ: Да коментирате едно противоречие, което беше забелязано от ресорни репортери. На 7 април, в деня на здравния работник, премиерът казва необходими са реформи в здравеопазването, за да бъде гарантирано качествено лечение на пациентите, адекватно заплащане и добра материална база за работещите. Думичката реформа обаче е посрещната по друг начин от вас, така ли е? Че реформи в оставащото време на този мандат нямате намерение да правите, нямате време и че е пропуснато...
Водеща: Може ли да конкретизираме?
Водещ: ...три години са пропуснати.
Водеща: Да конкретизираме.
Водещ: Ще има или няма да има реформа?
Водеща: С един конкретен въпрос, в допълнение към въпроса на. . .
Д. Атанасова: Да.
Водеща: . . . в допълнение към въпроса на Виктор, понеже зрителите са ни най-важни, позволи зрителски въпрос в допълнение към твоя. Преди около 9 минути ни е писала дама, която казва: Защо остават в действие клиничните пътеки? Аз в момента съм в болница, пише тя. Не ме лекуват, а изпълняват само клинична пътека, което значи, че ми слагаха някакъв антибиотик. Явно лекарите са й казали - нямаш нужда от този антибиотик. Ама, само и само, за да изпълнят изискванията на пътеката и да вземат парите по тази пътека, мен ме лекуваха с нещо, което не трябва. Интересуват ги само парите от пътеките, а не пациентът. Нали идеята беше парите да вървят след лечението, а не да има заложена рамка за определено лечение и пациентът да се вмъква в тази рамка дори и да не се нуждае от това, а от нещо друго.
Д. Атанасова: Да, действително. Първо ще започна от това, че клиничните пътеки вече са много компрометирани като начин на финансиране. Затова и в програмата на ГЕРБ е заложено те да бъдат заменени с въвеждането на диагностично свързаните групи. Това е друг начин за контрол финансов на системата на здравеопазването. Разбира се, клиничните пътеки дават и стандарт за лечение, т.е. отговорят на определен алгоритъм, а диагностично свързаните групи са само финансов контрол на системата. При тях трябва да останат и спазването на медицинските стандарти. Но не могат да бъдат въведени в рамките на една година. Тоест ние миналата година, когато все още бях народен представител, Народното събрание гласува една ратификация, споразумение с правителството на Австралия, от което ще закупим софтуера за въвеждане на диагностично свързаните групи.
Водеща: Тоест проблемът е технически, а не липса на воля от страна на вас управляващите, така ли?
Д. Атанасова: Точно така, да. В най-развитите икономически държави процесът. . . например Швейцария ще дам за пример, защото имахме една кръгла маса, на която бяхме поканили колеги от швейцарския парламент. Десет години е продължило въвеждането на диагностично свързаните групи. Вярно, там е малко по-различно териториалното устройство, защото са в кантони и всеки кантон поотделно взема своите решения. Но средно между 5 и 7 години се въвеждат диагностично свързаните групи. . .
Водещ: Това в предизборните ангажименти не беше посочено.
Д. Атанасова: Че ще е необходимо толкова време ли?
Водещ: Че 10 години трябват за реформа и затова ви питах дали има противоречия между намеренията на премиера и...
Д. Атанасова: Не, не, аз говоря, че това. . .
Водещ:. . . вашите?
Д. Атанасова:. . . е швейцарският опит. Няма противоречия между намеренията на премиера и моите. Казвам ви, че не е възможно в рамките на оставащата година да бъде променен моделът. Първо, технически не е обезпечен с необходимите софтуери. Необходими сакодировчици, които да започнат да се обучават за кодирането и т.н.
Водещ: Много ли пари изтичат сега?
Водеща: Тоест процесът е. . .
Д. Атанасова: Но в момента. . .
Водеща: . . . в движение?
Д. Атанасова: Започнал е. Да, разбира се, започнал е. Започнал е процесът. . .
Водеща: Защото и вие сте съгласна, че. . .
Д. Атанасова: Безспорно.
Водеща:. . . имахме и наскоро такъв случай, имаме клинична пътека за еди какво си, на теб ти има нещо друго, ама хайде да изчакаме да ти стане това еди какво си, за да можем да. . .
Д. Атанасова: Между. . .
Водеща:. . . те приемем в болница. Това е безумие.
Д. Атанасова: Между другото в момента също са задължени лечебните заведения да лекуват и съпътстващите заболявания. Тоест, ако един пациент е с една диагноза, но има и хипертония, те са длъжни да лекуват всички. . .
Водещ: При хипертонична криза. . .
Д. Атанасова:. . . съпътстващи заболявания.
Водещ:. . . с кръвно над 200 горна граница се чуват реплики - ами, имаме пътека за инфаркт. В смисъл, трябва ли да се чака пациентът да получи инфаркт, за да бъде настанен. Вие казвате не, не трябва да се чака. Така ли?
Д. Атанасова: В момента съгласно НРД и съгласно всички алгоритми по клиничните пътеки в лечебно заведение трябва да се лекуват и основното, и придружаващите, и съпътстващите заболявания.
Водеща: Една друга тема, която всъщност беше фокусирана от вас в изминалите дни, е именно плащането или неплащането на здравните вноски. Пак даваме думата на зрителите. Преди 3 минути наш зрител пише следното: Здравейте. Искам да попитам здравния ни министър, тъй като има такава голяма безработица и мизерия защо ще изнудват хората да си плащат здравните осигуровки. Нима това е начинът да се докаже и да се спечелят точки пред премиера? Тук по този начин вашата теза коментират. Дайте сега по същество. Лансирахте идеята тези хора, които не плащат здравните си вноски, за съжаление те са много в България, а получават лечение в една или друга форма. . .
Д. Атанасова: Да.
Водещ: Спешно поне.
Водеща: . . . спешно например. . .
Д. Атанасова: Точно така.
Водеща:. . . или пък раждане например, тези хора да нямат възможността да си издават лични документи, също и шофьорски книжки.
Д. Атанасова: Никога. . . искам пак да уточня. Никога не съм казвала, че ще отнемаме лични карти и шофьорски книжки на гражданите, напротив. Но трябва, и затова поставих тази тема на дебат, да се реши проблемът със здравно неосигурените лица.
Водещ: Как?
Д. Атанасова: Защото това е един от най-сериозните проблеми в системата и той е един затворен кръг. Знаете, че в момента излезе и информация за натрупаните дългове на лечебните заведения. От къде се трупат тези дългове предимно? В единия случай е от лошо управление и лош мениджмънт. . .
Водещ: Само да кажем 378 милиона лева. . .
Д. Атанасова: Да. Точно така.
Водещ: Това е такъв голям рекорд.
Д. Атанасова: От които около 70 милиона са просрочените задължения.
Водеща: Единият вариант, за да се стигне до задължения на болниците е лошо управление. Другият?
Д. Атанасова: Другият е обслужване на здравно неосигурени граждани. Тоест особено в областните и университетските болници, а и в общинските, разбира се, неосигурените граждани посещават лечебните заведения през нощта, в почивните дни. Там им се оказва помощ и никой след това не плаща за това, те са здравно неосигурени.
Водещ: Това не е ли друго?
Д. Атанасова: Те са здравнонеосигурени. Бързата помощ е гарантирана от държавата. Родилките, за които казахте вие...
Водеща: Също.
Д. Атанасова: ... също са гарантирани. Тоест всички...
Водеща: Но това всичкото струва пари.
Д. Атанасова: ...всички здравнонеосигурени жени могат да раждат и за това плаща държавата. Но това струва пари. Ако тези пари. . . защото по последни данни около 1 милион и 500 са здравнонеосигурените граждани. . .
Водещ: Как ще ги накарате да се осигуряват?
Д. Атанасова: Имат. . . Да, сега ще стигнем и до там. Има няколко групи. Едната е тези, които не живеят в България, но са в рамките на Европейския съюз и не са подали декларация съгласно Закона за здравното осигуряване. Длъжни са да го направят, ако са напуснали държавата и живеят в рамките на 183 дни извън нея, да декларират, че се осигуряват на друго място, живеят на друг адрес, работят еди-къде си. В повечето случаи се касае обаче за хора, които нямат адресна регистрация в чужбина, работят на черно, т.е. нямат реални доходи, и не са подали декларация. Вторият случай е, когато хората нямат доверие в системата и затова не го правят, предпочитат да си платят кеш. . .
Водеща: Ето, още една реплика - и още нещо, не е ли редно да си плащаме осигуровки за здраве по желание, а който не иска, да си плаща при нужда кеш на място, нека моите пари да са за мен и моето семейство, а не са циганите, понеже реално плащаме за тях.
Водещ: Ако спешната помощ си я плащат сами, ще им е доста скъпо.
Д. Атанасова: Да, обаче ние сме в рамките на Европейския съюз, това е солидарна система на здравно осигуряване. Т.е. плащат всички от деня на раждането си до последния ден на живота им. . .
Водещ: Но реално не е солидарна.
Д. Атанасова: . . . но ползват тези, които имат нужда.
Водещ: А реално не е солидарна. . .
Д. Атанасова: Това е. . .
Водещ: . . . заради неосигурените.
Д. Атанасова: . . . записано в закона. Да, реално не е. . .
Водещ: Как ще ги накарате. . .
Д. Атанасова: . . . солидарна.
Водещ: . . . и те да бъдат солидарни?
Д. Атанасова: И ето, стигаме до темата с лични карти, шофьорски книжки и т.н.
Водеща: Е, трябва да има някакъв механизъм.
Д. Атанасова: Да, поставям. . .
Водеща: С думи не става.
Д. Атанасова: . . . на дебат, нека да се чуят най-различни предложения. Споделих го това, защото моментът, в който се издават документите за самоличност, е бил подходящият момент, в който може да се провери и здравноосигурителният статус на лицата.
Водещ: Тогава имаше други драми, между другото, към МВР.
Д. Атанасова: Да, така е. . .
Водеща: Този момент така или иначе е минал, дайте да говорим. . .
Д. Атанасова: Абсолютно съм наясно, че. . .
Водеща: . . . за това какво следва.
Д. Атанасова:. . . документите за самоличност не са право на гражданите, а са задължение, и то съгласно Закона за българските документи за самоличност, и всеки гражданин не може да бъде лишен, освен от органите на МВР. Т.е. няма механизъм здравната каса, здравният министър или който и да е друг, освен орган на МВР, да отнеме лична карта. Но трябва да намерим механизми, по които да задължим тези хора да заплатят своето здравно осигуряване.
Водещ: Дайте нов пример, след като този не е бил разбран и цитиран правилно.
Д. Атанасова: Например при прехвърляне на имущества или моторни превозни средства.
Водеща: Тези хора, които, голяма част от тях, не си плащат здравните вноски, нямат имущество, те дори нямат нотариални актове на сградите, в които живеят.
Д. Атанасова: Сега, държавата. . .
Водеща: Санкцията при тях няма да. . .
Д. Атанасова: Аз пропуснах да спомена за третата група здравнонеосигурени. И ето тук е моментът. Има разпоредби в Закона за социалното подпомагане, съгласно които, ако здравнонеосигурен гражданин се лекува в лечебно заведение и отговаря на определени условия – да не е напускал държавата, да няма имущество, да не е извършвал сделки през последните 5 години мисля, че беше, да няма доходи, държавата гарантира за него чрез социалното си подпомагане. Т.е.и тук е намерен някакъв баланс. Но виждате, че. . .
Водещ: Само не разбрах, какво, няма да си получиш социалната помощ, ако са те лекували и ти си бил неосигурен, и това, което ти се дължи като социална помощ, ще отиде да покрие лечението ти, така ли?
Д. Атанасова: Не, не. Сега, могат много механизми да се намерят. При прехвърляне на вещни права върху имоти, при продажби на моторни превозни средства всеки собственик е длъжен да подаде една декларация, съгласно Данъчно-процесуалния кодекс, с която да декларира, че няма задължения. Никой не му иска справка има или няма задължение. Това е възможна идея. Просто предлагам да се обсъди. . .
Водещ: Друга?
Д. Атанасова:. . . обществено обсъждане.
Водещ: Тези хора обаче, които нямат нотариални актове за къщите си и никакви сделки през живота им не преминават, освен ако някой някоя затънала фирма срещу 200 лева не ги накара да. . . да прехвърлят фирмата на свое име.
Д. Атанасова: Това са хора пък, които имат на всяка къща сателитна чиния, ако сте забелязали.
Водеща: Как ще накарате тези хора с на всяка къща или на всяка барака сателитна чиния да си плащат здравните вноски? Как? Много трудна и сложна тема.
Д. Атанасова: Ами, да, много трудна и сложна тема. Започнали са разговори, и с пациентските организации съм говорила, и с лекарски съюз, зъболекарски и всички съсловни организации. . .
Водещ: Чакате идеи и от тях, това разбирам.
Д. Атанасова: Да, безспорно. Очаквам идеи от всички, както и от управителя на Националната здравноосигурителна каса, защото всъщност това касае най-вече него, защото това е фондът, който събира публичните средства, както и от г-н Красимир Стефанов, шефът на НАП. . .
Водеща: Но вие пък сте човекът, който би могъл да регулира правилата и с поста си. . .
Д. Атанасова: Безспорно.
Водеща: . . . да предлага и да променя неща, които не работят. Като стана въпрос за здравната каса, сега да отворим другата голяма тема, абсолютно дежа вю, отново няма лекарства за онкоболните.
Д. Атанасова: Да, и от вашия ефир чух, и анонсите в медиите. Тук става въпрос за едно лекарство, което вече е коментирано, което е на една австрийска компания.
Водещ: Днес и за още две лекарства съобщават и че касата не е дала цени, които са реалистични. А правилата са такива, че онкодиспансерите трябва да правят търг съобразно цени, подадени от касата.
Д. Атанасова: Не, не мисля, че точно за това се касае. Всъщност става въпрос за лекарства, които производителят декларира, че не може да ги предостави на български пазар.
Водеща: Или иска прекалено високи цени и онкодиспансерите не могат да ги платят.
Д. Атанасова: Специално за тези лекарства, които вие цитирахте, става въпрос за това - производителят. . .
Водещ: "Флуорурацил" беше едното. . .
Д. Атанасова: . . . "Ebewe Pharma", точно така, австрийска компания, която е притежател на разрешението за употреба в България, е обяснил, че не може да внесе такива количества.
Водещ: Няма ли го в друго търговско там наименование, от друг вносител, за да имат хората лекарството. . .
Д. Атанасова: Съгласно законодателството, в позитивна листа платените от касата лекарства се заплащат на производителя на. . . на разрешение. Той получава ниво на реимбурсация и т.н. . .
Водеща: Не, някакво алтернативно лекарство, което би могло веднага да дойде като заместител.
Д. Атанасова: Ами, да, и те са направили обществена поръчка, доколкото разбрах, в онкодиспансера в Благоевград. . .
Водеща: Там е проблемът. . .
Д. Атанасова: Само че цените, които са дадени. . .
Водещ: Не отговарят на. . .
Д. Атанасова: . . . да, не отговарят. . .
Водещ: . . . зададените от касата. . .
Д. Атанасова: . . . защото съгласно закона е забранено те да надвишават цените в позитивна листа.
Водещ: Значи те са в параграф 22 - намери лекарства, длъжен си, обаче. . .
Д. Атанасова: Единственият начин сега е да се премине към процедура на пряко договаряне, т.е. да поканят. . .
Водещ: Тя нали е забранена?
Д. Атанасова: . . . да поканят отново. . . Ами, това са изключителни обстоятелства.
Водеща: Става въпрос за живота на хора.
Д. Атанасова: Става, да, въпрос за живота на хора.
Водещ: Тоест ще разрешите на онкодиспансерите дори. . .
Д. Атанасова: Не им разрешавам аз. Те са общинска собственост в повечето случаи, търговски дружества, общинските съвети вземат решения.
Водещ: Какъв съвет давате - да купуват това, което намерят за добре и е горе-долу близо до позволената цена, дори и да я надвишава, така ли?
Д. Атанасова: Съветът ми ще бъде да търсят отново законовата процедура. Т.е. ако в един търг по обществена поръчка не са получили цена, която да е възможна да бъде платена или е над пределната такава, да поканят фирмите на пряко договаряне и да се опитат да смъкнат цената. . .
Водещ: Правилата трябва да ни улесняват и да ни дават възможност да оцеляваме, когато става дума за такива лекарства. . .
Д. Атанасова: Това е безспорно, но законодателството. . .
Водещ: . . . а не да спъват.
Д. Атанасова: . . . ни е такова. Тоест. . .
Водещ: Променете го.
Д. Атанасова: Не можем в рамките на един ден да го променим. Но пък искам да кажа и нещо друго, че притежателите на разрешение за употреба са длъжни да предоставят информация на лечебните заведения и на държавата за това кои лекарства ще липсват на пазара. . . достатъчно дълъг срок, двугодишен срок. . .
Водещ: Ще спре ли това с липсата на лекарства някога?
Д. Атанасова: . . . преди това трябва да заявят. Т.е. те. . . тази фирма ще има санкции, че го е направила в последния момент.
Водещ: Вярвате ли, че ще спре дефицитът на такива важни лекарства? Това се случва на всяко правителство и на всеки здравен министър, не е от вчера, но няма изглед да приключи.
Д. Атанасова: Ами, знаете, че специално за онкология лекарствата вече от Министерство на здравеопазването бяха прехвърлени в Националната здравноосигурителна каса, което беше добра стъпка с оглед на достъпа на пациентите. Всички лекарства за домашно лечение бяха прехвърлени, няма ги вече търговете, които се обжалват постоянно и пациентите, които осъждат. . .
Водещ: Добре, ще насочим този въпрос към шефа на касата.
Водеща: Бързи въпроси и. . .
Д. Атанасова: . . . постоянно.
Водеща: . . . бързи отговори. . .
Д. Атанасова: Да.
Водеща: . . . в малкото оставащо време. Винаги ги жалим тези лекари от спешната помощ, работят за жълти стотинки в безобразно лоши условия.
Водещ: И не достигат.
Водеща: Къртовски труд.
Д. Атанасова: Така е. Темата спешна помощ е един от приоритети ми и в няколко посоки. Първо, по отношение на заплащането казах, че правя всичко възможно от 1 юни да бъдат увеличени заплатите на всички работещи в спешна помощ. . .
Водещ: Колко ще е?
Д. Атанасова: С 20 процента.
Водещ: От това, което сега получават?
Д. Атанасова: Точно така. Трудно е в условията на икономическа криза, но търся резерви от бюджета на Министерство на здравеопазването. Мисля, че съм намерила разчетите.
Водеща: Разбрахме се за кратки отговори.
Д. Атанасова: Да. Сега. . .
Водеща: Бърз въпрос. . .
Д. Атанасова: . . . второто е защита на работещите. Отново ще предложа промени в Наказателния кодекс за осигуряване на специална защита на работещите в спешна помощ. . .
Водеща: Нападат ги често.
Д. Атанасова: . . . да, в приемните отделения. . .
Водещ: Да не ги пребиват на адрес.
Д. Атанасова: Точно така. И, разбира се, третата тема е относно материалната база. Там също ще се вложат средства. Но мисля, че трябва да заложим първо на човешкия ресурс и всички средства, които ще отидат в. . .
Водещ: Не достигат екипи.
Д. Атанасова: . . . спешна помощ, да са насочени там.
Водеща: Една голяма. . .
Д. Атанасова: Знам, че не достигат. Само нещо искам и тук да добавя. В момента се обсъжда наредбата за специализациите на лекарите.
Водеща: А, това ми беше следващият въпрос.
Д. Атанасова: Да, и там сме предвидили възможност лекарите от спешна помощ да могат да специализират всички останали дисциплини, а не само спешна помощ.
Водеща: Бързо отговор - ще се увеличи ли бройката, отпускана всяка година, за специализанти? Завършват едни хора след страшно много учене и усилия, шест години в университета, и след което три години продава в аптеката лекарства.
Д. Атанасова: Наредбата за специализация в момента аз съм я изпратила на всички университетски болници, академични съвети и т.н., академична общност. Очаквам коментар преди тя да бъде качена на сайта. Правят се много добри неща. Ще се даде възможност за специализация, която не само да е финансирана от държавата, но и да има и други начини за финансиране, т.е. ще могат и общините да се включат, ще могат и лечебните заведения да ги финансират, ще. . .
Водеща: Добре, променя се схемата, така че да не се отчайват лекарите. . .
Д. Атанасова: Да, мисля, че. . .
Водеща: . . . преди още да са започнали работа. . .
Д. Атанасова: . . . това е голяма стъпка по посока. . .
Водеща: . . . и да бягат в чужбина. . .
Д. Атанасова: . . . на развитието и квалификацията на младите лекари и оставането им тук, в България.
Водещ: Шестстотин. . .
Водеща: Край.
Водещ: . . . са напуснали миналата година, 160 са напуснали от началото на тази.
Д. Атанасова: Все пак още няма един месец, откакто съм станала министър. . .
Водеща: Добре, няма да ви затрупваме. . .
Д. Атанасова: . . . на здравеопазването.
Водеща:. . . с повече въпроси.
Д. Атанасова: Само искам накрая да кажа - желая на всички хубав и светъл празник и да са здрави.
Водещ: И на вас.
Водеща: И вие да сте жива и здрава и успешна работа ви желаем.
Д. Атанасова: Благодаря.