Интервю с д-р Ваньо Шарков - БНТ „Денят започва“
Водещ: Добро утро. Д-р Ваньо Шарков вече е в студиото. Всъщност да започнем от финала. На какво се дължи това, за което говори директорът на болницата – 700 лева за млад лекар срещу 70 хиляди за друг, т.е. този голям марш в заплащането?
Д-р Ваньо Шарков: Добро утро. Става въпрос за заплащане на различни дейности и за различни умения и различни квалификации. Не става въпрос да сравняваме две абсолютно еднакви неща. Второто, което е – разликата се дължи в много голяма степен в това, че на практика имаме едни търговски дружества и имаме две възможности. Едната е държавата да казва какви ще бъдат заплатите, но това са търговски дружества, така бяха направени и в една такава ситуация ние единственото нещо, което можем да направим, е да разговаряме и да постигнем споразумение със синдикатите относно отрасловото споразумение и там какви минимални работни заплати ще бъдат заложени. Въпрос на мениджъра, в последно време силно изроден в това отношение, защото колегите са абсолютно прави – част от бизнеса в здравеопазването, казвам го със съжаление, бизнесът в здравеопазването предлага неимоверно високи заплати, за да може да осигури свой кадрови потенциал, не толкова във всички случаи, зареден с необходимото качество и необходимата квалификация. Това поставя в изключителна неравнопоставеност колегите и те са абсолютно прави.
Водещ: Добре де, но откъде идват тези пари и защо непрекъснато сме свикнали да чуваме от всички видове болници и общински, и университетски, че пари няма. Аз го казах в началото малко преди да дойдете, мен само преди ден ми разказаха една покъртителна история. Отива едно момче, нуждае се от операция, казват му колко ще струва операцията, ако не е здравноосигурен, той казва: „Не, не, аз имам здравни осигуровки“ и му казват: „Е, тогава трябва да платите за избор на лекар.“ Действието се развива в университетска болница в столицата, т.е. задължителното плащане за избор на екип така да се каже или този рекет, търгашество със здраве.
Д-р Ваньо Шарков: Това е, ние променихме наредбата за достъпа, където става въпрос за избора на екип. Избор на екип в условия на спешност не може да бъде направен и няма как да задължаваш пациент, което е в условие на спешност да извършва избор на…
Водещ: Не, той не е в условие на спешност, а планова операция.
Д-р Ваньо Шарков: А защото казахте, че е за операция, аз това имах предвид.
Водещ: Да, да за операция, но планова.
Д-р Ваньо Шарков: Второто, което е, пациентът не е длъжен да извършва избор на екип и това нещо да му бъде вменено като условие за постъпване в лечебното заведение. Изборът на екип е възможност и при всички положения ще бъдем, как да кажа, ще гледаме с необходимата сериозност на институцията и на проверяващите органи, в случаите, които пациентът е изнудван да прави избор на екип. Поради тази причина, за да има все пак, как да кажа, някакъв контрол върху това нещо, преди години мисля, че Стефан Константинов беше министър на здравеопазването, беше въведен таван на възможните, защото възможните плащания за избор на екип, защото понякога стигаха до петцифрени суми, което беше честно казано изключително некоректно.
Водещ: Но ето например големите болници могат да си го позволят, докато една малка болница като тези, които показваме в Гоце Делчев, Велики Преслав, тази в Чирпан, не могат да си позволят подобна политика и в същото време едва изнемогват, за да оцелеят.
Д-р Ваньо Шарков: Малките лечебни заведения имат проблем с избора на екип, защото той винаги е един и същ и няма как от един екип да избираш кой да бъде той.
Водещ: Има го и другият проблем обаче, че хората в малкия град се познават и тази граница между Хипократовата клетва и морала от едната страна и търгашеството с принудата да избереш екип от друга страна, няма как да сработи.
Д-р Ваньо Шарков: Така е. Освен това те правят избор на екип още преди да са стигнали в болницата, защото лично познават колегата, който може да лекува тяхното състояние и името на всеки лекар говори само за себе си във всяко едно от тези населени места. Докато в големия град е малко по-различно, там не всеки лекар е задължително познат. А по отношение на изнемогването на общинските лечебни заведения, да, това е проблем и проблем, особено в общините, в които поради една или друга причина общината не финансира лечебното заведение. Мога да кажа, че има доста на брой общини в България, които доста коректно и съвестно подхождат към това, че са 100 процента собственик на тези болници, дофинансират ги по договори за дейности, например както е в София или в други места от страната, а финансиране чрез договор за дейности, които не са заплатени от НЗОК или Министерството на здравеопазването. 155 лечебни заведения, от които 102 се финансират от Министерството на здравеопазването чрез директни субсидии. 102 общински лечебни заведения, като тук ние субсидираме всъщност като министерство дейностите в областите на психичното здраве, дейностите в областите на лечение на туберколозата както и организацията на трудовата експертиза. А отделно имаме 68 лечебни заведения, които пак финансираме и то общински, които финансираме по линия на спешността, тоест за организирането на консултацията и на лечението на спешни случаи. Това са лечебните заведения, в които има филиали на спешна помощ и всъщност тази дейност, когато те повикат консултант от болницата, ние финансираме. И третото перо, по което държавата финансира общинските болници, то е през финансиране по методиката за субсидиране на лечебните заведения, които са в отдалечени и трудно достъпни региони. Списъкът на тези болници – в него има 68 общински лечебни заведения, малко повече, отколкото бяха миналата година. Тази година за първи път ще бъдат финансирани дейности, свързани с продължителното лечение на пациентите, и мисля, че това е нещо добро. Не бих могъл да кажа, че това е достатъчно, напротив. Ние имаме идеята да продължим като общинските лечебни заведения, общинските болници са най-доброто място, което според нас и разговорите, които сме имали в Министерството на труда и социалната политика, могат да бъдат моделът, в който да наложим тази здравно-социално интегрирана услуга, която да бъде предоставена на населението, но това е малко в бъдеще.
Водещ: И в областта на долекуването и рехабилитацията. Обаче това може ли да стане, докато болниците са търговски дружества, защото, да, наистина, например и Столична община е един от примерите за това как финансира общинските си болници, но път това, че те са търговски дружества, поставя сериозни законови пречки. И въобще нормално ли е една болница да бъде търговско дружество, дори и университетските болници?
Д-р Ваньо Шарков: От доста време говорим, аз и екипа на министър Москов, говорим за това, че не е нормално. И то не е нормално, защото идеята да бъде търговско дружество беше идея, която да гарантира тяхната самостоятелност в някаква степен на сключване на договорите, във вземането на решенията. Това обаче се превърна в проблем, защото в някои от тези, не казвам във всички... В някои от тези лечебни заведения търговията стана повече отколкото медицината.
Водещ: Как ще го промените това обаче?
Д-р Ваньо Шарков: Това, което се опитваме да направим, е да премахнем този статут честно казано. Екипите работят от доста време, единственият проблем е в това, че там има около над 390 милиона задължения и тези задължения трябва да бъдат поети от някого. Тук не трябва да допускаме някой да минава през някакви фалити. Другото, което е интересно, което бихме могли да кажем е, че общинските лечебни заведения не са в забранителния списък за приватизация. Има общински заведения, които бяха приватизирани, общински лечебни заведения и работят доста добре. В някои от тях собствеността е разделена – 50 процента частна, 50 процента общинска, някои от тях станаха изцяло частни. А болницата в Панагюрище, при положение че преди получаваше от НЗОК по 1.5-2 милиона, беше приватизирана и в нея бяха инвестирани над 70 милиона лева. Това е пример за един друг път, но връщам се на въпроса, който поставихте, опитваме се да намерим пътя, по който да бъде премахнат този статут, за да може това първо да даде възможност на общините по-лесно, а не на ръба да осигуряват финансиране на тези лечебни заведения. Второ, опитваме се да го премахнем този статут, защото той пречи и когато знаете по времето на министър Ненков, служебният министър, трябваше да бъдат и бяха отделени средства за ремонт на спешните портали на общинските болници, тогава им беше казано: „Не може да финансирате нещо като държава, защото то не е Ваша собственост.“. Това създава проблем, този статут на търговски дружества създава проблем и при реализирането на редица европейски проекти. Затова нашата цел е да премахнем този статут, вече въпрос на юристи, а не на медици е как точно това нещо да се случи.
Водещ: Най-вероятно със законодателни промени. Да минем към другата също така гореща тема, това е Фондът за лечение на деца. Общественият съвет твърди, че има закъснения в отпускането на средства, Вие твърдите обратното. Истината обикновено е по средата обаче.
Д-р Ваньо Шарков: Всички заявени средства, аз лично направих проверка в средата на миналата седмица мисля, че беше, всички заявени средства от Фонда дали са заплатени и дали всичко, което е необходимо от тях, е подписано от сегашния директор на Фонда. Отговорът беше категорично да – всичко, което е заявено, е разплатено и всичко, което е необходимо като финансиране пътува към чужбина. А колкото до това…
Водещ: Сега, Вие питахте професор Пилософ или се запознахте и с документите?
Д-р Ваньо Шарков: И неговия екип и дирекция „Финанси”, която в Министерство на здравеопазването одобрява всички средства, които се заявяват.
Водещ: Питам ви, защото от обществения съвет твърдят, че има разминавания между електронния регистър и между протоколите и това, което те са гласували.
Д-р Ваньо Шарков: Електронния регистър можете да го видите, всички български граждани могат да видят електронния регистър. Той е направен така, че да бъде максимално защитен всякакъв достъп до лична информация. Дали това е постигнато в пълен обем, има други, които трябва да го кажат. Но това, което искам да кажа, е, че 2014 година, когато ние поехме Министерство на здравеопазването, бюджетът на Фонда беше 10 милиона, 2015 година беше 12 милиона, тоест 20 процента увеличение, в края на годината бяха разплатени дейности за 13.5 милиона. Тоест 35 процента повече 2015 година спрямо 2014-та. Амбицията ни е да продължим по този път да работим като …
Водещ: Това увеличение обаче направили ли сте анализ откъде идва, от това, че повече деца са лекувани или от това, че медицинските изделия са по-скъпи? Защото всички дотук, с които съм говорил, са единодушни, големият проблем са медицинските изделия и тяхната цена.
Д-р Ваньо Шарков: Да, това, което мога да кажа е, че по въпроса за медицинските изделия сме стартирали разговори и трябва да се опитаме, личното ми мнение и разговора, който сме имали в екипа на Министерството на здравеопазването, има медицински изделия, които са различни, когато се използват при деца и при възрастни. Тъй като имаше някои медицински изделия, за които преди време беше решено, че за децата могат да бъдат плащани от касата, а възрастните не може, което решение падна заради дискриминационно поведение.
Водещ: А не трябва ли всъщност всички медицински изделия да бъдат плащани от касата?
Д-р Ваньо Шарков: При всички положения. А трябва това нещо и може да се случи, трябва да има бюджет на касата, който да бъде два пъти по-висок от този, който е в момента.
Водещ: Да, но вижте, създава се следният проблем, той е принципен както за Фонда така и за обществото. Взимаме една възрастна жена, която се спъва на тези стълби, пада и си чупи тазобедрената става. Тази жена има 150 лева пенсия и трябва да плати 900 лева за става. Иначе този човек остава на едно място и тежест….
Д-р Ваньо Шарков: Не, тук говорим за нещо съвсем различно…
Водещ: Не, казвам го като най-малкия пример.
Д-р Ваньо Шарков: Касата плаща тази става, за която Вие говорите, но тук говорим за нещо съвсем различно.
Водещ: Не, не я плаща, защото аз съм плащал става на баба ми два пъти.
Д-р Ваньо Шарков: Може, когато е била някакъв друг вид става. Те плащат един вид на определена стойност, мисля, че беше до 1200 лева. Това, което искам да кажа е, че например при клапите, които се поставят при хидроцефалията, в детската възраст те са особен вид клапи, които струват между 3 и 6 хиляди лева, понякога вероятно над 6 хиляди лева. Това, което заплаща касата е до, в смисъл някъде около 1500 лева – недостатъчно. Затова при децата този въпрос трябва да се решава спешно. Но след като той е различно като медицинско изделие, като показатели, този въпрос съм го поставил на експертите за разрешаване, за да видим дали този бюджет може да бъде поет от НЗОК.
Водещ: Но пък има родители, които казват, че да речем, едно и също медицинско изделие в България струва 6 хиляди евро, отиват в Германия, където е 3 хиляди евро.
Д-р Ваньо Шарков: Вижте, това е така, защото, как да кажа, успяха някои хора да изкривят пазара на медицински изделия в страната. Тук нямаме регистър на медицинските изделия, нямаме регистър на търговците, които могат да предлагат медицински изделия, предлагането върви тотално в лечебни заведения. Една добра промяна беше направена в закона, която каза на лечебните заведения, че от тях могат да бъдат взимани тези медицински изделия, а не пациентите да бъдат изпращани в съседни улички, където има някакви хора, които предлагат такива медицински изделия, точно, за да не бъде правен този задкулисен втори тип на търговия. Има доста неща, които трябва да бъдат направени – по отношение на обмитяването на медицинските изделия, но това е един процес, който не може да се случи ей така, просто за секунди. Затова трябва и е необходимо време, направихме електронен регистър за търговия с лекарства. Идеята ни е след неговия старт да влязат и медицинските изделия вътре, това искаме да направим.
Водещ: Всички механизми, които въведохте в ценообразуването на лекарствата, защо не ги въведете или ако ги въвеждате, кога ще ги въвеждате и за медицинските изделия?
Д-р Ваньо Шарков: Ами честно казано, защото искаме да останем живи малко по-дълго време, хубаво е да направим…
Водещ: Аха, опасно е, така ли?
Д-р Ваньо Шарков: Шегувам се. Нека да видим как работи електронната платформа, да коригираме онези неща, които имат нужда от коригиране. Сега броят на лечебните заведения и търговците, които са вътре в системата, е достатъчен на брой, всъщност всички са вътре, включиха се и някои от частните лечебни заведения, т.е. тази възможност за оказване на натиск над цената на медикамента надолу, трябва да бъде предлагана в лечебните заведения, а не натиск върху лечебните заведения за плащане на по-високи и по-високи стойности отколкото в други държави.
Водещ: С какво обаче е толкова опасен, д-р Шарков, този бизнес, та казвате: „Искаме да живеем малко по-дълго“?
Д-р Ваньо Шарков: Вижте пак казвам, това е шега, но много пари са вътре. Отделно от това мисля, че над 40 милиона се плащат от страна на Министерство на труда и социалната политика за редица помощни изделия, което също е един бизнес. На мен ми се наложи...
Водещ: Т.е. едни хора прибират много пари в джобовете си?!
Д-р Ваньо Шарков: На мен ми се случи за мой близък до поръчвам ортопедични обувки. Оказа се, че тези ортопедични обувки, които бяха изключително грозни. Второ, това е артикул, който трябва да бъде сменен като номерация след шест месеца или една година. И това нещо струваше все едно е произведено на някаква световно известна марка, над 400 лева струваха едни такива обувки, които се плащат от държавата, Слава Богу. Но все пак това е непочтено.
Водещ: Дано успеете да направите почтеност от този бизнес. Накрая само с един, с един кратък отговор за Фонда. Кучето очевидно е заровено в медицинските изделия, но пък обществения съвет ще го запазите ли като такава структура?
Д-р Ваньо Шарков: Аз съм имал разговори с обществения съвет още преди няколко месеца. Още тогава някой вкарваше тази идея, че някой иска да закрива обществения съвет. Не, никой не иска и няма намерение да закрива обществения съвет, нито да закрива Фонда, така както се говореше. Това са пълни глупости. Това, което искаме да подобрим, е да подобрим дейността, да подобрим възможността за заявление за финансиране като времеви срок и да не караме всички родители да идват до София, за да подават заявления, а да направим така, че тогава, когато възможността за финансиране от компетентността на НЗОК или от министерство на здравеопазването, а не директно от Фонда това да се случва в изключително бързи и кратки срокове. Да има един регистър на водещите учебни заведения в чужбина, с които се работи и да бъдат коректни отношенията, поставени дори и на договорна основа, ако е необходимо. Да има прозрачност в работата не на обществения съвет на Фонда, защото /…/. Аз лично нямам забележки към работата на обществения съвет. Казвал съм го много пъти, но твърденията че някой искал да вземе някакви 12 милиона – напротив, ние ги увеличаваме. И не мога да приема, че някой може да говори ей така от въздуха и да си измисля неща.
Водещ: Добре, благодаря Ви.