Интервю с д-р Ваньо Шарков - БТВ „Тази сутрин“
Водещ: Заместник-министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков е гост на предаването. Добро утро.
Д-р Ваньо Шарков: Добро утро.
Водещ: Чета тук, че през последните дни са Ви откраднали служебния автомобил, как така?
Д-р Ваньо Шарков: Ами аз ако знам как…Вижте, това колкото и да е интересно, според мен не е най-важното от това, което правим, но в интерес на истината съм готов да отговоря на всички Ваши въпроси и по тази, и по всички останали теми извън тези, които са от компетенциите на МВР. В крайна сметка…
Водещ: Как я откраднаха?
Д-р Ваньо Шарков: Това, което искам да кажа е, че и предния път, когато ми откраднаха личния автомобил преди осем - девет години, и сега, чувството е едно и също. От една страна, е…. то е смесено – хем е гадно, хем е някакъв вид бяс, защото в крайна сметка все още щъкат нощно време някакви, такива хора, които дали крадат държавно или лично имущество, престъплението е едно и също.
Водещ: Да, но ако приемем, че откраднат Ваш автомобил, който е личен е едно, но да откраднат все пак държавно имущество, служебен автомобил, е малко по-различно и малко по-нагло.
Д-р Ваньо Шарков: Вижте, той е маркиран автомобила, в смисъл има стикери, на които пише, че е собственост на Министерство на здравеопазването.
Водещ: Скъп ли е, от тези луксозните ли е?
Д-р Ваньо Шарков: Не, не, изобщо не е скъп и изобщо не е луксозен. Става въпрос за една обикновена Тойота. В крайна сметка, пак казвам, това някак си не е най-важното, но е признак за някакво усещане за безнаказаност в тези хора и затова мисля, че трябва да се вземат определени мерки, за да не се случва на никого такова нещо.
Водещ: А откъде я откраднаха между другото или са някакви следствени тайни?
Д-р Ваньо Шарков: Нека…, това си е МВР, нека да си свършат работата, каквото могат да свършат.
Водещ: Но не са я открили?
Д-р Ваньо Шарков: Не, до момента никой не се е обадил, че е открит.
Водещ: Чувство за безнаказаност обаче има у доста хора?
Д-р Ваньо Шарков: Вероятно.
Водещ: Това, което през последните дни коментираме много в новините е смъртният случай на човек във Варненско от антракс. Има ли опасност за хората и в региона, и изобщо в България?
Д-р Ваньо Шарков: Годишно…, аз разговарях с професор Кантарджиев и с всички хора, които са експерти в тази област,… годишно в България има по един-два такива случая, които обаче не завършват със смъртен изход, а обикновено с кожната форма. Когато пациент с такова заболяване, такива оплаквания потърси навреме медицинска помощ, той може да бъде излекуван – това не е смъртоносно заболяване поне в началните му прояви. Тук в случая става въпрос за нещо друго, става въпрос за това, че пациентът не е потърсил навреме изобщо медицинска помощ. Той е смятал вероятно, че ще мине просто така. От друга страна, става въпрос за нещо, което според мен никой не трябва да прави, никой разумен човек – да се консумира месо от болни животни само и само да няма някаква загуба. В крайна сметка загубите са по-тежки отколкото това да изхвърлиш или да унищожиш подобно месо. Това е заболяване, при което заразата не се предава от човек на човек и това е хубавото, защото това показва, че няма опасност за хората, които са в този регион. Освен това изследванията, които бяха направени от районната здравна инспекция показват, че никой от тези хора, които са консумирали месо или са били в контакт, няма, не е развил заболяването, никой от тях няма и оплаквания. Случаят беше нещо много добро в цялата тази история и доброто беше пълното съдействие, което имаше както между МВР и Агенцията за безопасност на храните и районната здравна инспекция – всички те работиха като един екип и това даде възможност на практика по-бързо да се успокои населението. В крайна сметка някак си, като че ли ни се налага като Министерство на здравеопазването, след като минахме през еболата и внушената опасност от радиация след пожара в „Чернобил”, да минем през антракса. Не знам кое е следващото, през което ще минем, но мисля, че екипната работа е онова, което ни прави по-добри.
Водещ: Добре, но ето успокоихте хората, трудно се предава от човек на човек…
Д-р Ваньо Шарков: Не се предава.
Водещ: Не се предава.
Д-р Ваньо Шарков: Не се предава.
Водещ: Защото ние пък казваме, че е трудно, не се предава, да успокоим хората. Но това, което и сутринта ни се обади един зрител и каза - в България има огнища на антракс и те са от години и са ясни от години, но там не се случва ваксинация на животни до момента, в който не се случи зараза на човек. Така ли е?
Д-р Ваньо Шарков: Вижте, при всички случаи аз имах много разговори с ветеринарните лекари и с хората, които работят в Агенцията по безопасност на храните, наложи ми се да науча доста неща, които са изцяло в тяхната сфера на дейност и които нямат нещо общо с това, за което ние отговаряме. Но така или иначе, доколкото разбрах от тях, там където има регистрирани такива огнища се прави такава имунизаци. Въпросът е, че тук, в това село, никога не е имало такова огнище. Тепърва ще бъдат установени от тях причините да се появи такова огнище – дали те са свързани с някакви порои, земни маси или има някаква друга причина, това, разбира се, те ще отговорят най-добре.
Водещ: Въпросът е дали отново ситуацията е след дъжд качулка, когато вече има проблем, тогава да се задейства ваксинирането на животните или трябва наистина да има превантивност? Знам, че не зависи от Вас и от здравното министерство, но…
Д-р Ваньо Шарков: Не и не бих могъл да отговоря, защото все пак това е от компетенцията…
Водещ: Защото става въпрос за здравето на други същества.
Д-р Ваньо Шарков: Да.
Водещ: За здравето обаче, когато говорим на хората, особено пък в летните жеги сега и ситуацията, в която доста хора им прилошава, но това е най-малкото, което, разбира се… Бил сте на проверка, на обиколка из страната, за да видите каква е дейността на спешните центрове.
Д-р Ваньо Шарков: Това не е точно проверка. Всъщност успяхме вчера да завършим с другия зам.-министър д-р Персенски една обиколка из цялата страна. Той беше в Южна България, аз бях в Северна – навсякъде имахме срещи с областните управители и кметовете на общините, в които има филиали на спешна медицинска помощ. Ние стартираме големия инвестиционен проект, който е по програмата „Региони в растеж”, който е на стойност 85 милиона евро и той е изцяло и само за модернизиране на системата на спешна медицинска помощ. Всички тези срещи ни бяха необходими, за да стигнем до решенията къде да ремонтираме съществуващите филиали, къде изграждаме нови, на нови места.
Водещ: Само с базата ли е свързано или и с линейки…
Д-р Ваньо Шарков: С всичко е свързано.
Водещ: … с апаратура?
Д-р Ваньо Шарков: По програмата са 400 линейки, медицинска техника и оборудване, както за линейките, така и за филиалите на спешна медицинска помощ и за спешните приемни отделения, които са 34 в страната.
Водещ: Много ми е любопитно, защото съм бил свидетел на такъв случай – пристига линейка на катастрофа и няма как да реагира, защото например се нуждае от дефибрилатор, а пък тя няма. После пращат втора линейка и…
Д-р Ваньо Шарков: Ами всичко това, което правим и първото, което искам да кажа преди да отговоря на въпроса е, че аз за първи път виждам такова съдействие от страна на областните управители, за което истински им благодаря и за първи път виждам такова съдействие от страна на кметове от различни политически сили – по отношение на онова, което започваме да правим в системата на спешна помощ. Което показва, че политиката на правителството в тази сфера е правилната политика и това са нещата, които трябва да се случат. А по отношение на това, за което Вие ме питате – целта на това вложение в системата на спешна помощ, целта на концепцията за развитието на спешната помощ е такива случаи да няма, това искаме да направим. Да няма място в страната, до което или до който пациент линейка да стига за повече от 20 минути, да можем да реагираме бързо и навреме във всяка една такава ситуация, да създадем условия, при които колегите работещи в спешна помощ, да се чувстват по-комфортно и някак си да бъдат мотивирани да вършат тази работа, защото това е една от най-тежките сфери в медицината.
Водещ: Кое е нещото, което Ви учуди и Ви стъписа най-много, липсата на кое – като сте обикалял например Северна България, знам, че там регионът не е много богат?
Д-р Ваньо Шарков: Има места в страната, където филиалите не са ремонтирани с години и има места в страната, където колегите работят в порутени сгради и порутени постройки. Това не е мотивация и там единствено личното ти усещане за това призванието да се занимаваш със спешна медицина ги държи тези хора на работа и нищо друго. Затова стартирахме годината с увеличение на заплатите в спешната помощ, затова правим и стратегията за развитие на спешната помощ, затова ще направим и тези ремонти, затова искаме 2020 година, когато завърши програмата, да няма линейка по-стара от 4-5 годишна. Всичко това може да направи системата на спешната помощ по-добра.
Водещ: Добре. Стартира програмата кога, а завършва 2020-та?
Д-р Ваньо Шарков: Ние вече сме я стартирали. След тези срещи, след нас тръгват инженерите, писането на проектите, архитектура, а оттам вече вървят спецификациите за автомобили, медицинска техника, апаратура. Може би същинските строителни дейности ще започнат около средата на следващата година. Разбира се, има места, където ще има чисто нови филиали за спешна помощ. Искаме да ги направим така че да бъдат еднотипови – човек като погледне тази сграда и да знае, че това е спешна медицинска помощ.
Водещ: И че може да се възползва от нея. Между другото получихме един сигнал, тъй като се пренасяме само след секунда на живо от морето, получихме сигнал пореден, че 90 лева струва прегледът, ако нещо, мисля, че детето се беше разболяло – може ли изобщо да се стигне до там, че в особено натоварените морски курорти, наистина да има адекватна лекарска помощ, без да се налага хората да вадят пари от джоба си и то в размер на 90-100 лева, за да се успокоят?
Д-р Ваньо Шарков: Във всяка професия може да има хора, които некоректно вършат своите задължения. Аз още днес, след като получих тази информация вчера пътувайки, още днес ще поискам от двете големи области и районните здравни инспекции да извършат проверки по места, защото това са хора, които работят нелегално. Това не са хора, които често и съвестно си вършат задълженията, не знам и колко от тях имат дипломи за завършена медицина.
Водещ: Не само скъпи медицински дейности, но и скъпи други услуги като чадъри и шезлонги се предлагат по морето. Ваньо Шарков, гост на предаването, заместник-министър на здравеопазването. Благодаря Ви.
Д-р Ваньо Шарков: И аз благодаря за това много.