Върни се горе

В средата на годината започва въвеждането на медицински триаж в спешната помощ. Това каза в интервю за БТА заместник-министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков. По думите му предстои да се уточнят кодовете, по които ще се съди за спешността на състоянието на пациентите, както и въвеждането на телемедицина в линейките. Целта е навременно оказване на медицинска помощ и подготвяне на лечебното заведение за приемането на даден пациент. Също в средата на годината спешните приемни отделения и центровете за спешна медицинска помощ трябва да обявят обществени поръчки за предстоящи ремонти и осигуряване на оборудване.

Д-р Шарков придружи министъра на здравеопазването Петър Москов на посещение в Румъния пред два дни, където се запознаха със местната система за оказване на спешна медицинска помощ. Той посочи, че за линейките не се осигурява "зелена вълна", но всички им правят път.

Въпрос: Д-р Шарков, какво Ви направи впечатление в системата за спешна медицинска помощ в Румъния?

Отговор: В Румъния има две паралелни системи за оказване на спешна помощ. Едната от тях е уредена по начин, по който работи и българската система, но в тази система се работи с бели линейки. Другата система е за оказване на спешна помощ, в която основна роля изпълняват пожарникарите. В нея екипите ползват червени линейки. Тя е съставена основно от пожарникари, към които работят и медицински лица. Разликата е, че червените линейки отиват само на спешни случаи - катастрофи, бедствия, наводнения, пожари. Работещите в нея са обучени да правят основни неща за запазването на човешкия живот до постъпването на пациентите в болница. Румънците са установили, че имат повече стационирани пожарни команди отколкото стационирани спешни центрове и затова са приспособили системата на пожарните команди към системата на спешната помощ.

Белите линейки се ползват за по-леки случаи, за домашни посещения и транспорт между лечебни заведения.

Въпрос: Повикванията на един телефонен номер ли се подават?

Отговор: Да, те също имат диспечери, които правят триаж на обаждането. При самото обаждане диспечерите определят спешността на случая. Диспечерите са обучени пожарникари или медицински лица, които са обучавани 6 месеца.

В Букурещ има два спешни центъра, които разполагат и с бели, и с червени линейки, има и манекени, на които се обучават екипите. Екипите от червените линейки са извършили 63 хиляди интервенции в Букурещ и 355 хиляди в страната за една година. Имали са около 7 хиляди пожари, наводнения и катастрофи. В 86 на сто от случаите дейността на пожарникарите е била свързана с оказване на спешна помощ, като в 7 на сто от случаите се е налагало да се извика лекарски екип. 

В Букурещ на денонощие има на разположение общо 30 екипа.

Въпрос: Как са оборудвани техните линейки?

Отговор: И двата вида линейки са напълно оборудвани. В червените линейки има оборудване, с което дори да може да се разреже автомобил за изваждане на пострадали. В България при подобни ситуации се чака идването на пожарникари.

Въпрос: Средно колко време е необходимо на линейката да стигне до мястото на повикването?

Отговор: При "червен" код и в рамките на централната част на града -  до 8 минути от подаване на сигнала. Спазват това време в 90 на сто от случаите. В периферията на града - до 12 минути, а в селата и в по-отдалечени места- 20 до 30 минути. Те твърдят, че след като пожарникарите работят и за спешни случаи, смъртността сред пациентите е намаляла с 50 на сто. Възможно е времето за пристигане на линейката да се удължи, ако се наложи от червената линейка да се извика друг екип - от бяла линейка. Задължението на екипа в червената линейка е да поддържа жизнените показатели на пациента докато пристигне лекарски екип. В белите линейки има лекар.

Пожарникарите са включени в системата на спешната помощ, защото са преценили, че Букурещ е особена земетръсна зона.

Въпрос: Възможно ли е подобна организация да се реализира в България?

Отговор: Те не са имали нашата мрежа от филиали на спешна помощ. В България такива филиали има в почти всички общини. Филиалите, заедно с центровете за спешна медицинска помощ, са 198. Във всяка област в Румъния има диспечерски пункт, като твърдят, че в следващите години ще се опитат да намалят броят на диспечерските пунктове т.е. тези, които извършват медицинския триаж, да са на по-малко места.

В България има мрежа от центрове, които трябва да оборудваме с транспортни средства и с медицинска техника.

В Букурещ ми направи впечатление, че след докарване в болница на пациенти в спешно състояние, веднага започват да зареждат линейката с консумативи, които са били изразходвани за тях, а не се чака да свърши смяната на екипа. Консумативите бяха взети от спешния център.

Въпрос: Очакваните европейски средства - 85 млн.лв. за развитие на спешната помощ, налични ли са вече?

Отговор: Нямаме забележки от Европейската комисия и може би към средата на годината ще получим финансирането. Тези средства са достатъчни поне за началото, като не се изключва и финансиране от бюджета на Министерството на здравеопазването.

Въпрос: Колко е струвала на Румъния реформата в спешната помощ?

Отговор: Доколкото знам, 350 млн.лв., които също са били европейски средства.

Въпрос: Кога би трябвало да започне реформата в спешната помощ?

Отговор: Казали сме, че от средата на годината трябва да започне подготовка за проектиране на спешните приемни отделения, на шоковите зали и други ремонтни дейности. Всички директори на центрове за спешна медицинска помощ имат задача да започнат с проектирането и да влязат във фаза на обществена поръчка под условие. Трябва да ремонтираме спешните отделения, така че да може в тях спокойно да се работи и да има удобства и за пациентите. Трябва да се оборудват и шоковите зали, за да може в тях да се оказват всички животоспасяващи процедури.

В средата на годината ще започне да се въвежда и медицинския триаж. До три седмици в МЗ ще ни бъде представен проект на стандарт на спешна помощ.

В Румъния триажът е разделен на няколко кода, като червеният показва нужда от много спешно оказване на медицинска помощ. Имат и черен код, който означава, че пациентът се нуждае от изследване със скенер. В зависимост от кода се знае колко време пациентът може да чака. Пациентите с бял код може да изчакват до 2 часа да получат медицинска помощ. Състоянията на децата обикновено са с червен код.

Коридорите на болниците в Румъния са разчертани в различни цветове, съответстващи на кодовете и всеки знае кой цвят къде води. Червената линия води пациентите в шокова зала.

Въпрос: Реформата в България няма ли да наложи нужда и от повече кадри в спешната помощ?

Отговор: Осигуряване на работещи в спешната помощ зависи и от наличието на парамедици. Благодарение на увеличаването на заплатите в спешната помощ, доколкото знам, в София има новопостъпили около 20 лекари и над 30 медицински сестри.

Въпрос: Трябва ли да се сменят сегашните  диспечери, работещи на тел. 112?

Отговор: Това е най-големият проблем в момента, който трябва да решим по най-бързия начин. Работим заедно с МВР, защото над 80 на сто от обажданията на тел.112 са медицински случаи. Трябва да решим проблема така, че тези обаждания да не се прехвърлят допълнително, а директно да се свързват със "Спешна помощ". Това засяга адаптиране на двете системи. Засега от фирмата, поддържаща двете системи, са казали, че е възможно.

Въпрос: Какво можем да вземем от опита на Румъния?

Отговор: Организацията на работата на спешно приемно отделение - оборудване, триаж, както и начинът по който са организирали транспорта на пациентите, оборудване на достатъчно на брой линейки, включване на парамедици в системата.

Трябва да се прави и триаж на повикванията, за да може приемащите повикванията да насочват правилно линейките. В Румъния екипите са разделени на А, В и С. Тежкооборудвани екипи отиват на тежки инциденти с електрошокова апаратура. Първото ниво на парамедици могат да правят електрошок.

В Румъния има стриктно разделение на спешните приемни отделения в лечебните заведения. Най-високото им ниво на компетентност е "първо", като то е разделено на "1 А" и "1 Б". В  "1А" има всички специалности - неврохирургия, кардиохирургия, обща хирургия, детска хирургия, ортопедия, анестезиология и реанимация и др.  В "1 Б" са болници, които са специализирани по една от тези специалности. В лечебни заведения от типа "2А" е същото като в "1А", но няма кардиохирургия. В цяла Румъния има една или две болници от ниво "1А". 
Задължително ще осигурим и телемедицина в линейките. Предстои да се преустанови "разхождането" на пациентите в спешни състояния от болница на болница.

Въпрос: Ще отпадне ли районирането на болниците за спешните пациенти?

Отговор: Ще остане задачата пациентът да се кара в най-близкото лечебно завадение, но диспечерът ще урежда хоспитализацията, за да няма забавяне и лечебното заведение да е предварително информирано какъв пациент да очаква.

Въпрос: Има ли осигурена "зелена вълна" за линейките в Румъния?

Отговор: Не, но всички правят път на линейките.

Сподели в: