Върни се горе

На 1 декември се отбелязва Световния ден за борба срещу СПИН. Вече 30 години епидемията от ХИВ е глобален здравен, социален и икономически проблем и една от причините за висока смъртност. В същото време в последния доклад на Програмата на ООН за ХИВ/СПИН ясно се подчертава, че активната превенция и достъпа до антиретровирусно лечение могат да преобърнат тази негативна тенденция. Резултатите показват, че в глобален план смъртността от СПИН-свързани болести вече е намаляла с 21% в сравнение с 2005 г. Кои са рисковите фактори за възникване на ХИВ инфекцията, как да разпознаем симптомите на заболяването, какво включва лечението и каквa е необходимата профилактика – за това разговаряме с д-р Тонка Върлева, директор на Програма "Превенция и контрол на ХИВ/СПИН".

Какво трябва да знаем за СПИН?

СПИН е заболяване, което се причинява от вируса на човешкия имунодефицит – ХИВ. Най-важното, което трябва да се знае за ХИВ, са начините, по които човек може да се инфектира и разбира се, начините, по които може да се предпази от заразяване с ХИВ. Има три основни начина за предаване на ХИВ: по сексуален път – при сексуален контакт без презерватив с човек, инфектиран с ХИВ; по кръвен път – при използване на замърсени с инфектирана кръв игли, спринцовки и др. инструменти за инжектиране; от ХИВ-позитивна майка на бебе – по време на бременността, раждането и кърменето.

Кои са рисковите фактори за заболяване от СПИН?

Разпространението на ХИВ вируса зависи в голяма степен от поведението на хората. Именно за това е важно всеки от нас да е информиран за рисковите фактори и начините за предпазване от ХИВ инфекцията. В световен мащаб, най-значителна част от новите ХИВ инфекции са в резултат на рисково сексуално поведение. За това експертите препоръчват въздържание от ранно започване на сексуален живот и множество сексуални контакти. Сексуалното здраве на хората се обуславя също и от поддържане на отношения с един постоянен партньор и използване на презервативи и лубриканти, които предпазват също и от други сексуално предавани инфекции. По отношение на кръвния път на предаване на ХИВ и други кръвно преносими инфекции като хепатит В и С, е важно да се избягва употребата на общи игли, спринцовки и други инструменти за инжектиране. Някои от най-разпространените митове са, че човек може да се зарази с ХИВ от ХИВ-позитивен от ежедневни битови контакти. Ръкостискане, споделяне на прибори за хранене, ползване на една и съща тоалетна с ХИВ-позитивен не може да доведе до заразяване с ХИВ. Националната програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции в България предвижда специфични дейности на терен за превенция на ХИВ сред най-рисковите групи. Такива са инжекционно употребяващи наркотици, хомосексуалистите, млади хора от ромска общност с рисково поведение. В тази група се включват още лицата, лишени от свобода, проституиращи мъже и жени, млади хора с рисково поведение, хора, живеещи с ХИВ/СПИН.

Какво е разпространението на това заболяване у нас и по света?

Според последни оценки на Програма на ООН за ХИВ/СПИН, към края на 2010 г. броят на хората с ХИВ в целия свят е 34 милиона души. Между 25-33 милиона души са починали от болести, свързани с ХИВ инфекция. Тревога будят данните, че всеки ден близо 7 100 души се инфектират с вируса на имунната недостатъчност. Най-бързо епидемията се разраства в Източна Европа, Близкия изток и Северна Африка. По данни на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията, в страните от ЕС преобладаващият път на инфектиране през 2010 г. е чрез секс между мъже – 38% от новооткритите случаи. На този фон България е все още страна с ниско разпространение на ХИВ инфекцията сред общото население. В същото време нашият регион не е с нисък риск по отношение на инжекционно употребяващи наркотици, както на и мъже, които правят секс с мъже. По данни на Националната програма за превенция и контрол на ХИВ/СПИН към 13 ноември 2011 г. в България са регистрирани общо 1 438 ХИВ-позитивни лица. Броят на новорегистрираните ХИВ позитивни от началото на 2011 г. е 166 лица. Разпределението по пол сочи 135 мъже и 31 жени. Докато през 2010 г., 55 % от новорегистрираните случаи с ХИВ са били млади хора на възраст 15-29 г., то през 2011 г. те съставляват 38 %. И през тази година най-голям е делът на инжекционно употребяващите наркотици и на мъжете, които имат сексуални контакти с мъже. 60 % от новооткритите ХИВ позитивни през тази година са се инфектирали по сексуален път.

Каква е симптоматиката на СПИН и как се диагностицира?

Повечето хора, заразени с ХИВ, не знаят, че са заразени, защото те не се чувстват болни веднага след инфекция. Понякога ХИВ инфекцията може да протича без симптоми за дълъг период от време – дори с години. В много от случаите в първите седмици на остра ХИВ инфекция симптомите наподобяват грипоподобно заболяване с повишаване на температурата, уголемяване на лимфните възли, фарингит, обриви по тялото, болки в ставите и мускулите. Затова е препоръчително всеки изложен на риск от заразяване с ХИВ, непременно да си направи изследване за ХИВ (ХИВ тест) и при необходимост да потърси навременна медицинска консултация и помощ. Изключително важно е също така всички бременни жени да се изследват за ХИВ за да се установи техния статус. Министерство на здравеопазването осигурява медикаменти за безплатна антиретровирусна профилактика за предпазване предаването на вируса от ХИВ-позитивна майка на нейното дете. Такава навременна и качествена профилактика помага след раждането детето да остане здраво в над 98% от случаите. В момента в България всеки има възможност да получи качествено и съвременно изследване за ХИВ. Изследването за ХИВ може да се осъществи в мрежата от Кабинети за анонимно и безплатно консултиране и изследване за ХИВ/СПИН (КАБКИС), някой от 12-те мобилни медицински кабинета в страната. При необходимост изследването може да стане в лечебно заведение, а за представителите на най-уязвимите групи – в нископраговите центрове към неправителствени организации. Изследването може да се проведе с тестове за венозна кръв, резултатът от които се получава до няколко дни или с бързи тестове за ХИВ, които отчитат резултат в рамките на 10-20 минути. Ако резултатът е отрицателен, той се съобщава веднага по време на след-тестовото консултиране за намаляване на рисковото поведение. При реактивен резултат, на лицето веднага се предлага вземане на венозна кръв за изпращане в Националната референтна лаборатория по ХИВ. Това е единствената лаборатория в страната, в която се провежда потвърдително изследване и може да се постави диагноза ХИВ. Трябва да се има предвид, че съществува така наречения „прозоречен период” от първите няколко седмици след инфектирането, в които е възможно изследването за ХИВ да не даде положителен резултат. Хората трябва да знаят, че във всички 19 кабинети за анонимно и безплатно консултиране и изследване за ХИВ/СПИН могат да получат консултации по въпросите на ХИВ/СПИН и рисковото поведение. Кабинетите функционират на територията на страната в рамките на Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН” с финансовата подкрепа на Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария. Информация за местата и часовете, в които работят КАБКИС, може да се получи на откритата телефонна линия 0700 130 40.

Какво е лечението на заболяването?

При поставяне на диагнозата, всеки ХИВ-серопозитивен получава информация за това къде и как може да получи специализирана медицинска помощ. Проследяването на пациенти с ХИВ включва консултация с лекар инфекционист и изследвания на имунния статус и концентрацията на вируса в кръвта. Съвременната антиретровирусна терапия е сериозен успех на медицината. Тя превърна ХИВ инфекцията от безнадеждно смъртоносно заболяване в хронична болест, като увеличи продължителността на живота на пациентите с над 20 години и те могат да са пълноценни в личния си и професионален живот. У нас антиретровирусна терапия се предоставя на всички хора, живеещи с ХИВ, чийто имунен и клиничен статус определя нуждата от такова лечение. Лечението e напълно безплатно за пациентите, защото се осигурява от бюджета на Министерство на здравеопазването. В момента в България съществуват пет сектора или отделения за проследяване и лечение на пациенти с ХИВ/СПИН към клиники за инфекциозни болести в гр. София, гр. Пловдив, гр. Варна, гр. Плевен и гр. Стара Загора. Към 31.10.2011 г. в секторите за лечение на ХИВ/СПИН се проследяват 705 души, от които 432 получават безплатна антиретровирусна терапия.

Как можем да намалим риска за развитие на СПИН?

СПИН е последният стадий от развитието на ХИВ инфекцията, който протича с множество съпътстващи заболявания, които на практика стават причина за смъртта. Най-ефективният начин да се намали риска от развитие на СПИН е осигуряване на антиретровирусна терапия. Всяка година, Министерство на здравеопазването, отделя значителни средства за закупуване на антиретровирусни медикаменти, които се предоставят за безплатно лечение на пациенти с ХИВ. През 2011 година Министерство на здравеопазването е сключило договори за доставка на 21 различни антиретровирусни медикамента на обща стойност 7,9 милиона лева. С оглед осигуряването на непрекъснатост на терапията, допълнително от Глобалният фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария бяха осигурени 1.1 милиона лева за създаване на двумесечен резерв от медикаменти. Прекъсването на терапията носи значителни рискове за влошаване на състоянието на пациентите и развитие на резистентност към медикаментите, с които се лекуват. В същото време, това е лечение, което продължава за цял живот и понякога за пациентите е трудно да се придържат стриктно към предписанията на лекарите. Затова Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН” подкрепя дейността на 4 неправителствени организации, които предоставят психо-социална подкрепа на хората живеещи с ХИВ/СПИН, техните семейства и близки – две организации в гр. София и по една в гр. Варна и гр. Пловдив. Към 30.09.2011 г. НПО и психо-социалните консултанти са оказали здравна и психо-социална подкрепа на общо 306 хора живеещи с ХИВ и 37 техни партньори и близки.

Какви са социалните, здравните и финансови последици на СПИН?

Сериозно предизвикателство пред всички усилия да се намали разпространението на ХИВ е стигмата и дискриминацията от страна на обществото както към самите хора живеещи с ХИВ, така и към групите в най-висок риск от инфектиране с ХИВ. Често пъти това води до отхвърляне на ХИВ-позитивните хора от собственото им семейство и най-близко обкръжение. Чести са случаите, в които хората живеещи с ХИВ са принудени да напуснат работа или не могат да започнат работа, ако са разкрили ХИВ статуса си, дори им се отказва медицинска помощ извън секторите за лечение. Всичко това налага медицинските специалисти безусловно да спазват конфиденциалността на информацията за ХИВ статуса на пациентите. Съвременното лечение на ХИВ с три-компонентна антиретровирусна терапия е много продължително и скъпо, особено в страните от Европейския съюз. Затова е важно да се инвестират финансови средства в превантивни дейности сега, за да се предотвратят нови случаи и да се ограничат разходите за лечение в бъдеще.

Сподели в: