5 ноември 2010 г.
Лечебница се закри сама, 2 стават поликлиники, казва д-р Стефан Константинов
Здравното министерство преведе на болниците 20 млн. лв. за извършени медицински дейности през последните месеци. Лечебниците получиха пари и по линия на здравната каса. Въпреки това обаче някои доктори продължават да излизат на протести. Как здравният министър, който доскоро беше зам.-шеф на лекарския съюз, ще потуши бунта в гилдията, попитахме д-р Стефан Константинов.
- Министър Константинов, здравното министерство преведе на болниците 20 млн. лв., здравната каса също започна да се издължава за извършени дейности. Председателят на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов обясняваше, че ако лекарите си получат дължимите суми, няма да стачкуват. Въпреки това болнични лекари в различни градове на страната излязоха на протест. Как си обяснявате това?
- Aз също се учудвам на това, което се случва. Прави ми впечатление обаче, че не виждам председателя на БЛС на протестите, а говорител е главният секретар на съюза д-р Димитър Ленков. Освен това недоволните непрекъснато сменят исканията си. Сега те не говорят за финансово покритие на изработените дейности през тази година, а за това, че бюджетът за следващата година е недостатъчен. Изпълнявам това, което съм обещал, и болниците ще си получат до края на годината още около 30 млн. лв., т.е. министерството ще се издължи за дейностите, които покрива почти изцяло. Ако останат някакви дребни суми, те ще бъдат покрити догодина.
- Д-р Ленков алармира, че български лекари ще продължат да бягат в чужбина заради ниските заплати, които получават?
- Заплатите на лекарите у нас спрямо тези на техните колеги в ЕС са значително по-ниски не от вчера и още доста години ще трябват, за да достигнем стандарта в другите европейски страни. Аз също искам лекарските заплати да са по-високи, но трябва да се съблюдават възможностите на държавата. Трябва да се отчитат положителните стъпки, които се правят. Догодина бюджетът на здравеопазването реално ще се увеличи с 400 млн. лв. Важно е обаче как ще се използват тези пари.
- Ще има ли реално остойностяване на клиничните пътеки?
- Клиничните пътеки са на доизживяване. Тази форма на плащане не се използва в държавите, с които искаме да се сравняваме. Необходимо е да се въведе методът на заплащане на диагностично свързаните групи, но това изисква да се отхвърли огромен обем от работа. 2011 г. е много подходяща да се случи това.
- Можем ли да очакваме, че догодина в някои болници ще се въведе новият метод на финансиране?
- При много добра организация би могло да се направят проектни изпитания, но реалистичният срок е 2012 г. През следващата година обаче ще се приложи по-справедливо разпределение на средствата по клиничните пътеки. Това означава, че цените на някои ще се увеличат, а на други могат да се редуцират. В момента конкретните параметри се разработват във финансовото министерство. Аз съм против това, за едно и също заболяване да има разлики в заплащането според вида на болницата - независимо дали тя е университетска, областна или общинска. Надявам се лекарският съюз също да каже своето мнение по въпроса - кое е приемливо и кое не.
- В момента обаче преговорите по рамковия договор са стопирани.
- Има обективни причини за това - тече процес на пререгистрация на болниците, трябва да се определят нивата на тяхната компетентност. Между другото вече имаме първите обобщени данни. Документи за пререгистрация са подали 327 лечебни заведения. Оказа се, че само една болница и един диспансер не са успели да се вместят в срока. Сега ще установим защо. Но по-интересното е, че две специализирани болници още преди няколко седмици са се преобразували в медицински центрове, а една е преустановила дейността си. За пререгистрацията се наложи да преработваме и медицински стандарти, тъй като критериите в някои за наличната апаратура бяха толкова високи, че единици болници можеха да ги покрият. За тези промени очаквахме предложения и от лекарския съюз, но за съжаление досега нямахме контакти на тази тема. Би трябвало да се извадят някои дейности в доболничната помощ. Има някои леки очни операции, които могат да минат като еднодневна хирургия и пациентът да се изписва още същия ден. Ще ви дам един пример и от моята специалност. Ако една жена си плаща аборта, тя си тръгва няколко часа след операцията. Ако обаче абортът се прави по медицински показатели и за него плаща здравната каса, тя е длъжна да преспи в болницата. Тези положения трябва да се изчистят.
- Вие се обърнахте към протестиращите, че сте готов да разговаряте с тях, за да чуете исканията им. Обадиха ли ви се недоволни доктори?
- Лекари от сливенската колегия поискаха среща с мен и ще направя всичко възможно това да стане въпреки огромната натовареност на работния ми ден. Тези лекари поставиха въпроса болниците да не са търговски дружества, особено държавните. Аз споделям тази идея и смятам, че са необходими законови промени в тази посока. Оказа се, че при търговете с лекарства някои болнични мениджъри са си позволявали волности и са купували едни и същи медикаменти на цена три и четири пъти по-висока в сравнение с други болници. Затова е нужно да има единна система за сключване на договори за доставка за лекарства и апаратура. При проверките, които направихме, стана ясно, че има болници, които са закупили скъпа апаратура, но не я ползват - тя стои от години в кашони.
- Бихте ли назовали имена?
- Ще се въздържа, защото искам да говоря с директорите. Някои от тях са наследили този проблем от предшествениците си. Ако държавните болници не са търговски дружества, здравното министерство като принципал би могло много по-добре да регулира процесите, така че да не изтичат средства. Много малко общини подпомагат здравеопазването - такива са Столична община, някои общини по морето, които разполагат с повече пари. Другите имат символично участие. Кому е нужно в областната болница да има 7-8 акционери, които нищо не правят? В същото време те стопират някои разумни предложения на министерството. Нужна е промяна и имам политическата подкрепа на ГЕРБ и "Атака". От БСП също не съм чул някой да подкрепя мнението болниците да останат търговски дружества.
- Вие поставихте въпроса да се направи методиката за избор на екип. Споменахте, че в болница са искали 3500 лв. за избор - това ли е най-високата сума?
- Има и по-високи, но не искам да конкретизирам на този етап. Ще кажа само, че занапред ще има ясни правила и никой няма да може да оказва натиск върху здравно осигурен пациент, ако той не иска да прави такъв избор.
- Вие заявихте, че спешните центрове извършват непривични дейности. Как ще ги разтоварите?
- Догодина ще бъдат създадени кабинети за неотложна помощ, които ще приемат 24 часа в денонощието пациенти, които имат нужда от лекарска помощ, но не са спешни. Сега тези хора звънят на Бърза помощ. Тези кабинети ще се позиционират в големите градове и дейността им ще се заплаща от здравната каса. Има осигурени 10 млн. лв. за тях.
- А кога ще станат ясни суперболниците, в които ще се лекува всичко, включително и най-тежките случаи?
- Струва ми се неуместно да наричаме тези лечебни заведения суперболници, като се има пред вид на какъв хал е държавата. Водещите болници ще продължат да получават пари от министерството, както и досега. Би трябвало обаче да получат по-високи делегирани бюджети, които не са стъпили на исторически принцип. Защото, когато един пациент получи проблем с очите и не вижда, ще го закарат веднага не в очна клиника, а в "Пирогов", за да му направят скенер и да видят инсулт ли е получил, отровил ли се е, от каква помощ има нужда.
- Какво мислите за предложението на лекари от Кюстендил пациентите, които не пушат, да плащат половин здравна вноска?
- Аз имам друго предложение - пушачите да плащат повече пари, защото доброволно увреждат здравето си.