25.10.2011 г.
- Д-р Константинов, лекарите ви обвиниха, че правите таен бюджет за следващата година. Имахте среща с тях, какво стана на нея?
- Нещата, които иска министерството, са много ясни. Ние говорим за тях цяла година и те са едни и същи. Въпросът е, че ние в един момент се нагърбваме с неща, които всъщност здравната каса трябва да движи. Какво представлява здравната каса? Един фонд, в който всички ние даваме парите си и той трябва да ги разпределя по най-разумния начин. Ясно е, че след като клиничните пътеки като метод на плащане не са най-добрият начин според мен, би следвало касата да е инициатор на промени, но тъй като тя не е инициатор, плаща по бюджети. Можете ли обаче да ми кажете къде в момента ги виждате тези бюджети на болниците? Министерството иска прозрачност -обратното на това, в което ни обвиняват винаги, че ние нещо скрито сме правили. Не, ние искаме методика на базата на математиката - работиш това, правиш такива неща и получаваш такива пари. Всъщност това са диагностично свързаните групи. Би следвало касата да е инициатор на всичките тези промени. Министерството, дотолкова, доколкото се изисква някакъв контрол или промяна на някакви правила, трябва да бъде включено. Оказва се, че касата е пасивна по въпроса. Ние приказваме и в един момент, от време на време се включват колегите от лекарския съюз. Това, което тях най-много винаги ги е притеснявало, е участието им в договорения процес. От друга страна, казват, че са за диагностично свързаните групи или поне нямат обратно становище. Ако има диагностично свързани групи, къде е мястото на преговорите за цените, които се плащат в болниците?
- В здравната каса.
- Не, просто няма да има преговори.
- Защо?
- Защото тук става дума за проста математика. Изчисляват се разходи, бюджети и преминали случаи. Не можеш да преговаряш. Маха се субективизмът при диагностично свързаните групи. Така че място за преговори има, но в алгоритмите - какво би било най-доброто лечение за определено заболяване. Там има огромна роля лекарският съюз, защото там членуват всички лекари в страната. Те могат да кажат и да препоръчат кои са стъпките, които са най-добри, и те евентуално да бъдат следвани. Но не както е сегашният административно-заповеден механизъм - на 30-ата минута трябва да има изследване и ако го няма, не плащаме. Аз като бях гинеколог и работех в болница, се е случвало жена да дойде от улицата и да роди за 10 минути. За тези 10 минути ние сме имали време да направим само най-бързите неща, но за да ни плати касата пътеката, сме вписвали изследвания, които всъщност не са правени. Говорим за изкривявания на системата, които искаме да се променят.
- Казвали сте, че дори да се премахнат клиничните пътеки и да се въведе нова система, лекарите и директорите на болниците ще намерят начин за източване на касата за най-много две години. Има ли смисъл от промяна в такъв случай?
- Абсолютно има смисъл, защото правилата се актуализират всяка година, и когато има специализирана структура, както например в Германия, където има институт, който следи за тези неща, ежегодно се променят определени правила, но това са правила, които касаят администрацията, отчитането и контрола. Те не се набъркват до отношенията "лекар - пациент". Лекарят е този, който трябва да лекува пациента и да си гледа медицината, а не да се занимава с икономика. В Германия, когато отиде наш човек, той казва, че заплатата му ще е примерно 5000 евро. Те знаят отначало, че трябва да свършат тази и тази работа при такива и такива условия и ще получат тези и тези пари. Тогава те си гледат спокойно медицината. Не че не трябва да има и стимули, например за нощна работа, за спешност, за операционни. Но когато ти на един лекар му дадеш заплата 400 лв. и му кажеш, че може да изкара и 3000, но за целта трябва да превърти определен брой хора по клинични пътеки, какво става? Кой ще е спокоен да иде при лекар, ако знае, че това дали ще бъде приет в болница, или не, не зависи толкова от здравното му състояние, колкото от това, че лекарят е зависим дали ще си получи заплатата в болницата, или не, и дали ще му се увеличат доходите.
- Ще фалират ли наистина голяма част от общинските и частните болници след изборите?
- Не виждам пряк механизъм между избори и фалити.
- Според много директори на болници в малките населени места кметовете теглят заеми, за да спасят лечебното заведение поне до изборите.
- Това е изключително фалшиво и погрешно отношение на тези кандидат-кметове или в момента кметове, ако наистина го правят. Дали болницата ще фалира, или не, трябва да зависи единствено от това дали има пациенти и дали може да мотивира съществуването си. Там, където имат пациенти, в момента механизмите позволяват болниците да получават пари. Там, където няма пациенти, няма и лекари, няма и персонал, вероятно това е участта, която ги чака. Ако има такива кметове, които са взимали заеми, за да поддържат подобна болница, много по-разумно щеше да бъде да се обърнат към министерството, за да ги включим в програми по еврофондовете, за да преструктурират болницата в нещо, от което биха имали полза гражданите там. Могат да вземат до 2 млн. лева за преобразуване в медицински център. Аз лично посетих няколко подобни болници, като беше абсолютно ясно, че многопрофилна болница в класическия смисъл на думата в тези населени места категорично няма нужда да има. Говорим за болници без пациенти, които имат шест човека лежащо болни и пет души персонал на смяна и липсващ лекар в момента на проверката. Как да ги поддържаме? Да, кметът ще вземе заем и ще осигури заплатите на персонала, но колко време може да продължи това? Хората със сигурност няма да останат без болнично лечение при тази гъста мрежа от болници, която имаме.
- Липсата на достатъчно линейки обаче е проблем.
- Линейките също не са ни особен проблем, защото голяма част от автопарка беше сменен преди три години. В момента повечето линейки, които се движат, са модерни, купени са чисто нови, а не втора ръка. За догодина също имаме желание да включим в бюджета средства, с които да се подменят вече, защото те бързо се амортизират, така че не ни е проблем и линейката.
- Искате да кажете, че ако в едно село, където няма лекар, бабата вдигне телефона, модерната линейка веднага ще дойде при нея?
- А вие защо смятате, че бабата задължително трябва да вдигне телефона веднага щом реши, че трябва да й се премери кръвното и линейката да дойде? Затова искаме да засилим първичната помощ. Затова бабата си има общопрактикуващ лекар и тя ще си отиде в неговия кабинет.
- В труднодостъпните райони един лекар обслужва по няколко населени места.
- Ако някой каже, че на населено място, където има 600 души, ние ще им поддържаме болница или ще организираме 24-часово присъствие на лекар, това означава абсолютен и грозен популизъм. Такова нещо няма никъде по света и е свързано изцяло с парите. Трябва да имаме ултрамного пари, за да го направим това нещо, а ние ги нямаме. Въпреки това ние сме изчислили, че в огромния процент от случаите линейката пристига до адрес до 30-ата минута, стига да има наистина за какво да дойде. Ако сметнем парите, които даваме за здравеопазване, няма да се окаже, че са толкова зле нещата. Хората искат, ама трябва да сметнат какво дават и какво получават.