08 ноември 2010 г.
Скоро не може има частни здравни каси
- Д-р Константинов, лекарите и синдикатите твърдят, че ако бюджетът на НЗОК за 2011 г. остане в този вид, тоест ако 340 млн. лв. от него бъдат прехвърлени към здравното министерство, това може да съсипе здравноосигурителния модел. Доколко е необходим този трансфер всъщност?
- Аз не мисля, че здравноосигурителният ни модел е толкова крехък, че да се разпадне точно от този трансфер. През годините се правеха много неща, които подкопаваха доверието в здравноосигурителната система, включително трупането на резерва. Парите, които се събират от здравни вноски, са 2.6 млрд. лв. В действителност средствата, които се използват за здравеопазване, са много повече. Те идват от данъците на хората. Не искам да коментирам конкретния механизъм, защото не съм го измислил аз. За мен е много по-важно парите в здравеопазването да са повече с всяка изминала година. Така публичните разходи в тази сфера ще са повече, а пациентите ще вадят по-малко средства от джоба си. Разходите на държавата като процент от БВП трябва да се увеличават. Тук вече говорим за приоритети на самата държава.
- Каква конкретно е идеята ви за доплащането на здравни услуги и как ще контролирате кешовите плащания?
- Проблемът е в яснотата и прозрачността. Както е известно кои са регистрираните лекарства, така би трябвало да има подобен регистър и за медицинските консумативи. Трябва пациентите да знаят каква е цената на всеки консуматив, кое трябва да плати държавата и кое не. Не бих тръгнал да въвеждам доплащане в болничната помощ сега. Подобно нещо трябва да намери място първо в доболничната помощ след обществен дебат, ако хората са склонни да го приемат.
Плащания под масата се появяват, когато има дефицит. Ако вие знаете, че здравната ви осигуровка ще покрие една част, а друга ще бъде осигурена или от джоба ви, или от частни здравни фондове, няма да има нужда от подобен механизъм. А ако кажем на хората, че имат право на напълно безплатно лечение, но ние финансираме 60% от здравеопазването, а останалите 40% поставим в графата "демагогия" - тогава се получава недостигът.
-В доклада си за сесията на FEMS в Истанбул пишете, че виждате лобизъм в идеята за закриване на болници. Какво се промени във вашите виждания, след като станахте министър?
- Моите виждания категорично не са се променили. Въпросът е в това, че зад стандартите се забелязваха лобизми. След като станах министър, аз направих така, че стандартите да са адекватни на нашето здравеопазване. Когато стандартите се използват за определяне на качеството, това е добре, но когато се използват за намаляване на броя на болниците - това не е правилно. Такава е политиката, която следвам.
- Тоест категорично заставате зад Наредба 49, която въвежда минимален брой легла в болниците?
- Заставам зад определени неща в Наредба 49. Не ми харесва идеята, например, многопрофилна болница да разполага с две отделения. Аз смятам, че трябва да е по-голяма. Заставам зад идеята да има сериозни многопрофилни болници, които да осъществяват спешност, да са добре финансирани. Вероятно наредбата трябва да претърпи промяна. Всички анализатори, казват, че болниците ни са твърде много. Имаме много частни малки болнички и специализирани лечебни заведения. Това е пътят, по който показваме, че трябва да се върви. Не е необходимо да дразним обществото, като казваме, че ще закриваме болници.
- Да, но директори на частни болници твърдят, че има противоречие между наредбата и Закона по отношение на изискването за леглата в болниците.
- Моята политика е да не се меся административно в работата на болниците. Те имат възможност да си увеличават и да намаляват леглата в отделенията. Това е по-гъвкавият за мениджърите подход според мен. Не виждам противоречие.
- Казвате, че един министър трябва да е преди всичко политик. Каква политика в здравеопазването ще водите - лява или дясна?
- Аз искам да бъда политик, а доколко се справям, ще кажете вие. Проблемът при здравеопазването е, че всичко това е твърде условно. За съжаление през последните 10 години политика в здравеопазването не е имало или е била твърде откъслечна. Министърът изглежда сериозна фигура, но дори болниците, на които той е принципал, са абсолютно независими. Той не може да определя заплатите на лекарите в тях и да ограничава броя на персонала, не може да контролира разходите им. Болници, които имат просрочени задължения, държат в банковите си сметки суми, които не са използвали. Те получават лихви върху тях, но в същото време поради просрочени задължения плащат още по-големи лихви. Големият проблем идва от това, че държавните болници са търговски дружества. Как да се осъществява здравна политика, като всеки може да си прави болница, без да се съобразява с нуждите на населението в дадения регион, а държавата не може да ръководи своите болници с твърда ръка. Сега можете да ме упрекнете, че се опитвам да водя лява политика, но дали Световната банка е лява формация или нейните експерти, писали мастър плана, са леви, защото те дават подобни препоръки? Моята политика ще бъде връщането на ролята на държавата в регулирането и управлението на здравеопазването.
- Докъде тогава трябва да се простира пазарът в здравеопазването?
- Докъдето му позволяват правилата. В класическия си смисъл пазарът означава, че потребителят има правото да консумира дадена стока на базата на качеството и цената й. Това обаче не е приложима формула при здравеопазването, защото, отивайки при лекаря, вие няма как да знаете качеството на услугата. Той не трябва да е много зависим от пазарните механизми. Нека добрите клиники да имат повече пациенти, нека да се конкурират с по-добри методи. Да сведем нещата до конкуриране за клинична пътека и до това кой колко може да усвои, защото от това директно му зависи заплатата. Това е грешката във виждането за пазара. Имам много опоненти по тази тема, но смятам, че това е правилното решение. Ние в стремежа си да избягаме от икономиката на социализма отидохме в другата крайност и сега виждаме, че и там има проблеми. Трябва да се върнем към средата, към регулацията.
- Как тогава виждате бъдещето на здравната каса?
- В съвсем скоро време я виждам като една каса с по-голяма прозрачност и яснота за начина, по който се разпределят средствата. В бъдеще, когато държавата се замогне повече, когато имаме по-ясни механизми, не виждам причина да няма допълнителни каси, които да надградят модела. Това обаче няма да се случи през следващата година. Животът на министрите в здравеопазването е толкова кратък, че ще е грехота да направя дългосрочна прогноза.
- В парламента се чуват мнения за демонополизация на НЗОК.
- Парите в здравеопазването обаче са малко, и то не само защото хората не си плащат вноските, а и защото заплатите са ниски. Имаме една каса, която с всичките й недостатъци не акумулира печалба. Ако имаме 20 каси, те трябва да са частни и трябва да се конкурират. Кой ще ми направи калкулацията и ще ми каже, че този вариант е по-добър? Или пък трябва да сменим модела - само който има пари, да се осигурява. Появяват се нови въпроси. Когато имаме много каси и всеки има правото да избира къде да се запише, ще трябва да има някой, който да ги обезпечава, за да приемат пациенти с много заболявания. При тях разходите винаги са повече от приходите. И при сегашната здравна каса, с определени промени, можем да имаме здравеопазване, отговарящо на чергата на нашата държава. Това е разковничето.
- Има ли посока здравната реформа, защото много се говори за нея, но като че ли нищо не се случва?
- Имахме отявлени финансови проблеми. Болниците затъват в задължения, а ние им вдигаме стандартите и ги караме да купуват нова апаратура. Затова най-на-пред трябваше да спра тези неща. Оттук нататък трябва да се въведе ред в болниците, на които министерството е принципал. Още сега БЛС и НЗОК трябва да седнат на масата за преговори, за да направят по-добри правила по новия рамков договор. И двете организации имат пълната ми подкрепа.Здравната реформа е дълъг процес, които няма да приключи за една или две години. Има сформирана работна група, която вече работи за въвеждането на диагностично свързаните групи през 2012 г. Подготовката за това изисква поне година време. След това ще бъдат въведени електронната здравна карта, пациентското досие, електронната рецепта. За тях също много се е говорило, но практически резултатът е нула. Успоредно с това трябва да върви преструктурирането на болничния сектор. До Нова година трябва да изработим здравната карта. Наредба 49 също ще претърпи промени. Аз наследих посока в здравеопазването, която вероятно ще се промени, но не съм фен на бързите действия и правенето на реформи заради самите реформи.