Върни се горе

07.02.2011 г.

Проверяваме онлайн колко струват стави и импланти за операция

 

-  Министър Константинов, „24 часа" писа за жена на 85 г. с инсулт, пътувала 10 часа с линейка през три болници, докато се намери неврологично отделение. Правилно ли са реагирали операторите от тел. 112?

- За да се изясни един медицински случай, болният трябва да се наблюдава и да се направят някои изследвания. Жената е транспортирана до най-близката болница във Врачанска област - Оряхово. Там обаче няма неврологично отделение. Лечението, което е приложено обаче, е същото, което е направено във Враца. Не бих казал, че забавянето се е отразило съществено върху здравето на пациентката. Направен е скенер, колегите са действали адекватно.

-  Но ако беше млад човек, където всеки час забавяне е на живот и смърт, нямаше да е все едно.

- Да, но жената все пак е закарана  до най-близкия скенер, за да се уточни диагнозата. 10 часа разкарване с линейка - така казано, звучи ужасно. Но всъщност през това време се е уточнявало състоянието.

-  Но ако пациентът изрично пожелае друга болница, какво е правото му?

- Лекарите първо трябва да изяснят диагнозата. Ако тя се знае и има избор на лечебно  заведение,  не  е имало причина да не се удовлетвори желанието му.

-  При спешната помощ хората не знаят с кои оплаквания към кого да се обърнат. Как да им обясним кое състояние е неотложно и кое спешно?

-   Няма дефиниция  на спешно състояние, но всеки здравноосигурен има личен лекар. Ако той не е на работа, болният трябва да знае джипито му има ли договор с медицински център. Един от въпросите, който ми се поставя от спешната помощ, е за тел. 112, който не е към нашето ведомство. Предава се информация към централата на „Бърза помощ", но не може да се направи селекция. Едно е, ако човек е казал „Имам 38°, искам лекар", което не е спешно състояние, а друго - „Има паднал човек на улицата в безсъзнание". Понякога тази информация, която дава фината разлика между неотложен и спешен случай, се губи при предаването. Колегите от „Бърза помощ" се оплакаха, че ги пращат на адреси, които не са спешни. Хората трябва да знаят, че човек не бива да звъни за всякакви медицински проблеми. Тел. 112 е само за наистина спешни случаи - когато е застрашен животът или много сериозно здравето.

- Не можем да упрекваме хората, че търсят помощ ...

- Не можем да ги упрекваме до определен момент. Трябва да знаят, че когато викат линейка, в този момент другаде може да има умиращ човек, който да се нуждае от нея. В „Спешна помощ" има проблем и с кадрите. Трябва ни дълготрайна визия - дали да имаме    парамедици,    мултифункционални медицински екипи. Заплатите трябва да се повишат. Но са нужни и други стимули - хората, които работят в спешното, да могат и да специализират това, което си пожелаят, при облекчени условия.

-  Ще следваме ли чужд модел в спешната помощ?

- Ще  следваме добри практики от чужбина. Можем да правим промени, но няма да са в рамките на месеци, а на няколко години.

- Бюджетът на спешната помощ тази година е ограничен. Има ли опасност от връщане на пациенти?

-  Бюджетът е фиксиран не за спешната помощ, а за спешните портали в болниците. Те обаче пречат на лекарите в самото лечебно заведение да си гледат работата. Появява се една структура, която дублира работата на личните лекари и в по-малка степен - тази на „Бърза помощ". 80% от хората, които ходят там, не са спешни случаи, а с някаква форма на болест. Доказват го проучвания. Затова оптимизираме средствата. Държавата ни е достатъчно социална за парите, които имаме. Бих предпочел да дадем повече средства на спешните центрове, отколкото на кабинетите по болниците, където знаем, че всеки може да иде да се прегледа просто защото така е решил.

- Стана ясно, че болниците ще получават средно по около 96 млн. лв. месечно. Какво да очакваме при това финансиране от болничната помощ?

-  Не бива да очакваме проблеми в болниците. След като допреди 1-2 г. са могли да работят с тези средства, не виждам никаква причина тази година да не е така. Населението не се е увеличило, а и цените не са скочили много. Очаквам да няма приказки като „Свърши се бюджетът" или „Какво да правим със 101-ия пациент".

- Много хора се обаждат в редакцията с въпроси за консумативите, които трябва да плащат при операции. Те струват хиляди левове. Няма ли начин да се помисли за социална система, която да подпомага тези хора?

- Преди държавата да започне да плаща за тях, трябва да е ясно за какво дава парите. Работим по регистър на медицинските изделия - изкуствени стави, импланти и пирони. Когато се говори за някакъв консуматив, трябва да е ясно каква е цената му и дали наистина трябва да се постави. Много пъти е имало ситуации, когато в болницата има консуматив, но на пациента се казва: Иди и си купи! Забъркват го в различни схеми. Вече е готов законопроектът за регистъра на медицинските изделия. Той ще бъде в електронен вид към Изпълнителната агенция по лекарствата. Така всеки ще може да провери онлайн кое какво струва и дали не се покрива от касата. Аз като лекар мога да кажа, че има неща, които могат да се направят с много малко средства, но може да се вложат и скъпи материали, които обаче не променят кой знае колко крайния резултат от лечението.

- Какво представлява този регистър?

- Пациентите вече няма да бъдат пращани в офиса на фирми, за да си купят нещо по препоръка на еди-кой си лекар. В регистъра ще бъдат ясно описани медицинските изделия, цената им и за кои от тях касата плаща. Болниците ще ги купуват сами на възможно най-ниска цена и ще ги дават на пациентите. Друг въпрос е, че засега не можем да постигнем всичко да е осигурено и платено от касата.

-  Но как пациентът да знае дали не му препоръчват нещо, без което може?

- Този въпрос винаги ще стои. Затова професията ни е отговорна. Пациентът е в ръцете на лекаря, но не бива винаги да го гледа с подозрителност. Помага, когато има прозрачност.

-  Как ще се следи качеството в работата на болниците?

-  Има индиректни показатели, които са някаква оценка на качеството - брой специалисти, апаратура. Но по-важно е колко хора са приети, оперирани, колко са оздравели. Това го   следим активно при трансплантациите. Тези показатели  трябва  лека-полека да се въвеждат при всички специалности. По тях ще можем да се ориентираме обективно и да кажем: тази болница или този екип са по-добри. Сега хората се ориентират по слухове, по препоръка на приятели. Може да се потърси информация и в интернет, по форумите.

-  А как да познаем добрия лекар?

- Задавайте му прости въпроси: Какво ми е? Какви са възможностите за лечение? Вие работите ли го това нещо? Какви са рисковете и изгледите за успех? Добрият лекар ще отговори на тези въпроси, ще признае, ако не знае нещо, и ще препоръча друг колега. Ако лекарят не обяснява, пациентът да бяга.

- Напоследък доста се говори за лекарски грешки. Прекаляват ли медиите с критичния тон?

- Когато има проблем в работата на лекарите, трябва да бъдем честни ида си признаем. Но медиите имат голяма власт. Когато един пациент ги потърси и изкаже недоволство, то не-винаги точно отразява проблема. Нека тези, които са недоволни, да ни напишат писмено жалба, а не да подават сигнали по интернет или анонимно.

Сподели в: